Работодател: Стигна се до диктатура на пролетариата
Красен Кръстев, шеф на " Мекалит България " ЕООД
Πъpвoтo пpoизвoдcтвo в бaзaтa нa кoмпaниятa в зoнa " Kyклeн " към " Tpaкия икoнoмичecкa зoнa " зaпoчвa пpeди 7 гoдини. B нaчaлoтo тaм ce пpaвят caмo кoмпoнeнти зa бялa тexникa, нo oт 2016 гoдинa в зaвoдa cтapтиpa и нoвo пpoизвoдcтвo - нa чacти зa aвтoмoбилнaтa индycтpия.
- Г-н Кръстев, до момента в който описвахте проблемите с намирането на работна ръка, назовахте нов феномен на пазара на труда - „ тирания на пролетариата “. Какво имахте поради?
- На процедура сега всяко индустриално дружество има отворени позиции за служащи и чиновници. Тоест търсенето надвишава предлагането и се стига до дисбаланс на пазара на труда. Тези, които оферират труда си, са наясно, че пазар за техния труд има и стартират да диктуват изискванията си на работодателя. Тези условия обаче не са подплатени с нищо отсреща - нито с учебен ценз, нито с на практика опит, нито с подготовка, нито пък с мотивация. Така стигаме до този евфемизъм или феномен, както вие го нарекохте, " тирания на пролетариата ". Това доста изкривява пазара и дава неприятен сигнал за вложителите и за развиването на промишлеността.
- По време на полемиката споменахте, че едно от решенията при липса на работна ръка е вносът й от чужбина. Във вашата компания има ли задгранични служащи?
- Не, заради простата причина, че законодателят не позволява. За да внесем служащ от чужбина, би трябвало да му плащаме заплата, която е 1,5 пъти междинната за страната. Така директните трансферни разноски отиват на към 3-4 хиляди лв.. Работодателят е задължен да обезпечи жилище на служащия, би трябвало за своя сметка веднъж да го върне в родината му, има и и още куп условия. Тоест законодателството по този начин е направено, че да нулира опцията да се внесат служащи, с изключение на за краткотрайна претовареност, които са основно в сферата за туризма. Видяхте ги лятото по Черноморието, те идват най-вече от Украйна. Аз считам, че страната би трябвало да отвори пазара на работна ръка от чужбина, с цел да може бизнесът да работи умерено.
- Да разиграем хипотетична обстановка - компанията получава поръчка, която би трябвало да бъде създадена след месец. Как ще реагирате?
- Трудно ще стане, в случай че работодателят внезапно не вдигне възнаграждението и го разгласи шумно и на висок глас. Така най-лесно се „ крадат “ фрагменти. Но това е верижна реакция, която би трябвало да има някаква граница. Защото, в случай че и сътрудника получи поръчка, която не може да извърши с наличния личен състав, и той би трябвало да открадне фрагменти. В България растежът на работната заплата изпреварва два пъти растежа в продуктивността, което не е добре. От друга страна, не сме Япония, с цел да автоматизираме производството си в огромна степен и да го роботизираме.
Πъpвoтo пpoизвoдcтвo в бaзaтa нa кoмпaниятa в зoнa " Kyклeн " към " Tpaкия икoнoмичecкa зoнa " зaпoчвa пpeди 7 гoдини. B нaчaлoтo тaм ce пpaвят caмo кoмпoнeнти зa бялa тexникa, нo oт 2016 гoдинa в зaвoдa cтapтиpa и нoвo пpoизвoдcтвo - нa чacти зa aвтoмoбилнaтa индycтpия.
- Г-н Кръстев, до момента в който описвахте проблемите с намирането на работна ръка, назовахте нов феномен на пазара на труда - „ тирания на пролетариата “. Какво имахте поради?
- На процедура сега всяко индустриално дружество има отворени позиции за служащи и чиновници. Тоест търсенето надвишава предлагането и се стига до дисбаланс на пазара на труда. Тези, които оферират труда си, са наясно, че пазар за техния труд има и стартират да диктуват изискванията си на работодателя. Тези условия обаче не са подплатени с нищо отсреща - нито с учебен ценз, нито с на практика опит, нито с подготовка, нито пък с мотивация. Така стигаме до този евфемизъм или феномен, както вие го нарекохте, " тирания на пролетариата ". Това доста изкривява пазара и дава неприятен сигнал за вложителите и за развиването на промишлеността.
- По време на полемиката споменахте, че едно от решенията при липса на работна ръка е вносът й от чужбина. Във вашата компания има ли задгранични служащи?
- Не, заради простата причина, че законодателят не позволява. За да внесем служащ от чужбина, би трябвало да му плащаме заплата, която е 1,5 пъти междинната за страната. Така директните трансферни разноски отиват на към 3-4 хиляди лв.. Работодателят е задължен да обезпечи жилище на служащия, би трябвало за своя сметка веднъж да го върне в родината му, има и и още куп условия. Тоест законодателството по този начин е направено, че да нулира опцията да се внесат служащи, с изключение на за краткотрайна претовареност, които са основно в сферата за туризма. Видяхте ги лятото по Черноморието, те идват най-вече от Украйна. Аз считам, че страната би трябвало да отвори пазара на работна ръка от чужбина, с цел да може бизнесът да работи умерено.
- Да разиграем хипотетична обстановка - компанията получава поръчка, която би трябвало да бъде създадена след месец. Как ще реагирате?
- Трудно ще стане, в случай че работодателят внезапно не вдигне възнаграждението и го разгласи шумно и на висок глас. Така най-лесно се „ крадат “ фрагменти. Но това е верижна реакция, която би трябвало да има някаква граница. Защото, в случай че и сътрудника получи поръчка, която не може да извърши с наличния личен състав, и той би трябвало да открадне фрагменти. В България растежът на работната заплата изпреварва два пъти растежа в продуктивността, което не е добре. От друга страна, не сме Япония, с цел да автоматизираме производството си в огромна степен и да го роботизираме.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ