(Кръгът Развигор“ между 1921 и 1924 г.- Тодор Боров, Елин

(Кръгът „ Развигор “ сред 1921 и 1924 г.- Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов)

Най-честните 

Дойде новият кмет в село, посрещнаха го селяните с нови очаквания и с наслада, тъй като селото им става огромна община.

Настана раздвижване и сладко възбуждение обзе душите. А сред двамата кръчмари, които кръвно се ненавиждаха заради това, че всеки от тях бе лидер на едно крилце от разцепената партия, в този момент се появи благородно състезание. Въпросът беше кой да притегли новия кмет. За задачата, скрито един от други, те доставиха по една бъчва хубаво винце, по една дамаджанка кюстендилска сливовица, почистиха кръчмите, смъкнаха от стените партийните календари и почнаха да пущат привлекателни интриги.

Добре, само че новият кмет излезе трезвеник. Освен това забрани на въздържателите в общината да влизат в кръчмите, с цел да не действуват по тоя метод развращающе на духовете.

Отчаяни, кръчмарите насипаха вода във виното и всичко потегли така, както си беше до момента.

Кметът обаче не не помни да направи посещаване на положителните кръчмари.

Най-напред кметът отиде при бае Иван, който в няколко деня така беше се преобразил, че даже и компанията на кръчмата беше трансформирал. Звучното име „ Света цепеница “ беше заличено и върху него с бяла багра бе написано „ Братско единодушие “.

– Бае Иване – рече кметът, – дойдох да си поговорим. Ти, каже, толко и толко години си кръчмар, толко и толко години си кметувал, имам вяра, че добре познаваш хората в село. Посочи ми двама-трима най-честни, най-почтени, които ми са нужни за съвет и подпомагане.

Бае Иван се позамисли:

– Как да ти кажа, господин кмете! Труден въпрос…

– Защо, бе бай Иване?

– А че, за какво де…

– Нека си приказваме искрено.

– А бе искрено, искрено, ама… Тука у това село всички сме почтени. И аз съм почтен, в случай че е до почтеност. Само че ме упрекнаха като държавник.

– Какъв държавник?

– Злоупотребил съм сякаш в битността си на кмет публични суми. И в пандиза лежах… Честно си излежах три години. Партизански работи! И падежът на гражданските ми права изтече и в този момент съм отново право-способен, А пък за други дано два-три дни помисля…

Кметът стана и отиде у другия кръчмар, бае Стоян. Фирмата на неговата механа по-рано беше „ Смърт на съперника “, в този момент беше я възобновил цялата. С огромни букви, на огромна тенекиена кутия пишеше: „ Кръчмарница „ Кротост и примирение “ “.

– Бае Стояне – рече кметът, – ида да се поразговорим. Толко и толко години си кръчмарувал, толко и толко години си кметувал, значи, познаваш добре хората от селото. Посочи ми двама-трима най-честни, най-почтени, които ми са нужни за съвет и подпомагане. Бае Стоян се почеса по врата.

– Честни и честни ли! От мен по-честен и по-почтен в това село няма. Е, бъркал съм, кой човек е непогрешим, само че съм си изкупил греховете триж девет пъти… Две години в пандиза съм лежал, само че със смекчающи виновността обстоятелства… Затова и една година опрощение от царя получих. В пиене го направих – фалшифицирах документи. С предпочитание положително да направя на собствен човек – партизанин непосредствен. Нищо. Сега съм си почтен. Никой нищо не може да каже за мене. Ако пък желаете да ви посоча други, дано помисля два-три деня и ще ви кажа.

Доволен от отговора, кметът стана и си отиде. След два-три дни той повика в общината всички селяни. Дойдоха и бае Иван, и бае Стоян.

– Събрах ви – рече кметът – да ми посочите сред вас четири души най-честни и най-почтени, които ми са нужни за съвет и подпомагане. Изкажете се добросъвестно и посочете ми тия нужни за моята работа лица.

Поразшаваха се селяните, попрокашля се някой оттук-оттам, поспогледаха се и замълчаха с наведени глави.

– Моля ви се, господа, изкажете се – настоя кметът.

Мълчание.

– Не се стеснявайте, господа. Пак безмълвие.

– Кой желае думата?

От страна при вратата се обади един юноша:

– Да кажа аз, господин! кмете.

– Кажи.

– Какво да кажа, господин кмете? Кой кого може да признае за почтен? Питайте ни да посочим най-големите вагабонти – да го създадем изведнъж, а за най-честни – мъчна работа. Досега най-честни в селото минаваха бай Иван и бай Стоян – те ни водеха, те ни караха, за тях се биехме, за тях се трепехме. Аз предлагам тях да изберем.

– Верно, правилно – завикаха събраните и душите им се поотпуснаха.

Бае Иван и бае Стоян бяха определени единомислещо.

1936 г. 

От: „ Събрани съчинения в шест тома “, Том 3, Елин Пелин, изд. „ Български публицист “, 1977 година  
Снимка: Кръгът „ Развигор “ сред 1921 и 1924 година: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б. Митов. Източник: ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org