Защо сами саботираме себе си и как да го преодолеем, за да бъдем успешни?
„ Който побеждава другите, е мощен, победилият себе си, е всесилен. “- Лао Дзъ
Много постоянно се случва сами да саботираме себе си като слагаме нереалистични упования. Решаваме да опитаме нещо, едвам когато можем да го създадем съвършено, което фактически ни лимитира и потиска. Продължаваме да работим на място, което не дава отговор на полезностите ни, оставаме в „ токсични “ връзки, не съумяваме да приключим висшата степен на образованието си, постоянно отлагайки изпити. Приели сме ситуацията, че щом не сме създали нещо преди, то няма по какъв начин да го създадем въобще. Психологът Д-р Рози Саенц-Сиерцега споделя:
„ Практикуването на обещано държание ни оказва помощ да се оправяме по-добре в обстановките, обвързани с него, тъй че изказванието, че не можем да се оправим с нещо, тъй като не сме специалист в него, е освен неистина, само че и един превъзходен метод за отменяне на всяка опция за триумф. “
Саботираме себе си, тъй като мислим, че не заслужаваме нещо по-добро. Понякога „ разрушителният “ глас на хора към нас (твърде амбициозни родители, които са претендирали доста от нас през годините, могъщ сътрудник или неточни сътрудници в работата) проехтява в мозъка ни, напомняйки ни, че в никакъв случай няма да успеем. Придържайки се към тези подправени вярвания, ние сами проваляме всяка появила се опция и късмет за смяна, напредък, благополучие.
Според Карин Лоусън, американски клиничен психолог и публицист, саботираме себе си и поради личните си огромни мечти, които рисуват в съзнанието ни всевъзможни отрицателни сюжети за неуспех – постоянно си фантазираме по какъв начин се представяме зле на изявлението за желаната от нас работа, че ще бъдем отхвърлени от индивида, към който изпитваме мощни усеща, че ще се изложим пред хората към нас, в случай че постъпим по избран метод. Това от своя страна води до един блокаж и поява на страхове, които ни държат настрана от всичко същинско и значимо.
“Как можем да променим това и да спрем унищожителния самосаботаж? ”
- Проучете личния си бойкот – Осъзнаването от къде и за какво се случва е първата и най-важна стъпка за превъзмогването му. Помислете за обстановките и областите, в които той се демонстрира най-силно, доколко позволявате на близките да ви въздействат? Запишете на лист хартия разнообразни варианти и различни решения. Определете кои са бариерите, които ви стопират да вземате друго решение. Може би ви наподобява неловко, ново, даже ви се коства ужасно или пък се изискват доста старания, а в дадения миг се чувствате изтощени и без мотивация. Идентифицирайте многочислените способи, по които можете да управлявате тези трудности (това може да се случи и посредством поддръжка от другар или пък като проучите умеене, което желаете да придобиете – по какъв начин да бъдете по-търпеливи, дисциплинирани, уверени).
- Създайте подтик, който да ви движи - Започнете с дейностите, на които към този момент се наслаждавате като четене, туризъм, спорт или изобразяване. Използвайте тази движеща мощ, с цел да си зададете въпроса какво още можете да опитате, с цел да продължите да се наслаждавате на живота.
- Търсете неща, които са от голяма важност – Поставете си цели или вземайте решения въз основа на вашите полезности, нещата, които са същински значими за вас и какви промени желаете да извършите.
- Не забравяйте, че вие сте индивидът, който взема решение – Вие решавате кой сте, кои са целите и задачите ви, а не хората към вас. Просто се стремете да давате най-хубавото от себе си и резултатите няма да закъснеят.
- Преодоляване на страха - Страхът нормално е в основата на това, което ни дърпа обратно: страхът от незнайното или непознатото, страхът от неуспех, страхът, че нашият сериозен интуиция ще бъде потвърден или ще ни подчини, боязън, че имаме прекалено много да загубим или че ще би трябвало да се надигнем пред болежка, отменяне. Истината е, че сме доста по-устойчиви, в сравнение с си мислим. Същият този интуиция, който ни споделя, че не можем да се оправим с трудностите, подхранва страха ни. Животът е изтъкан и от наслада, и от горест, а с цел да се надигнем пред нашите страхове, ние би трябвало умишлено да идентифицираме и интензивно да подценяваме този отрицателен вътрешен съдник, да предизвикаме себе си, изправяйки се пред нови завършения и благоприятни условия.
“Когато се почувствате в плен на страха, припомнете си думите на вдъхновяващата Ерин Хенсън: „ Ами в случай че падна? О, скъпа моя, ами в случай че полетиш? “ ”
- Нов, позитивен табиет. Един от най-мощните способи за заличаване на самоограничаващите вярвания, е замяната им с позитивни такива. Всички мисли, които имате, всекидневно повтарящи се в съзнанието ви, построяват или унищожават самоуважението и самооценката ви. Подходът към смяната на метода, по който мислите за себе си, е напълно елементарен на пръв взор и все пак може да бъде толкоз мъчно да се приложи на процедура, единствено тъй като не сте привикнали да мислите за себе си позитивно. След като установите новото си държание и последователно започнете да обръщате всяка отрицателна мисъл в позитивна, в този момент би трябвало да отделите време, с цел да го практикувате допустимо най-често до момента в който се образува нов табиет.
- Спрете да се сравнявате с другите - Сравнението не ни стимулира да вършим повече неща или да бъдем по-добри в нещо, кара ни да се усещаме още по-неадекватни за дадена обстановка, неспособни и незадоволително положителни. Сравнявайки се с другите, понижаваме визията за личната си хубост и капацитет. Не сме основани, с цел да приличаме на някой различен (като осанка или способности), а да бъдем правилни на нашата достоверност, да се стремим да бъдем по-добри само от нас самите в минал миг. Оценявайте и поощрявайте личния си прогрес, дано водеща бъде мисълта за персоналното ви развиване, без значение от региона.
Всички ние можем да развием по-реалистичен и съчувствен взор към себе си. Можем да се научим да насърчаваме самосъзнанието си по положителен метод към всеки аспект от нашия живот, да стартираме да разграничаваме това, което в действителност желаеме, от това, което другите желаят за нас и да бъдем задоволително смели, с цел да се дистанцираме от всичко и всички, които ни потискат и дърпат обратно. Авторът Рой Бенет написа: „ Вярвайте във вашия безконечен капацитет. Единствените ви ограничавания са тези, които сами си сложим. "
Много постоянно се случва сами да саботираме себе си като слагаме нереалистични упования. Решаваме да опитаме нещо, едвам когато можем да го създадем съвършено, което фактически ни лимитира и потиска. Продължаваме да работим на място, което не дава отговор на полезностите ни, оставаме в „ токсични “ връзки, не съумяваме да приключим висшата степен на образованието си, постоянно отлагайки изпити. Приели сме ситуацията, че щом не сме създали нещо преди, то няма по какъв начин да го създадем въобще. Психологът Д-р Рози Саенц-Сиерцега споделя:
„ Практикуването на обещано държание ни оказва помощ да се оправяме по-добре в обстановките, обвързани с него, тъй че изказванието, че не можем да се оправим с нещо, тъй като не сме специалист в него, е освен неистина, само че и един превъзходен метод за отменяне на всяка опция за триумф. “
Саботираме себе си, тъй като мислим, че не заслужаваме нещо по-добро. Понякога „ разрушителният “ глас на хора към нас (твърде амбициозни родители, които са претендирали доста от нас през годините, могъщ сътрудник или неточни сътрудници в работата) проехтява в мозъка ни, напомняйки ни, че в никакъв случай няма да успеем. Придържайки се към тези подправени вярвания, ние сами проваляме всяка появила се опция и късмет за смяна, напредък, благополучие.
Според Карин Лоусън, американски клиничен психолог и публицист, саботираме себе си и поради личните си огромни мечти, които рисуват в съзнанието ни всевъзможни отрицателни сюжети за неуспех – постоянно си фантазираме по какъв начин се представяме зле на изявлението за желаната от нас работа, че ще бъдем отхвърлени от индивида, към който изпитваме мощни усеща, че ще се изложим пред хората към нас, в случай че постъпим по избран метод. Това от своя страна води до един блокаж и поява на страхове, които ни държат настрана от всичко същинско и значимо.
“Как можем да променим това и да спрем унищожителния самосаботаж? ”
- Проучете личния си бойкот – Осъзнаването от къде и за какво се случва е първата и най-важна стъпка за превъзмогването му. Помислете за обстановките и областите, в които той се демонстрира най-силно, доколко позволявате на близките да ви въздействат? Запишете на лист хартия разнообразни варианти и различни решения. Определете кои са бариерите, които ви стопират да вземате друго решение. Може би ви наподобява неловко, ново, даже ви се коства ужасно или пък се изискват доста старания, а в дадения миг се чувствате изтощени и без мотивация. Идентифицирайте многочислените способи, по които можете да управлявате тези трудности (това може да се случи и посредством поддръжка от другар или пък като проучите умеене, което желаете да придобиете – по какъв начин да бъдете по-търпеливи, дисциплинирани, уверени).
- Създайте подтик, който да ви движи - Започнете с дейностите, на които към този момент се наслаждавате като четене, туризъм, спорт или изобразяване. Използвайте тази движеща мощ, с цел да си зададете въпроса какво още можете да опитате, с цел да продължите да се наслаждавате на живота.
- Търсете неща, които са от голяма важност – Поставете си цели или вземайте решения въз основа на вашите полезности, нещата, които са същински значими за вас и какви промени желаете да извършите.
- Не забравяйте, че вие сте индивидът, който взема решение – Вие решавате кой сте, кои са целите и задачите ви, а не хората към вас. Просто се стремете да давате най-хубавото от себе си и резултатите няма да закъснеят.
- Преодоляване на страха - Страхът нормално е в основата на това, което ни дърпа обратно: страхът от незнайното или непознатото, страхът от неуспех, страхът, че нашият сериозен интуиция ще бъде потвърден или ще ни подчини, боязън, че имаме прекалено много да загубим или че ще би трябвало да се надигнем пред болежка, отменяне. Истината е, че сме доста по-устойчиви, в сравнение с си мислим. Същият този интуиция, който ни споделя, че не можем да се оправим с трудностите, подхранва страха ни. Животът е изтъкан и от наслада, и от горест, а с цел да се надигнем пред нашите страхове, ние би трябвало умишлено да идентифицираме и интензивно да подценяваме този отрицателен вътрешен съдник, да предизвикаме себе си, изправяйки се пред нови завършения и благоприятни условия.
“Когато се почувствате в плен на страха, припомнете си думите на вдъхновяващата Ерин Хенсън: „ Ами в случай че падна? О, скъпа моя, ами в случай че полетиш? “ ”
- Нов, позитивен табиет. Един от най-мощните способи за заличаване на самоограничаващите вярвания, е замяната им с позитивни такива. Всички мисли, които имате, всекидневно повтарящи се в съзнанието ви, построяват или унищожават самоуважението и самооценката ви. Подходът към смяната на метода, по който мислите за себе си, е напълно елементарен на пръв взор и все пак може да бъде толкоз мъчно да се приложи на процедура, единствено тъй като не сте привикнали да мислите за себе си позитивно. След като установите новото си държание и последователно започнете да обръщате всяка отрицателна мисъл в позитивна, в този момент би трябвало да отделите време, с цел да го практикувате допустимо най-често до момента в който се образува нов табиет.
- Спрете да се сравнявате с другите - Сравнението не ни стимулира да вършим повече неща или да бъдем по-добри в нещо, кара ни да се усещаме още по-неадекватни за дадена обстановка, неспособни и незадоволително положителни. Сравнявайки се с другите, понижаваме визията за личната си хубост и капацитет. Не сме основани, с цел да приличаме на някой различен (като осанка или способности), а да бъдем правилни на нашата достоверност, да се стремим да бъдем по-добри само от нас самите в минал миг. Оценявайте и поощрявайте личния си прогрес, дано водеща бъде мисълта за персоналното ви развиване, без значение от региона.
Всички ние можем да развием по-реалистичен и съчувствен взор към себе си. Можем да се научим да насърчаваме самосъзнанието си по положителен метод към всеки аспект от нашия живот, да стартираме да разграничаваме това, което в действителност желаеме, от това, което другите желаят за нас и да бъдем задоволително смели, с цел да се дистанцираме от всичко и всички, които ни потискат и дърпат обратно. Авторът Рой Бенет написа: „ Вярвайте във вашия безконечен капацитет. Единствените ви ограничавания са тези, които сами си сложим. "
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ