За първи път през 2025 г. всички държави от ЕС,

За първи път през 2025 година всички страни от Европейски Съюз, членуващи в НАТО, извършиха задачата на алианса за разноски за защита в размер на 2% от Брутният вътрешен продукт.

По-внимателният взор към данните обаче разкрива разграничена Европа: дребна група страни на източния фланг ускорено усилват военните си разноски, до момента в който доста други се придържат към абсолютния най-малко.

В същото време към 40% от разноските за отбранително съоръжение се насочват към снабдители отвън Европейския съюз, демонстрира неотдавнашен отчет на Oxford Economics.

Европейските държавни управления харчат за защита повече от когато и да било след края на Студената война. Въпреки това действителното нарастване на военните качества е по-малко, в сравнение с допускат впечатляващите разноски.

Според данни на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI) от април, европейските членове на НАТО са нараснали разноските си за защита с 14% през 2025 година до към 739 милиарда евро. Това е най-рязкото повишаване от 50-те години на предишния век насам, написа Euronews. 

Общо страните от Европейски Съюз в границите на НАТО са изразходвали 2,5% от своя Брутният вътрешен продукт за защита – нарастване с 0,4 процентни пункта единствено за една година. Балтийските страни, Полша и Дания обаче остават надалеч пред останалите, като всяка от тях отделя над 3% от Брутният вътрешен продукт за военни цели.

Кои европейски страни се превъоръжават най-бързо?

Начело е Полша, която през 2025 година отделя 4,48% от Брутният вътрешен продукт за защита – повече от двойно над остарелия предел и най-високият дял в НАТО, изпреварвайки даже Съединени американски щати, които съгласно оценките на алианса са на равнище от 3,22%.

След нея се подреждат Литва с 4%, Латвия с 3,73% и Естония с 3,38%.

Очертава се ясна наклонност – страните от източния фланг на НАТО, които са по-близо до Русия, преобладават в класацията.

Северните страни оформят идната група. Дания доближава 3,22%, Финландия – 2,77%, а Швеция – 2,51%. Последните две изоставиха десетилетната си политика на боен неутралитет и се причислиха към НАТО едвам през последните три години. Гърция, която обичайно поддържа високи военни разноски по аргументи, свързани повече с Турция, в сравнение с с Русия, отделя 2,85% от Брутният вътрешен продукт.

Oxford Economics чака точно Полша, балтийските страни и скандинавските страни да останат водачи по този индикатор, като някои от тях към този момент са на реален път към постигане на 5% от Брутният вътрешен продукт до 2035 година

„ Увеличаването на разноските за защита се трансформира в един от дребното позитивни мотори на растежа в Европа на фона на поредност от отрицателни стопански разтърсвания “, разяснява икономистът от Oxford Economics Томаш Дворжак.

По думите му наклонността ще се резервира, изключително поради немските фискални тласъци, които ще окажат позитивен резултат и върху останалите страни от Европейски Съюз.

Държавите, които извършват единствено минимума

В другия завършек на класацията се намират редица страни, които през 2025 година доближават съвсем тъкмо прага от 2%, без да го надвишават значително.

Италия отделя 2,01% от Брутният вътрешен продукт за защита, Франция – 2,05%, а Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург са навръх равнището от 2%.

Словения, Хърватия, Словакия, България и Унгария също се движат в диапазона сред 2,02% и 2,06%.

Някои страни даже стартират да забавят темпа. Делът на разноските за защита по отношение на Брутният вътрешен продукт през предходната година понижава както в Унгария, по този начин и в Чехия.

Oxford Economics предвижда, че през 2026 година разноските на Европейски Съюз като цяло ще се повишат едвам с 0,1 процентен пункт, достигайки 2,6% от Брутният вътрешен продукт. Това е на практика застой на фона на миналата година, когато Германия, Италия и Испания означиха растеж от по към половин процентен пункт.

Реалната картина е по-сложна

Според Oxford Economics разноските за защита през 2025 година са нарастнали малко по-бързо от предстоящото, като по-голяма част от средствата са останали в Европа.

Част от нарастването обаче се дължи на счетоводни правила, а не на действително повишение на военните качества.

Данните на НАТО се подават от самите страни и се регистрират на касова основа, означават икономистите Томаш Дворжак и Никола Нобиле. Така предплатените заплащания по многогодишни поръчки могат да усилят статистиката години преди действителната доставка на оборудването.

Новата цел включва и спомагателни 1,5% за „ обвързвана с защитата инфраструктура “, без ясно определение какво тъкмо попада в тази категория. Oxford Economics отбелязва случаи, при които някои държавни управления се пробват да показват цивилни планове, в това число лечебни заведения, като военни разноски.

Реалното нарастване идва главно от покупката на техника.

Само оборудването образува към 0,5 от общото нарастване от 0,9 процентни пункта на разноските за защита по отношение на Брутният вътрешен продукт от 2021 година насам. Днес то съставлява почти една трета от всички военни разноски против една четвърт преди пет години.

Новата цел остава надалеч за множеството страни

Истинското предизвикателство е новата цел, контрактувана на срещата на върха в Хага.

Тя планува до 2035 година страните от НАТО да отделят 5% от Брутният вътрешен продукт за защита, като най-малко 3,5% би трябвало да бъдат ориентирани към съществени отбранителни разноски.

Спрямо този предел съвсем цяла Европа изостава.

Средният индикатор за НАТО през 2025 година е 2,76% от Брутният вътрешен продукт.

Извън Полша, Литва и Латвия – единствените страни, които към този момент минават прага от 3,5% – всички огромни европейски стопански системи ще би трябвало да усилят главните си военни разноски с сред един и един и половина процентни пункта от Брутният вътрешен продукт. За Италия, Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург това значи нарастване с цели 1,5 процентни пункта.

Къде в действителност отиват парите?

За европейската промишленост основният въпрос не е какъв брой се харчи, а къде отиват средствата.

Oxford Economics пресмята, че към 40% от разноските на Европейски Съюз за отбранително съоръжение са ориентирани към импорт от страни отвън блока.

С други думи, почти две от всеки пет евро, изхарчени за военна техника, отиват при снабдители отвън Европейски Съюз.

Тази взаимозависимост е най-силно изразена при системи, които Европа към момента не може да създава в задоволителни количества – оръжия с огромен обхват, системи за противовъздушна защита с далечно деяние, средства за ранно предизвестие и наблюдаване, транспортни самолети, изтребители от пето потомство и огромни безпилотни апарати.

Европа също по този начин разчита на вносни микрочипове и рискува да изостане в развиването на изкуствения разсъдък за военни цели.

„ Европа разполага със комплициран и развъртян защитителен индустриален бранш, само че лимитираният първичен потенциал и неналичието на някои технологии значат, че забележителна част от отбранителното съоръжение се внася “, обобщава Дворжак.