Който обича живота, обича и киното – сигурна съм в

„ Който обича живота, обича и киното – сигурна съм в това “ – споделя великата Фани Ардан. В този филм има и от двете – доста цвят и живот и доста кино, тъй като киното постоянно е приказка. Такава, в която Фани Ардан може да играе всичко, даже мъж.

Зино остава сирак и би трябвало да откри татко си, с цел да уреди въпроса с наследството. Баща му ги е напуснал преди 25 години и Зино не го е виждал от този момент. Когато го открива в една танцова школа в провинцията, се оказва, че татко му към този момент не се споделя Фарид, а Лола и е – тъкмо по този начин – Фани Ардан. Импозантна, стара (тази година Фани навършва 70), с всичките си бръчки и старешки петна по ръцете, Фани Ардан разрешава камерата да се доближава непристойно доста до лицето й, да снима от близко едрите й ръце с късо подрязани нокти и необятния й тил, да я покаже грубовата и по-грозна отколкото е. Не се сещам коя тъкмо холивудска звезда би се подложила на сходно нещо, без след това да се даде " Оскар " и на гримьора й. Тук " баща " Лола  няма никакъв грим, тук всичко е същинско.

Емоциите на Фарид, претърпял младостта си в Алжир, затворен в непознато мъжко тяло, са изписани по лицето на Фани Ардан и през множеството време е безусловно невероятно да не й съчувстваме от все сърце. Както написа в рецензията на Variety, изобретателно отбелязваща: „ Кой мъж не би желал да се трансформира във Фани Ардан? “, в случай че в никакъв случай не сте гледали филм за трансформацията на транссексуален мъж в жена, това е чудесно начало. И във връзка отговора на горния въпрос – в фрагментите от младостта на Зино, в които се вижда татко му, и на фотосите на младите му родители, в които той търси прилики с Лола, се е снимал самият режисьор.



Фани Ардан е гей икона от десетилетия, а и в Европа щастливо са й спестени холивудските разногласия дали транс-актьори би трябвало да играят транс-роли, тъй че тя е дала всичко от себе си, а знаем, че тя има доста за предоставяне. Емоционален, въпреки и предсказуем през множеството време, превъзходен филм, който ни среща с една велика жена. Мисля, че това беше единствената му прожекция на Менар, само че се надявам да го забележим по-нататък, тъй като тези истории би трябвало да бъдат разказвани.