Проф. Кристина Шпор: Геополитическата цел на Владимир Путин е изтласкване на САЩ от Европа
" Който насилва историята, рано или късно насилва и хора. " Цитатът е от известния английски историк проф. Саймън Шама. Войната, която съветският президент Владимир Путин стартира против Украйна, потвърждава верността на тези думи. Той от дълго време обосновава исторически правотата си да нахлуе в Украйна, само че нямаше кой да се вслуша в заканите му. Влечението на Путин към историческите причини пролича и в речта му на Червения площад на 9-и май, хвърляйки мост сред Великата отечествена война и " специфичната военна интервенция ".
" Бихме се против врага пред Москва и Ленинград, Киев и Минск, Сталинград и Курск, Севастопол и Харков. Така е и през днешния ден - бием се за нашия народ в Донбас, в отбрана на сигурността на нашата татковина Русия ", сподели Путин от трибуната на Кремъл.
" В тази тирада не за първи път чухме съветският президент да преиначава историята ", счита Айно Рос Кристина Шпор, политолог и професор по нова история в London School of Economics .
За проф. Шпор Путин се е впуснал в политически и териториален реваншизъм поради постимпериалистическата контузия , която е претърпял като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Германия след краха на социалистическия лагер.
" За моите студенти, днешните 20-годишни, войната постоянно е била нещо нереално. А в този момент внезапно е в непосредствена непосредственост. Изведнъж историята не се побира сред кориците на учебника , а е част от техния живот. И стартират въпросите: за какво има война, какво се е случило в предишното? Изведнъж се оказва доста значимо да познаваш историческите обстоятелства, с цел да не се подаваш на операции и агитация. "
" Путин търси метод да оправдае с исторически причини това, което той назовава " специфична интервенция ", само че ние знаем, че е война. Той преследва историческата цел да събере под един покрив всички исторически съветски територии, да възвърне зоните на въздействие на Русия , както самичък признава, и да накара светът да гледа на Русия като на международна мощ. А повода още веднъж се крие в историята - разпадането на Съветския съюз, което за Путин е " най-голямата злополука в историята ".
" Путин пренебрегва, че Украйна е самостоятелна страна, непрестанно препраща към историята, към Киевска Рус, и твърди, че украинците не са независима нация, още по-малко независима страна. Това деформиране на историята би трябвало да оправдае нахлуването в Украйна . Путин приказва за буферна зона, и има поради територията на Украйна, само че в действителност желае да я превземе . Точно това обаче сега му се изплъзва. И тъй като на 9-и май не можа да се похвали с победа над Украйна, трябваше някак да излезе от обстановката. Затова в речта си препрати към успеха над нацистка Германия. За следващ път обаче Путин си спести споменаването на останалите съдружници против Хитлеристка Германия. "
Защо обаче фалшифицира историята и я употребява като оръжие, проф. Шпор? За да върне колелото на историята преди политическите промени от 89-та?
" Двуполюсният свят тогава представляваше идеологически конфронтация - комунизъм против демократична народна власт, планова стопанска система против пазарна стопанска система. Този свят свърши. След 1989-а Америка се трансформира във водещата мощ в един демократизиращ се свят.
Но този нов демократизиращ се свят се оказа, че не е повсеместен - Русия и Китай потеглиха по собствен властнически път, само че с пазарна стопанска система. Днешният свят е многополюсен и прилича повече на края на 19-и век, когато са се водели войни за територии . След Втората международна война смятахме, че този интервал в историята е преодолян посредством основаването на Организация на обединените нации. Но в този момент мъчително откриваме, че Обединените народи като инструмент на мира и на открития след войната международен ред са, нагледно казано, с вързани ръце и изцяло парализирани, тъй като агресорът е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. "
Войната е продължение на политиката с други средства, твърди Карл декор Клаузевиц при започване на 19-ти век. Западът загърби тази идеология и заложи на компромисите и пацифизма. Путин явно употребява тази според него уязвимост на западните водачи. Каква геополитическа цел преследва той?
" Действията на Путин надвишават политическия реваншизъм . Той даде ясно да се разбере, че не желае Русия да бъде подчинена на Америка като преобладаваща международна мощ. Путин се стреми към построяването на един постзападен свят , каквото и да значи това. Със сигурност обаче в неговите показа светът би трябвало да е многополюсен. А с цел да може Русия да бъде единият от многото полюси в този нов свят, би трябвало да си възвърне остарялата мощ и територия .
Този блян изяснява заиграването на Путин с Китай. Путин желае Америка да се отдръпна от Европа. Чрез НАТО Съединените щати са основна военна мощ в Европа, тъкмо както желаят европейците.
Така затваряме кръга с днешна дата: След края на Студената война източноевропейците желаеха да бъдат част от западните институции. Но войната в Украйна промени салдото на силите в Европа . Промяната пристигна от север - поради съветската опасност Финландия и Швеция се запътиха към НАТО . Точно това искаше да избегне Путин, когато през декември изиска писмени гаранции за сигурност от Съединените щати. Дори единствено образецът с бъдещото участие в НАТО на двете скандинавски страни демонстрира, че Америка е преобладаваща мощ в Европа по избор на европейските съдружници . Докато Русия желае да се наложи със мощ. Сблъсъкът, въпреки и невоенен, е неминуем. "
Защо Западът падна в клопката на Русия и разреши на Путин години наред да изнася на западните водачи лекции със своите исторически фалшификации?
" Западът в действителност заложи прекомерно доста на разговора и компромисите. След края на Студената война доближаването сред някогашните идеологически врагове се случи през икономическата причинност. Западът се съобразяваше с чувствителността на Русия и търсеше способи да й откри място в новия свят и неговите институции - по този начин се сътвори да вземем за пример Съветът НАТО-Русия.
След това Русия анексира Крим. Имаше наказания, само че все пак политиката по отношение на Русия не претърпя огромна смяна. Вижте Германия - без значение коя партия ръководи, курсът по отношение на Москва си остана в духа на " остполитик " . Но вместо причинност, постигнахме единствено взаимозависимост.
В момента, в който Меркел се отдръпна, за Путин настъпи комфортният миг да задейства проекта си. Той разбра, че Западът е отслабен . "
" В Сирия американците не се намесиха, макар че начертаха червени линии. За Путин това беше сигнал, че може да прави каквото си изиска. Намеси се в американските избори за успеха на Тръмп. Намеси се в Източна Европа с пропагандата през обществените медии, която оказа помощ на популистите.
В Америка след Тръмп пристигна Байдън - в очите на Путин един възрастен и слаб президент , който се провали с изтеглянето от Афганистан. А щом американците се изтеглят от Афганистан, значи са слаби. След Меркел пристигна Шолц с всички прилежащи сантименти на неговата социалдемократическа партия към Русия . А във Англия, където Брекзит от съветска позиция също беше сполучлива акция, ръководи смешникът Джонсън.
Така Путин евентуално с право си е споделил: " Нещата ми се получават сносно! Принципът " разделяй и владей " работи и този ненавиждан демократичен свят в действителност се разпада. " Погледнато от Москва, в Европа настъпи властови вакуум, който води до неустойчивост . Какъв по-хубав подарък за Путин в навечерието на 70-тия му рожден ден! Това, несъмнено, са спекулации, само че от негова позиция нещата наподобяват по този начин. "
На териториите, които сега съветските сили са завзели в Украйна, Москва се пробва да изправи света пред приключен факт: в Херсонска област се приготвя референдум за оповестяването на национална република по образеца на самопровъзгласилите се Луганска и Донецка републики. Въвежда се рублата като разплащателно средство. Как ще продължи този спор, проф. Шпор?
" Когато започнеш война, която не върви по проект, внезапно се оказваш в отбранителна позиция. Мисля, че този спор навлиза в дълга замразена фаза . Руснаците няма да си тръгнат скоро . Но украинците добиха самочувствие и няма да се предадат елементарно. Президентът Зеленски е безапелационен, че няма да правят отстъпка и сантиметър от земята си. В момента няма изгледи за започване на договаряния, тъй като двете страни си нямат никакво доверие . Никой не има вяра на руснаците. "
" В Украйна се води война за нашите правила. Провъзгласяването на тези републики е нарушаване на нашите правила за териториална целокупност и суверенитет на страните. Западът е изправен пред предизвикването, какъв брой дълго ще издържи единството му. Колко дълго ще устоят нашите общества на това опълчване и на глобите, с цел да защитим нашия метод на живот ?
Мислехме си, че да се води война за територии е част от живота на нашите баби и дядовци. Моят финландски дядо живя дълго и съумя да ми опише за войната за самостоятелност на Финландия и за нахлуването на руските войски през 1939 година. Това не е доста от дълго време. "
" Бихме се против врага пред Москва и Ленинград, Киев и Минск, Сталинград и Курск, Севастопол и Харков. Така е и през днешния ден - бием се за нашия народ в Донбас, в отбрана на сигурността на нашата татковина Русия ", сподели Путин от трибуната на Кремъл.
" В тази тирада не за първи път чухме съветският президент да преиначава историята ", счита Айно Рос Кристина Шпор, политолог и професор по нова история в London School of Economics .
За проф. Шпор Путин се е впуснал в политически и териториален реваншизъм поради постимпериалистическата контузия , която е претърпял като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Германия след краха на социалистическия лагер.
" За моите студенти, днешните 20-годишни, войната постоянно е била нещо нереално. А в този момент внезапно е в непосредствена непосредственост. Изведнъж историята не се побира сред кориците на учебника , а е част от техния живот. И стартират въпросите: за какво има война, какво се е случило в предишното? Изведнъж се оказва доста значимо да познаваш историческите обстоятелства, с цел да не се подаваш на операции и агитация. "
" Путин търси метод да оправдае с исторически причини това, което той назовава " специфична интервенция ", само че ние знаем, че е война. Той преследва историческата цел да събере под един покрив всички исторически съветски територии, да възвърне зоните на въздействие на Русия , както самичък признава, и да накара светът да гледа на Русия като на международна мощ. А повода още веднъж се крие в историята - разпадането на Съветския съюз, което за Путин е " най-голямата злополука в историята ".
" Путин пренебрегва, че Украйна е самостоятелна страна, непрестанно препраща към историята, към Киевска Рус, и твърди, че украинците не са независима нация, още по-малко независима страна. Това деформиране на историята би трябвало да оправдае нахлуването в Украйна . Путин приказва за буферна зона, и има поради територията на Украйна, само че в действителност желае да я превземе . Точно това обаче сега му се изплъзва. И тъй като на 9-и май не можа да се похвали с победа над Украйна, трябваше някак да излезе от обстановката. Затова в речта си препрати към успеха над нацистка Германия. За следващ път обаче Путин си спести споменаването на останалите съдружници против Хитлеристка Германия. "
Защо обаче фалшифицира историята и я употребява като оръжие, проф. Шпор? За да върне колелото на историята преди политическите промени от 89-та?
" Двуполюсният свят тогава представляваше идеологически конфронтация - комунизъм против демократична народна власт, планова стопанска система против пазарна стопанска система. Този свят свърши. След 1989-а Америка се трансформира във водещата мощ в един демократизиращ се свят.
Но този нов демократизиращ се свят се оказа, че не е повсеместен - Русия и Китай потеглиха по собствен властнически път, само че с пазарна стопанска система. Днешният свят е многополюсен и прилича повече на края на 19-и век, когато са се водели войни за територии . След Втората международна война смятахме, че този интервал в историята е преодолян посредством основаването на Организация на обединените нации. Но в този момент мъчително откриваме, че Обединените народи като инструмент на мира и на открития след войната международен ред са, нагледно казано, с вързани ръце и изцяло парализирани, тъй като агресорът е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. "
Войната е продължение на политиката с други средства, твърди Карл декор Клаузевиц при започване на 19-ти век. Западът загърби тази идеология и заложи на компромисите и пацифизма. Путин явно употребява тази според него уязвимост на западните водачи. Каква геополитическа цел преследва той?
" Действията на Путин надвишават политическия реваншизъм . Той даде ясно да се разбере, че не желае Русия да бъде подчинена на Америка като преобладаваща международна мощ. Путин се стреми към построяването на един постзападен свят , каквото и да значи това. Със сигурност обаче в неговите показа светът би трябвало да е многополюсен. А с цел да може Русия да бъде единият от многото полюси в този нов свят, би трябвало да си възвърне остарялата мощ и територия .
Този блян изяснява заиграването на Путин с Китай. Путин желае Америка да се отдръпна от Европа. Чрез НАТО Съединените щати са основна военна мощ в Европа, тъкмо както желаят европейците.
Така затваряме кръга с днешна дата: След края на Студената война източноевропейците желаеха да бъдат част от западните институции. Но войната в Украйна промени салдото на силите в Европа . Промяната пристигна от север - поради съветската опасност Финландия и Швеция се запътиха към НАТО . Точно това искаше да избегне Путин, когато през декември изиска писмени гаранции за сигурност от Съединените щати. Дори единствено образецът с бъдещото участие в НАТО на двете скандинавски страни демонстрира, че Америка е преобладаваща мощ в Европа по избор на европейските съдружници . Докато Русия желае да се наложи със мощ. Сблъсъкът, въпреки и невоенен, е неминуем. "
Защо Западът падна в клопката на Русия и разреши на Путин години наред да изнася на западните водачи лекции със своите исторически фалшификации?
" Западът в действителност заложи прекомерно доста на разговора и компромисите. След края на Студената война доближаването сред някогашните идеологически врагове се случи през икономическата причинност. Западът се съобразяваше с чувствителността на Русия и търсеше способи да й откри място в новия свят и неговите институции - по този начин се сътвори да вземем за пример Съветът НАТО-Русия.
След това Русия анексира Крим. Имаше наказания, само че все пак политиката по отношение на Русия не претърпя огромна смяна. Вижте Германия - без значение коя партия ръководи, курсът по отношение на Москва си остана в духа на " остполитик " . Но вместо причинност, постигнахме единствено взаимозависимост.
В момента, в който Меркел се отдръпна, за Путин настъпи комфортният миг да задейства проекта си. Той разбра, че Западът е отслабен . "
" В Сирия американците не се намесиха, макар че начертаха червени линии. За Путин това беше сигнал, че може да прави каквото си изиска. Намеси се в американските избори за успеха на Тръмп. Намеси се в Източна Европа с пропагандата през обществените медии, която оказа помощ на популистите.
В Америка след Тръмп пристигна Байдън - в очите на Путин един възрастен и слаб президент , който се провали с изтеглянето от Афганистан. А щом американците се изтеглят от Афганистан, значи са слаби. След Меркел пристигна Шолц с всички прилежащи сантименти на неговата социалдемократическа партия към Русия . А във Англия, където Брекзит от съветска позиция също беше сполучлива акция, ръководи смешникът Джонсън.
Така Путин евентуално с право си е споделил: " Нещата ми се получават сносно! Принципът " разделяй и владей " работи и този ненавиждан демократичен свят в действителност се разпада. " Погледнато от Москва, в Европа настъпи властови вакуум, който води до неустойчивост . Какъв по-хубав подарък за Путин в навечерието на 70-тия му рожден ден! Това, несъмнено, са спекулации, само че от негова позиция нещата наподобяват по този начин. "
На териториите, които сега съветските сили са завзели в Украйна, Москва се пробва да изправи света пред приключен факт: в Херсонска област се приготвя референдум за оповестяването на национална република по образеца на самопровъзгласилите се Луганска и Донецка републики. Въвежда се рублата като разплащателно средство. Как ще продължи този спор, проф. Шпор?
" Когато започнеш война, която не върви по проект, внезапно се оказваш в отбранителна позиция. Мисля, че този спор навлиза в дълга замразена фаза . Руснаците няма да си тръгнат скоро . Но украинците добиха самочувствие и няма да се предадат елементарно. Президентът Зеленски е безапелационен, че няма да правят отстъпка и сантиметър от земята си. В момента няма изгледи за започване на договаряния, тъй като двете страни си нямат никакво доверие . Никой не има вяра на руснаците. "
" В Украйна се води война за нашите правила. Провъзгласяването на тези републики е нарушаване на нашите правила за териториална целокупност и суверенитет на страните. Западът е изправен пред предизвикването, какъв брой дълго ще издържи единството му. Колко дълго ще устоят нашите общества на това опълчване и на глобите, с цел да защитим нашия метод на живот ?
Мислехме си, че да се води война за територии е част от живота на нашите баби и дядовци. Моят финландски дядо живя дълго и съумя да ми опише за войната за самостоятелност на Финландия и за нахлуването на руските войски през 1939 година. Това не е доста от дълго време. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ