Който иска да научи нещо за българската история, нека да

„ Който желае да научи нещо за българската история, дано да чете модерните български историци, те са си свършили работата ”, сподели пред БГНЕС проф. доктор Лилия Илиева, разкрила ръкопис на най-забележителната историческа творба на Петър Бакшев „ История на България ”, писана съвсем век преди тази на Паисий.

„ С сътрудниците от катедрата по „ Български език “ при Югозападния университет и с някои други сътрудници от Софийския университет работим по плана „ Гутенберговата гражданска война и българите “, подсилен финансово от Фонд „ Научни проучвания “ при МОН. С този план желаеме да покажем по какъв начин българската просвета се включва в новата европейска парадигма, заложена от огромното техническо изобретение и свързаната с него осведомителна гражданска война. В хода на работата попаднах на авторския ръкопис, квалифициран за щемпел от Софийския архиепископ Петър Богдан, който евентуално е бил подготвен през 1668 година и е бил подготвен за щемпел от своя създател. Има сигурни данни, че текстът е бил печатан като книга във Венеция. Текстът носи заглавието „ За древността на бащината земя и за българските каузи “ и съставлява исторически етюд. Така е маркиран и в разказа на лекцията, на която е обитавал до края на 19 в. ”, сподели проф. Илиева

Според нея това е едно съчинение, което е било познато, само че е оказало въздействие и върху по-късната историография на България.

„ Това е нещо ново, което споделям в този момент. Вероятно то, или труд, повлиян от него, е употребен от сръбския историограф Йован Райич, който е посветил на българите обособен том от своя обемист труд. /Бащата на Райич е българин от Видин, което е добре известно/. Много е любопитно дали Райич в йезуитския лицей, където е учил и писал, е имал директен достъп до книгата или до различен труд, чийто създател е употребявал съчинението на Петър Богдан ”, добави професор лекар Илиева.

Тя обаче бе безапелационна, че в случай че става дума за нови исторически обстоятелства, е неуместно да чакаме историограф от 17-ти век.

„ Бакшев въпреки всичко има собствен ъгъл, от който гледа историческите събития. Който желае да научи нещо за българската история, дано да чете модерните български историци. Те са си свършили работата. Това съчинение обаче е на един човек с доста изтънчен дух, един човек с извънредно богата просвета, който е чел типичен създатели и който има и богат витален опит, когато написа това съчинение. Затова мисля, че всеки, който цени изящната книжовност, когато бъде подготвен текстът, ще изпита наслаждение от срещата си с него ”, сподели още проф. Лилия Илиева.

Според нея огромна част от информацията, която се съдържа в това съчинение, ни е известно от писмата, които той е изпращал във Ватикана.

„ Изследването не беше доминант, съществена цел в живота. Когато съм имала опция и съм правила информация дали няма да се появи този труд, и за благополучие се появи. Вървейки по стъпките на проучването, прекосих и през Далмация, където почерпих много информация, с цел да го открия в Модена ”, приключи откривателката на ръкописа на „ История на България ” на Бакшев.

Кой е Петър Богдан Бакшев?

Петър Богдан Бакшев /Бакшич, Петрус Деодатус 1601-IX.1674 г./, е историк и стихотворец, една от най-значителните фигури измежду културните и политическите дейци на българо-католическата общественост през XVII век. Роден е в Чипровци.

През 1612 година постъпва в локалния францискански манастир, където учи до 1618 година под покровителството на първия български католически свещеник Петър Солинат. С ходатайството му, през 1623-1627 година Петър Богдан Бакшев учи в Климентската гилдия в Рим, след което се завръща в България. През 1631 година той е назначен за кустод на българската Францисканска кустодия. През 1637 година е ръкоположен за свещеник и в действителност става лидер на българската католическа черква, на 17 юни 1641 година получава купа „ Софийски свещеник и апостолически викарий на Влашко и Молдова “, а през 1642 година става първият български (софийски) католически архиепископ.

Църковно-политическата активност на Петър Бакшев е ориентирана към подсилване на самостоятелността на българската католическа черква, към издигането на нейния престиж измежду европейските католически страни. Но той се демонстрира не толкоз и освен като ревнив католик, а на първо място като разгорещен родолюбец. Още през 1630 година е взел участие в дипломатическа задача, чиято цел е освобождението на България. На тази концепция е подчинена и цялата му по-нататъшна активност. Заедно с Петър Парчевич и Филип Станиславов, които постоянно работят като негови пълномощни пратеници, той развива дейна дипломатическа активност за освобождението на България. През 1638 и 1643 година издава в Рим две преводни религиозни книги: „ Размишления на св. Бонавентура “, в която помества единственото свое стихотворение: „ За двойната гибел на индивида “.

Най-забележителната историческа творба на Петър Бакшев е неговата „ История на България “ написана към 1667 година. Повечето от съчинения му са на италиански език /само „ Историята на България “ е на латински/ и са издържани в духа на хуманистично-бароковата историография.

По думите на един книжовен историк: „ по изключение на превъзходното есе на П. Колендич, не съществува до в този момент никаква монография, която да е изследвала цялостната активност на този архиепископ Петър Богдан, чиято неуморима интензивност доминираше над религиозния, политически и културния живот на българските католици през XVII век “. Досегашните проучвания са съсредоточени или върху напъните на Бакшев за организацията и активността на католическата черква, или върху литературно-преводаческата му активност.

Редица документи и основно капитални съчинения на Петър Богдан, като неговата „ Българска история “ са открити и въведени в научно послание едвам в последните години, а други исторически работи като „ Историята на Охрид “ и „ Историята на Сърбия “ просто са забравени. И защото животът и концепциите на една персона са неделимо свързани с съответната историческа конюнктура, по нужда би трябвало да бъдат прегледани и някои исторически събития и феномени от предишното на Европа през XVII век, в които се преплитат името и концепциите на Петър Богдан.

Петър Богдан знае съвършено или работи приемливо с латински, италиански, гръцки, илирийски, сръбски, съветски, старобългарски, румънски, турски и евентуално немски език. Тази извънредно езикова подготовка без подозрение улеснява доста работата на Богдан в полето на историографията, само че и в политическата активност, укрепвайки престижа на българския католически архиепископ, както активността му в България, по този начин и при контактите му с висши политически и духовни лица в Европа.

В Рим Петър Богдан става още през същата година възпитаник и помощник на видния хърватски литератор, францисканеца Рафаел Левакович-една забавна фигура в славянския църковен и книжовен живот на балканите през първата половина на XVII век. Към втората половина на IX век Петър Богдан е заставен да напише къса история на Кирило – Методиевито дело и да оправдае правото на славянската книжовност на битие и живот и правото на българския католически клир да я ползва в литературата и богослуженията.

Стремежът да написа на роден език в творбите, предопределени за българи, остава блестящо изявен през цялата литературна активност на Бакшев. Тук може да споменем единствено двата превода от 1638  и 1643 година на „ илирийски “ език. В идващите петнадесет години Бакшев фактически се пробва да внедри славянски „ илирийски “ език, който той приема за книжовен български език, в литературата и литургията на българските католици. Желанието му би трябвало да е било много мощно, с цел да написа в конгрегацията: „ искам някой различен да бъде разгласен за свещеник в тези страни, с цел да мога да се занимавам с нещо друго…, в случай че имам време бил написал някоя и друга работа на нашия език против схизматиците, превеждайки разнообразни работи от латински създатели, писали против тях, само че нямам време. “ /БГНЕС