Мелник - градът на старото вино
Който е ходил в миналото в Мелник, вечно отнася в съзнанието си чара на този град, вбитите къщи в тясната котловина, над която се издигат причудливи пирамиди от жълт и червен пясъчник. Почти всяка къща прилепва компактно до стръмните скатове и нейните основи ограждат дълбоки мазета, продължени с тунели под скатовете. В избите на мелнишките къщи, при непрекъснатата ниска температура е протичало тайнството на зреенето и стареенето на виното. Тунелите им оформят безкрайни лабиринти. При горещия климат на региона, студът в мелнишките мазета е бил главният софтуерен поръчител за положителното виноделие, по тази причина гроздето се е стичало тук, макар дългия и сложен превоз.
Класическият облик на българското винарство епохи наред е бил представян от остарялото мелнишко вино, добивано от локалния вид - Широката мелнишка лоза. Това вино е било показна привилегия на трапезите в замъците на венецианските дожове, испанските херцози и френските графове.
Пътят към най-изтънчените ценители на виновността измежду европейската аристокрация е прокаран от дубровнишките търговци през ХІІІ в., с приемането на огромни търговски привилегии от цар Иван Асен ІІ. По противоположния път, керваните на дубровнишките търговци донасят в Мелник европейски платове, оръжия, декорации, стъклени съдове, порцелан. Периметър на мелнишкото вино през средновековието и Възраждането - Беломорието, Дубровник, Триест, Будапеща, Виена, Венеция, Генуа, Марсилия, Париж, Барселона, Ливърпул. В най-ново време то е било измежду обичаните виновност (например) на сър Уинстън Чърчил - купувал е по 500 литра годишно.
На какво се е дължал невероятния триумф на това вино? Казват, на неговото упойно самодоволство, съчетало в недостигнат от другите виновност букет от рубинена тъмнотия, тъничък мирис, възблага тръпчивост, компактност.
- " И да го пиеш, и да го дъвчеш! ", " Вино от плът и кръв ", " Вино - в забрадка да го носиш! "
Град Мелник и селата към него - Хърсово, Кромидово, Марикостино, Капатово, Хотово, Виногради, се намират в най-югозападния завършек на България. Районът е обграден от високите планини Пирин, Беласица и Огражден. Климатът е мек, безоблачен и изсъхнал. Само там вирее Широката мелнишка лоза. Опитите да бъде пренесена и култивирана Широката мелнишка лоза в други региони, постоянно са завършвали несполучливо. Виното, добито от този вид има редки биологични свойства за стареене и отлежаване - колкото по-дълго отлежава, толкоз по-силно се развива неговият букет. Мелнишкото вино отлежава дълги години в дълбоките тъмни и студени тунели под мелнишките винарски къщи.
Ферментацията на гроздето е затруднявана, в случай че гроздето е затоплено от слънцето. Заради това, лозарите в предишното са правели гроздобера рано заран, на разсъмване или през лунните септемврийски нощи. Берачите са спели по лозята денем. През ноща са запалвали буйни огньове. По нито една мелнишка улица не е могла да премине каруца. С коне, катъри, мулета или магарета, натоварени с чебури, гроздето е стигало да избите. Конярите са осветявали пътя си с факли.
Докараното грозде се е оронвало в предверието на избите. Пренасяло се е на тил и се е насипвало в линове. В средновековието, в Мелник са предпочитали не дървените линове, а (както в античността) каменните, замазани от вътрешната страна с мазилка от трас, зехтин и хоросан. Газенето на гроздовата маса е ставало с крайници, от голи хора, както в действителност са газили гроздето и на други места, и в древността. В дълбоките тунели концентрацията на въглероден двуокис е ставала огромна - нерядко линаджии са губели схващане и са падали в дълбоките линове. Разказват се случаи и за удавяне в ширата. Такива произшествия са били одобрявани като жертвоприношение.
След прекипяването на гроздовата маса, виното се е наливало в бъчвите. Поради устрема на винарите към многогодишно отлежаване на виното, в Мелник се постановат доста огромните бъчви. Рекордът е държала една четиридесет хиляди литрова бъчва в избата на Кордопулос. Виното се е транспортирало в два типа съдове: кози мехове - при сухопътен превоз и бъчви - за презморска търговия. Ето какво споделя за козите мехове дядо Кольо Пазитов, тулумджия - занаятчия на мехове: " Истинските мераклии и познавачи на мелнишкото вино никак не желаеха да го купят в бъчва или буре. Само в кози търбух го желаеха. Тулумът държи виното все на един " карар " (температура) и не го е еня дали е петровска горещина или никулденски мраз. Дето има нещо, увито в козя кожа - манерка ли, раница ли - козята кожа ги държи хладни и нищо в тях не се скапва. Ние едно време единствено в кози мехове държахме всичко. Козият мех освен държи хладината. Има и друго. Колкото и вино, сирене или зехтин да се извади от него, кожата ляга върху останалото и не дава въздух да проникне вътре - по този начин няма разруха. Затова нямаше в миналото по-хубаво вино от мелнишкото. Хем е гъсто като катран и дъха на мощ, хем тулумът го пази от въздух и разруха. Който не е пил мелнишко вино от търбух, малко знае от него. Като ми дойдеш на посетители и пийнеш вино от търбух, тогава ще му видиш чудото. "
Към Мелнишката кааза до 1912 година в рамките на Османската империя се числели 51 села, а градът е имал 20-25 хиляди поданици. Основният занаят е бил виното. Два пъти седмично в Мелник ставал огромен пазар. Тук се стичали търговци и купувачи от далечни краища. Привечер на всеки пазарен ден от града тръгвали кервани от камили и коне, натоварени с вино, налято в кози мехове. Весело потегляли керванджиите. Тъпани, зурни, гайди и кеманета ги съпровождали. Всеки кортеж е имал формален компаньон - турско заптие, само че надеждната му защита са самите керванджии, въоръжени като за боен поход. С кервана пътувал и " граматик " - доверено лице на най-едрия винар, което носело комерсиалните бумаги и парите. При завръщането си, керваните донасяли скъпи артикули от страните, в които се е продавало виното. Тази двупосочна търговия е поддържала пазара в Мелник до ХХ в. като привлекателен търговски център за целия югозапад на Балканския полуостров.
В средата на ХІХ в. Италианският търговец Алфредо Перенготи пътува от Ниш за Солун с един мелнишки кортеж. Ето част от неговите мемоари за Кордопуловата къща и нейните жители:
" Керванът спря пред огромна къща с доста прозорци. Вратата над стълбището на първия етаж се отвори и там застана наедрял мъж, стопанинът на къщата, наметнат с кадифяна антерия, чийто дълъг шлейф се влачеше на два метра след него. На чист италиански език той изрече властно: -Синьората и синьорът да заповядат горе, в огромната одая! Качихме се горе, в салон, постлан с бухарски килим и с прелестни фрески, с гравирана година 1754, когато е бил издигнат този дом. Поднесоха ни ароматна ракия, подсладени питиета и домакинът ни показа синовете си, с дребни черни мустачки, и дъщерите си, девойки в облекло донесено от Виена. Синьор Кордопулос ни изясни, че той търгува единствено с вино, ракия, коприна и вълна. Това се търсело най-вече на Венецианския пазар. Поканени бяхме да разгледаме дома. Минахме през богато подредени стаи, през голяма готварница, пекарница, баня и безкрайна винарска маза с грамадни бъчви. Видяхме и домакински затвор, в който господарят затваря провинените си прислужници и синове. Същински независим феод. "
Последният представител на най-прочутата мелнишка винарска фамилия - Манолис Кордопулос - се завръща през 1886 година от Франция с тапия на инженер-технолог по винарство. Предприема със свои средства образование на лозарите от региона по напръскване на лозята с бордолезов разтвор и им преподава обща винарска технология. Сприятелява с Яне Сандански, който обитава постоянно в Кордопуловата къща. И до през днешния ден е непокътнато скривалището на бореца за независимост на Македония. Гръцкият епископ отлъчва Манолис Кордопулос от църквата, тъй като виното, кръвта на Христос, не можело да се замърсява със наследник камък. Не му простят и турците. През последната нощ на тяхното господство в Мелник - на 14 октомври 1912 година, когато отрядът на Яне Сандански победоносно влиза в града от единия край, бягащите турци извеждат със себе си Манолис Кордопулос от другия край, и го намушкват със щикове, дружно с още 28 будни поданици от града и покрайнината.
Истории за мелнишкото вино
За Михаил Палеолог, от византийския хронист Никита Акоминат. През 1252 година византийският император Йоан Ватаци назначава за собствен наместник в Мелник Михаил Палеолог (бъдещ популярен византийски император, възстановил Византийската империя след властта на кръстоносците). Получава се донос до императора, че Михаил Палеолог се готви да вземе императорския трон благодарение на българите. Йоан Ватаци идва в Мелник и провежда съд. Всички добре си пийват мелнишко вино преди съвещанието на съда. Обвинителите шикалкавят и не удовлетворяват императора. Накрая, митрополит Фока, клеветник и не изключително благоверен духовник предлага подсъдимият да бъде тестван с нагорещено желязо, като преди допирането на желязото натопи ръцете си в мелнишко вино. Ако е почтен, виното - знак на Божията кръв, ще го защищити от изгаряне. Михаил Палеолог виква: " Аз не съм чудотворец и ръцете ми не са мраморни, като тези на Фидиевите скулптури. Нека светейшият митрополит със своята светост и непосредственост с бога пръв да пипне нагорещеното желязо! " Императорът, който добре познавал " светостта " на митрополита, разтурва съда и санкционира обвинителите. На Михаил предлага за жена племенницата си Теодора.
Гайдата с вино на Парижкото ревю
Мелнишкото вино се показва на Голямото международно ревю в Париж през 1889 година Мелнишките винари позакъсняват и са ситуирани някъде най-после на ревюто, нямали никакъв триумф, макар опитите на Манолис Кордопулос да откри по-прилично място. Прочутият тогава български гайдар Коста Раданов се отбива при тях и им предлага да им направи самобитна реклама с гайдата си. Пъха един дребен ярешки мех в гайдата си и го напълва с вино. Музикантът застава пред Айфеловата кула, свири с гайдата, и когато се насъберат слушатели, стопира да си почива и източва по една чаша винце от ручилото. Предлага на искащите да опитат. Гайдата с вино става сензация на ревюто, изключително поради качеството на мелнишкото вино. Гайдарят раздава доста визитки на мелнишките винопроизводители. Накрая на ревюто, на събранието на винарите-изложители, Манолис Кордопулос афишира, че е получил толкоз поръчки, които ще могат да се извършват от неговите правнуци в идващите 184 години. Той обаче твърдо отхвърля да усили производството, тъй като осъзнава, че дребното количество на създаденото вино поддържа високата му цена.
Филоксерата - началото на края
Една болест плъзва из лозята на Европа при започване на ХХ в. и става причина за трайното им заличаване - филоксерата. Мелнишките лозя са едни от последните оживели до 1911 година, само че и те не съумяват да се спасят. През пролетта на 1911 година из Мелнишкия край се появява британски търговец, който прави доста поръчки. Както е всекидневно, обикаля множеството от лозята в региона. Не след дълго мелнишките лозя се заразяват, само че никой не свързва появяването на заболяването с визитата на младия англичанин. През 30-те години на ХХ в., в Египет е хванат интернационален контрабандист и шарлатанин, който признава че като сътрудник на конкурентни компании е разнасял биологически вредители по механически култури. Той показва, че е почнал кариерата си в Мелник през 1911 година Щетите са огромни и непоправими. Мелничани са съумели да пресадят мелнишката лоза на нови, устойчиви на филоксерата американски сортове, само че гроздето от присадените лозя, към този момент не е напълно същото.
Гръцкото наличие, войните, и... краят на фамозното вино
Навсякъде в туристическите справочници и в екскурзоводските беседи за Мелник се пропуща един исторически факт - градът от ХІІІ в. до началото на ХХ в. е бил обитаем преобладаващо с гърци. Те са огромните майстори и огромните търговци на фамозното вино както и в други огромни винарски центрове като Асеновград, Пловдив, Поморие. През средновековието в Мелник са били заточвани рискови за Константинополския трон аристократични родове, които са дошли дружно с задачите си фамилии и прислуга. Строили са къщи-дворци, някои от които са били непокътнати непокътнати до началото на века - през днешния ден във внушителни руини. В града са работили над 70 църкви, а в покрайнината е имало четири манастира. Три мъжки учебни заведения и едно девическо са възпитавали младежите от многолюдния град през Възраждането.
След Балканските войни градът остава в рамките на България. Избягалото гръцко население, в по-голямата си част се завръща, защото избира да остане в домовете си, въпреки и в границите на България. По време на Първата международна война, гръцките войски напредват до региона на Кресна и, естествено, завладяват Мелник. Ньойският контракт обаче, още веднъж оставя града в границите на България. Този път оттеглящите се гръцки войски са жестоки към сънародниците си. Мелнишките гърци са предизвестени от гръцката войска да изоставен домовете си, тъй като къщите ще бъдат разрушени и опожарени. Несъгласните са изведени принудително и с побои, а покъщнината им е натоварена на каруци. Хилядолитровите бъчви са разрушени, и в действителност реки от вино потичат от всякъде. Повечето къщи са разрушени или запалени, в това число и многовековните византийски къщи. От 21 хиляди поданици в Мелник остават към 600, а през днешния ден - по-малко от 300. С изселените гърци си отиват последните майсторлъци и секрети на фамозното Мелнишко вино.
Днес, потомците на мелнишките гърци живеят в първия гръцки град след граничната линия сред двете страни - Сидирокастро. Това населено място пък, преди войните е било българско (Валовище), само че и българите там са прокудени. Наследниците им живеят в днешния град Сандански.
Инфо: www.rodenkrai.com
Видео: SkyTrip ; Музика: INTRO quartet " Седнали ми са терзии "
