Коя е първата компютърна игра, която сте играли някога? Днес

Коя е първата компютърна игра, която сте играли в миналото? Днес най-вероятно ще приказваме за добре познатите пасианси, които участват в операционната система на Windows, само че в миналото, едно предложение съумява да покори сърцата на света и да даде началото на електронната промишленост, която познаваме през днешния ден. Идеята се ражда по време на Студената война, когато компютрите не могат да се похвалят нито с вълнуваща графична мощ, нито с изключително висока изчислителна техника. Точно затова истинските решения и семплите игри получават съществено внимание.

Тетрисът е рожба на един програмист с голяма обич към пъзелите и някъде през 1984 година се ражда играта, която кара даже Руската Научна академия да намира малко време за възстановяване на върховете. И до през днешния ден ще открием специалисти, които имат вяра, че това е най-популярната компютърна игра, въпреки и софтуерната еволюция да се е развила в степен, която ни дава всичко належащо за триумф. Малко след основаването си, версията стартира да обикаля света, съумява да се продаде допълнително от 200 страни и излиза на 50 разнообразни платформи, като милиони хора играят на милиард разновидности на тетриса, освен това всяка една година. А когато излизат мобилните телефони, точно тази игра продължава да печели вниманието на аудиторията, а Алексей Пажитнов разкрива тази игра на сътрудниците си, без да подозира какво в действителност го чака.

Що се отнася до самия основател, той постоянно се майтапи, че към момента не счита да даде купата си на по-модерни заглавия като Minecraft и GTA V. Неговата история стартира в Москва и още от дете се увлича в часовете по информатика. След това стартира да оказва помощ за основаването на компютър, който да разпознава диалект. Тетрисът се ражда редом и е нещо като почивката на програмиста и малко бягство от главния му план. В играта си слага седем разнообразни форми от права линия до квадрат и по-късно мъдруване, взема решение да я назова Тетрис. В началото е проектирана и основана за работа на първите Съветски компютри Електроника 60, които нямат никакви графични ускорители и благоприятни условия да работят с нещо по-различно от тетриса.

Поне блоковете не изискват толкоз доста мощ, а и през цялото време е ясно, че академията не е събрана, с цел да основава игри. Днес Пажитнов се намира в Сиатъл, само че си спомня, че в миналото съветската компютърна академия е изглеждала надалеч по-подготвена за създаването на технология и основаването на по-сериозен програмен продукт и игрите били доста надалеч на назад във времето. Когато сътрудниците стартират все по-често да играят тази игра, идва и идната стъпка, от ден на ден хора упорстват да се трансферира на по-популярната платформа на IBM. По думите на основателя, всичко по-късно е тръгнало като пожар и никой не можел да го спре. Най-накрая предлагането е записано на дискета, а малко по-късно стартира да обикаля света. Никой не знае по какъв начин тъкмо е стигнало до чужбина, само че като една от първите игри, които изискват нулев хардуер, можем да не чакаме нещо по-различно.

В идващите години стартират най-различни преследвания на авторски права, подмолни покупко-продажби и още доста други. Извън Съюз на съветските социалистически републики, всеки желае да вземе дискетата и да стартира да я продава. По това време страната-майка обаче държи всички права на работата на програмиста. В един миг унгарска софтуерна компания, вярвайки, че е закупила и заплатила всички права, взема решение да предложи играта му и на запад. Оказва се, че законодателството не разрешава сходни практики да се случат. Пажитнов освен не разполага с лиценза си, а и самият Съюз на съветските социалистически републики отхвърля да популяризира играта. През 1988 година ръководещите размислят и вземат решение, че могат да дадат благословията си. Играта е препоръчана като добра опция за компютрите във Англия, до момента в който в Съединени американски щати идва под формата на джобна игра, разпространявайки се от Nintendo и новата им подпора Game Boy.

Именно там офертите идват с играта Тетрис за всяка закупена подпора. По това време холандският производител на видео игри Хенк Роджърс споделя, че е стиснал ръце с Минору Аракава, шефът на Nintendo Америка и двамата сядат, с цел да си приказват какво тъкмо би трябвало да се предложи в джобната подпора. Именно Роджърс му споделя, че в случай че желае целият свят да закупи неговата игра, би трябвало да постави тетрис, вместо играта Марио. По това време Съюз на съветските социалистически републики продължава да е изключително песимистичен към тази концепция. Стига се до там, че даже Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се намесва в следствието, а Михаил Горбачов би трябвало да даде благословията си и да разреши на всички да имат достъп до тази игра. Роджърс би трябвало да дойде в Москва и да подпише договорката.

Още на летището е арестуван от сътрудници и прекарва няколко часа в разпит. Години по-късно холандецът се майтапи, че най-вероятно управляващите са мислили да го изпратят в Сибир. Все отново диалозите са сполучливи и управляващите подписват контракт. Важното е, че играта би трябвало да идва с надпис От Русия за развлечение!. И през 1989 година Game Boy е пуснат на пазара в Съединени американски щати, като още в първата година се продават 35 милиона копия и всяко едно от тях е с Тетрис. През идващите години руснаците и на практика всяка друга компания за електроника ще сътвори джобни игри, които разрешават безкрайни часове на игра. Каква е тайната На първо място всеки ще каже, че това е доста семпла игра с доста ясни правила, задачата е всеки състезател да прави линии, като те изчезват и освобождават повече място и пространство за игра, само че тъкмо тук идва и онази особена детайлност.

Винаги ще получим минимум предстоящата фигура. Пажитнов споделя, че в случай че една естествена игра има потребността от 30-40 часа, с цел да бъде изучена и играчите да са готови, то при неговото предложение ще би трябвало да инвестирате най-малко 120 часа. И най-важното е, че няма изненади, няма секрети, всичко е това, което виждате на екрана. И до през днешния ден това е едно от най-награждаваните заглавия в промишлеността и през днешния ден е лицензирано в специфична лична компания. Можем да я открием във всички известни платформи, както за мобилни телефони, по този начин и за най-различни операционни стратегии и конзоли. Дори се работи върху игра с виртуална действителност, която ще разреши легендата да се трансформира в още по-реална.

Почитателите на това предложение могат да се похвалят и с годишен годишен шампионат по Тетрис, който се организира от 1989 година благодарение на Nintendo, като до този миг шампионатите не са прекъсвали и всякога майсторите се събират, с цел да ревизират силите си. С оглед на предходната година, множеството почитатели трябваше да играят онлайн, само че това не попречи на традициите. През всички тези години би трябвало да признаем, че програмистът, виновен за доста часове пред конзолите и компютрите, във времена, в които дискетата беше с размерите на дребна грамофонна плоча, на практика е изгубил милиони от облага. Това обаче не е тематиката на диалог при него. Осъзнавайки, че в случай че стартира да води борба за правата си, най-вероятно освен ще изгуби, само че и до в този момент щеше да се пробва да получи някакви пари, което ще го погуби като персона.

Вместо това, индивидът просто си споделя, че откакто има силите да направи една игра, най-вероятно ще има опцията да направи още една, освен това толкоз добра. Ето за какво прави и някои разновидности на първородната рожба, с които към този момент натрупа много сериозен капитал. Създаването на тази игра идва с доста съществени трофеи. Алексей е считан за 4-я най-влиятелен човек в основаването на компютърните игри, по-късно отпътува в Съединени американски щати и работи с Microsoft. Смятан е за пионер в промишлеността, както и създател на едно от 5-те най-големи чудеса в промишлеността на компютърните игри. Всичко това идва и с най-различни доходи, затова не би трябвало да сме изключително тъжни.

Снимки: Wikipedia