САЩ не могат да решат основния си проблем
Коя е най-голямата опасност за американското господство? Фактът, че Съединените щати са изправени пред невиждани провокации за своето световно владичество, е добре свестен измежду американския хайлайф – дебатът е главно за класирането на тези провокации и по какъв начин да се оправят с тях. Но описът с главните проблеми/заплахи/ провокации в този момент е следният: Русия в Украйна, Израел в Газа и Китай в света.
Ако преди три месеца имаше две съществени провокации - украинската рецесия и борбата с Китай, в този момент към тях се добави трето - Близкият изток. Освен това е евентуално най-експлозивното: в случай че военните дейности се трансферират от Газа в други страни, ще бъде доста мъчно да се държи под надзор. А украинският геополитически фронт стартира да се прави оценка в Щатите като най-неперспективен, което обаче не значи подготвеност да се признае провалянето и да се откажат от Украйна. В случая с Китай има въодушевление за дълготрайна (десетилетия) борба, чиято цел не е скрита: Китай не би трябвало да се изравнява с Америка на международната сцена и да я лиши от нейната позиция на хегемон. В Пекин това с право се назовава въздържане, само че американските елити, мислещи в границите на личната си избраност, съществено се считат за водачи на човечеството („ свободния свят “) и няма да смекчат апетитите си.
Но всичко това е тактика и в този момент тактическите проблеми са доста по-належащи за Съединените щати. Какво да вършат и в трите посоки? Сега е в полза на американския хайлайф да понижи напрежението на всички фронтове. Китай няма потребност да бъде предизвикан от Тайван - Съединени американски щати ще вършат това следващата година. Украйна, на доктрина, би трябвало да бъде сложена в режим на защита, принуждавайки европейците да заплащат повече и да не задават ненужни въпроси, а Израел би трябвало да бъде заставен да приключи сухопътната интервенция в Газа. Но и в двата случая ще бъде доста мъчно за Щатите да реализират това, защото локалните елити (украински и израелски) са заложили доста на своята победа на бойното поле. При тези условия даже деликатното прекъсване може да докара до „ рухване на велосипеда “ - и ние не приказваме единствено за ориста на Зеленски и Нетаняху. И което е също толкоз значимо: израелското и изключително украинското направление станаха част от вътрешнополитическата битка в Съединени американски щати. А това усложнява така и така комплицираната обстановка за администрацията на Байдън на украинския и израелския фронт.
И въпросът не е, че републиканците блокират отпущането на пари за Украйна - Белият дом в последна сметка ще успее да се разбере с тях. И даже не става въпрос, че с помощта на републиканската пропаганда, поддръжката за Украйна в Съединени американски щати пада: администрацията може да се придържа към своята линия макар публичното мнение. По-лошото за демократите е, че израелските и украинските проблеми нараняват рейтинга на Байдън, където ситуацията така и така е зле. Ето за какво в този момент Вашингтон има спомагателни (освен геополитически) аргументи да се стреми към понижаване на напрежението към Украйна и Израел. И в случай че в украинския случай способността на Съединени американски щати да повлияят на обстановката е лимитирана, защото интензивността на военните дейности зависи и от съветската тактичност, то в израелския случай те сякаш имат доста повече лостове за въздействие. На доктрина да, само че на процедура Съединени американски щати не могат да командват Израел, а израелското управление има всички благоприятни условия да се възползва от вътрешните американски политически несъгласия.
Оказва се, че в този момент Байдън няма особени благоприятни условия да понижи разтърсванията във външната политика и навлиза в изборната година при най-неблагоприятни условия: външните проблеми освен ще лишават от ден на ден сила и внимание, само че и ще понижат рейтинга му. А световната позиция на Съединени американски щати като цяло ще се утежни заради неподходящото за тях развиване в най-малко две от трите основни области (украинската и израелската). Порочен кръг и задънена улица? Да, само че е значимо да разберем аргументите за това.
Разбира се, можем да се ограничим до необятни линии, обяснявайки всичко с обстоятелството, че Съединени американски щати по принцип са се пренапрегнали като хегемон, контурите на многополюсния свят стават все по-очевидни и като цяло американците не могат поддържат позициите си. Това е правилно, само че има и противоположна връзка. Защото в този момент главните закани и провокации за Съединените щати не са украинската и израелската рецесия или даже Китай – главният проблем за американската мощност е самата Америка.
Нейната вътрешна рецесия – разцеплението и поляризацията на обществото, разкрити през 2016 година с успеха на Тръмп – се ускорява и става необратима. Невъзможността да се позволи обстановката на границата с Мексико, т.е. да се спре незаконната миграция, е единствено най-видимият знак за тази рецесия. Рязкото изостряне на междупартийните несъгласия единствено по себе си не е вест за Съединените щати, само че този път не приказваме единствено за битката сред две фракции на елита или за разминаване в полезностите на елементарните гласоподаватели: виждаме зараждащо разделяне сред два разнообразни модела, две разнообразни Америки, макар обстоятелството, че болшинството от елита не може да спре новопостъпилия Тръмп и елитното малцинство, консолидиращо се към него. Управляващият хайлайф е доста по-глобалистичен, наднационален в своите възгледи и цели, а тръмписткото малцинство от елита, който му се опълчва, е по-изолационистко и насочено към Америка. Резултатът от борбата им през ноември 2024 година ще бъде от голямо значение за Съединените щати - и изключително за позицията им в света. Но още в този момент президентската акция оказва съществено въздействие върху отношението към Америка в останалия свят, тъй като всички залагат на по-нататъшното намаляване на някогашния хегемон. Защото няма добър процес за атлантическите глобалисти при анулиране на изборите.
Дори по някакво знамение Байдън да завоюва, успеха му няма да бъде приета от Тръмп и тръмпистите, т.е. легитимността на новата администрация ще бъде сложена под въпрос на равнище обособени щати, а разделянето на публично равнище сред двете Америки ще доближи ново равнище. Ако Тръмп победи, демократичните щати ще предявят искания, а Европа просто ще изпадне в ступор. Всички тези разновидности се пресмятат през днешния ден и по тази причина главният проблем за интернационалното въздействие на Съединени американски щати не е войната в Украйна или клането в Газа, подбудено от тяхната политика, а личното им вътрешно положение. Не единствено рецесия, само че и с отрицателна динамичност.
Превод: В. Сергеев
Ако преди три месеца имаше две съществени провокации - украинската рецесия и борбата с Китай, в този момент към тях се добави трето - Близкият изток. Освен това е евентуално най-експлозивното: в случай че военните дейности се трансферират от Газа в други страни, ще бъде доста мъчно да се държи под надзор. А украинският геополитически фронт стартира да се прави оценка в Щатите като най-неперспективен, което обаче не значи подготвеност да се признае провалянето и да се откажат от Украйна. В случая с Китай има въодушевление за дълготрайна (десетилетия) борба, чиято цел не е скрита: Китай не би трябвало да се изравнява с Америка на международната сцена и да я лиши от нейната позиция на хегемон. В Пекин това с право се назовава въздържане, само че американските елити, мислещи в границите на личната си избраност, съществено се считат за водачи на човечеството („ свободния свят “) и няма да смекчат апетитите си.
Но всичко това е тактика и в този момент тактическите проблеми са доста по-належащи за Съединените щати. Какво да вършат и в трите посоки? Сега е в полза на американския хайлайф да понижи напрежението на всички фронтове. Китай няма потребност да бъде предизвикан от Тайван - Съединени американски щати ще вършат това следващата година. Украйна, на доктрина, би трябвало да бъде сложена в режим на защита, принуждавайки европейците да заплащат повече и да не задават ненужни въпроси, а Израел би трябвало да бъде заставен да приключи сухопътната интервенция в Газа. Но и в двата случая ще бъде доста мъчно за Щатите да реализират това, защото локалните елити (украински и израелски) са заложили доста на своята победа на бойното поле. При тези условия даже деликатното прекъсване може да докара до „ рухване на велосипеда “ - и ние не приказваме единствено за ориста на Зеленски и Нетаняху. И което е също толкоз значимо: израелското и изключително украинското направление станаха част от вътрешнополитическата битка в Съединени американски щати. А това усложнява така и така комплицираната обстановка за администрацията на Байдън на украинския и израелския фронт.
И въпросът не е, че републиканците блокират отпущането на пари за Украйна - Белият дом в последна сметка ще успее да се разбере с тях. И даже не става въпрос, че с помощта на републиканската пропаганда, поддръжката за Украйна в Съединени американски щати пада: администрацията може да се придържа към своята линия макар публичното мнение. По-лошото за демократите е, че израелските и украинските проблеми нараняват рейтинга на Байдън, където ситуацията така и така е зле. Ето за какво в този момент Вашингтон има спомагателни (освен геополитически) аргументи да се стреми към понижаване на напрежението към Украйна и Израел. И в случай че в украинския случай способността на Съединени американски щати да повлияят на обстановката е лимитирана, защото интензивността на военните дейности зависи и от съветската тактичност, то в израелския случай те сякаш имат доста повече лостове за въздействие. На доктрина да, само че на процедура Съединени американски щати не могат да командват Израел, а израелското управление има всички благоприятни условия да се възползва от вътрешните американски политически несъгласия.
Оказва се, че в този момент Байдън няма особени благоприятни условия да понижи разтърсванията във външната политика и навлиза в изборната година при най-неблагоприятни условия: външните проблеми освен ще лишават от ден на ден сила и внимание, само че и ще понижат рейтинга му. А световната позиция на Съединени американски щати като цяло ще се утежни заради неподходящото за тях развиване в най-малко две от трите основни области (украинската и израелската). Порочен кръг и задънена улица? Да, само че е значимо да разберем аргументите за това.
Разбира се, можем да се ограничим до необятни линии, обяснявайки всичко с обстоятелството, че Съединени американски щати по принцип са се пренапрегнали като хегемон, контурите на многополюсния свят стават все по-очевидни и като цяло американците не могат поддържат позициите си. Това е правилно, само че има и противоположна връзка. Защото в този момент главните закани и провокации за Съединените щати не са украинската и израелската рецесия или даже Китай – главният проблем за американската мощност е самата Америка.
Нейната вътрешна рецесия – разцеплението и поляризацията на обществото, разкрити през 2016 година с успеха на Тръмп – се ускорява и става необратима. Невъзможността да се позволи обстановката на границата с Мексико, т.е. да се спре незаконната миграция, е единствено най-видимият знак за тази рецесия. Рязкото изостряне на междупартийните несъгласия единствено по себе си не е вест за Съединените щати, само че този път не приказваме единствено за битката сред две фракции на елита или за разминаване в полезностите на елементарните гласоподаватели: виждаме зараждащо разделяне сред два разнообразни модела, две разнообразни Америки, макар обстоятелството, че болшинството от елита не може да спре новопостъпилия Тръмп и елитното малцинство, консолидиращо се към него. Управляващият хайлайф е доста по-глобалистичен, наднационален в своите възгледи и цели, а тръмписткото малцинство от елита, който му се опълчва, е по-изолационистко и насочено към Америка. Резултатът от борбата им през ноември 2024 година ще бъде от голямо значение за Съединените щати - и изключително за позицията им в света. Но още в този момент президентската акция оказва съществено въздействие върху отношението към Америка в останалия свят, тъй като всички залагат на по-нататъшното намаляване на някогашния хегемон. Защото няма добър процес за атлантическите глобалисти при анулиране на изборите.
Дори по някакво знамение Байдън да завоюва, успеха му няма да бъде приета от Тръмп и тръмпистите, т.е. легитимността на новата администрация ще бъде сложена под въпрос на равнище обособени щати, а разделянето на публично равнище сред двете Америки ще доближи ново равнище. Ако Тръмп победи, демократичните щати ще предявят искания, а Европа просто ще изпадне в ступор. Всички тези разновидности се пресмятат през днешния ден и по тази причина главният проблем за интернационалното въздействие на Съединени американски щати не е войната в Украйна или клането в Газа, подбудено от тяхната политика, а личното им вътрешно положение. Не единствено рецесия, само че и с отрицателна динамичност.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ