Белгия или Германия?! Някои граници не признават държави
Коя е най-голямата безвизова зона в света? Шенген, несъмнено. Шенгенското съглашение влиза в деяние на 26 март 1995 година и сега в него има 26 страни - Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Швейцария.
22 от тези страни извършват напълно изискванията на Шенген, четири от тях имат обособени съглашения, защото не са членове на Европейски Съюз - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Монако, Сан Марино и Ватикана са отворили границите си, само че не са членове на Шенген. Азорските острови, о. Мадейра и Канарските острови са специфични членове на Европейски Съюз и част от шенгенското пространство, макар че са отвън европейския континент. Пет членки на Европейски Съюз не са в Шенген - Ирландия, която към момента не желае да е вътре, и Румъния, България, Хърватия и Кипър, които доста желаят да влязат, само че към момента не са признати.
Външните граници на шенгенското пространство са дълги 50 000 км, като 80% са по вода и 20% по суша. В Шенген има стотици летища, пристанища, сухопътни гранични пунктове. Площта на пространството е 4,3 млн. кв. км, а популацията - 419 392 429 души.
Дотук всичко наподобява добре познато и още по-добре подредено. Но дългата и комплицирана история на Стария континент ни е завещала граници, които не признават страни. Там всяка крачка може да ни води в чужбина. С тези случаи се занимава поредицата на Би Би Си " Места, които не принадлежат ".
Германия/Белгия
Наричат тази велоалея най-сложната граница на света. На разстояние от 50 м тук човек два пъти може да влезе и излезе сред Белгия и Германия.
Днешната велоалея следва пътя на железницата Фенбан, която от 1899 година свързва немския град Аахен с Люксембург. Линията е издигната от пруската държавна железопътна компания за транспорт на въглища, желязо и стомана и през Първата международна война просперира около потребността да се транспортират военни товари.
През 1919 година Версайският кротичък контракт дава на Белгия оспорвана немска земя и в нея попада железопътната линия. Вътре влиза и кулоар от 28 км, който откъсва няколко части немска територия от останалата част на страната. Една част е анексирана от Белгия и сетне върната на Германия през 1958 година, само че пет други региона остават анклави до през днешния ден. Един от тях през днешния ден е единствено 1,5 хектара и в него има единствено една плантация. В другите има дребни градчета или елементи от обитаеми места, като най-големият е 1800 хектара.
В края на XX век едновремешната значима железница стопира да върви и известно време на нейно място се мъчи да притегля интерес туристическо влакче. Скоро и то се предава и регионът щеше да потъне в давност, в случай че през 2013 година не му беше вдъхнал живот нов велосипеден маршрут от 125 км, разпрострян се през Германия, Белгия и Люксембург. Криволичещата граница за велотуристите е огромна атракция, въпреки че локалните хора изобщо не й обръщат внимание и по никакъв начин не се стряскат, че в някои случаи им се постанова да идат в чужбина поради селската бирария. На едно място немските рейсове стопират на белгийска улица да съберат пасажери. На друго пощальонът всеки ден минава през Белгия, с цел да доближи немските си получатели.
Шенген прави всичко това доста елементарно, само че през пандемията границата внезапно си напомни, че разделя две страни - тъй като ограниченията в Белгия и Германия не всеки път бяха идентични. Така на човек в единия завършек на селото му трябваше ваксина, а в другия - напълно не.
Иначе историята тук постоянно е сменяла стопаните. Карл Велики ръководи средновековната си империя от Аахен. По-късно Наполеон разпорежда да се построи път. Хитлер завладява района и жп линията през 1940 година 4 години по-късно американците минават отсам и доближават днешния анклав Рьотген, който става първото освободено немско село през Втората международна война. След войната регионът се прочува като " границата на прегрешението ", тъй като локалните въртят доходна контрабанда на кафе от Белгия към Германия, където цените са няколко пъти по-високи.
Франция/Испания
Едно е да имаш криволичеща граница - това въпреки всичко е граница, а напълно друго - ту да си към една страна, ту към друга. Така е с едно островче сред Франция и Испания, което шест месеца принадлежи на едната, а шест месеца на другата страна.
Островът на фазаните се намира по средата на река Бидасоа, в земите на баските. На 10 метра е испанският бряг на реката, а от другата страна на 20 м е френският. Това малко парче земя е толкоз натоварено с история, че рядко е отворено за визити. На Острова на фазаните няма фазани, оплаква се Виктор Юго, когато го посещава през 1843 година Тук обаче са си давали среща не един и двама крале.
Фазаните, както се вижда от възклицанието на Юго, са неточност. Римляните дават на острова името Паусоа - от баски стъпка, преход. Французите първо го превеждат като Paysans - селяни, по-късно някак го трансформират във Faisans - фазани. Последното се оказва и най-упорито.
Скромната линия земя се прочува през 1648 година, откакто Франция и Испания афишират помирение в края на 30-годишната война и избират острова като неутрална територия за демаркиране на новите граници. Тук са извършени 24 срещи на върха и през 1659 година е контрактуван Пиренейският контракт. През 1660 година мирът е скрепен със сватбата на Луи XIV и дъщерята на Филип IV - Мария Тереза, а церемонията още веднъж е на Острова на фазаните. Познавате Мария Тереза от шедьовъра на Диего Веласкес - " Менините " (Las Meninas), а самият художник е претрупан с организацията на тържествата.
Така от дума на дума Островът на фазаните се издига до толкоз значима метафора на мира, че двете страни вземат решение да го имат взаимно. На Испания той принадлежи от 1 февруари до 31 юли всяка година, а на Франция - през останалото време.
Тази принадлежност на повече от една суверенна страна се назовава кондоминиум и Островът на Фазаните е най-малкият от осемте кондоминиума, съществуващи през днешния ден в света. Най-големият? Антарктида - един цялостен континент, ръководен от 29-те страни, подписали Антарктическия контракт.
Иначе островът не изисква кой знае какъв брой администриране. Някой би трябвало да се грижи за пристана, където дебаркират лодките. Да ревизира качеството на водата, да разпределя риболовните квоти, да се грижи за растителността. Посетители се позволяват единствено в редки случаи - в дните на прекачване на властта, когато има тържества, церемонии, делегации, дипломати и прочие, и на проведени исторически турове. През останалото време през острова в последно време постоянно минават мигранти на път от Испания за Франция. И макар че реката не е огромна, случва се да се стигне и до нещастия.
Австрия/Швейцария
В алгойските Алпи има връх, за който Би Би Си твърди, че е може би най-абсурдният в цяла Европа. Нарича се Соргшрофен и е висок 1636 м. На върха му, както постоянно е обичаят, има кръст. Под снагата му е сгушено едно австрийско село, заобиколено от всички страни от Германия. Селото се споделя Юнгхолц, има население 302-ма души и е толкоз австрийско, колкото Виена или Залцбург. И все пак неговата единствена връзка с Австрия е кръстът на върха - линия земя, която няма и метър на ширина.
Иначе казано - с цел да идат до родината си, хората от Юнгхолц би трябвало да минат през Бавария. Затова и няма нищо чудно, че в случай че разпитате за това селце из Кицбюел или Инсбрук, малко на брой ще могат да ви оказват помощ, до момента в който всички в Мюнхен и Щутгарт го знаят, в случай че и да нямат разбиране от комплицираното му географско състояние, заради което го считат за немско.
Казват, че локалните приказват с немски акцент и мислят по немски. Персоналът на скромните ски уреди е основно от Германия. Тиролците настояват, че това не е Тирол. Въобще - историята на Юнгхолц е дълга и цялостна с превратности. На 24 юни 1342 година немският фермер Херман Хезелин продава земята на австрийския бирник Хайнц Лохпилер. Така през идващите 5 века дребният ексклав е владян от Австрия, макар че границите в Средновековна Европа се менят.
На 3 май 1868 година сред Австрия и Бавария е подписан контракт, по силата на който този изостанал селски регион попада в Германската икономическа зона. Благодарение на това Юнгхолц търгува свободно с Германия съвсем 90 година преди основаването на Европейската икономическа общественост и век преди основаването на Европейски Съюз.
Това неповторимо състояние обаче си има и дефекти - да вземем за пример множеството локални хора са родени в действителност в Германия, защото най-близката австрийска болница е прекомерно надалеч. Всеки обаче получава австрийска персонална карта. Храната и алкохолът идват от Германия, само че телефонът и интернетът - от Австрия. Селцето има два пощенски кода, а до 90-те години на предишния век - и два телефонни кода. На доктор и ортодонт също се върви в Германия, тъй като в Юнгхолц няма. Там няма и приблизително учебно заведение, само че по силата на двустранно съглашение децата посещават немско учебно заведение, което се намира на 40 минути път в Бавария.
През пандемията жителите на Юнгхолц напълно закъсват - за тестване би трябвало да вървят до Германия, само че баварската полиция поставя граничен пост на входа на селото и на процедура то остава откъснато от света. На втория от четири национални локдауна в Австрия кметът на Юнгхолц Карина Конрад съумява да извоюва специфичен статут на съселяните си с равни права на немски жители. " Родена съм тук и за нас постоянно е било обикновено да не сме естествени ", споделя Конрад. Според нея германците не ги признават за германци, австрийците не ги признават и за австрийци. Затова те си държат да са просто юнгхолци.
Най-невероятното стичане на събитията тук се случва с помощта на малка врата в законите, която разрешава на селото да се трансформира в банков парадайс. Юнгхолц се трансформира в офшорна банкова столица на Бавария, защото немските вложители се употребяват с невероятни данъчни облекчения. На върха на тази банкова нервност - през 2008 година, три банки държат над 4 милиарда евро в трезорите си в Юнгхолц - доста повече, в сравнение с е целият бюджет на провинция Тирол по това време. Районът замязва на алпийски Див запад - гостоприемниците са цялостни със сенчести фигури, които идват нощем с куфарчета, закопчани с белезници за китката, качват се в стаята си, заключват се и не мърдат, до момента в който не отворят банките.
Всичко това е минало. Европейски Съюз натиска за бистрота, през 2014 година трансграничното заобикаляне на налози е поставено под надзор и офшорната популярност на Юнгхолц залязва. Милиардите си отиват, а след тях напущат и банките. Днес селцето разчита на туризъм, а едновремешните банкови здания живеят нов живот - едната е жилищен блок, другата - изложбена зала, третата още се продава. Попитана какво я задържа към момента тук, собственичката на едно туристическо магазинче споделя: " Тук човек може да види всичко от всяка позиция. Светът постоянно е прекалено огромен, само че тук - тук в никакъв случай няма да се изгубиш ".
22 от тези страни извършват напълно изискванията на Шенген, четири от тях имат обособени съглашения, защото не са членове на Европейски Съюз - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Монако, Сан Марино и Ватикана са отворили границите си, само че не са членове на Шенген. Азорските острови, о. Мадейра и Канарските острови са специфични членове на Европейски Съюз и част от шенгенското пространство, макар че са отвън европейския континент. Пет членки на Европейски Съюз не са в Шенген - Ирландия, която към момента не желае да е вътре, и Румъния, България, Хърватия и Кипър, които доста желаят да влязат, само че към момента не са признати.
Външните граници на шенгенското пространство са дълги 50 000 км, като 80% са по вода и 20% по суша. В Шенген има стотици летища, пристанища, сухопътни гранични пунктове. Площта на пространството е 4,3 млн. кв. км, а популацията - 419 392 429 души.
Дотук всичко наподобява добре познато и още по-добре подредено. Но дългата и комплицирана история на Стария континент ни е завещала граници, които не признават страни. Там всяка крачка може да ни води в чужбина. С тези случаи се занимава поредицата на Би Би Си " Места, които не принадлежат ".
Германия/Белгия
Наричат тази велоалея най-сложната граница на света. На разстояние от 50 м тук човек два пъти може да влезе и излезе сред Белгия и Германия.
Днешната велоалея следва пътя на железницата Фенбан, която от 1899 година свързва немския град Аахен с Люксембург. Линията е издигната от пруската държавна железопътна компания за транспорт на въглища, желязо и стомана и през Първата международна война просперира около потребността да се транспортират военни товари.
През 1919 година Версайският кротичък контракт дава на Белгия оспорвана немска земя и в нея попада железопътната линия. Вътре влиза и кулоар от 28 км, който откъсва няколко части немска територия от останалата част на страната. Една част е анексирана от Белгия и сетне върната на Германия през 1958 година, само че пет други региона остават анклави до през днешния ден. Един от тях през днешния ден е единствено 1,5 хектара и в него има единствено една плантация. В другите има дребни градчета или елементи от обитаеми места, като най-големият е 1800 хектара.
В края на XX век едновремешната значима железница стопира да върви и известно време на нейно място се мъчи да притегля интерес туристическо влакче. Скоро и то се предава и регионът щеше да потъне в давност, в случай че през 2013 година не му беше вдъхнал живот нов велосипеден маршрут от 125 км, разпрострян се през Германия, Белгия и Люксембург. Криволичещата граница за велотуристите е огромна атракция, въпреки че локалните хора изобщо не й обръщат внимание и по никакъв начин не се стряскат, че в някои случаи им се постанова да идат в чужбина поради селската бирария. На едно място немските рейсове стопират на белгийска улица да съберат пасажери. На друго пощальонът всеки ден минава през Белгия, с цел да доближи немските си получатели.
Шенген прави всичко това доста елементарно, само че през пандемията границата внезапно си напомни, че разделя две страни - тъй като ограниченията в Белгия и Германия не всеки път бяха идентични. Така на човек в единия завършек на селото му трябваше ваксина, а в другия - напълно не.
Иначе историята тук постоянно е сменяла стопаните. Карл Велики ръководи средновековната си империя от Аахен. По-късно Наполеон разпорежда да се построи път. Хитлер завладява района и жп линията през 1940 година 4 години по-късно американците минават отсам и доближават днешния анклав Рьотген, който става първото освободено немско село през Втората международна война. След войната регионът се прочува като " границата на прегрешението ", тъй като локалните въртят доходна контрабанда на кафе от Белгия към Германия, където цените са няколко пъти по-високи.
Франция/Испания
Едно е да имаш криволичеща граница - това въпреки всичко е граница, а напълно друго - ту да си към една страна, ту към друга. Така е с едно островче сред Франция и Испания, което шест месеца принадлежи на едната, а шест месеца на другата страна.
Островът на фазаните се намира по средата на река Бидасоа, в земите на баските. На 10 метра е испанският бряг на реката, а от другата страна на 20 м е френският. Това малко парче земя е толкоз натоварено с история, че рядко е отворено за визити. На Острова на фазаните няма фазани, оплаква се Виктор Юго, когато го посещава през 1843 година Тук обаче са си давали среща не един и двама крале.
Фазаните, както се вижда от възклицанието на Юго, са неточност. Римляните дават на острова името Паусоа - от баски стъпка, преход. Французите първо го превеждат като Paysans - селяни, по-късно някак го трансформират във Faisans - фазани. Последното се оказва и най-упорито.
Скромната линия земя се прочува през 1648 година, откакто Франция и Испания афишират помирение в края на 30-годишната война и избират острова като неутрална територия за демаркиране на новите граници. Тук са извършени 24 срещи на върха и през 1659 година е контрактуван Пиренейският контракт. През 1660 година мирът е скрепен със сватбата на Луи XIV и дъщерята на Филип IV - Мария Тереза, а церемонията още веднъж е на Острова на фазаните. Познавате Мария Тереза от шедьовъра на Диего Веласкес - " Менините " (Las Meninas), а самият художник е претрупан с организацията на тържествата.
Така от дума на дума Островът на фазаните се издига до толкоз значима метафора на мира, че двете страни вземат решение да го имат взаимно. На Испания той принадлежи от 1 февруари до 31 юли всяка година, а на Франция - през останалото време.
Тази принадлежност на повече от една суверенна страна се назовава кондоминиум и Островът на Фазаните е най-малкият от осемте кондоминиума, съществуващи през днешния ден в света. Най-големият? Антарктида - един цялостен континент, ръководен от 29-те страни, подписали Антарктическия контракт.
Иначе островът не изисква кой знае какъв брой администриране. Някой би трябвало да се грижи за пристана, където дебаркират лодките. Да ревизира качеството на водата, да разпределя риболовните квоти, да се грижи за растителността. Посетители се позволяват единствено в редки случаи - в дните на прекачване на властта, когато има тържества, церемонии, делегации, дипломати и прочие, и на проведени исторически турове. През останалото време през острова в последно време постоянно минават мигранти на път от Испания за Франция. И макар че реката не е огромна, случва се да се стигне и до нещастия.
Австрия/Швейцария
В алгойските Алпи има връх, за който Би Би Си твърди, че е може би най-абсурдният в цяла Европа. Нарича се Соргшрофен и е висок 1636 м. На върха му, както постоянно е обичаят, има кръст. Под снагата му е сгушено едно австрийско село, заобиколено от всички страни от Германия. Селото се споделя Юнгхолц, има население 302-ма души и е толкоз австрийско, колкото Виена или Залцбург. И все пак неговата единствена връзка с Австрия е кръстът на върха - линия земя, която няма и метър на ширина.
Иначе казано - с цел да идат до родината си, хората от Юнгхолц би трябвало да минат през Бавария. Затова и няма нищо чудно, че в случай че разпитате за това селце из Кицбюел или Инсбрук, малко на брой ще могат да ви оказват помощ, до момента в който всички в Мюнхен и Щутгарт го знаят, в случай че и да нямат разбиране от комплицираното му географско състояние, заради което го считат за немско.
Казват, че локалните приказват с немски акцент и мислят по немски. Персоналът на скромните ски уреди е основно от Германия. Тиролците настояват, че това не е Тирол. Въобще - историята на Юнгхолц е дълга и цялостна с превратности. На 24 юни 1342 година немският фермер Херман Хезелин продава земята на австрийския бирник Хайнц Лохпилер. Така през идващите 5 века дребният ексклав е владян от Австрия, макар че границите в Средновековна Европа се менят.
На 3 май 1868 година сред Австрия и Бавария е подписан контракт, по силата на който този изостанал селски регион попада в Германската икономическа зона. Благодарение на това Юнгхолц търгува свободно с Германия съвсем 90 година преди основаването на Европейската икономическа общественост и век преди основаването на Европейски Съюз.
Това неповторимо състояние обаче си има и дефекти - да вземем за пример множеството локални хора са родени в действителност в Германия, защото най-близката австрийска болница е прекомерно надалеч. Всеки обаче получава австрийска персонална карта. Храната и алкохолът идват от Германия, само че телефонът и интернетът - от Австрия. Селцето има два пощенски кода, а до 90-те години на предишния век - и два телефонни кода. На доктор и ортодонт също се върви в Германия, тъй като в Юнгхолц няма. Там няма и приблизително учебно заведение, само че по силата на двустранно съглашение децата посещават немско учебно заведение, което се намира на 40 минути път в Бавария.
През пандемията жителите на Юнгхолц напълно закъсват - за тестване би трябвало да вървят до Германия, само че баварската полиция поставя граничен пост на входа на селото и на процедура то остава откъснато от света. На втория от четири национални локдауна в Австрия кметът на Юнгхолц Карина Конрад съумява да извоюва специфичен статут на съселяните си с равни права на немски жители. " Родена съм тук и за нас постоянно е било обикновено да не сме естествени ", споделя Конрад. Според нея германците не ги признават за германци, австрийците не ги признават и за австрийци. Затова те си държат да са просто юнгхолци.
Най-невероятното стичане на събитията тук се случва с помощта на малка врата в законите, която разрешава на селото да се трансформира в банков парадайс. Юнгхолц се трансформира в офшорна банкова столица на Бавария, защото немските вложители се употребяват с невероятни данъчни облекчения. На върха на тази банкова нервност - през 2008 година, три банки държат над 4 милиарда евро в трезорите си в Юнгхолц - доста повече, в сравнение с е целият бюджет на провинция Тирол по това време. Районът замязва на алпийски Див запад - гостоприемниците са цялостни със сенчести фигури, които идват нощем с куфарчета, закопчани с белезници за китката, качват се в стаята си, заключват се и не мърдат, до момента в който не отворят банките.
Всичко това е минало. Европейски Съюз натиска за бистрота, през 2014 година трансграничното заобикаляне на налози е поставено под надзор и офшорната популярност на Юнгхолц залязва. Милиардите си отиват, а след тях напущат и банките. Днес селцето разчита на туризъм, а едновремешните банкови здания живеят нов живот - едната е жилищен блок, другата - изложбена зала, третата още се продава. Попитана какво я задържа към момента тук, собственичката на едно туристическо магазинче споделя: " Тук човек може да види всичко от всяка позиция. Светът постоянно е прекалено огромен, само че тук - тук в никакъв случай няма да се изгубиш ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ