И ядно тупаме с краче
Кой тъкмо ръководи БНР сега не е ясно. Съвет за електронни медии освободи шефа му Костов, тури различен за и.д., досегашният не ги признава и ще ги съди. Преди това основният прокурор Цацаров рапортува пред телевизионните камери що е свършило ведомството му в следствието на хиперскандалите в националното ни радио. Накратко и не във издигнат юридически жанр: Силвия Великова твърди, че шефът я причакал в Борисовата градина и й споделил да си обира крушите, тъй като доста знае, а на него ще му пребият дечицата, в случай че се заяде с претендента (единствения) за предстоящ основен прокурор. Генералният шеф твърди, че в никакъв случай не е водил сходен диалог, просто инцидентно в Борисовата градина минал край детска количка, покрай която отново инцидентно била Силвия Великова. Компетентните органи ще преценят на кого думата тежи повече.
Казус щ 2, отново с присъединяване на гендира: Българското радио мълчи 5 часа и народът естествено се безпокои да не би да е бомбардирано, най-вероятно от Путин. Оказва се, че... комай е имало планова профилактика, единствено че даже постоянните профилактики в никакъв случай, даже по време на войната, не са причинявали такова онемяване. И тук още веднъж гендирът твърди, че просто е одобрил предложение на техническия шеф за профилактиката и преустановяване на излъчванията. Техническият шеф пък се кълне, че не е правил такова предложение, а е получил съответна заповед от гендира. Сякаш стрина Пена е рекла на стрина Гена да си варди кокошките да не влизат в градината й, да не кълват доматите. И защото документи по случая няма, ще се прави очна ставка сред двамата шефове и отново ще се преценя чия дума повече тежи. Резил.
Останалото го знаем: сезиран бе никому ненужният Съвет за електронни медии, който изиска оставката на генералния шеф, той пък не я даде и заплаши, че ще съди лъжците и зложелателите. Подминаваме с скука детайлности като административните хватки за промяна на ресора на Великова (поради противоречие с длъжностната й характеристика). Сетили се...
В българския език има доста изразителна дума - шушумига. Читателят да преценя дали на някое от настоящите лица в тази бездарна комедия приляга да го назовем по този начин. Тук към този момент просто не мога да не направя съпоставяне с предходни ръководители на националните радио и телевизия, някои от които познавам персонално и под чието управление съм работил. Независимо от днешните приказки за задушаващата медиите атмосфера в нашето соцобщество, никой от тези дами и мъже не би могъл да бъде наименуван " шушумига ".
Боян Трайков, общоприет шеф на БНР, който е основателят на стратегия " Хоризонт ". Тя накара хората да не търсят непознатите радиостанции, тъй като предложи забавни, живи излъчвания, съответстващи на всички условия на модерното радио. Той беше освен проникновен началник, само че и първокачествен публицист. Именно Боян се изправи против международно известни публицисти като Клеър Стърлинг в отбрана на Сергей Антонов - българския посланик, върху който беше хвърлено обвиняването за образуване на атентата против папа Йоан Павел II. Боян предаваше онлайн, като редови кореспондент, значими вътрешни и интернационалните събития, като да вземем за пример трагичния полет на Георги Иванов в Космоса. А дълги години беше и сътрудник в Париж, преди този момент в Полша. С " пукването " на демокрацията Боян Трайков беше изключен от Съюза на българските публицисти. Това му тежеше до последния му ден, въпреки че не се тръшкаше поради въпиющата неправда.
Лалю Димитров, един от ръководителите на КТР, беше преди този момент, през 1966 година измежду основателите на обновения " Поглед ", трансформирал се в най-популярния вестник. Но и той небрежно се раздели с управителните си постове в медиите, тъй като на всевъзможни идеологически заседания повтаряше, че би трябвало да се усъвършенства внезапно качеството на стратегиите на Българска национална телевизия, тъй като " скоро по покривите на къщите ще се появят телевизионни " чинии " и хората ще превключват на по-интересни задгранични стратегии ". Приказки, които не се харесваха на стожери на идеологията като Милко Балев. И Лалю " мина на друга работа ".
Имам персонални усещания от деликатния, само че корав в условията си за професионализъм, Стефан Тихчев. Да не приказваме за Иван Славков, под чието управление малкия екран ни доближи върхове, които мъчно ще бъдат надскочени.
Кой от тези ръководители на националните телевизия и радио може да бъде наименуван шушумига, да шикалкави, да бяга от отговорност, да се ядове по какъв начин дечицата му ще вървят гладни...
Няма да се връщам още по-назад в годините, когато отпред на националните медии са хора като поетесата Леда Милева, известният публицист, журналист, преводач Алберт Коен - някогашен ремсисит, който през 1967 година е уволнен от директорския пост на БНР. Или уволненият от същия пост след събитията в Чехословакия в 1968 година Богомил Нонев - публицист, боен сътрудник, първи притежател на премията " Сирак Скитник "!
А в този момент: " Няма, няма пък да подам оставка, дечицата ми ще вървят гладни ". И туптене ядно с краче.
Казус щ 2, отново с присъединяване на гендира: Българското радио мълчи 5 часа и народът естествено се безпокои да не би да е бомбардирано, най-вероятно от Путин. Оказва се, че... комай е имало планова профилактика, единствено че даже постоянните профилактики в никакъв случай, даже по време на войната, не са причинявали такова онемяване. И тук още веднъж гендирът твърди, че просто е одобрил предложение на техническия шеф за профилактиката и преустановяване на излъчванията. Техническият шеф пък се кълне, че не е правил такова предложение, а е получил съответна заповед от гендира. Сякаш стрина Пена е рекла на стрина Гена да си варди кокошките да не влизат в градината й, да не кълват доматите. И защото документи по случая няма, ще се прави очна ставка сред двамата шефове и отново ще се преценя чия дума повече тежи. Резил.
Останалото го знаем: сезиран бе никому ненужният Съвет за електронни медии, който изиска оставката на генералния шеф, той пък не я даде и заплаши, че ще съди лъжците и зложелателите. Подминаваме с скука детайлности като административните хватки за промяна на ресора на Великова (поради противоречие с длъжностната й характеристика). Сетили се...
В българския език има доста изразителна дума - шушумига. Читателят да преценя дали на някое от настоящите лица в тази бездарна комедия приляга да го назовем по този начин. Тук към този момент просто не мога да не направя съпоставяне с предходни ръководители на националните радио и телевизия, някои от които познавам персонално и под чието управление съм работил. Независимо от днешните приказки за задушаващата медиите атмосфера в нашето соцобщество, никой от тези дами и мъже не би могъл да бъде наименуван " шушумига ".
Боян Трайков, общоприет шеф на БНР, който е основателят на стратегия " Хоризонт ". Тя накара хората да не търсят непознатите радиостанции, тъй като предложи забавни, живи излъчвания, съответстващи на всички условия на модерното радио. Той беше освен проникновен началник, само че и първокачествен публицист. Именно Боян се изправи против международно известни публицисти като Клеър Стърлинг в отбрана на Сергей Антонов - българския посланик, върху който беше хвърлено обвиняването за образуване на атентата против папа Йоан Павел II. Боян предаваше онлайн, като редови кореспондент, значими вътрешни и интернационалните събития, като да вземем за пример трагичния полет на Георги Иванов в Космоса. А дълги години беше и сътрудник в Париж, преди този момент в Полша. С " пукването " на демокрацията Боян Трайков беше изключен от Съюза на българските публицисти. Това му тежеше до последния му ден, въпреки че не се тръшкаше поради въпиющата неправда.
Лалю Димитров, един от ръководителите на КТР, беше преди този момент, през 1966 година измежду основателите на обновения " Поглед ", трансформирал се в най-популярния вестник. Но и той небрежно се раздели с управителните си постове в медиите, тъй като на всевъзможни идеологически заседания повтаряше, че би трябвало да се усъвършенства внезапно качеството на стратегиите на Българска национална телевизия, тъй като " скоро по покривите на къщите ще се появят телевизионни " чинии " и хората ще превключват на по-интересни задгранични стратегии ". Приказки, които не се харесваха на стожери на идеологията като Милко Балев. И Лалю " мина на друга работа ".
Имам персонални усещания от деликатния, само че корав в условията си за професионализъм, Стефан Тихчев. Да не приказваме за Иван Славков, под чието управление малкия екран ни доближи върхове, които мъчно ще бъдат надскочени.
Кой от тези ръководители на националните телевизия и радио може да бъде наименуван шушумига, да шикалкави, да бяга от отговорност, да се ядове по какъв начин дечицата му ще вървят гладни...
Няма да се връщам още по-назад в годините, когато отпред на националните медии са хора като поетесата Леда Милева, известният публицист, журналист, преводач Алберт Коен - някогашен ремсисит, който през 1967 година е уволнен от директорския пост на БНР. Или уволненият от същия пост след събитията в Чехословакия в 1968 година Богомил Нонев - публицист, боен сътрудник, първи притежател на премията " Сирак Скитник "!
А в този момент: " Няма, няма пък да подам оставка, дечицата ми ще вървят гладни ". И туптене ядно с краче.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ