Най-бедните пенсионери станаха по-малко бедни
Кой завоюва най-вече от повишението на пенсиите? Отговорът е еднопосочен - най-бедните възрастни. Те отново си остават небогати, само че по-малко отпреди. Невидимият губещ обаче е системата.
„ Мярката се отразява отрицателно върху осигуряващите се лица, като ги демотивира да не се обезпечават на високи приходи, тъй като по този начин или другояче самостоятелният им принос към осигурителната система няма да им подсигурява по-високи пенсии.” Това е записано в мнението на Фискалния съвет* по Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
„ Резултатът от повишението на междинния размер на пенсиите у нас е несиметричен и унищожава доверието в пенсионно-осигурителната система, защото най-облагодетелствани са тези с най-ниските пенсии”, изясняват специалистите. Все отново Фискалният съвет е дал позитивно мнение на плана на Консолидирания бюджет за ДОО за 2022-ра, само че предизвестява, че повишаването на приходите на пенсионерите би трябвало да става по по-справедлив и финансово-устойчив метод посредством нужните промени на пенсионно-осигурителния модел.
Пенсиите в действителност порастват, не с толкоз, с колкото ни се желае, само че номинално се усилват. През 2022 година се планува междинната да доближи 573,76 лева без включена „ коронавирус добавка “ и 608,38 лева с „ коронавирус добавка “. Увеличението е с 24,4% по отношение на планувания междинен размер за 2021 година от 488,97 лева, а по отношение на предварителния доклад за 2021 година, където междинният размер на пенсията възлиза на 536,7 лева, нарастването е с 13,4%. При предстояща инфлация в размер на 5,6% обаче действителното нарастване на пенсионните приходи ще възлезе на 7,3% (а през 2021 година е било съвсем 20%).
Откъде обаче идват средствата за спомагателните левчета на възрастните хора? В момента малко над половината от парите за пенсии в Национален осигурителен институт идват от осигуровки, а останалата част се добавя от хазната. Това е процедура от години, само че притеснителното е, че дупката в държавните фондове за пенсии пораства съвсем годишно. През 2019 година събраното от осигуровки е було 65% от нужните пари за пенсии, а сега покрива единствено 56%, показват от Фискалния съвет.
Увеличаването на дупката в Национален осигурителен институт, покривана от държавната хазна, прави социално-осигурителната система все по-зависима от дофинансиране посредством доходи от налози, което крие риск за дълготрайната финансова резистентност на пенсионно-осигурителната система, уверени са специалистите
В умозаключение самостоятелният орган предлага да се измисли по-справедлив метод за актуализиране на пенсионните приходи съгласно самостоятелния принос на хората към осигурителната система.
* Фискалният съвет е самостоятелен орган с съществени цели: без значение наблюдаване и разбор на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви обществени финанси и повишение качеството на формалните макроикономически и бюджетни прогнози посредством осъществяване на безпристрастна оценка.
„ Мярката се отразява отрицателно върху осигуряващите се лица, като ги демотивира да не се обезпечават на високи приходи, тъй като по този начин или другояче самостоятелният им принос към осигурителната система няма да им подсигурява по-високи пенсии.” Това е записано в мнението на Фискалния съвет* по Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
„ Резултатът от повишението на междинния размер на пенсиите у нас е несиметричен и унищожава доверието в пенсионно-осигурителната система, защото най-облагодетелствани са тези с най-ниските пенсии”, изясняват специалистите. Все отново Фискалният съвет е дал позитивно мнение на плана на Консолидирания бюджет за ДОО за 2022-ра, само че предизвестява, че повишаването на приходите на пенсионерите би трябвало да става по по-справедлив и финансово-устойчив метод посредством нужните промени на пенсионно-осигурителния модел.
Пенсиите в действителност порастват, не с толкоз, с колкото ни се желае, само че номинално се усилват. През 2022 година се планува междинната да доближи 573,76 лева без включена „ коронавирус добавка “ и 608,38 лева с „ коронавирус добавка “. Увеличението е с 24,4% по отношение на планувания междинен размер за 2021 година от 488,97 лева, а по отношение на предварителния доклад за 2021 година, където междинният размер на пенсията възлиза на 536,7 лева, нарастването е с 13,4%. При предстояща инфлация в размер на 5,6% обаче действителното нарастване на пенсионните приходи ще възлезе на 7,3% (а през 2021 година е било съвсем 20%).
Откъде обаче идват средствата за спомагателните левчета на възрастните хора? В момента малко над половината от парите за пенсии в Национален осигурителен институт идват от осигуровки, а останалата част се добавя от хазната. Това е процедура от години, само че притеснителното е, че дупката в държавните фондове за пенсии пораства съвсем годишно. През 2019 година събраното от осигуровки е було 65% от нужните пари за пенсии, а сега покрива единствено 56%, показват от Фискалния съвет.
Увеличаването на дупката в Национален осигурителен институт, покривана от държавната хазна, прави социално-осигурителната система все по-зависима от дофинансиране посредством доходи от налози, което крие риск за дълготрайната финансова резистентност на пенсионно-осигурителната система, уверени са специалистите
В умозаключение самостоятелният орган предлага да се измисли по-справедлив метод за актуализиране на пенсионните приходи съгласно самостоятелния принос на хората към осигурителната система.
* Фискалният съвет е самостоятелен орган с съществени цели: без значение наблюдаване и разбор на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви обществени финанси и повишение качеството на формалните макроикономически и бюджетни прогнози посредством осъществяване на безпристрастна оценка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ