Спомени от соца: Придворното изкуство на НДК или какво крият съкровищата на двореца
Кой постави слънце на фасадата на двореца? Как се споделя статуята във фоайето? И от кое място гледа Людмила? Какво е НДК? Социалистически Ноев ковчег, затънал в центъра на София. Кораб от метал и стъкло, пренасящ през времето естетиката на победния строй. Гемия, цялостна с десетки статуи, релефи и фрески от осемдесетте, написа theweek.bg.
Със сигурност сте виждали някои от съкровищата в трюма и по палубите – сребристите топки на фонтана в подлеза, златистата скулптура в централното предверие, бронзовите воини над входа на Зала 1 или гигантските фрески. Още куп творби обаче са скрити из коридори, стълбища и кабинети, където кракът ни не стъпва. Сега, до момента в който десетки кирки копаят в жегата пред двореца, с цел да оправят парка, а хиляди спорят за ориста на паметника на Валентин Старчев „ 1300-години България “, ние влизаме вътре. За да забележим какво са ни оставили приетите майстори или просто любимците на властта. Ще разгледаме от близко стенописите на Дечко Узунов и Светлин Русев; паната на Георги Чапкънов и Антон Дончев; завесата от хиляди железни плочки на проф. Димо Заимов; текстилът на световнопризнатия Марин Върбанов, на който се е възхищавал самият Пиер Карден; килимът на илюстраторката на кориците на обичаната ни библиотека „ Галактика “ Текла Алексиева. И още над 80 произведения.
В годините на късния соц вдъхновението и на по-известните, и на не толкоз известните създатели идвало по график. Защото и стопанската система, и изкуството били планови. Още до момента в който постройката се строяла било решено да се „ изпълни “ с арт, основан особено за нея. Две години преди формалното разкриване на НДК залите били разпределени сред художници и скулптори, а тематиката заложена – „ 1300 години България “.
За да върви планът, трябвал проект и здрава организация. За поддържането на генералната линия отговарял така наречен авторски колектив от трима архитекти (Александър Баров, Атанас Агура, Владимир Роменски), осем художници и скулптори (Дечко Узунов, Светлин Русев, Величко Минеков, Иван Радев, Валентин Старчев, Христо Стефанов, Борис Гондов, Георги Петров), трима историци (Димитър Косев, Николай Генчев, Магдалина Станчева) и един социолог (Любен Николов). Освен от тях, концепциите на създателите били утвърдени от Държавната комисия за изобразителни, приложни изкуства и архитектура. Всеки подробност бил съгласуван с изтънчения усет на Партията.
Проектът глътнал доста пари. Но финансирането не било проблем поради щедростта на Людмила Живкова, тогава ръководител на Комитета за просвета. И въпреки че доста партийни величия мърморели против необятните й пръсти, никой не е смеел да се възпротиви на стремежа й да трансформира НДК в горделивост на соца.
Дали е съумяла? Или не? Вижте сами.
И изгрява слънце
Бронзовото слънце на Георги Чапкънов вадело очите на властта
Колкото повече се приближавате към НДК, толкоз по-топло ще ви става. Защото върху фасадата грее бронзовото „ Слънце “ на скулптора Георги Чапкънов. Вместо лъчи от вдлъбнатата му вътрешност излизат житни класове.
Преди слънцето да бъде закачено на новопостроената постройка някакъв приятел отсякъл, че е земеделско, а не комунистическо, точно поради житото. В този момент над Чапа надвиснали облаци. Наложило се да изяснява на партийния хайлайф, че сюжетът е взет от възрожденските резбовани тавани. В хералдиката слънцето е животворното начало, споделил той, а класовете – плодоносното. Но думите му не били признати насериозно. Трябвало да преработи концепцията. Няколко пъти се срещал персонално с Людмила, с цел да пробват нови разновидности. През това време – година, година и половина, НДК си седял без емблема. Накрая Живкова издала заповед слънцето се закачи сякаш „ краткотрайно “. Оттогава си стои.
Казвайте й „ Майка България “
Скулптурата на Димитър Бойков, разперила ръце в централното предверие
След като минете под лъчите и влезете през централния вход, ще попаднете на жена с тяло от позлатен бронз, надиплена рокля и гостоприемно разперени ръце. Високата 2, 40 метра красавица, на която евентуално стигате до коляното, си има име – „ Възраждане “. Казват й също „ Майка България “. Според социалистическите арт критици формата й е „ близка до античното виждане, с вътрешна натегнатост и полет “. Няма да спорим. Вместо това ще се повъртим още малко към скулптурата на Димитър Бойков и ще ви покажем дългото, декоративно пано от месинг зад нея. Нарича се „ Пламъци “. Направено е от огнеупорните ръце на Михаил Бенчев.
Завесата-ризница и бронзовите воини
Завесата от алуминиеви плочки проблясва на концерта за четири рояла “Джазът среща класиката”
Продължаваме към Зала 1, където над сцената се спуска забележителната железна завеса на проф. Димо Заимов. Кръглите й, елоксирани алуминиеви плочки, инсталирани под ъгъл постоянно проблясват като декор на типичен и джаз концерти и припомнят гигантска броня. Казват, че с изключение на естетическа, завесата има и противопожарна функционалност.
„ И ний сме дали нещо на света “ на Георги Чапкънов
На излизане от Зала 1 евентуално ще забележите дългите трийсетина метра пана от бронз, мед и месинг, споени с помпозни заглавия. Филигранното, детайлно „ И ний сме дали нещо на света “ е на Георги Чапкънов, а „ България – земя на антични култури “ – на Ангел Станев и Емил Попов.
Текстил, който топли
Паното на Марин Върбанов – създателят на Катедрата по текстил и мода в софийската Художествена академия, на гобленната секция в Университета Ню Сауд в Сидни и на Института по модерна текстилна пластика в Китайската академия по изтънчено изкуство в Ханджоу.
Ако се спуснете в дълбочина ще попаднете на необичайния, „ еластичен “ текстил пред Зала 2. Подписан е от гениалния Марин Върбанов, основал мощна текстилна школа у нас, издигнал на фундамент „ меката статуя “ и направил изумителна кариера зад граница – в Китай, в Австралия и във Франция. Един от последните му гоблени – „ Импулси “, е основан по поръчка на Пиер Карден за именития френски ресторант „ Максим “ в Пекин.
Гобленът от вълна, коприна и четина „ Книжовно завещание “ на Евелина Пирева и Цветана Петрова пред Зала №7 (вляво) и стенният килим „ Златен век “ на Текла Алексиева в някогашния председателски кабинет на Людмила Живкова
Освен текстила на Върбанов, в НДК висят (или най-малко висяха) десетки стенни килими. В тогавашната кафе-сладкарница беше окачен текстил на Мара Йосифова, в крилото за публични посетители – на Здравко Мавродиев, в залата за отмора – на Анна Тузсузова, а в кабинета за Людмила – на Текла Алексиева. Из фоайетата и до през днешния ден можете да видите тъкани на Евелина Пирева, Цветана Петрова и Васил Овчаров.
Огън, следвай ме!
Христо Стефанов основава своето класическо фреско в продължение на година. Понякога работи и нощем, тъй като техниката го изисква и съществено поврежда зрението си
На изток, в Зала №7, върху съвсем 90 кв. м пламти „ Огънят “ на Христо Стефанов. В центъра е фигурата на Нестинаря, а към него са подредени 50-те персони с най-големи заслуги за българската просвета. Между тях е и другарката „ Мислете за мен като за огън “ Людмила Живкова (в дясно от главната, пържеща се в пламъци фигура).
Първоначално Стефанов решил да включи в паното единствено исторически персони – Кирил и Методий, Захарий Зограф, Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов и прочие Започнал да ги рисува при започване на 1981-а и траял след откриването на НДК при започване на март. През юли, тъкмо когато бил стигнал Гео Милев, научил за неочакваната гибел на Людмила. Разстроен, решил да увековечи дъщерята на Тодор Живков малко под поета – там, където преди този момент предвиждал да постави слънчогледи. „ Направих го като човешка и художническа признателност към Людмила за това, че ми даде опция да направя това произведение. Но и тъй като за мен тя е ктитор на тази постройка! “, споделя приживе създателят.
Докато работи върху фреското, Христо Стефанов прави дребен компромис с първичната си концепция. Сред от дълго време отишлите си от този свят персони изписва двама живи мъже. Единият е архитектът на НДК Александър Баров, въоръжен с пергел (точно до Людмила Живкова). Върху мократа мазилка запечатва и себе си – в долния десен ъгъл, с палитра. За нас остава да гадаем дали това е някаква соцверсия на Веласкесовия автопортрет в Las Meninas или просто изображение на пламтящото художническо его.
Стенописи от всички страни
„ Човекът и мирът “ на Йоан Левиев
Дечко Узунов до своя стенна живопис „ Апотеоз на българския народен дух “
Отчаяната „ България “ на Светлин Русев
Социалистическото изкуство дебне от всички страни. Освен на изток, монументални фрески има също в останалите направления. На Запад, в Зала 8, е стенописът „ Човекът и мирът “ на Йоан Левиев. На Север, в Зала 9 – „ Апотеоз на българския народен дух “ на Дечко Узунов. Върху южната, най-добре осветена от естествена светлина Зала № 6 (някогашният блок за почивки на публични делегации), Светлин Русев е нарисувал обичаните си клинично-депресивно-маслено-акрилни тела. И ги е обединил под името „ България “.
Гора от ръце
„ Пролет “ на Кънчо Цанев предверие към зала №9 (вляво), „ Триумф “ на Антон Дончев (горе) и „ Нестинарски празник “ на Ангел Стефанов
Дърворезбите също имат особено място в „ двореца “. Поне три от тях са излезли под тревненското длето на Антон Дончев, в това число дребната пластика „ Любовта на слънцето “ на партера и двете огромни в Зала №9. Ако съзрете още декоративни дървени пана, значи са на Кънчо Цанев и Ангел Серафимов.
Камък по камък
Мозайката от натурален камък зад фонтана в подлеза
„ Родопска ария “ на Димитър Киров (вляво) и „ Дионисиев празник “ на Атанас Яранов
Социалистическото изкуство се протяга из служебните входове и фоайетата под формата на мозайки от натурален камък или в комбинации от камък, метал, смалт и мушелкалк. В подземието, при зала №2, са двете огромни пана на Димитър Киров („ Родопска ария “) и на Атанас Яранов („ Дионисиев празник “). По етажите можете да видите мозайкии на Теофан Сокеров, Стоян Куюмджиев, Йордан Спиров, Григор Спиридонов, Михалис Гарудис, Колю Гецов. Да не забравяме и естествения камък, завършен в концентрични кръгове на стената зад фонтана.
Земята вика Марс
Фонтанът на НДК през 80-те, когато към момента работеше, а мозайката не беше изпопадала
Въпросният шадраван на Иван Радев и Атанас Агура години наред ни приветстваше с високи, оптимистични струи от многоъгълната си дупка в площада. Според градският фолклор стоманените му, сребристи топки са „ женски мозъчета “. Според рецензията от осемдесетте години обаче „ водното оборудване е издържано в духа на пространствено-кинетичните решения, а внушението за тежест и суровост чрез водните резултати минава естествено в чувство за лекост и безтегловност на формите, в космичност “.
Сега „ планетите “ са лъснати, околната мозайка от натурален камък – почистена, а трудовите хора чакат ремонта на градинката да завърши и още веднъж, по остаряла българска традиция, да залюпят семки пред входа на културата.
Със сигурност сте виждали някои от съкровищата в трюма и по палубите – сребристите топки на фонтана в подлеза, златистата скулптура в централното предверие, бронзовите воини над входа на Зала 1 или гигантските фрески. Още куп творби обаче са скрити из коридори, стълбища и кабинети, където кракът ни не стъпва. Сега, до момента в който десетки кирки копаят в жегата пред двореца, с цел да оправят парка, а хиляди спорят за ориста на паметника на Валентин Старчев „ 1300-години България “, ние влизаме вътре. За да забележим какво са ни оставили приетите майстори или просто любимците на властта. Ще разгледаме от близко стенописите на Дечко Узунов и Светлин Русев; паната на Георги Чапкънов и Антон Дончев; завесата от хиляди железни плочки на проф. Димо Заимов; текстилът на световнопризнатия Марин Върбанов, на който се е възхищавал самият Пиер Карден; килимът на илюстраторката на кориците на обичаната ни библиотека „ Галактика “ Текла Алексиева. И още над 80 произведения.
В годините на късния соц вдъхновението и на по-известните, и на не толкоз известните създатели идвало по график. Защото и стопанската система, и изкуството били планови. Още до момента в който постройката се строяла било решено да се „ изпълни “ с арт, основан особено за нея. Две години преди формалното разкриване на НДК залите били разпределени сред художници и скулптори, а тематиката заложена – „ 1300 години България “.
За да върви планът, трябвал проект и здрава организация. За поддържането на генералната линия отговарял така наречен авторски колектив от трима архитекти (Александър Баров, Атанас Агура, Владимир Роменски), осем художници и скулптори (Дечко Узунов, Светлин Русев, Величко Минеков, Иван Радев, Валентин Старчев, Христо Стефанов, Борис Гондов, Георги Петров), трима историци (Димитър Косев, Николай Генчев, Магдалина Станчева) и един социолог (Любен Николов). Освен от тях, концепциите на създателите били утвърдени от Държавната комисия за изобразителни, приложни изкуства и архитектура. Всеки подробност бил съгласуван с изтънчения усет на Партията.
Проектът глътнал доста пари. Но финансирането не било проблем поради щедростта на Людмила Живкова, тогава ръководител на Комитета за просвета. И въпреки че доста партийни величия мърморели против необятните й пръсти, никой не е смеел да се възпротиви на стремежа й да трансформира НДК в горделивост на соца.
Дали е съумяла? Или не? Вижте сами.
И изгрява слънце
Бронзовото слънце на Георги Чапкънов вадело очите на властта
Колкото повече се приближавате към НДК, толкоз по-топло ще ви става. Защото върху фасадата грее бронзовото „ Слънце “ на скулптора Георги Чапкънов. Вместо лъчи от вдлъбнатата му вътрешност излизат житни класове.
Преди слънцето да бъде закачено на новопостроената постройка някакъв приятел отсякъл, че е земеделско, а не комунистическо, точно поради житото. В този момент над Чапа надвиснали облаци. Наложило се да изяснява на партийния хайлайф, че сюжетът е взет от възрожденските резбовани тавани. В хералдиката слънцето е животворното начало, споделил той, а класовете – плодоносното. Но думите му не били признати насериозно. Трябвало да преработи концепцията. Няколко пъти се срещал персонално с Людмила, с цел да пробват нови разновидности. През това време – година, година и половина, НДК си седял без емблема. Накрая Живкова издала заповед слънцето се закачи сякаш „ краткотрайно “. Оттогава си стои.
Казвайте й „ Майка България “
Скулптурата на Димитър Бойков, разперила ръце в централното предверие
След като минете под лъчите и влезете през централния вход, ще попаднете на жена с тяло от позлатен бронз, надиплена рокля и гостоприемно разперени ръце. Високата 2, 40 метра красавица, на която евентуално стигате до коляното, си има име – „ Възраждане “. Казват й също „ Майка България “. Според социалистическите арт критици формата й е „ близка до античното виждане, с вътрешна натегнатост и полет “. Няма да спорим. Вместо това ще се повъртим още малко към скулптурата на Димитър Бойков и ще ви покажем дългото, декоративно пано от месинг зад нея. Нарича се „ Пламъци “. Направено е от огнеупорните ръце на Михаил Бенчев.
Завесата-ризница и бронзовите воини
Завесата от алуминиеви плочки проблясва на концерта за четири рояла “Джазът среща класиката” Продължаваме към Зала 1, където над сцената се спуска забележителната железна завеса на проф. Димо Заимов. Кръглите й, елоксирани алуминиеви плочки, инсталирани под ъгъл постоянно проблясват като декор на типичен и джаз концерти и припомнят гигантска броня. Казват, че с изключение на естетическа, завесата има и противопожарна функционалност.
„ И ний сме дали нещо на света “ на Георги Чапкънов
На излизане от Зала 1 евентуално ще забележите дългите трийсетина метра пана от бронз, мед и месинг, споени с помпозни заглавия. Филигранното, детайлно „ И ний сме дали нещо на света “ е на Георги Чапкънов, а „ България – земя на антични култури “ – на Ангел Станев и Емил Попов.
Текстил, който топли
Паното на Марин Върбанов – създателят на Катедрата по текстил и мода в софийската Художествена академия, на гобленната секция в Университета Ню Сауд в Сидни и на Института по модерна текстилна пластика в Китайската академия по изтънчено изкуство в Ханджоу.
Ако се спуснете в дълбочина ще попаднете на необичайния, „ еластичен “ текстил пред Зала 2. Подписан е от гениалния Марин Върбанов, основал мощна текстилна школа у нас, издигнал на фундамент „ меката статуя “ и направил изумителна кариера зад граница – в Китай, в Австралия и във Франция. Един от последните му гоблени – „ Импулси “, е основан по поръчка на Пиер Карден за именития френски ресторант „ Максим “ в Пекин.
Гобленът от вълна, коприна и четина „ Книжовно завещание “ на Евелина Пирева и Цветана Петрова пред Зала №7 (вляво) и стенният килим „ Златен век “ на Текла Алексиева в някогашния председателски кабинет на Людмила Живкова
Освен текстила на Върбанов, в НДК висят (или най-малко висяха) десетки стенни килими. В тогавашната кафе-сладкарница беше окачен текстил на Мара Йосифова, в крилото за публични посетители – на Здравко Мавродиев, в залата за отмора – на Анна Тузсузова, а в кабинета за Людмила – на Текла Алексиева. Из фоайетата и до през днешния ден можете да видите тъкани на Евелина Пирева, Цветана Петрова и Васил Овчаров.
Огън, следвай ме!
Христо Стефанов основава своето класическо фреско в продължение на година. Понякога работи и нощем, тъй като техниката го изисква и съществено поврежда зрението си
На изток, в Зала №7, върху съвсем 90 кв. м пламти „ Огънят “ на Христо Стефанов. В центъра е фигурата на Нестинаря, а към него са подредени 50-те персони с най-големи заслуги за българската просвета. Между тях е и другарката „ Мислете за мен като за огън “ Людмила Живкова (в дясно от главната, пържеща се в пламъци фигура).
Първоначално Стефанов решил да включи в паното единствено исторически персони – Кирил и Методий, Захарий Зограф, Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов и прочие Започнал да ги рисува при започване на 1981-а и траял след откриването на НДК при започване на март. През юли, тъкмо когато бил стигнал Гео Милев, научил за неочакваната гибел на Людмила. Разстроен, решил да увековечи дъщерята на Тодор Живков малко под поета – там, където преди този момент предвиждал да постави слънчогледи. „ Направих го като човешка и художническа признателност към Людмила за това, че ми даде опция да направя това произведение. Но и тъй като за мен тя е ктитор на тази постройка! “, споделя приживе създателят.
Докато работи върху фреското, Христо Стефанов прави дребен компромис с първичната си концепция. Сред от дълго време отишлите си от този свят персони изписва двама живи мъже. Единият е архитектът на НДК Александър Баров, въоръжен с пергел (точно до Людмила Живкова). Върху мократа мазилка запечатва и себе си – в долния десен ъгъл, с палитра. За нас остава да гадаем дали това е някаква соцверсия на Веласкесовия автопортрет в Las Meninas или просто изображение на пламтящото художническо его.
Стенописи от всички страни
„ Човекът и мирът “ на Йоан Левиев
Дечко Узунов до своя стенна живопис „ Апотеоз на българския народен дух “
Отчаяната „ България “ на Светлин Русев
Социалистическото изкуство дебне от всички страни. Освен на изток, монументални фрески има също в останалите направления. На Запад, в Зала 8, е стенописът „ Човекът и мирът “ на Йоан Левиев. На Север, в Зала 9 – „ Апотеоз на българския народен дух “ на Дечко Узунов. Върху южната, най-добре осветена от естествена светлина Зала № 6 (някогашният блок за почивки на публични делегации), Светлин Русев е нарисувал обичаните си клинично-депресивно-маслено-акрилни тела. И ги е обединил под името „ България “.
Гора от ръце
„ Пролет “ на Кънчо Цанев предверие към зала №9 (вляво), „ Триумф “ на Антон Дончев (горе) и „ Нестинарски празник “ на Ангел Стефанов
Дърворезбите също имат особено място в „ двореца “. Поне три от тях са излезли под тревненското длето на Антон Дончев, в това число дребната пластика „ Любовта на слънцето “ на партера и двете огромни в Зала №9. Ако съзрете още декоративни дървени пана, значи са на Кънчо Цанев и Ангел Серафимов.
Камък по камък
Мозайката от натурален камък зад фонтана в подлеза
„ Родопска ария “ на Димитър Киров (вляво) и „ Дионисиев празник “ на Атанас Яранов
Социалистическото изкуство се протяга из служебните входове и фоайетата под формата на мозайки от натурален камък или в комбинации от камък, метал, смалт и мушелкалк. В подземието, при зала №2, са двете огромни пана на Димитър Киров („ Родопска ария “) и на Атанас Яранов („ Дионисиев празник “). По етажите можете да видите мозайкии на Теофан Сокеров, Стоян Куюмджиев, Йордан Спиров, Григор Спиридонов, Михалис Гарудис, Колю Гецов. Да не забравяме и естествения камък, завършен в концентрични кръгове на стената зад фонтана.
Земята вика Марс
Фонтанът на НДК през 80-те, когато към момента работеше, а мозайката не беше изпопадала
Въпросният шадраван на Иван Радев и Атанас Агура години наред ни приветстваше с високи, оптимистични струи от многоъгълната си дупка в площада. Според градският фолклор стоманените му, сребристи топки са „ женски мозъчета “. Според рецензията от осемдесетте години обаче „ водното оборудване е издържано в духа на пространствено-кинетичните решения, а внушението за тежест и суровост чрез водните резултати минава естествено в чувство за лекост и безтегловност на формите, в космичност “.
Сега „ планетите “ са лъснати, околната мозайка от натурален камък – почистена, а трудовите хора чакат ремонта на градинката да завърши и още веднъж, по остаряла българска традиция, да залюпят семки пред входа на културата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ