Съдът решава дали да даде повече на един или друг съпруг при развод
Кой взема решение дали един брачен партньор би трябвало и може да получи по-голям дял от парите и жилището при бракоразвод? По какъв метод се пресмята кой има по-голям принос при придобиването на парцели и средства?
С.У., София
Режимът на имуществени връзки сред брачните сътрудници продължава да е преди всичко в границите на така наречен съпружеска имуществена общественост (СИО). Въведените други два режима - на откъснатост и на брачния договор, са към момента екзотика. И до момента в който при разделността и договора нещата наподобяват повече от ясни, изключително от позиция на това кой какво и какъв брой получава след бракоразвод, то при СИО въобще не е така.
При съпружеската имуществена общност вещните права, добити по време на брака вследствие на взаимен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, без значение от това на чие име са добити. Съвместният принос може да се изрази във вложение на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в семейството. В Семеен кодекс категорично е записано, че взаимният принос се допуска до доказване на противното. Тези правила са значими, тъй като постоянно могат да бъдат използвани както с цел да бъде изравнено получаваното при бракоразвод имущество, даже когато да вземем за пример единствено единият брачен партньор е работил, по този начин и когато се аргументира искане за по-голям дял от имуществото.
Общото предписание е, че при преустановяване на съпружеска имуществена общественост при бракоразвод всеки от съпрузите получава по половината от имуществото. В член 28 от Семейния кодекс категорично е записано, че " при преустановяване на имуществената общественост дяловете на съпрузите са равни ".
Но незабавно по-късно законът внезапно прави изключения. " При преустановяване на съпружеската имуществена общественост заради бракоразвод съдът може да дефинира по-голям дял от общото имущество на брачна половинка, на който е предоставено упражняването на родителските права във връзка с ненавършилите пълноправие деца, в случай че това основава за него особени усложнения ", написа в член 29 на Семеен кодекс. Нещо повече. Съпругът, на който е предоставено упражняването на родителските права във връзка с ненавършилите пълноправие деца, получава отвън каузи си движимите движимости, предопределени за тяхното развъждане и образование.
Следващата догадка пък гласи, че при преустановяване на общността заради развод съдът може да дефинира по-голям дял от общото имущество на единия брачен партньор, в случай че приносът му в придобиването доста надвишава приноса на другия брачен партньор. Още тук излиза наяве, че законодателят е предоставил определянето на по-голям дял единствено от съда, освен това с негово категорично решение. За задачата би трябвало всички искания да бъдат доказвани пред съда.
Кодексът разрешава да има и иск за липса на взаимен принос. Той може да се предяви от брачен партньор по време на брака или след неговото преустановяване, или от правоприемник на брачен партньор. Необходимо е да се знае, че исковете за по-голям дял могат да се предявяват в период до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общественост. Ако пък по-големият дял се търси от родител, при който е оставено детето, искът може да е до една година от влизането в действие на решението за практикуване на родителските права.
Трябва да се означи и още едно предписание от Семеен кодекс. Според него при бракоразвод всеки от съпрузите има право да получи част от цената на движимостите за практикуване на специалност или на поминък и от вземанията на другия брачен партньор, добити по време на брака, в случай че са на забележителна стойност и той е съдействал за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в семейството. Този иск може да се предяви и преди развода, в случай че държанието на брачна половинка, който е придобил имуществото, слага в заплаха ползите на другия брачен партньор или на децата.
С.У., София
Режимът на имуществени връзки сред брачните сътрудници продължава да е преди всичко в границите на така наречен съпружеска имуществена общественост (СИО). Въведените други два режима - на откъснатост и на брачния договор, са към момента екзотика. И до момента в който при разделността и договора нещата наподобяват повече от ясни, изключително от позиция на това кой какво и какъв брой получава след бракоразвод, то при СИО въобще не е така.
При съпружеската имуществена общност вещните права, добити по време на брака вследствие на взаимен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, без значение от това на чие име са добити. Съвместният принос може да се изрази във вложение на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в семейството. В Семеен кодекс категорично е записано, че взаимният принос се допуска до доказване на противното. Тези правила са значими, тъй като постоянно могат да бъдат използвани както с цел да бъде изравнено получаваното при бракоразвод имущество, даже когато да вземем за пример единствено единият брачен партньор е работил, по този начин и когато се аргументира искане за по-голям дял от имуществото.
Общото предписание е, че при преустановяване на съпружеска имуществена общественост при бракоразвод всеки от съпрузите получава по половината от имуществото. В член 28 от Семейния кодекс категорично е записано, че " при преустановяване на имуществената общественост дяловете на съпрузите са равни ".
Но незабавно по-късно законът внезапно прави изключения. " При преустановяване на съпружеската имуществена общественост заради бракоразвод съдът може да дефинира по-голям дял от общото имущество на брачна половинка, на който е предоставено упражняването на родителските права във връзка с ненавършилите пълноправие деца, в случай че това основава за него особени усложнения ", написа в член 29 на Семеен кодекс. Нещо повече. Съпругът, на който е предоставено упражняването на родителските права във връзка с ненавършилите пълноправие деца, получава отвън каузи си движимите движимости, предопределени за тяхното развъждане и образование.
Следващата догадка пък гласи, че при преустановяване на общността заради развод съдът може да дефинира по-голям дял от общото имущество на единия брачен партньор, в случай че приносът му в придобиването доста надвишава приноса на другия брачен партньор. Още тук излиза наяве, че законодателят е предоставил определянето на по-голям дял единствено от съда, освен това с негово категорично решение. За задачата би трябвало всички искания да бъдат доказвани пред съда.
Кодексът разрешава да има и иск за липса на взаимен принос. Той може да се предяви от брачен партньор по време на брака или след неговото преустановяване, или от правоприемник на брачен партньор. Необходимо е да се знае, че исковете за по-голям дял могат да се предявяват в период до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общественост. Ако пък по-големият дял се търси от родител, при който е оставено детето, искът може да е до една година от влизането в действие на решението за практикуване на родителските права.
Трябва да се означи и още едно предписание от Семеен кодекс. Според него при бракоразвод всеки от съпрузите има право да получи част от цената на движимостите за практикуване на специалност или на поминък и от вземанията на другия брачен партньор, добити по време на брака, в случай че са на забележителна стойност и той е съдействал за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в семейството. Този иск може да се предяви и преди развода, в случай че държанието на брачна половинка, който е придобил имуществото, слага в заплаха ползите на другия брачен партньор или на децата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ