Кой не се е чудил как децата ни, които се

Кой не се е чудил по какъв начин децата ни, които се стараем да отглеждаме еднообразно и заслужено, в действителност израстват като трагично различаващи се персони? Защо самите ние се разграничаваме от братята и сестрите си? Въпрос на гени, на природа, споделяме нормално. Тъй като и експертите са си задавали нееднократно този въпрос, отговори към този момент има, теории - също. Разбирането, че да си най-голямото, междинното или най-малкото дете в фамилията, води със себе си неизбежно прикачени характерности, се заражда през двадесетте години на XX век.

Основен принос в тази тенденция има психологът Афред Адлер. Според него, хората се водят от непреодолимото предпочитание да бъдат одобрявани и ценени. Семейството е първата и най-малка общественост, в която те се борят за извоюване на възприятие за принадлежност.

Всички деца се състезават за родителската обич, внимание и запаси. В взаимозависимост от това, какъв брой е огромно детето по отношение на останалите, то намира разнообразни тактики в толкоз значимата за него конкуренция. Тези спортни прекарвания се отразяват по друг метод върху характера му. Адлер дефинира четири позиции:

Първородното дете
Позицията на това дете е забележителна, до момента в който е към момента само. Понеже упованието е доста мощно, родителите демонстрират дълбока безрезервност, угриженост и внимание. Детето получава безгранична обич и грижа и може да се радва на безвредно битие. С появяването на братчето или сестричето, животът се трансформира трагично. Първородното би трябвало да показа родителската обвързаност, грижа и внимание и този опит и прекарвания могат да бъдат травматични. У него може да се породи злоба, ревнивост, блян да се отбрани от обрата на ориста. Много от опитите на детето да възвърне предходното положение са обречени на неуспех. Адлер твърди, че най-голямото дете е консервативно, предразположено към водачество, със блян към власт. От древността насам то става страж на фамилните вярвания, обичаи, разбирания.
" Най-голямото дете е това, на което се приписва толкоз мощ и разум, че му се дава да управлява другите деца. Нужно е да си представим какво значи за едно дете непрестанно да бъде обременено с цялото доверие на близките. Това основава у него въодушевление, което може да бъде изразено в приблизителния ход на мисли: ти си по-големият, по-силният, по-възрастният, по тази причина би трябвало да си по-умен от другите... Ако развиването продължи гладко в тази тенденция, ще открием у по-големия черти, които го характеризират като надзирател на реда. Такива хора имат висока оценка за властта въобще, както и за личната власт, а също и изключително схващане за нея. За най-големия тя е нещо естествено, нещо, което е значимо и би трябвало да се наложи. Не можем да не се досетим, че такива хора по предписание са консервативни ".

Някои откриватели считат, че тези деца възприемат и следват въпросния модел на държание до края на живота си и във всички останали взаимоотношения. Те работят крепко и са праволинейни, остават положителното дете, което желае да постъпи вярно, постоянно робуват на перфекционизма. Но от време на време претърпяват и детронация, за сметка на по-малкото братче или сестриче. За да си върнат най-малко част вниманието и като отбрана, те се приспособяват по-бързо към света на огромните, имитират ги и по-бързо усвояват техните модели на държание.

Такива са болшинството от студентите в Харвард и Иейл. Обикновено се ориентират към медицина, инженерни специалности и право. Всеки един от астронавтите, полетял в Космоса, е или първородното дете, или най-голямото измежду момчетата в фамилията.

В цялата история на Нобеловите награди над половината лауреати са първородни. Същото важи и за президентите в американската история. Сред известните първородни са: Хилари Клинтън, Бил Клинтън, Дж. К. Роулинг, Уинстън Чърчил, Клинт Истууд, Джон Уейн, Силвестър Сталоун, Брус Уилис и всички артист, играли Джеймс Бонд.

Второто дете
Това дете се отличава с амбициозност. Неговият ритъм на развиване може да се окаже по-висок от този на по-голямото дете. Често е склонно към протест и злоба, подбудени от чувството за пренебрегнатост. Расте като честолюбиво и съперничещо си с другите деца. Основната ориентировка е към реализиране на триумф. То е склонно да си слага високи цели, което усилва заплахата от крах.

При родените втори също може да се открие блян към власт и предимство, само че в различен колорит. Те са като " под пара ", стремят се развълнувано към шампионата и в тяхното държание се вижда заможност, която придава общ образ на живота им. То усеща като мощен дразнител събитието, че този, който е пред него, е важен. Ако е в положение да разгърне силите си и да одобри надпреварата с първия, ще напредва с безстрашие, до момента в който не стартира да го превъзхожда доста.

Вторите деца са омиротворяващи, договарящи, откликващи на потребностите на близките, не понасят да следват сляпо престижи. Израстват като изобретателни, самостоятелни, адаптивни като хамелеони, обществени персони. Често споделят, че родителското внимание понижава при последващо родено дете. В резултат на това му се постанова да бъде по-интуитивно и по-изобретателно в опитите си да притегли родителското внимание.

Средно родените са любимци, тъй като са по-сговорчиви и благоразположени хора. Свикнали да рискуват да се изгубят във водовъртежа на личното си многочленно семейство, те се научават по какъв начин да строят мостове към нови опори и развиват чудесни информационни умения. Добре извършват ролята на посредници и миротворци. Такива са Бил Гейтс, Мадона и принцеса Даяна.

Третото дете
В доста връзки позицията на най-малкото дете също е неповторима. То не изпитва чувство за загуба на ситуацията, което заема. Понеже е най-малкото, постоянно е обхванато с доста обич от всички. Но, най-малкото дете няма доста свои неща и е насила да употребява движимостите на другите. Всички останали имат повече привилегии, което може да сътвори възприятие за малоценност, засилено от чувството, че е подвластно. Най-малкото дете също е стимулирано към гонене на високи цели, до момента в който това е обвързвано със устрема да задмине всички.

Най-малкото дете пораства в обстановка, напълно друга от тази на другите деца. За родителите е по-специално: като минимум, то заслужава изключително отношение. Поради това най-вече се нуждае от грижи, до момента в който другите братя и/или сестри към този момент са независими и приключени. Затова то най-често пораства в по-топла атмосфера, спрямо останалите. Тази обстановка поражда у него редица черти на характера, които по собствен метод дефинират неговото отношение към живота. Към това се прибавя още едно събитие, което, наподобява, е много спорно. За никое дете не е прелестно постоянно да минава за най-малкия, на който никой не се доверява, на който не трябва да се споделя нищо. Това го нервира толкоз доста, че то най-често се стреми да покаже всичко, на което е способно. Стремежът му за власт се изостря. Поради това най-малкият постоянно става човек, който се задоволява с най-хубавото и развива у себе си блян да надмине всички. Ако не е допустимо да надмине по-големите, тогава може да се уплаши, да стане страхливец, който постоянно хленчи и търси да избяга от отговорностите си.

Изтърсаците са най-креативните и най-чаровните, даже овладяват изкуството да манипулират; доверчиви са, положителни оратори и се доверяват на въображението си. Те или претърпяват същите борби, както и междинните, или, в случай че родителите им са към този момент в преклонна възраст, се радват на същия статус като първородните, тъй като майката и таткото са улегнали, спокойни и им отделят задоволително време и внимание.

Израстват занимателни и комични, нетрадиционни и непретенциозни към самите себе си. Очакват доста от другите, не понасят рецензията. Успяват в публицистиката, рекламата, продажбите и изкуствата. Такива са Камерън Диас, Джим Кери, Еди Мърфи и Били Кристъл.

Единственото дете
Неговата позиция е неповторима. Тя остава неоспорвана. Но, дружно с това се основава особена сензитивност на детето към майчината обич и грижи. Често може да се усеща изолирано и самотно, става подвластно и егоцентрично, тъй като не е в позиция, която изисква отстояване на това, което има, или което ще бъде. В зрелостта може да изпита компликации във взаимоотношенията си с другите.

" Това дете става във висша степен несамостоятелно, постоянно чака някой да му покаже пътя, непрестанно търси поддръжка. Всячески изнежено, то привиква с неналичието на компликации, тъй като непрекъснато са измитани от пътя му. Тъй като постоянно е в центъра на вниманието, то елементарно си основава чувството, че е нещо изключително. Неговата позиция е толкоз сложна, че неправилните решения са съвсем неизбежни. Постоянната угриженост за живота на детето ще му внуши, ще му даде доказателства, че светът е неприятелски. Следователно, то елементарно ще претърпи поражение. "

Проучванията се задълбочават през 60-те и 70-те години на XX век. Изводите демонстрират, че поредността въздейства както при образуването на личността ни, по този начин и при избора ни на кариера и готовността ни да отстояваме себе си; има значение за степента ни на самоуважение, даже за избора ни на марки като консуматори.

Автор: Надя Сретениева
Източник: " Психология за родители " / Българска школа по психоанализа