Котка в косите ми и още една върху корема. Дълъг

Котка в косите ми и още една върху корема. Дълъг безоблачен лъч. Мекота и аромат на кафе. Сънливи извивки.Говорим по-бавно. Слушаме се без нервност и гневни засечки. Неделя е!
Заслушвам се в сърцето си. Следя дъха си. Днес имам време. След препускането цяла седмица, мога да надникна в чекмеджето, цялостно с фантазии и мемоари. Малко са поомачкани. Не са подредени в строен ред. Имам ги всевъзможни.Някои са доста остарели,увити в пожълтели вестници. Други са новички, с бебешки пух - новоизлюпени.
Гледам ги, усещам си ги. Ухаят друго. Връщат ме обратно във времето...Ето тук една фантазия, завързана с поизбелели,розови панделки. Затварям очи и се виждам по какъв начин покрита с пот,сълзи и сополи се пробвам да се задържа на върха на пръстите си. Краката ми са оковани в палци - неосъществената балерина.Сега се усмихвам. Мислех си, че съвсем недокосвайки земята, ще полетя и ще завладява света. Вече знам, че в живота се съумява когато си крепко стъпил на краката си.
Още една доста остаряла фантазия. Много момичешка - да срещна принца! Онзи,точният мъж, който ще ме избави от всички беди и несгоди. Понасяме се двамата върху огнен жребец, на фона на по холивудски залязващо слънце. Хепиенд, несъмнено!
Към днешно време, след многократни, уви несполучливи опити за “...И заживели щастливо. ” Знам,че никой не може да те избави от личната ти нелепост и пристрастеност към драмата. Спасяваш се самичък. Наградата е, че променяйки личният си светоглед, внезапно, туку виж блесне и някой принц на хоризонта. Е, може да няма кон, само че ще има ръце,които да те прегръщат, поддържат и пазят. Няма да има целувка за пробуждане от стогодишен сън /кой ще ти чака толкова/, тъй като си будна от дълго време и ти ще избираш, а не тебе да избират.
Издърпвам за ушенцето една покрита с водни боички фантазия. Художникът в мен. Огромното ми предпочитание специалността ми да е цветна. Да създавам, да съединявам и деля хилядите багри върху белия лист. И това не ми се случи. Баща ми сподели,че тази работа не е за дами?! Обаче това е една друга история.
Днес знам,че художник е всеки. Рисуваме върху ежедневното бяло платно. Цветовете са огледала на страстите ни. Понякога посягаме към тъмните боички, а различен път към по -светлите и огнени цветове.
Мило чекмедженце! Оставям се предишното да отекне в мен към този момент без болежка. Приела съм, че не съм втора Мая Плисецкая, само че постоянно си танцувам у дома. Режисирам хореографията на фантастични спектакли.
Поглеждам в очите на моят „ принц ”. Усмихвам се и съм щастлива,че си позволихме да се намерим. След конфликти, войни и сълзи, поизгладихме перата и взехме решение да си дадем късмет.Едни помъдрели принц и принцеса...
Хубаво нещо са неделите! Не е неприятно, когато подреждаме облеклата в дрешника да си поглеждаме и в тайното чекмедже. С изненада ще установим, че в случай че сме спрели да се сърдим на света - родителите, събитията и най-много на себе си, в действителност ние сме осъществили фантазиите си. Облекли сме ги в днешни, действителни, фешън облекла.  Нещо сме махнали, друго сме добавили...
Хубаво нещо са неделите!
 

Автор: Десислава Георгиева