В перуанската пустиня откриха костите на най-тежкото животно на Земята
Костите на кит, живял преди 39 млн. години, слагат на съществено тестване това, което смятахме за допустимо във връзка с размера на гръбначните животни.
Синият кит (Balaenoptera musculus) от дълго време се счита за най-тежкото животно, живяло в миналото на Земята. Но новооткритият исполин Perucetus може да го остави в прахта. Измерванията на костите му демонстрират, че скелетът му може да е тежал два до три пъти повече от този на синия кит.
" Използваме частта от скелета, с цел да оценим телесната маса на P. colossus, който се оказва кандидат за купата най-тежко записано животно ", пишат от екипа, управителен от палеонтолога Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия. " Пиковата телесна маса на китоподобните към този момент е била достигната към 30 милиона години преди хипотетичния до момента интервал. "
Учените отдавна се чудят какво лимитира размерите и масите, до които могат да израснат гръбначните животни. В океана има малко повече независимост на деяние, защото плаваемостта противодейства на резултатите на гравитацията, които оказват по-голямо напрежение върху телата на сухоземните животни.
А за китоподобните - морски бозайници като китове и делфини - има изгода от това да са по-големи: това оказва помощ да се предотврати загубата на топлота във водата, която има висока топлопроводимост по отношение на въздуха.
Едно скорошно изследване обаче откри, че даже за китовете, които се хранят с филтри, като сините китове, съществува горна граница на размера. Ниските метаболитни разноски при такава тактика на хранене разрешават на китовете да изплуват на брега с най-малък разход на сила - само че това е лимитирано от съществуването на плячка.
Размерът на P. colossus е оценен въз основа на няколко кости, открити в Южно Перу: 13 прешлена, четири ребра и част от тазобедрена кост, принадлежащи към групата на първите изцяло водни китоподобни, известни като базилозавриди. Внимателното изследване демонстрира, че екземплярът не е бил напълно изцяло развъртян.
Въз основа на съпоставяне с известни китове Бианучи и екипът му пресмятат размера на P. colossus и преценят, че телесната му маса е била сред 85 и 340 тона. Най-големият наследник кит, измерван в миналото, е с тегло 199 тона.
Костите също по този начин демонстрират висока степен на удебеляване и втвърдяване - характерности, които постоянно се следят при морските бозайници за обезпечаване на натурален баласт, допускащ им да имат по-големи бели дробове.
Времето, в което е живял P. colossus, в средата на еоцена, е било изключително богато на храна, която китът може да е консумирал и която би му разрешила да порасне толкоз огромен. Изследователите считат, че китът е бил относително муден, предпочитал е крайбрежни местообитания и е живял покрай морското дъно в плитки води.
" Този нов запис поддържа хипотезата, че базилозаврите са се хиперспециализирали в крайбрежните местообитания в края на еоцена “, пишат откривателите, „ и че последвалият огромен спад в продуктивността на тези среди може да е повлиял преференциално на тези китове, отстъпвайки място на техни родственици (предците на днешните китове и делфини), които са навлезли в по-отдалечени от брега местообитания. " /БГНЕС
Синият кит (Balaenoptera musculus) от дълго време се счита за най-тежкото животно, живяло в миналото на Земята. Но новооткритият исполин Perucetus може да го остави в прахта. Измерванията на костите му демонстрират, че скелетът му може да е тежал два до три пъти повече от този на синия кит.
" Използваме частта от скелета, с цел да оценим телесната маса на P. colossus, който се оказва кандидат за купата най-тежко записано животно ", пишат от екипа, управителен от палеонтолога Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия. " Пиковата телесна маса на китоподобните към този момент е била достигната към 30 милиона години преди хипотетичния до момента интервал. "
Учените отдавна се чудят какво лимитира размерите и масите, до които могат да израснат гръбначните животни. В океана има малко повече независимост на деяние, защото плаваемостта противодейства на резултатите на гравитацията, които оказват по-голямо напрежение върху телата на сухоземните животни.
А за китоподобните - морски бозайници като китове и делфини - има изгода от това да са по-големи: това оказва помощ да се предотврати загубата на топлота във водата, която има висока топлопроводимост по отношение на въздуха.
Едно скорошно изследване обаче откри, че даже за китовете, които се хранят с филтри, като сините китове, съществува горна граница на размера. Ниските метаболитни разноски при такава тактика на хранене разрешават на китовете да изплуват на брега с най-малък разход на сила - само че това е лимитирано от съществуването на плячка.
Размерът на P. colossus е оценен въз основа на няколко кости, открити в Южно Перу: 13 прешлена, четири ребра и част от тазобедрена кост, принадлежащи към групата на първите изцяло водни китоподобни, известни като базилозавриди. Внимателното изследване демонстрира, че екземплярът не е бил напълно изцяло развъртян.
Въз основа на съпоставяне с известни китове Бианучи и екипът му пресмятат размера на P. colossus и преценят, че телесната му маса е била сред 85 и 340 тона. Най-големият наследник кит, измерван в миналото, е с тегло 199 тона.
Костите също по този начин демонстрират висока степен на удебеляване и втвърдяване - характерности, които постоянно се следят при морските бозайници за обезпечаване на натурален баласт, допускащ им да имат по-големи бели дробове.
Времето, в което е живял P. colossus, в средата на еоцена, е било изключително богато на храна, която китът може да е консумирал и която би му разрешила да порасне толкоз огромен. Изследователите считат, че китът е бил относително муден, предпочитал е крайбрежни местообитания и е живял покрай морското дъно в плитки води.
" Този нов запис поддържа хипотезата, че базилозаврите са се хиперспециализирали в крайбрежните местообитания в края на еоцена “, пишат откривателите, „ и че последвалият огромен спад в продуктивността на тези среди може да е повлиял преференциално на тези китове, отстъпвайки място на техни родственици (предците на днешните китове и делфини), които са навлезли в по-отдалечени от брега местообитания. " /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ