Най-популярните видове костенурки и техните особености
Костенурката е най-древният знак, употребен от хората и това не е инцидентно. Още преди 3 милиона години тези антични животни се появили на историческата сцена. Макар да са мудни и тромави, те надживяват динозаврите и към момента обитават планетата. Тяхната известност ги прави обект на интерес в националното творчество и митологичните вярвания на народите.
Видовото многообразие при тези влечуги е доста. Делят се на разреди и фамилии, някои от тях към този момент изчезнали. Има пустинни, горски, сладководни и морски костенурки.
Кои от тях са най-известни? Най-големите и тези с необикновени характерности. Но също и най-често срещаните. Ето някои известни типове костенурки и техните особености.
Слонска костенурка
Още от името на този тип излиза наяве, че това е най-големият представител на тези влечуги, който сега живее на Земята. Ако архелонът не беше липсващ, щеше да държи шампионата за максимален тип със своите близо 2 тона тегло. Слонската костенурка е много по-скромна, доближава до 400 кг тегло и 180 сантиметра дължина.
Тя също е и измежду рекордьорите по дългоденствие. Смята се, че може да доживее до 200 години, защото ритъмът на нейния живот е доста занимателен. Обича топлото време и да се припича на слънце. Може да развие скорост до 3 километра в час, само че единствено за къси дистанции и се храни най-вече с растителна храна. Обитава островите Галапагос и целият архипелаг през днешния ден носи нейното име.
Кайманова костенурка
Това също е представител на колосите измежду тези влечуги, обитаващи понастоящем Северна Америка, само че открити фосили демонстрират, че в антични времена са се срещали също в Азия и Европа. Те са от типа сладководни костенурки. Това е всеяден тип, само че по-често е див звяр. Характерна специфичност на каймановата костенурка е, че не може да прибира главата си изцяло в корубата.
Шипоопашата и шипобедрена костенурка
Тези два известни типа костенурки се разграничават по няколко външни белега. Шипоопашатата костенурка има опашка, както демонстрира названието на типа, окончаваща с рогов шип.
Шипобедрената костенурка, като се изключи че е малко по-малка като размери, няма шип, само че пък има два рогови шипа на краката си. Те са междинни по мярка, към 35-39 сантиметра, а у нас се срещат най-едрите представители на тези сухоземни растителноядни костенурки.
Тези два типа са най-популярните сухоземни костенурки. Срещат се и на територията на нашата страна.
