Започва Косовската битка
Косовската борба (17-20 октомври 1448 г.) е стълкновение сред войските на унгарския шеф Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.
Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието.
Поражението при Варна през 1444 година не отхвърля Хуняди от офанзивни дейности против османците. Окуражен от сполучливото въстание на албанците отпред със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна армия, в която влизат и 8000 власи.Опасявайки се от османско възмездие ако унгарците бъдат победени, сръбският държател Георги Бранкович отхвърля да се причисли към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени. Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.
Въпреки численото си предимство османците (към 60 000 души) възприемат отбранителна тактичност. Пред целия им фронт е издигната палисада с трап. В центъра зад барикада от коли (заимстван от хуситския вагенбург) са ситуирани еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е ситуирана османската кавалерия. Хуняди разполага силите си по същия метод. На еничарите той опълчва наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.
В първия ден на борбата (17 октомври) се водят битки с дребен мащаб. На 18 октомври Хуняди минава в нахлуване, нападна левия османски фланг, само че е отхвърлен. Без триумф приключва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на борбата е третият ден (19 октомври), когато видимо оттегляне на османските крила примамва унгарската войска да нападна още веднъж в центъра. При последвалата османска контраофанзива влашките съдружници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската войска отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и високомерен от османците на 20 октомври.
След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е арестуван за пленник от Георги Бранкович, само че скоро по-късно е освободен против заричане за откуп. През 1453 Мехмед II превзема Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, само че османското нахлуване към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 година
Източник: Уикипедия
Поражението на Хуняди бележи краха на последния опит за изтласкване на османците от Балканите през Средновековието.
Поражението при Варна през 1444 година не отхвърля Хуняди от офанзивни дейности против османците. Окуражен от сполучливото въстание на албанците отпред със Скендербег, четири години по-късно той потегля на нов поход южно от Дунав с 24-хилядна армия, в която влизат и 8000 власи.Опасявайки се от османско възмездие ако унгарците бъдат победени, сръбският държател Георги Бранкович отхвърля да се причисли към Хуняди и в отговор на това земите му са опустошени. Целта на унгарско-влашките войски е да се съединят със силите на Скендербег. Преди да стигнат Албания, те са пресрещнати от Мурад II на Косово поле.
Въпреки численото си предимство османците (към 60 000 души) възприемат отбранителна тактичност. Пред целия им фронт е издигната палисада с трап. В центъра зад барикада от коли (заимстван от хуситския вагенбург) са ситуирани еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е ситуирана османската кавалерия. Хуняди разполага силите си по същия метод. На еничарите той опълчва наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.
В първия ден на борбата (17 октомври) се водят битки с дребен мащаб. На 18 октомври Хуняди минава в нахлуване, нападна левия османски фланг, само че е отхвърлен. Без триумф приключва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на борбата е третият ден (19 октомври), когато видимо оттегляне на османските крила примамва унгарската войска да нападна още веднъж в центъра. При последвалата османска контраофанзива влашките съдружници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската войска отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и високомерен от османците на 20 октомври.
След разгрома на Косово поле Янош Хуняди е арестуван за пленник от Георги Бранкович, само че скоро по-късно е освободен против заричане за откуп. През 1453 Мехмед II превзема Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, само че османското нахлуване към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 година
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ