Космосът продължава да е необятна територия, можем да видим, че

Космосът продължава да е необятна територия, можем да забележим, че сега Илон Мъск продължава да твърди, че Марс е идната огромна цел, само че на този стадий не можем да знаем доколко се е развила създаването. Проблемът е, че покоряването на космоса е дало редица жертви. За 30-годишен интервал, NASA съумява да изпрати към 800 души и разнообразни товари, сполучливите полети са към 135, само че можем да забележим, че две совалки не съумяват да се завърнат и нито един член от екипажа не съумява да оцелее.

Докато NASA се пробва да почисти проблемите, Съюз на съветските социалистически републики работи върху нов летателен уред за галактически полети, носещ впечатляващото име „ Буран “. Макар и да не е изключително прочут, съветските инженери стартират през 70-те години на предишния век и в продължение на 20 години се вършат опити за сполучлив полет. По образеца на NASA, множеството вземат решение да копират работещата совалка и до момента в който откриваме някои доста съществени прилики, разликите са още по-сериозни.

Имайки поради другите триумфи на NASA, Съюз на съветските социалистически републики взема решение, че най-вероятно това е една доста специфична военна стратегия, тъй като полетите стават все по-чести. Руснаците имат вяра, че се употребяват лазерни оръжия, които ще разрешат неутрализирането на всички руски спътници. Мухата е пусната и е време на другата велика мощ да одобри хвърлената ръкавица и да побърза с създаването на своя лична совалка. Програмата „ Буран “ стартира работа през 1976 година, само че вместо да има подготвена совалка, с която да стартира учението, множеството космонавти даже не знаят защо се борят. Плановете на инженерите са да създадат совалка въз основата на МиГ-105. Първият полет не е толкоз сполучлив, откакто по-късно останките му се откриват в океана.

Снимка: By Leebrandoncremer – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=92584827

Проблемите обаче идват другаде, макар огромният опит да се копира всичко с особена акуратност, американската совалка въпреки всичко можела да лети. Ситуацията доближава до такива размери, че шпиони на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са изпратени да наблюдават обширно галактическата стратегия. Голяма част от информацията е със свободен достъп, само че някои по-сериозни детайлности липсват и тъкмо затова са изпратени сътрудниците, чиято задача е дадат крила. Повечето от фрагментите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се насочват към американските университети като Станфорд, Принстън, Калтек и Разузнавателна служба на Турция. Получената информация незабавно минава желязната завеса и стартира да осребрява милиони рубли за проучвания. NASA употребяват совалката Enterprise за осъществяване на аеродинамични проучвания и като вид за обучаване и захождане за кацане.

За задачата совалката се слага на гърба на Боинг 747 и по-късно се пуска в свободен полет, до момента в който космонавтите вършат заход за кацане. Виждайки това, съветските сътрудници незабавно предават информацията и „ Буран “ незабавно се закача на съветския Антонов Ан-225, с цел да се организира теста. Инженерите даже не слагат под въпрос и един различен доста значим факт, четирите мотора на совалката са задоволително мощни, с цел да разрешат на техния план освен да излети умерено, само че и да кацне със лична мощ. През 1988 година Съюз на съветските социалистически републики чества появяването на своята първа галактическа совалка. Прилича доста на всяка друга американска, само че под красивия дизайн се крият и доста съществени промени.

Буран може да събере към 10 индивида екипаж, до момента в който американците могат да приютят едвам 7-8 души. Буран може да лети изцяло независимо, в случай че се наложи, а това е техника, до която съперникът NASA още не е достигнал. Една огромна разлика е, че моторите не са задоволително мощни, с цел да разрешат на совалката да се издигне от пистата и да излезе от орбитата на земята. За задачата се употребява голяма ракета притежател, която коства към милион рубли. На хартия всичко наподобява повече от прелестно, само че съветската совалка има единствено един полет – този от 15 ноември 1988 година

Снимка: By RSC Energia; downloaded from the Commons., Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=14261191

Изстреляна от Байконур, совалката се приготвя за автоматизиран полет и няма нито един човек на борда. Прави две обиколки на планетата и съумява да се приземи безусловно умерено. Това е повече от задоволително и всички автоматизирано декларират, че това е сполучлива задача. По законите на Мърфи, след този миг идват и огромните разочарования. През 1991 година идва и огромният проблем за галактическата стратегия, Съюз на съветските социалистически републики се разпада и финансите за този план са нулеви. Любопитен факт е, че по това време последният жител на Съюз на съветските социалистически републики продължава да лети в космоса, тъй като страната не може да заплати съответната сума и да провежда акция по прибирането му.

Снимка: By MASTER SGT. DAVE CASEY – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1448011

Двете основани совалки по този начин и не съумяват да видят някаква по-специфична задача, а Борис Елцин публично стопира програмата. Совалката е основана, особено да се закача на галактическата станция Мир, само че по този начин и няма късмет да потвърди, че е способна на нещо сходно. След като няма финансиране, всички летателни апарати са унищожени, а по време на разрушаването, 8 служащия умират при рухването на покрива на хангара. Останалите незавършени самолети имат опцията да бъдат изложени като музейни експонати. Някои се озовават даже в увеселителни паркове. Днес елементи от „ Буран “ могат да се открият даже в eBay.

Заглавна фотография: By MASTER SGT. DAVE CASEY – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11902077