Финансистът Никола Филипов: На прага сме пред “перфектна буря” за държавните финанси
Корпоративният налог в България е един от най-ниските в Европа и неговото опазване на тези равнища би трябвало да бъде народен приоритет за всяко едно държавно управление, споделя финансистът Никола Филипов. По думите му, добър на практика образец от последните дни за това какво не би трябвало да прави страната е решението на Конституционния съд, който анулира решението Народното събрание да утвърждава заплащанията за пътищата. Политиците да проумеят, че общественият запас не е безконечен и настоящето безсистемно харчене би трябвало да спре, отбелязва финансистът.
- Само за една година България мина съвсем двойно трите % недостиг по Маастрихтските критерии, и към този момент по данни на министерството на финансите сме с недостиг на начислена основа 6%, а на касова основа - 4,1%. Кои са аргументите за тези тревожни стойности, господин Филипов?
Причините се коренят в два съществени аспекта. Първата причина е, че в годините на коронавирус пандемията бизнесът и семействата като че ли привикнаха с това страната да ги подкрепя. И с вас през годините сме коментирали, че тези ограничения още в произход трябват да бъдат със строго избран срочен темперамент, тъй като към този момент един път въведени тяхното преустановяване става извънредно мъчно в чисто политически аспект. Само си представете какви негативи би поел всеки един политик, който сега каже, че примерно е време да се спре добавката на пенсионерите, или прекъсването на енергийните помощи за бизнеса. Втората причина е тежката политическа рецесия, в която изпадна страната в последните две години, от която за жалост най-малко на този стадий не наподобява да има дълготраен излаз. В тази обстановка на цикъл от непрекъснати парламентарни избори политическата класа цели да завоюва политическата поддръжка на колкото се може повече обществени и стопански групи от обществото, като това става през безотговорното раздаването на обществен запас. Именно заради тези две аргументи обществените разноски бележат рекордни стойности, а бюджетният недостиг е тотално отвън надзор. Процесът по правене на един държавен бюджет е извънредно деликатна задача, която изисква голяма експертност. Той не би трябвало да се изготвя в бързината без да бъде разискван с всички заинтригувани страни и без подробен разбор на всички последици от него.
- Твърде непопулярно служебното държавно управление отхвърли да внася проектобюджет за 2023 година, само че народни представители от разнообразни парламентарни групи се съгласиха, че това е по-добрият вид, с цел да не се стигне до предизборно наддаване. Какво значи това за хората от бюджетната сфера - учители, служители на реда, администрация, от една страна, а от друга - за бизнеса, който чака помощи за енергоносителите?
Аз съм от финансистите, които твърдо пазят тезата, че политическите партии би трябвало да изготвят сами държавния бюджет за идната година. Това си е напълно техен прерогатив и в действителност не е работа на едно служебно държавно управление да се занимава с политика. Тук, обаче в действителност съществува действителен риск от предизборно наддаване, на което станахме очевидци при последната актуализация на бюджета на последния постоянен кабинет. Естествено би било прелестно, в случай че страната можеше да раздаде колкото се повече обществен запас на заетите в бюджетната сфера, бизнеса и семействата, само че това което би трябвало да се знае от вашите читатели е, че страната не генерира икономическа стойност. Всичко, което прави тя, е да преразпределя обществените запаси генерирани от бизнеса и семействата, който е събран под формата на налози от тях. А в една пазарна стопанска система този запас е стеснен и неговото преразпределение би трябвало да се реализира по метод, който реализира най-висока икономическа успеваемост при поддържането на колкото се може по-ниски равнища държавен дълг и бюджетни дефицити. Но да се върнем на първия Ви въпрос. Един от най-големите проблеми за заетите в бюджетната сфера е повишаващата се инфлация, тъй като тя непосредствено понижава разполагаемия приход на семействата. Годишната инфлация измерена през показателя на потребителските цени за октомври 2022 година по отношение на октомври 2021 година е 17,6%. Годишната инфлация за септември 2022 година по отношение на същия интервал на предходната година беше 18,7%. Тоест, можем да кажем, че през октомври 2022 година се вижда лек спад в темпа на повишаване на годишната инфлацията. Нека си напомним, че през тази година заплатите на една огромна част от заетите в бюджетната сфера бяха нараснали, тъй че в огромна степен хората работещи в този бранш са предпазени от отрицателните резултати от инфлационните процеси. Предстои да забележим, дали този лек спад в темпа на повишаване на инфлацията е резистентен и ще продължи през идващите месеци, само че на този стадий страната е направила повече от задоволително, с цел да защищити работещите в държавния бранш. По-големият проблем, обаче остава положението на частния бранш от стопанската система, тъй като Европа постепенно, само че несъмнено навлиза в икономическа криза, което неизбежно ще сложи под съществено напрежение българския бизнес. Неизвестността с цените на енергийните запаси остава значителен източник на последователен риск в стопанската система. Въпреки поевтиняването на природния газ, на което ставаме очевидци през последните месеци е допустимо неговото ползване да се покачва със захлаждането на времето, което ще увеличи цените. Така, че е извънредно значимо страната да продължи да подкрепя бизнеса в този внимателен миг на толкоз високи равнища на икономическа неустановеност. Тук, обаче значимия миг е бизнесът да знае, че това е краткотрайна мярка, която няма, по какъв начин да продължи за нескончаем интервал от време, тъй като тя коства големи средства на фиска. Друг значителен проблем, пред който е подложен частният бизнес е страната да бъде правилен длъжник към бизнеса, с цел да увеличи скоростта на обращение на парите в стопанската система, изключително когато се намираме на прага на икономическа криза. Това значи тя да възвръща допустимо най-бързо Данък добавена стойност и да заплаща в точния момент на своите контрагенти. Добър на практика образец от последните дни за това какво не би трябвало да прави страната, е решението на Конституционния съд, който анулира решението Народното събрание да утвърждава заплащанията за пътищата. Това решение в огромна степен ще отвърже законово ръцете на страната, която ще може да се разплати към един в действителност структуроопределящ бранш от стопанската система, в който работят над 200 000 индивида. Добрата вест е, че тези пари съществуват, като буфер в бюджет 2022 година, в който бяха заложени близо 8,4 милиарда лв. за финансови разноски, а към средата на година са осъществени едвам 1,8 милиарда лв. от тях. Финансов запас има, въпрос на политическо воля е средствата да бъдат разплатени на бранша.
- Лесно е да се каже, че замразяването на обществените заплащания и орязването на разноските е добра рецепта за мярка против инфлацията, само че какъв брой сигурна е тази известна формула, на фона на разрастващата се икономическа рецесия?
Икономическата доктрина е изцяло единомислеща в това, че несъразмерните обществени разноски държавните управления, изключително когато са в синхрон с експанзивна парична политика на централните банки, водят до повишение в ценовите нива. Така, че в случай че един от тези два фактора бъде стеснен инфлацията ще забави своя ритъм на повишаване. В последната година видяхме серия от покачвания на лихвените нива отстрана на Европейската централната банка, като тази тактика ще продължи и в средносрочен аспект. Основната цел на централните банкери е да охладят стопанската система, като създадат по-скъпа цената, на която бизнесът се финансира. Така, семействата, бизнеса и даже ръководещите ще би трябвало да свикнат с действителността на по-високи лихвени нива. Вторият аспект са обществените разноски. Една устойчива фискална политика би била тази, в която страната харчи толкоз обществен запас, с колкото разполага. В противоположен случай бюджетните дефицити ще се финансират с поемането на нов държавен дълг и то на все по-високи лихвени нива, а в един още по-негативен сюжет, даже и до повишение на налозите. А икономическите действителности са такива, че двата фактора ще окажат дълготраен отрицателен резултат върху стопанската система ни.
- Гуверньорът на Българска народна банка предизвести партиите на съвещанието на бюджетна комисия да внимават за синхронизирането на паричните и фискалните условия в страната. Да не би да сме изпуснали „ духа на инфлацията от бутилката "?
Това е тeма, която засегнах в предходния Ви въпрос. Ако паричната политика не върви в синхрон с фискалната политика, това автоматизирано основава структурни несъответствия в стопанската система. Поради спецификата на валутния ръб ние действително нямаме парична политика, а транспонираме напълно тази на ЕЦБ. А тя в последните месеци е строго рестриктивна с наклонност да продължи и в средносрочен аспект. В същото време политиците в България като че ли не обръщат безусловно никакво внимание на този развой, тъй като не престават експанзивна фискална политика на все по-големи обществени разноски. „ Духът на инфлацията " беше изтърван още при започване на годината, когато предходният кабинет купуваше природен газ на извънредно високи цени. Имайте поради, че един от главните източници на инфлация в България и Европа в последната една година са точно високите цени на енергийните запаси, които усилват фрапантно себестойността на създаваната продукция, което от своя страна покачва в допълнение цените на крайните артикули.
- Да Ви върна на националната тематика от седмицата - все някакъв бюджет ще има, с удължено деяние, да. Но по какъв начин ще се оправим с заплащанията по него?
Точно тук се корени и най-големия риск пред държавните финанси. Една от главните аргументи, заради която служебният кабинет отхвърля да внесе проектобюджет, е, че след неговото внасяне в Народното събрание партиите ще усилят фрапантно обществените разноски, а оттова и бюджетния недостиг. Ако не се стигне до сформирането на постоянен кабинет, служебният ще би трябвало да дава отговор за неговото осъществяване. В последните месеци виждаме тренд на понижаване на темпа на напредък на данъчни приходи. В същото време страната изпитва съществени проблеми с издаването на нов държавен дълг. Може би си спомняте, че преди месец Министерство на финансите не съумя да пласира релативно дребна облигационна емисия, заради извънредно високите лихвени нива, които вложителите пожелаха от страната. Ако Европа навлезе в икономическа криза, данъчните приходи неизбежно в някой миг ще започнат да понижават, а държавните управления занапред ще изпитват все по-големи компликации да се финансират. Така че се намираме на прага на една „ съвършена стихия " за държавните финанси. За да се избегне тя, е належащо политиците да проумеят, че общественият запас не е безконечен и настоящето безсистемно харчене би трябвало да спре. Тоест, политиците ще би трябвало да стартират да режат обществени разноски, с цел да понижим бюджетния недостиг и ограничим издаването на нов дълг.
- Подходяща ли е сегашната ни данъчна система за тези времена на неустойчивост? Достатъчно целесъобразна ли е?
Данъчната ни система е един от най-важните фактори, които вършат нашата стопанска система конкурентноспособна на интернационалните пазари. В годините след присъединението ни към Европейския съюз на България се гледаше като бизнес дестинация, която най-вече се маркетираше пред задграничните вложители, като страна с евтина работна ръка. Това неизбежно изигра своята положителна роля върху икономическото развиване на страната. В последните 5 години обаче междинната работна заплата стартира да конвергира със заплатите в Европа и въпреки и да към момента да се намира надалеч от нейните междинните нива, тя надалеч не е задоволително ниска, с цел да накара задграничен вложител да влага у нас. На този стадий надалеч по-важни фактори за това са степента на подготовка на работните фрагменти, инфраструктурата, господство на закона и може би най-важното - данъчната система. Корпоративният налог в България е един от най-ниските в Европа и неговото опазване на тези равнища би трябвало да бъде народен приоритет за всяко едно държавно управление. За страдание, с тази разточителна фискална политика на осъществяване на големи структурни бюджетни дефицити и акумулирането на от ден на ден държавен дълг, виждам сериозен риск от бъдещо увеличение на налозите у нас.
Източник: Труд
- Само за една година България мина съвсем двойно трите % недостиг по Маастрихтските критерии, и към този момент по данни на министерството на финансите сме с недостиг на начислена основа 6%, а на касова основа - 4,1%. Кои са аргументите за тези тревожни стойности, господин Филипов?
Причините се коренят в два съществени аспекта. Първата причина е, че в годините на коронавирус пандемията бизнесът и семействата като че ли привикнаха с това страната да ги подкрепя. И с вас през годините сме коментирали, че тези ограничения още в произход трябват да бъдат със строго избран срочен темперамент, тъй като към този момент един път въведени тяхното преустановяване става извънредно мъчно в чисто политически аспект. Само си представете какви негативи би поел всеки един политик, който сега каже, че примерно е време да се спре добавката на пенсионерите, или прекъсването на енергийните помощи за бизнеса. Втората причина е тежката политическа рецесия, в която изпадна страната в последните две години, от която за жалост най-малко на този стадий не наподобява да има дълготраен излаз. В тази обстановка на цикъл от непрекъснати парламентарни избори политическата класа цели да завоюва политическата поддръжка на колкото се може повече обществени и стопански групи от обществото, като това става през безотговорното раздаването на обществен запас. Именно заради тези две аргументи обществените разноски бележат рекордни стойности, а бюджетният недостиг е тотално отвън надзор. Процесът по правене на един държавен бюджет е извънредно деликатна задача, която изисква голяма експертност. Той не би трябвало да се изготвя в бързината без да бъде разискван с всички заинтригувани страни и без подробен разбор на всички последици от него.
- Твърде непопулярно служебното държавно управление отхвърли да внася проектобюджет за 2023 година, само че народни представители от разнообразни парламентарни групи се съгласиха, че това е по-добрият вид, с цел да не се стигне до предизборно наддаване. Какво значи това за хората от бюджетната сфера - учители, служители на реда, администрация, от една страна, а от друга - за бизнеса, който чака помощи за енергоносителите?
Аз съм от финансистите, които твърдо пазят тезата, че политическите партии би трябвало да изготвят сами държавния бюджет за идната година. Това си е напълно техен прерогатив и в действителност не е работа на едно служебно държавно управление да се занимава с политика. Тук, обаче в действителност съществува действителен риск от предизборно наддаване, на което станахме очевидци при последната актуализация на бюджета на последния постоянен кабинет. Естествено би било прелестно, в случай че страната можеше да раздаде колкото се повече обществен запас на заетите в бюджетната сфера, бизнеса и семействата, само че това което би трябвало да се знае от вашите читатели е, че страната не генерира икономическа стойност. Всичко, което прави тя, е да преразпределя обществените запаси генерирани от бизнеса и семействата, който е събран под формата на налози от тях. А в една пазарна стопанска система този запас е стеснен и неговото преразпределение би трябвало да се реализира по метод, който реализира най-висока икономическа успеваемост при поддържането на колкото се може по-ниски равнища държавен дълг и бюджетни дефицити. Но да се върнем на първия Ви въпрос. Един от най-големите проблеми за заетите в бюджетната сфера е повишаващата се инфлация, тъй като тя непосредствено понижава разполагаемия приход на семействата. Годишната инфлация измерена през показателя на потребителските цени за октомври 2022 година по отношение на октомври 2021 година е 17,6%. Годишната инфлация за септември 2022 година по отношение на същия интервал на предходната година беше 18,7%. Тоест, можем да кажем, че през октомври 2022 година се вижда лек спад в темпа на повишаване на годишната инфлацията. Нека си напомним, че през тази година заплатите на една огромна част от заетите в бюджетната сфера бяха нараснали, тъй че в огромна степен хората работещи в този бранш са предпазени от отрицателните резултати от инфлационните процеси. Предстои да забележим, дали този лек спад в темпа на повишаване на инфлацията е резистентен и ще продължи през идващите месеци, само че на този стадий страната е направила повече от задоволително, с цел да защищити работещите в държавния бранш. По-големият проблем, обаче остава положението на частния бранш от стопанската система, тъй като Европа постепенно, само че несъмнено навлиза в икономическа криза, което неизбежно ще сложи под съществено напрежение българския бизнес. Неизвестността с цените на енергийните запаси остава значителен източник на последователен риск в стопанската система. Въпреки поевтиняването на природния газ, на което ставаме очевидци през последните месеци е допустимо неговото ползване да се покачва със захлаждането на времето, което ще увеличи цените. Така, че е извънредно значимо страната да продължи да подкрепя бизнеса в този внимателен миг на толкоз високи равнища на икономическа неустановеност. Тук, обаче значимия миг е бизнесът да знае, че това е краткотрайна мярка, която няма, по какъв начин да продължи за нескончаем интервал от време, тъй като тя коства големи средства на фиска. Друг значителен проблем, пред който е подложен частният бизнес е страната да бъде правилен длъжник към бизнеса, с цел да увеличи скоростта на обращение на парите в стопанската система, изключително когато се намираме на прага на икономическа криза. Това значи тя да възвръща допустимо най-бързо Данък добавена стойност и да заплаща в точния момент на своите контрагенти. Добър на практика образец от последните дни за това какво не би трябвало да прави страната, е решението на Конституционния съд, който анулира решението Народното събрание да утвърждава заплащанията за пътищата. Това решение в огромна степен ще отвърже законово ръцете на страната, която ще може да се разплати към един в действителност структуроопределящ бранш от стопанската система, в който работят над 200 000 индивида. Добрата вест е, че тези пари съществуват, като буфер в бюджет 2022 година, в който бяха заложени близо 8,4 милиарда лв. за финансови разноски, а към средата на година са осъществени едвам 1,8 милиарда лв. от тях. Финансов запас има, въпрос на политическо воля е средствата да бъдат разплатени на бранша.
- Лесно е да се каже, че замразяването на обществените заплащания и орязването на разноските е добра рецепта за мярка против инфлацията, само че какъв брой сигурна е тази известна формула, на фона на разрастващата се икономическа рецесия?
Икономическата доктрина е изцяло единомислеща в това, че несъразмерните обществени разноски държавните управления, изключително когато са в синхрон с експанзивна парична политика на централните банки, водят до повишение в ценовите нива. Така, че в случай че един от тези два фактора бъде стеснен инфлацията ще забави своя ритъм на повишаване. В последната година видяхме серия от покачвания на лихвените нива отстрана на Европейската централната банка, като тази тактика ще продължи и в средносрочен аспект. Основната цел на централните банкери е да охладят стопанската система, като създадат по-скъпа цената, на която бизнесът се финансира. Така, семействата, бизнеса и даже ръководещите ще би трябвало да свикнат с действителността на по-високи лихвени нива. Вторият аспект са обществените разноски. Една устойчива фискална политика би била тази, в която страната харчи толкоз обществен запас, с колкото разполага. В противоположен случай бюджетните дефицити ще се финансират с поемането на нов държавен дълг и то на все по-високи лихвени нива, а в един още по-негативен сюжет, даже и до повишение на налозите. А икономическите действителности са такива, че двата фактора ще окажат дълготраен отрицателен резултат върху стопанската система ни.
- Гуверньорът на Българска народна банка предизвести партиите на съвещанието на бюджетна комисия да внимават за синхронизирането на паричните и фискалните условия в страната. Да не би да сме изпуснали „ духа на инфлацията от бутилката "?
Това е тeма, която засегнах в предходния Ви въпрос. Ако паричната политика не върви в синхрон с фискалната политика, това автоматизирано основава структурни несъответствия в стопанската система. Поради спецификата на валутния ръб ние действително нямаме парична политика, а транспонираме напълно тази на ЕЦБ. А тя в последните месеци е строго рестриктивна с наклонност да продължи и в средносрочен аспект. В същото време политиците в България като че ли не обръщат безусловно никакво внимание на този развой, тъй като не престават експанзивна фискална политика на все по-големи обществени разноски. „ Духът на инфлацията " беше изтърван още при започване на годината, когато предходният кабинет купуваше природен газ на извънредно високи цени. Имайте поради, че един от главните източници на инфлация в България и Европа в последната една година са точно високите цени на енергийните запаси, които усилват фрапантно себестойността на създаваната продукция, което от своя страна покачва в допълнение цените на крайните артикули.
- Да Ви върна на националната тематика от седмицата - все някакъв бюджет ще има, с удължено деяние, да. Но по какъв начин ще се оправим с заплащанията по него?
Точно тук се корени и най-големия риск пред държавните финанси. Една от главните аргументи, заради която служебният кабинет отхвърля да внесе проектобюджет, е, че след неговото внасяне в Народното събрание партиите ще усилят фрапантно обществените разноски, а оттова и бюджетния недостиг. Ако не се стигне до сформирането на постоянен кабинет, служебният ще би трябвало да дава отговор за неговото осъществяване. В последните месеци виждаме тренд на понижаване на темпа на напредък на данъчни приходи. В същото време страната изпитва съществени проблеми с издаването на нов държавен дълг. Може би си спомняте, че преди месец Министерство на финансите не съумя да пласира релативно дребна облигационна емисия, заради извънредно високите лихвени нива, които вложителите пожелаха от страната. Ако Европа навлезе в икономическа криза, данъчните приходи неизбежно в някой миг ще започнат да понижават, а държавните управления занапред ще изпитват все по-големи компликации да се финансират. Така че се намираме на прага на една „ съвършена стихия " за държавните финанси. За да се избегне тя, е належащо политиците да проумеят, че общественият запас не е безконечен и настоящето безсистемно харчене би трябвало да спре. Тоест, политиците ще би трябвало да стартират да режат обществени разноски, с цел да понижим бюджетния недостиг и ограничим издаването на нов дълг.
- Подходяща ли е сегашната ни данъчна система за тези времена на неустойчивост? Достатъчно целесъобразна ли е?
Данъчната ни система е един от най-важните фактори, които вършат нашата стопанска система конкурентноспособна на интернационалните пазари. В годините след присъединението ни към Европейския съюз на България се гледаше като бизнес дестинация, която най-вече се маркетираше пред задграничните вложители, като страна с евтина работна ръка. Това неизбежно изигра своята положителна роля върху икономическото развиване на страната. В последните 5 години обаче междинната работна заплата стартира да конвергира със заплатите в Европа и въпреки и да към момента да се намира надалеч от нейните междинните нива, тя надалеч не е задоволително ниска, с цел да накара задграничен вложител да влага у нас. На този стадий надалеч по-важни фактори за това са степента на подготовка на работните фрагменти, инфраструктурата, господство на закона и може би най-важното - данъчната система. Корпоративният налог в България е един от най-ниските в Европа и неговото опазване на тези равнища би трябвало да бъде народен приоритет за всяко едно държавно управление. За страдание, с тази разточителна фискална политика на осъществяване на големи структурни бюджетни дефицити и акумулирането на от ден на ден държавен дълг, виждам сериозен риск от бъдещо увеличение на налозите у нас.
Източник: Труд
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ