Карантината като уникален тренинг в изкуството за работа с непреодолимите обстоятелства ♥ Владимир ЯКОВЛЕВ
„ Коронавирусът е прелестен преподавател, тъй като не ни оставя различен излаз, с изключение на да се научим на еластичност. Не еластичност на тялото, а еластичност на живота, на практическа дарба да не встъпваме в спор с непреодолимите условия, а да ги използваме в своя употребява в най-голямата допустима степен. “
Защо непреодолимите условия са изключителни житейски учители? Стегнато, реалистично и обосновано от съветския публицист и създател на известния уебсайт „ Възрастта на щастието “ Владимир Яковлев.
...
С ковид не можеш да спориш. Всъщност, в живота ние непрекъснато се сблъскваме с непреодолими условия. И от това по какъв начин градим своите взаимоотношения с тях, в голяма степен зависи способността ни да се радваме на живота.
Един от популярните йога учители на 20-тото столетие Айенгар написа, че негов главен преподавател е стената. Защото стената е твърда и непоколебима, и не оставя на тялото различен излаз, с изключение на да се научи да бъде по-гъвкаво.
В този смисъл, непреодолимите условия, които коронавирусът внесе в живота ни могат да станат прелестни учители – съвсем като стената на Айенгар. Всичко, което може да извършите, с цел да не се болестите и да не изложите и другите на заплаха, е да намалите обществените си контакти. Останалото - дали ще се болестите или не, по никакъв начин не зависи от вас.
Затова пък таман от вас зависи дали ще съумеете да се възползвате от карантината като неповторим тренинг в изкуството за работа с непреодолимите условия.
Колко е огромна вашата еластичност? Какво съответно ви разрешава да извършите „ стената “ - ковид?
Научете се да изпитвате наслаждение от общуването със самите себе си. В живота няма по-ценно качество, което да ни дава по-голяма независимост.
Научете се да ограничавате своите стремежи – карантината ви дава неповторима опция да почувствате какъв брой ненужни неща има в живота ви, и няма смисъл да губите време и сили за тях.
Научете се да давате и да помагате – това изкуство е извънредно дейно не тогава, когато всичко е в остатък, а тогава, когато всичко е лимитирано.
Научете се да медитирате – не сами в тиха стая, а в непрекъснат компактен контакт със своите близки. Повярвайте ми, по-добра школа за медитативно отношение към живота не съществува.
Ако пък нямате предпочитание да се учите, то постоянно имате опция да се отпуснете на дивана, с чаша вино и да гледате сериали. Защото друго сходно изключение като карантината в близкото обозримо бъдеще не се планува.
Както стената на Айенгар, по този начин и коронавирусът е прелестен преподавател, тъй като не ни оставя различен излаз, с изключение на да се научим на еластичност. Не еластичност на тялото, а еластичност на живота, на практическа дарба да не встъпваме в спор с непреодолимите условия, а да ги използваме в своя употребява в най-голямата допустима степен.
Знаете ли, един мой прочут обича да повтаря, че непреодолимите трудности е най-добре да бъдат употребявани в качеството си на пътни знаци. Ще има ли рецесия след вируса, какъв брой ще продължи карантината, с какви компликации ще се сблъска всеки от нас, когато зараза свърши? Всичко това ще разберем, когато му пристигна времето – нито минута по-рано.
Непреодолимите условия ни лишават от контрола над бъдещето. Затова пък ни учат да не губим надзор над сегашното.
Бъдете здрави!
Източник: Возраст счастья
Снимка: Анна Артемьева / Новая газета
