Има ли наказателна отговорност за отклонение от карантина
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Красимир Манов е основен помощник в Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", лекар е по наказателно право.
В петък, 13 март, Народното събрание одобри решение, с което разгласи изключително състояние в цялата страна заради пандемията от ковид (COVID-19). Непосредствено по-късно Народното събрание одобри закони за изменение и допълнение надлежно на Закона за здравето и на Наказателния кодекс. Промените бяха обнародвани в ексклузивен брой на Държавен вестник още на идващия ден, в събота, 14 март.
Какво се промени? В Наказателния кодекс беше изменен текстът на член 355, като и в алинеи 1 и 2 се завиши плануванаъа глоба. Освен това обаче текстовете се допълниха и някои нови признаци от съставите на закононарушенията, което
слага въпроса за същността на криминализираните действия.
Досега член 355, алинея 1 и 2 от Наказателен кодекс гласяха:
Чл. 355. (1) Който наруши разпоредба, издадена срещу разпространението или появяването на заразителна болест по хората, се санкционира с пробация или с санкция от 100 до триста лв..
(2) Ако действието е осъществено по време на зараза, обвързвана със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до една година или пробация.
С промените в алинея 1 след думата " разпоредба " се прибавя " правила или ограничения ", а плануваното наказване става отнемане от независимост до три години и санкция от хиляда до 10 хиляди лв.. При по този начин признатото изменение текстът би трябвало да придобие следния тип:
(1) Който наруши разпоредба правила или ограничения, издадена срещу разпространението или появяването на заразителна болест по хората, се санкционира с пробация или с санкция от 100 до триста лв..
Липсва една запетая в получилото се изброяване и като цяло се получава граматически погрешен текст, защото определението " издадена " не е ясно защо се отнася, защото не подхожда на множественото число на правила и ограничения и като цяло на изброяването на към този момент три на брой, подлежащи на нарушение обекта. Това обаче не е значителното.
Прави усещане, че концепцията на законодателя е да се разшири приложното поле на текста, като се криминализира освен нарушаването на разпоредба, само че и на правила или ограничения, издадени срещу разпространението на заразна болест. Промяната бе стимулирана с установени случаи на лица, сложени под карантина, които не са открити на адресите им, т.е. са се отклонили от карантината. Обявено бе, че съществуващите текстове в Наказателен кодекс плануват доста ниски наказания и са нужни по-тежки.
Без обаче да е изработен опит да се приложи съществуващият закон
и да се осъществя каквато и да е отговорност на тези лица, се пристъпи незабавно към смяна в Наказателен кодекс.
Относно увеличението на глобите и отражението на такава смяна върху предварителната защита се приказва всякога при сходна смяна. Такива, за жалост, към този момент станаха всекидневно събитие. Промени ли се нещо всъщност?
Цитираният текст касае нарушение на разпоредба. Има се поради нормативен акт, в който са уредени нормативни правила. Добавянето на " правила " и " ограничения " не добавя вероятните източници на такива правила, а единствено внася комплициране и неустановеност в смисъла на текста. Мерките са цялост от правила за деяние по отношение на избран проблем.
Правилата, когато имат юридическо значение, се съдържат в правни правила, част от избран нормативен акт. В случая с актуалното изключително състояние, разпоредбите за преодоляване на разпространяването на заразната болест следва да се одобряват от Министъра на опазването на здравето според член 60, алинея 5 от Закона за здравето с разпоредба. Приемането на правила и ограничения с различен акт, друг от разпоредба на Министерство на здравеопазването, ще има съмнителна юридическа стойност. Всъщност най-вероятно подобен акт ще бъде разгласен за незабележим. Следователно всъщност в член 355, алинея 1 от Наказателен кодекс и преди, и
след последните промени се касае за " разпоредба " и нищо не се е трансформирало.
След промените алинея 2 на член 355 от Наказателен кодекс придобива следният тип:
Ако действието е осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до петдесет хиляди лв..
Към зараза, са добавени и два други справедливи признака по отношение на ситуацията, в която се прави закононарушението - пандемия и изключително състояние. Пандемията се дефинира като тип всеобхватна зараза. Извънредното състояние, явно имащо отношение към разпространяването на заразна болест по хората, касае също епидемиологична конюнктура. Тук не може да става въпрос за друго изключително състояние, подбудено от друга опасност за националните ползи. Следователно и трите признака се отнасят до зараза.
Допълнението се явява излишно.
След смяната на текста на алинея 2 обаче се трансформира нещо. Ако до момента той е бил използван единствено към конюнктура на зараза със смъртни случаи, в този момент това условие явно остава относимо единствено към изключителното състояние. Граматическото пояснение на новата редакция на текста води до подобен извод. Следователно той ще е използван към всяка зараза и пандемия, само че при изключително състояние, подбудено от зараза, ще е
използван единствено в случай че то е обвързвано със смъртни случаи. Съмнявам се, че това е била концепцията на вносителите на законопроекта и на законодателя като цяло при приемането на закона.
Главният въпрос обаче е до каква степен по този начин промененият текст от Наказателен кодекс ще се отрази на явлението " отклонение от карантина ". Законът за здравето дефинира задължението като " наложителна изолираност и лекуване ". Това обвързване е използвано към заболели от заразна болест и контактни лица с доказано посредством проучване носителство на заразна болест. Така го дефинира член 215 от Закона за здравето, променен също като законодателна мярка, обвързвана с изключителното състояние. То обаче се постанова с самостоятелни актове, адресирани до съответните лица. Чл. 355 от Наказателен кодекс касае нарушаване на общи правила, признати с нормативен акт, които регламентират нереално реда за предприемане на избрани ограничения. Такива нарушавания могат да са бездействия на длъжностни лица, които не правят съответния надзор, не дефинират карантина на заразно болните и така нататък
Лицата, които са самостоятелно задължени да съблюдават карантина обаче, не нарушават такава разпоредба,
а самостоятелен акт. Те не правят такова закононарушение. Отклоняването от карантина може да е закононарушение по този текст от Наказателен кодекс единствено в случай че карантината е наложена общо с разпоредба, каквато мярка за момента не е подхваната в България.
Доказателство за такова пояснение на закона е и едновременното изменение на член 215 от Закона за здравето, в който е планувана административна отговорност за заболели или контактни лица, които откажат наложителна изолираност и лекуване. Очевидно законодателят е решил, че тези лица следва да носят административна, а не наказателна отговорност, което състояние би трябвало да се поддържа. Административната отговорност се осъществя
доста по-бързо и оперативно, каквито ограничения изисква същността на нарушаването.
Наказателната отговорност изисква продължителна процедура по наказване, което обезсмисля наложеното наказване.
Има и още един миг, който следва да се означи.
Задължението за изолираност и лекуване е относимо единствено към заболели от заразна болест.
Понастоящем, както е известно, се насочват към съблюдаване на карантина и лица, за които има подозрение, че са виросоносители или даже единствено тъй като са били в област с открити случаи на болест с COVID-19 или са имали контакт със инфектирани лица. Ако се окаже, че тези лица не са били заболели, когато са отказали да стоят изолирани, те не са нарушили закона и не попадат в хипотезата на член 215 от Закона за здравето. В този текст с последните промени са добавени и лица, които са контактни, за които посредством проучване е доказано носителство на заразна болест. В целия текст на Закона за здравето обаче за такива лица няма обвързване за изолираност, затова не е планувано и пълномощие на който и да е орган да ги задължи да се
подлагат на наложителна изолираност и лекуване. Следователно плануванаъа глоба в член 215 от Закона за здравето е неприложима за тези лица.
Изводът е, че признатите на 13 март и обнародвани в Държавен вестник на 14 март промени в Закона за здравето и Наказателния кодекс ограничения със санкционен темперамент не могат да окажат стремежи резултат за предварителна защита и битка с разпространяването на COVID-19.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (503)
Красимир Манов е основен помощник в Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", лекар е по наказателно право.
В петък, 13 март, Народното събрание одобри решение, с което разгласи изключително състояние в цялата страна заради пандемията от ковид (COVID-19). Непосредствено по-късно Народното събрание одобри закони за изменение и допълнение надлежно на Закона за здравето и на Наказателния кодекс. Промените бяха обнародвани в ексклузивен брой на Държавен вестник още на идващия ден, в събота, 14 март.
Какво се промени? В Наказателния кодекс беше изменен текстът на член 355, като и в алинеи 1 и 2 се завиши плануванаъа глоба. Освен това обаче текстовете се допълниха и някои нови признаци от съставите на закононарушенията, което
слага въпроса за същността на криминализираните действия.
Досега член 355, алинея 1 и 2 от Наказателен кодекс гласяха:
Чл. 355. (1) Който наруши разпоредба, издадена срещу разпространението или появяването на заразителна болест по хората, се санкционира с пробация или с санкция от 100 до триста лв..
(2) Ако действието е осъществено по време на зараза, обвързвана със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до една година или пробация.
С промените в алинея 1 след думата " разпоредба " се прибавя " правила или ограничения ", а плануваното наказване става отнемане от независимост до три години и санкция от хиляда до 10 хиляди лв.. При по този начин признатото изменение текстът би трябвало да придобие следния тип:
(1) Който наруши разпоредба правила или ограничения, издадена срещу разпространението или появяването на заразителна болест по хората, се санкционира с пробация или с санкция от 100 до триста лв..
Липсва една запетая в получилото се изброяване и като цяло се получава граматически погрешен текст, защото определението " издадена " не е ясно защо се отнася, защото не подхожда на множественото число на правила и ограничения и като цяло на изброяването на към този момент три на брой, подлежащи на нарушение обекта. Това обаче не е значителното.
Прави усещане, че концепцията на законодателя е да се разшири приложното поле на текста, като се криминализира освен нарушаването на разпоредба, само че и на правила или ограничения, издадени срещу разпространението на заразна болест. Промяната бе стимулирана с установени случаи на лица, сложени под карантина, които не са открити на адресите им, т.е. са се отклонили от карантината. Обявено бе, че съществуващите текстове в Наказателен кодекс плануват доста ниски наказания и са нужни по-тежки.
Без обаче да е изработен опит да се приложи съществуващият закон
и да се осъществя каквато и да е отговорност на тези лица, се пристъпи незабавно към смяна в Наказателен кодекс.
Относно увеличението на глобите и отражението на такава смяна върху предварителната защита се приказва всякога при сходна смяна. Такива, за жалост, към този момент станаха всекидневно събитие. Промени ли се нещо всъщност?
Цитираният текст касае нарушение на разпоредба. Има се поради нормативен акт, в който са уредени нормативни правила. Добавянето на " правила " и " ограничения " не добавя вероятните източници на такива правила, а единствено внася комплициране и неустановеност в смисъла на текста. Мерките са цялост от правила за деяние по отношение на избран проблем.
Правилата, когато имат юридическо значение, се съдържат в правни правила, част от избран нормативен акт. В случая с актуалното изключително състояние, разпоредбите за преодоляване на разпространяването на заразната болест следва да се одобряват от Министъра на опазването на здравето според член 60, алинея 5 от Закона за здравето с разпоредба. Приемането на правила и ограничения с различен акт, друг от разпоредба на Министерство на здравеопазването, ще има съмнителна юридическа стойност. Всъщност най-вероятно подобен акт ще бъде разгласен за незабележим. Следователно всъщност в член 355, алинея 1 от Наказателен кодекс и преди, и
след последните промени се касае за " разпоредба " и нищо не се е трансформирало.
След промените алинея 2 на член 355 от Наказателен кодекс придобива следният тип:
Ако действието е осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до петдесет хиляди лв..
Към зараза, са добавени и два други справедливи признака по отношение на ситуацията, в която се прави закононарушението - пандемия и изключително състояние. Пандемията се дефинира като тип всеобхватна зараза. Извънредното състояние, явно имащо отношение към разпространяването на заразна болест по хората, касае също епидемиологична конюнктура. Тук не може да става въпрос за друго изключително състояние, подбудено от друга опасност за националните ползи. Следователно и трите признака се отнасят до зараза.
Допълнението се явява излишно.
След смяната на текста на алинея 2 обаче се трансформира нещо. Ако до момента той е бил използван единствено към конюнктура на зараза със смъртни случаи, в този момент това условие явно остава относимо единствено към изключителното състояние. Граматическото пояснение на новата редакция на текста води до подобен извод. Следователно той ще е използван към всяка зараза и пандемия, само че при изключително състояние, подбудено от зараза, ще е
използван единствено в случай че то е обвързвано със смъртни случаи. Съмнявам се, че това е била концепцията на вносителите на законопроекта и на законодателя като цяло при приемането на закона.
Главният въпрос обаче е до каква степен по този начин промененият текст от Наказателен кодекс ще се отрази на явлението " отклонение от карантина ". Законът за здравето дефинира задължението като " наложителна изолираност и лекуване ". Това обвързване е използвано към заболели от заразна болест и контактни лица с доказано посредством проучване носителство на заразна болест. Така го дефинира член 215 от Закона за здравето, променен също като законодателна мярка, обвързвана с изключителното състояние. То обаче се постанова с самостоятелни актове, адресирани до съответните лица. Чл. 355 от Наказателен кодекс касае нарушаване на общи правила, признати с нормативен акт, които регламентират нереално реда за предприемане на избрани ограничения. Такива нарушавания могат да са бездействия на длъжностни лица, които не правят съответния надзор, не дефинират карантина на заразно болните и така нататък
Лицата, които са самостоятелно задължени да съблюдават карантина обаче, не нарушават такава разпоредба,
а самостоятелен акт. Те не правят такова закононарушение. Отклоняването от карантина може да е закононарушение по този текст от Наказателен кодекс единствено в случай че карантината е наложена общо с разпоредба, каквато мярка за момента не е подхваната в България.
Доказателство за такова пояснение на закона е и едновременното изменение на член 215 от Закона за здравето, в който е планувана административна отговорност за заболели или контактни лица, които откажат наложителна изолираност и лекуване. Очевидно законодателят е решил, че тези лица следва да носят административна, а не наказателна отговорност, което състояние би трябвало да се поддържа. Административната отговорност се осъществя
доста по-бързо и оперативно, каквито ограничения изисква същността на нарушаването.
Наказателната отговорност изисква продължителна процедура по наказване, което обезсмисля наложеното наказване.
Има и още един миг, който следва да се означи.
Задължението за изолираност и лекуване е относимо единствено към заболели от заразна болест.
Понастоящем, както е известно, се насочват към съблюдаване на карантина и лица, за които има подозрение, че са виросоносители или даже единствено тъй като са били в област с открити случаи на болест с COVID-19 или са имали контакт със инфектирани лица. Ако се окаже, че тези лица не са били заболели, когато са отказали да стоят изолирани, те не са нарушили закона и не попадат в хипотезата на член 215 от Закона за здравето. В този текст с последните промени са добавени и лица, които са контактни, за които посредством проучване е доказано носителство на заразна болест. В целия текст на Закона за здравето обаче за такива лица няма обвързване за изолираност, затова не е планувано и пълномощие на който и да е орган да ги задължи да се
подлагат на наложителна изолираност и лекуване. Следователно плануванаъа глоба в член 215 от Закона за здравето е неприложима за тези лица.
Изводът е, че признатите на 13 март и обнародвани в Държавен вестник на 14 март промени в Закона за здравето и Наказателния кодекс ограничения със санкционен темперамент не могат да окажат стремежи резултат за предварителна защита и битка с разпространяването на COVID-19.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (503)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ