Корнелия Нинова май още не е разбрала, че вече не

Корнелия Нинова май още не е схванала, че към този момент не е партиен водач, а е министър. Остава на вълна  " " Другари, дайте да дадем ". Речникът на икономическия вицепремиер е остарял, посланията й лъхат на соцнафталин. „ Няма да допуснем далавера, няма да позволим на нелоялни тъговци да натрупат свръхпечалби на гърба на народа “, повтаря тя в инфлационната горещина. Лошото е, че този език и това мислене се оказват заразни даже за министри от десния фланг. 

Преди дни министърът на стопанската система подреди на две комисии - за отбрана на потребителите (КЗП) и на по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) да изготвят проект за

 

непоколебим надзор и недопускане на далавера,

 

откакто проработят новите ограничения на правителството (някъде след 1 юли). Това напомня за онази приказка, в която злата Баба Яга наредила на положителния основен воин " Отиди не знам къде, донеси не знам какво ". Как клетите комисии да изготвят проект, като ограниченията дори още не са конкретизирани и не се знае кои от тях и по кое време ще бъдат признати (ще са нужни и нормативни промени, включително и на закони).

А социалистката министърка продължава да тъпче в грешни коловози: " Искам непоколебим надзор -  да не се пречи на правилните компании, само че тези, които спекулират с цени, да усетят цялата суровост на закона ". 

Според тълковните речници  разговорният смисъл на " далавера " е: гешефт, спекулация, нечестна търговия за бързо замогване, учредено на препродажба, разлика в цените, недостиг на артикули и други Но в българското законодателство разбиране " далавера " няма. Всъщност да се спекулира с цените е най-нормалното нещо в нормалната икономика - бизнесът калкулира  в цените упованията си за бъдещето и в това няма нищо укоримо. " Спекулирам " идва от латински и значи допускам. Нинова е толкоз от дълго време в политиката, че към този момент трябваше да е придобила най-малко базисна икономическа просветеност. 

През 1990 година, откакто България формално скъса със соца, бе признат Закон за битка със спекулата. С свобождаването на цените той остаря и бе анулиран. Днес напълно малко цени подлежат на някаква държавна регулация - ток, парно, вода, газ. Промените в цените се преглеждат от КЕВР, с цел да е несъмнено, че не са надути, а отразяват действителни разноски. В останалите " сегменти " нещата са ясни -

 

цените зависят от търсенето и от предлагането, не от Корнелия Нинова

 

или от някоя комисия.

В остарелия закон пишеше, че спекулативна стопанска активност е продаването на артикули и услуги по цена над избраната, както и укриването или отклоняването на артикули. Днес имаме други закони, съобразени с правото на Европейски Съюз. Те регистрират, че нездравословните изкривявания на цените се предизвикват от монополи, картели и компании с преобладаващи пазарни позиции (както и от тъпи държавни регулации, само че това в законите не го пише). Водеща роля в контрола е предоставена на Комисия за защита на конкуренцията - Комисията за защита на конкуренцията. А Нинова все разпорежда очаквания и задания на други комисии...

Да вземем " рецесията " с олиото. Имаше ли " далавера ", когато в някои магазини се появиха етикети " 7 лева за литър "?  По-скоро  някой опитва да надуе цените, хората се паникьосаха за малко, само че бързо схванаха, че презапасяването е без смисъл, и цените скоро слязоха до допустими нива. Помогна и това, че висши служители излязоха в медиите и обясниха, че плуваме в море от слънчоглед и олио и няма място за паника. А Нинова се закани да накаже " спекулантите " и подреди масирани инспекции. КЗП регистрира " огромни " нарушавания - някакви  магазини прекомерно бързо изчерпали олиото, което оповестили на промоция. Ще проучим за какво и виновните ще бъдат осъдени, зарече се комисията. С това боренето на спекулата в слънчогледовия бранш завърши. А Комисия за защита на конкуренцията още ревизира има ли олио картел. 

Подобна

 

бутафорна интервенция на страната се разигра и на петролния фронт

 

Някакви дребни бензиностанции и някакви партийно ангажирани купувачи се пробваха да основат паника за " дефицит " и за " шоково повишаване " на бензина, употребявайки каналите за бързо разпространяване на същински и подправени вести - обществените мрежи. И в този случай суматохата се спихнаха бързо, хората видяха, че нищо апокалиптично не се случва, и опашките по бензиностанциите изчезнаха внезапно като с магическа пръчка. А какво направи страната? Пак даде обещание инспекции за " далавера ". Резултати  - нула. Комисия за защита на конкуренцията отново нещо ревизира... И тъй като горивата продължиха неумолимо да нарастват -  главно поради външни за България фактори като война, наказания и така нататък, страната реши, че би трябвало да влияе директно върху цените. Така се появиха идеи като 25-те стотинки отстъпка на литър бензин и дизел, понижаване на акцизи, на Данък добавена стойност и т.н. 

Историята с 25-те стотинки граничи с абусрд. Не се разбра кой е " бащата " на концепцията, не се разбра и по какъв начин е изчислен размерът на отстъпката - за какво тъкмо четвърт левче на литър, а не 20 или пък 50 стотитнки да вземем за пример? Мъките на изпълнителната власт да избистри механизма за използване на понижението не престават. Накрая ще се окаже, че " администрирането " на отстъпката е толкоз скъпо - времеемко  и трудоемко, че я обезсмисля.  

Може ли страната в действителност да провежда такава стратегия за подкрепяне на водачите, които карат елементарни коли с елементарен бензин/дизел? При това като стоварва огромни бюрократични  тегоби на бензиностанциите - да ревизират дали колата е на жител, а не на компания, да пишат фактури, да чакат страната да им възвърне парите за понижената цена и така нататък

Та същата страна към този момент трети месец не може да реализира прословутата зърнена договорка - която трябваше да добави държавните ресурси с жито и слънчоглед за 1.2 милиарда лв..  Замисълът бе да се потушат ламтежите на възможни спекуланти да скрият зърното и да основат неестествен дефицит, с цел да си " изпълнят гушите ". Двете виновни министерства - на финансите (за парите) и на земеделието (като купувач) още се суетят, в това време котировките на пшеницата по света и у нас превзеха нови върхове, а обещаното дозареждане на Държавния запас го няма. 

" Свръхпечалби " е друга обичана на Нинова тематика - още от предходната година, когато стартира огромният рейд на цените на тока. Но в българската нормативна уредба няма подобен термин. А като нямаш формулировка, по какъв начин определяш кое е в нормата и кое е " свръх "? Сега Нинова готвела

 

Закон за облагане на свръхпечалбите  -

 

въодушевена от това, че приходите на предприятия като АЕЦ " Козлодуй " летят в Космоса поради скъпата електрическа енергия. Намерението е с налог свръхпечалба да бъдат " зарадвани " и държавни, и частни енергийни предприятия, а също и други браншове, които сега печелят крепко. Идеята за изземане на запаси от " свръхпечелещи " вирее и в други страни, само че резултатите от такава репресия са противоречиви, България няма никакъв потенциал да кове и да прилага подобно законодателство, а щетите може да са големи, включително и правосъдни искове с огромни претенции от наранени компании. 

Да бе само  Нинова, нямаше да е толкоз трагично, само че други в управническия екип демонстрират " ретро " мислене и неведение. Като с мораториума върху цените на тока и парното. Кабинетът на Кирил Петков се хързулна по динената кора, заложена от ГЕРБ, а  сега се чуди какво да прави с цените, които се готвят за експлоадиране, откакто с месеци бяха натискани с държавен капак.

Довчерашният чиновник Димитър Маргаритов, някогашен началник на Комисията за отбрана на потребителите, а към този момент зам.-министър на стопанската система, почтително повтаря думите на Нинова, че " не може търговци да богатеят на гърба на хората ". Такива заявки вървят на партийни събрания и срещи с гласоподаватели, но са неприемливи за ръководители на министерства. 

Брътвежите за избиване на спекулата и напъните за държавен надзор върху цените не вземат решение проблемите. За жал и това държавно управление се пробва да оцелява на немощните криле на демагогията. Дано единствено да не продъни съдбовно бюджета. Министърът на финансите не стопира да повтаря, че е поставил рационален таван на ограниченията за поддръжка на хората и бизнеса -  2 милиарда лв.. Но ограниченията занапред ще бъдат обсъждани в Народното заседание, а идната актуализация на бюджета може да се трансформира в безумна конкуренция сред партиите под мотото " Дайте да дадем ". И тогава мятането на пачки от джипката може да ни се стори почтено харчене наа " джобни пари ".