Всички недоумяваха, че се връщам в България
Кореспондентът на немската социална радио-телевизионна мрежа ARD Сръджан Говедарица написа следното в своя репортаж във връзка българското европредседателство: „ Откакто влезе в Европейски Съюз, България съумя да реализира прогрес по съвсем всички стопански индикатори. До 2015 година страната получи от Европейски Съюз над 12 милиарда евро, означи икономически растеж от 9 %, а за този интервал брутният ѝ вътрешен артикул се удвои. (…) Страната обаче има да извърви още дълъг път. България е считана за най-бедната страна в Европейски Съюз и фактически заема последните места по разнообразни индикатори. Освен това, дружно с Румъния, към момента се намира под наблюдението на Еврокомисията. Основните проблеми са проведената престъпност, корупцията, дефицитите в правосъдната система. Те пречат на вложенията, а по този метод забавят и икономическия напредък ".
"София вместо Силициевата котловина "
В своята преписка Сръджан Говедарица дава и оптимистичен образец - създателят ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, с цел да работят в родината си. Същата тематика участва и в просторен репортаж на швейцарския „ Нойе Цюрхер Цайтунг”, озаглавен „ София вместо Силициевата котловина ". В него апропо четем:
„ Родителите на Мариела Станулова имали съществени подозрения в здравия разсъдък на щерка си. След като приключила Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя почнала работа като капиталов банкер. По всичко изглеждало, че ѝ следва кариера в самото лоно на международната стопанска система. Вместо това обаче Станулова се върнала в София - скромната столица на най-бедната страна в Европейски Съюз. „ Всички недоумяваха ", спомня си Станулова. То е все едно надарена оперна певица да обърне тил на нюйоркската „ Метрополитън Опера " и да отиде в някой недодялан спектакъл.
Станулова, която мисли и приказва бързо, не позволила някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не счита, че завръщането ѝ е стъпка обратно в професионален проект. Постъпила на работа в една интернационална консултантска компания, след което се трансферирала в съветска капиталова банка. На 26-годишна възраст подготвила договорката за продажбата на първокласен хотел в София. „ В Америка един младши сътрудник в никакъв случай не би получил сходна задача ", споделя амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина поради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто стопански аргументи. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, заради което там заплатите бързо порастват. А и разноските за живот са относително ниски - както за жилище, по този начин и за всекидневни потребности. Освен това фамилната мрежа поема грижата за децата, която на запад коства значително пари.
Красен Станчев, професор по стопанска система в Софийския университет, също споделя за завърнали се в страната младежи, които откриват, че в последна сметка в България са доста по-платежоспособни, в сравнение с в Лондон да вземем за пример: „ Реалните доходи на едно домакинство се покачват, а това стимулира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната ", споделя Станчев.
"Нетната емиграция спада "
За миграционните придвижвания има единствено приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 милиона души - квалифицирани или неквалифицирани - работят отвън страната. Но тази численост би трябвало да са възприема с нерешителност. Националистическите кръгове в администрацията клонели към пресиления, настояват самостоятелни наблюдаващи. В сметката били включвани да вземем за пример и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и специалист по миграцията Красен Станчев счита, че трудовите мигранти са към милион - т.е., една седма от българското население. „ Това приключване на мозъци, което е доста мъчително за тукашната стопанска система, продължава, само че чистата емиграция спада, тъй като хората започнаха да се връщат ", обобщава Станчев.
Вятърът явно е сменил посоката си - това вижда и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е измежду създателите на мрежата „ Тук-Там ", която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. „ Тук-Там " провеждат и трудова борса под мотото „ Кариера в България - за какво не? ", ползата към която е голям. През 2017 година в нея са взели участие повече от 1 500 търсещи работа и над 100 компании - три пъти повече, в сравнение с през 2008. За присъединяване се записали даже IT-специалисти, които обмисляли дали да не изоставен Силициевата котловина, с цел да се върнат в София. Повечето искащи да се завърнат в България са на възраст сред 22 и 26 години ", четем в публикацията на Марко Кауфман Босарт, оповестена на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг ".
"София вместо Силициевата котловина "
В своята преписка Сръджан Говедарица дава и оптимистичен образец - създателят ни среща с двама млади българи, завърнали се от чужбина, с цел да работят в родината си. Същата тематика участва и в просторен репортаж на швейцарския „ Нойе Цюрхер Цайтунг”, озаглавен „ София вместо Силициевата котловина ". В него апропо четем:
„ Родителите на Мариела Станулова имали съществени подозрения в здравия разсъдък на щерка си. След като приключила Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) и елитния американски университет Принстън, тя почнала работа като капиталов банкер. По всичко изглеждало, че ѝ следва кариера в самото лоно на международната стопанска система. Вместо това обаче Станулова се върнала в София - скромната столица на най-бедната страна в Европейски Съюз. „ Всички недоумяваха ", спомня си Станулова. То е все едно надарена оперна певица да обърне тил на нюйоркската „ Метрополитън Опера " и да отиде в някой недодялан спектакъл.
Станулова, която мисли и приказва бързо, не позволила някой да я разубеди. За разлика от своите родители и познати, тя не счита, че завръщането ѝ е стъпка обратно в професионален проект. Постъпила на работа в една интернационална консултантска компания, след което се трансферирала в съветска капиталова банка. На 26-годишна възраст подготвила договорката за продажбата на първокласен хотел в София. „ В Америка един младши сътрудник в никакъв случай не би получил сходна задача ", споделя амбициозната вишистка и споделя, че се отказала от живота си в чужбина поради една връзка. Но за решението ѝ имало и чисто стопански аргументи. Финансовият и IT-секторът в България процъфтяват, заради което там заплатите бързо порастват. А и разноските за живот са относително ниски - както за жилище, по този начин и за всекидневни потребности. Освен това фамилната мрежа поема грижата за децата, която на запад коства значително пари.
Красен Станчев, професор по стопанска система в Софийския университет, също споделя за завърнали се в страната младежи, които откриват, че в последна сметка в България са доста по-платежоспособни, в сравнение с в Лондон да вземем за пример: „ Реалните доходи на едно домакинство се покачват, а това стимулира някои добре образовани трудови мигранти да се завърнат в страната ", споделя Станчев.
"Нетната емиграция спада "
За миграционните придвижвания има единствено приблизителни оценки. Според данните на държавната Агенция за българите в чужбина, близо 3 милиона души - квалифицирани или неквалифицирани - работят отвън страната. Но тази численост би трябвало да са възприема с нерешителност. Националистическите кръгове в администрацията клонели към пресиления, настояват самостоятелни наблюдаващи. В сметката били включвани да вземем за пример и представители на българските малцинства в други страни. Икономистът и специалист по миграцията Красен Станчев счита, че трудовите мигранти са към милион - т.е., една седма от българското население. „ Това приключване на мозъци, което е доста мъчително за тукашната стопанска система, продължава, само че чистата емиграция спада, тъй като хората започнаха да се връщат ", обобщава Станчев.
Вятърът явно е сменил посоката си - това вижда и младата банкерка Мариела Станулова. Тя е измежду създателите на мрежата „ Тук-Там ", която събира млади българи и българки, планиращи да се завърнат в страната. „ Тук-Там " провеждат и трудова борса под мотото „ Кариера в България - за какво не? ", ползата към която е голям. През 2017 година в нея са взели участие повече от 1 500 търсещи работа и над 100 компании - три пъти повече, в сравнение с през 2008. За присъединяване се записали даже IT-специалисти, които обмисляли дали да не изоставен Силициевата котловина, с цел да се върнат в София. Повечето искащи да се завърнат в България са на възраст сред 22 и 26 години ", четем в публикацията на Марко Кауфман Босарт, оповестена на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ