Маноил Манев: Закон за охрана в моловете има, но собствениците пестят пари за тази дейност
Полицията има право да обследва и да написа наставления за защитата на комерсиалните обекти
Агресия, показност, мода, свирепост, липса на надзор и образование – евентуално всичко обобщава или не напълно наболялата тематика за насилствените прояви в столичните молове. Извън личностната, фамилна и групова отговорност има законодателни разпореждания, за които някои си „ затварят очите “ с вяра да не се стигне до крайности точно в техните обекти.
За да разберем какви са правата на охранителите в моловете, отговорността на притежателите на магазини, както и отговорностите на полицията потърсихме за коментар Маноил Манев от ГЕРБ, който е дълготраен народен представител, част от Комисията по вътрешен ред и сигурност в Народно събрание, системата на Министерство на вътрешните работи и Министерството на правораздаването.
Г-н Манев, по какъв начин стои въпросът с частната защита в МОЛ-овете и имат ли те право да се намесват физически в спорове. Какви са техните пълномощия в Закона за частната защита?
- Бих желал да стартира с едно по-детайлно влизане в закона, където в член 14 и член 24 ясно са написани отговорностите при защита на обекти по двата разнообразни лиценза, които би трябвало да има една охранителна компания. Не единствено, че имат правото, само че и отговорностите при реализиране на охранителна активност да се усещат като служебни лица или казано ясно - имат право да извършват отговорностите си в отбраната на закона. На всичко от горната страна в тези два члена, както и на други места е записано, че с изключение на защитата на обекти, те имат право да провеждат и пропускателния режим в тези обекти, които охраняват. Проблемът в цялата обстановка, която поражда последните години, тъй като това не е от през вчерашния ден, само че в този момент излиза на бял свят, е че притежателите на огромни търговски обекти вземат решение, че могат да икономисват от охранителната активност.
Има ли в закона избрана численост за охранителите в сходни огромни търговски обекти?
Законът дава отговорности да се правят инспекции от полицията, да се правят охранително проучване на всички охранявани обекти, без значение дали е мол, строителен обект, цех, дружество. Поне един път в годината полицията би трябвало да прави проучване, в което да споделя би трябвало да се охранява по този метод, да има повече камери, екипи от повече хора и всичко останало. Това е закрепено в закона и една разпоредба за „ Дейността по защита на обектите “, без значение за кой от петте типа лицензи става въпрос. Чисто законово и нормативно няма проблем с активността по защита. Ние имаме проблем с това, че възложителите на защитата в комерсиалните центрове не престават да подценяват обстановката. Моловете в целия свят са едно от най-рисковите места за защита. Това са места, в които се събират извънредно доста хора. За да не изпадаме в крайности си, само че представете, че в случай че не приказваме за хулигански прояви, каквито са в този случай, а за по-лоши планове? В целия свят няма търговски центрове от подобен вид, където да няма пропускателен режим. Да влизаш в мола за инспекция за оръжие е процедура в цяла Европа.
Какво съгласно вас би трябвало да се направи, с цел да има подобен пропускателен режим, с цел да не влизат въоръжени лица или да бъдат към входовете на търгорските обекти?
Всичко това е регламентирано. Министерство на вътрешните работи би трябвало да си влезе във функционалността и да стартира да написа наставления на тези притежатели на търговски обекти какво да създадат. Вероятно това е методът те да извърнат внимание на защитата си.
Искате да кажете, че може да се постановат санкции?
Да, несъмнено, че може да се постановат санкции. Аз сега съм отворил закона и виждам, че би била добра самодейност да се завишат санкциите към лицата, които са закрепени в наказателните разпореждания.
Към момента най-голямата санкция е към 2000 лева, като максимален % са тези от 1000 лева, което извънредно малко. Но въпросът не е в наказателните разпореждания, а в това притежателите на комерсиалните центрове да схванат, че губят от това, че естественият жител се опасява да отиде в комерсиалните обекти. Охранителните компании при положение имат виновност, в случай че би трябвало им вменим такава, дотолкоз че с ресурса, който отделят притежателите не могат да изпълнят отговорностите си. Законът разрешава да имат патрули, сигнална група, която при случай да бъде викана на място. Друг значим факт – няма такова нещо, че служителите на реда нямат право да влизат в частни обекти и могат да реагират само при сигнал.
В член 71 в Закона за частната охранителна активност в своята алинея 2, т. 2 написа: „ Органите на Главна Дирекция Национална Полиция и регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи имат право на достъп до охраняваните обекти, в това число до обекти, които са частна благосъстоятелност при съблюдаване наредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи и Наказателно процесуалния кодекс.
Относно носенето на оръжия от охранителите в тези обекти. Те имат ли право да бъдат въоръжени?
Законът не не разрешава да има въоръжена защита. Според мен, огнестрелно оръжие не би трябвало да има в този тип защита. Това обаче не включва всичко, което се дефинира като помощни средства - палки, тейзъри, електрошокови палки, с цел да могат да бъдат ефикасни. Ако би трябвало да приказваме професионално – защитата, изключително в такива места като молове, киносалони, спортни зали, не се реализира с помощните средства, а с количеството охранители, които могат съответно да изолират един гамен или един човек, извършващ незаконния дейности, до идване на чиновниците на Министерство на вътрешните работи, които да го задържат. В тези обекти би трябвало да има построено видеонаблюдение, което освен да фиксира какво се случва, а да може да подава бърза информация на тези екипи.
Фирмите, които охраняват, имат екипи за реакция, които могат да дойдат за минути до охранявания обект. Отношението към този тип обекти би трябвало да бъде променето. На хората от сектора им е ясно, че това са високо рискови обекти, което не е ясно обаче за търговците, от където идва конфликтът. Тук е ролята и на Министерство на вътрешните работи, които би трябвало да се отнесат съществено и да предпишат по какъв начин се охранява един подобен обект, което им е вменено по закон. Тези диспути със притежателите на такива обекти се водят от 10 години, откогато започнаха да стават съвременни моловете.
В момента има и една друга наклонност с откритите търговски центрове, които също считат, че може да минат без защита. Не, не може, тъй като нещата са съществени. Ние нямаме пропускателен режим в моловете, нямаме съответни дейности и процедура по извеждането. Това е единствено тъй като притежателите не желаят да заплащат съответно за такава защита. Охранителната компания няма интерес да има слаба защита. Ако могат да заплащат на млади момчета, такива каквито виждаме в заведенията, те ще работят комерсиалните обекти.
Това, което зависи от нас, при първа опция, в случай че Народното събрание стартира работа, надлежно и комисиите, аз персонално и сътрудниците ми ще внесем ремонти в административно-наказателната част, с цел да завишим санкциите към притежателите на тези обекти. Не към охранителите, които имат своите разпореждания, само че би трябвало да има по-високи финансови санкции за притежателите на търговски обекти, които не се държат съответно.
FaceBookTwitterPinterest




