Какво ще промени Шенген?
Този път май ще стане. България и Румъния са на път да получат пълноправно участие в европейското пространство без вътрешен граничен надзор, известно като Шенген.
Задължителното общо единодушие за разширението на зоната наподобява този път ще се получи, откакто Австрия, единствената останала срещу, съобщи, че ще вдигне ветото си. Засега не се виждат други, които биха блокирали решението.
Предстои парламентарен спор по тематиката в Нидерландия, в чието ново съдружно държавно управление значима роля има ксенофобската Партия на свободата. Ще можем да бъдем 100% сигурни в развръзката след съвета на министрите на вътрешните работи на Европейски Съюз в Брюксел на 12 декември. Шенгенските страни прекратиха контрола по въздушните и морските си граници с България и Румъния от 31 март тази година, само че го резервираха по суша.
Въпреки това медии и политици у нас към този момент приказват самопоздравително и изясняват какво българите ще завоюват от цялостното шенгенско участие – няма да чакаме на унизителни опашки по границите, ще ни бъдат спестени времето и неудобствата на паспортния надзор, ще се почувстваме равни с другите европейски жители, бизнесът, изключително транспортният, ще спре да губи от престои по ГКПП-тата.
Ще забележим края на една неправда – България и Румъния бяха подготвени да бъдат напълно признати в зоната още преди 13 години, само че това не стана поради вътрешнополитически съображения на други шенгенски страни.
Всичко това е правилно и значимо. Но не е всичко. И може би не е най-важното.
Това, за което медии и политици не приказват, е по какъв начин границите трансформират хората. Най-голямата смяна в най-новата европейска история е точно премахването на една граница – Берлинската стена.
Важното, за което един саунд байт не стига, е какво се случва в главата на индивида, когато усети, че внезапно наличният му свят е станал доста по-широк. Че той към този момент включва Париж, Берлин, Рим, Виена и прочие Че може да отиде там, без никой да го стопира, също както върви до родното море. Нискотарифният полет даже от време на време излиза по-евтин от автомобилното гориво от София до Варна.
Човешката еднаквост е неразделна от принадлежността към някаква общественост. Замисълът на Шенген надминава чисто икономическите съображения. Той реалокира географските и политическите граници на общността ни надалеч оттатък националните и по този начин незабелязано въздейства върху идентичността ни. Мястото, на което можеш да отидеш и да се установиш гладко, в забележителна степен престава да бъде чужбина.
Затова Шенген, дружно с еврото и единния пазар, са най-високите достижения на европейската интеграция. Участващите в тях страни се отхвърлят от два свои исторически атрибута и лостове за надзор върху своите жители – границите и националната валута. Влезем ли в Шенген и в еврото, излизаме дефинитивно от предишното си. А не всички сме подготвени да се разделим с него. И не всички са заинтригувани.
Затова да не бързаме да ликуваме. Влезем ли в Шенген, влизаме в нов спор. Зоната е една от най-ценните придобивки на европейците, само че не действа безпроблемно. Приетият тази година европейски Пакт за миграцията и убежището лиши осем години сложни договаряния, използването му би трябвало да стартира през 2026 година, а към този момент има страни членки, които желаят изключения от него.
Освен лостове за надзор, границите и валутата са част от сигурността и суверенитета. Български или европейски суверенитет желаеме? Възможен ли е българският отвън европейския? Изключва ли единият другия? Това са въпроси, които, изключително през последните години, изцяло отсъстват от сериозния политически спор (доколкото го има). Затова с тях гладко злоупотребяват навъдилите се професионални патриоти.
За това какъв брой са значими тези въпроси питайте европейците, в това число в шенгенски страни, които избират крайнодесни партии, тъй като се тревожат от миграцията. Питайте държавните управления, които възвръщат (макар и временно) контрола по вътрешните шенгенски граници точно поради тези паники на жителите си. Питайте гърците, португалците, ирландците какво им струваше превъзмогването на дълговите рецесии в отсъствието на национална валута, която биха могли просто да девалвират, вместо да режат работни места, заплати, пенсии, вложения, обществени разноски.
Авторът на тези редове има вяра, че в днешния свят нито една европейска страна не е задоволително огромна, с цел да бъде изцяло суверенна и че същинският суверенитет може да бъде единствено европейски. Вярвам също, че европейската еднаквост с нищо не опонира на националната и че двете взаимно се допълват. И че по тези аргументи влизането на България в Шенген би било чудесна вест.
Точно тъй като е чудесна обаче, не трябва да я тривиализираме и да я свеждаме единствено до битово-потребителската ѝ, търговско-туристическа страна, колкото и значима да е тя – и социално-икономически, и политически, и информационно. Шенген ни прави по-големи и по-свободни. Затова би трябвало да го честваме. Но дано първо да влезем напълно в него.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Задължителното общо единодушие за разширението на зоната наподобява този път ще се получи, откакто Австрия, единствената останала срещу, съобщи, че ще вдигне ветото си. Засега не се виждат други, които биха блокирали решението.
Предстои парламентарен спор по тематиката в Нидерландия, в чието ново съдружно държавно управление значима роля има ксенофобската Партия на свободата. Ще можем да бъдем 100% сигурни в развръзката след съвета на министрите на вътрешните работи на Европейски Съюз в Брюксел на 12 декември. Шенгенските страни прекратиха контрола по въздушните и морските си граници с България и Румъния от 31 март тази година, само че го резервираха по суша.
Въпреки това медии и политици у нас към този момент приказват самопоздравително и изясняват какво българите ще завоюват от цялостното шенгенско участие – няма да чакаме на унизителни опашки по границите, ще ни бъдат спестени времето и неудобствата на паспортния надзор, ще се почувстваме равни с другите европейски жители, бизнесът, изключително транспортният, ще спре да губи от престои по ГКПП-тата.
Ще забележим края на една неправда – България и Румъния бяха подготвени да бъдат напълно признати в зоната още преди 13 години, само че това не стана поради вътрешнополитически съображения на други шенгенски страни.
Всичко това е правилно и значимо. Но не е всичко. И може би не е най-важното.
Това, за което медии и политици не приказват, е по какъв начин границите трансформират хората. Най-голямата смяна в най-новата европейска история е точно премахването на една граница – Берлинската стена.
Важното, за което един саунд байт не стига, е какво се случва в главата на индивида, когато усети, че внезапно наличният му свят е станал доста по-широк. Че той към този момент включва Париж, Берлин, Рим, Виена и прочие Че може да отиде там, без никой да го стопира, също както върви до родното море. Нискотарифният полет даже от време на време излиза по-евтин от автомобилното гориво от София до Варна.
Човешката еднаквост е неразделна от принадлежността към някаква общественост. Замисълът на Шенген надминава чисто икономическите съображения. Той реалокира географските и политическите граници на общността ни надалеч оттатък националните и по този начин незабелязано въздейства върху идентичността ни. Мястото, на което можеш да отидеш и да се установиш гладко, в забележителна степен престава да бъде чужбина.
Затова Шенген, дружно с еврото и единния пазар, са най-високите достижения на европейската интеграция. Участващите в тях страни се отхвърлят от два свои исторически атрибута и лостове за надзор върху своите жители – границите и националната валута. Влезем ли в Шенген и в еврото, излизаме дефинитивно от предишното си. А не всички сме подготвени да се разделим с него. И не всички са заинтригувани.
Затова да не бързаме да ликуваме. Влезем ли в Шенген, влизаме в нов спор. Зоната е една от най-ценните придобивки на европейците, само че не действа безпроблемно. Приетият тази година европейски Пакт за миграцията и убежището лиши осем години сложни договаряния, използването му би трябвало да стартира през 2026 година, а към този момент има страни членки, които желаят изключения от него.
Освен лостове за надзор, границите и валутата са част от сигурността и суверенитета. Български или европейски суверенитет желаеме? Възможен ли е българският отвън европейския? Изключва ли единият другия? Това са въпроси, които, изключително през последните години, изцяло отсъстват от сериозния политически спор (доколкото го има). Затова с тях гладко злоупотребяват навъдилите се професионални патриоти.
За това какъв брой са значими тези въпроси питайте европейците, в това число в шенгенски страни, които избират крайнодесни партии, тъй като се тревожат от миграцията. Питайте държавните управления, които възвръщат (макар и временно) контрола по вътрешните шенгенски граници точно поради тези паники на жителите си. Питайте гърците, португалците, ирландците какво им струваше превъзмогването на дълговите рецесии в отсъствието на национална валута, която биха могли просто да девалвират, вместо да режат работни места, заплати, пенсии, вложения, обществени разноски.
Авторът на тези редове има вяра, че в днешния свят нито една европейска страна не е задоволително огромна, с цел да бъде изцяло суверенна и че същинският суверенитет може да бъде единствено европейски. Вярвам също, че европейската еднаквост с нищо не опонира на националната и че двете взаимно се допълват. И че по тези аргументи влизането на България в Шенген би било чудесна вест.
Точно тъй като е чудесна обаче, не трябва да я тривиализираме и да я свеждаме единствено до битово-потребителската ѝ, търговско-туристическа страна, колкото и значима да е тя – и социално-икономически, и политически, и информационно. Шенген ни прави по-големи и по-свободни. Затова би трябвало да го честваме. Но дано първо да влезем напълно в него.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ