Детето е празник, докато е с теб ~ Януш КОРЧАК
Корчак е полски възпитател, публицист, доктор. Три пъти отхвърля да избави живота си. Първият път, когато в разгара на войната взима решение да не емигрира от окупирана Полша, с цел да не изостави децата от вкъщи за сираци на произвола на ориста. Вторият път, той отхвърля да бяга от варшавското гето – там, където всеки ден се води битка за оцеляване, Корчак и неговите деца слагат „ Пощата " на Рабиндранат Тагор – пиеса за гибелта, само че не като край, а като отворена врата. Третият път – когато всички жители на сиропиталището са качени на вагоните и потеглят към лагерите на гибелта. Тогава към Корчак се доближава офицер от Секретен сътрудник и го пита, дали той е създателят на „ Крал Матиуш ". Януш удостоверява това. „ Прочетох тази книга в детството си. Много ми хареса. Свободен сте, господин Корчак! " – по този начин споделил офицерът. „ А децата? " – попитал писателят. „ Децата ще заминат, само че вие може да напуснете вагона ". „ Грешите, не мога. Не всички хора са мерзавци! " – отвърнал Корчак.
Сред няколко дни, в концлагера Треблинка, той умира в газовата камера – дружно с децата, на които посвещава живота и делото си. По пътя към гибелта, той прегръща в ръцете си двете най-малки дечица и им споделя приказки.
Дори нищо да не знаете за този безмълвен воин, ето неговия завет, намерил къс израз в препоръките, които Корчак дава за възпитанието на децата.
• Не очаквай детето ти да бъде като теб или такова, каквото ти се желае. Помогни му да откри себе си.
• Не изисквай от детето да заплати за всичко, което си направил за него. Дал си му живот, по какъв начин може да ти се отблагодари? То ще даде живот на различен, той пък на трети, това е необратимия закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, с цел да не ядеш горчив самун на остарели години. Защото каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към детските проблеми високомерно. Всекиму е даден живот съгласно силите, по тази причина знай, че неговият живот не е по-малко тежък, в сравнение с твоят – вероятно е и по-тежък, защото то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за индивида са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание, тъй като в никакъв случай не знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, в случай че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, в случай че можеш, само че не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, когато не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който превзема целия ти живот, не е единствено плод на плътта и кръвта. То е онази драгоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш креативния огън в него. Това е любовта на майката и бащата, които отглеждат не " нашето " или " своето ", а душата, дадена им да бъде съхранена.
• Старай се да обичаш непознатото дете. Никога не прави на непознатото дете това, което не би желал да създадат на твоето.
• Обичай детето си – даже да не е надарено, даже да е несретник, даже да е към този момент възрастен. Общувай с него и се радвай, тъй като детето е празник, до момента в който е с теб.
Снимки: culture.pl, bi.gazeta.pl и кадър от кино лентата на Айджей Вайда „ Корчак ", 1990
