Здравословни трудови навици – не един ден много, а всеки ден достатъчно
КОРАБ „ РОДИНА “, АМЕРИКАНСКИ БЕЛЕЖНИК
13.04.1993 година, Мисисипи – котва
Сам съм в машинното поделение. Карам „ кучешката “ вахта – дребните часове след среднощ. Около 02,00 часа чух отчетливи удари на желязо. Тръгнах да диря източника. Нищо съмнително, само че ударите се повториха. Не, не са на моя територия. След 2-3 минути желязното „ позвъняване “ потрети. Излязох на основна палуба и под дежурното осветяване отсреща ми лъснаха лицата на двама млади тъмнокожи с работни гащеризони. „ Фърст енжиниър? “ Как да ми пристигна мислено, че след среднощ трапът е спуснат и късно на борда ще се качи спешен екип? И за какво вахтеният на мостика не реагира?
Поканих гостите долу и сега, в който видяха централния пулт, като дует попитаха: „ Рашън? “ „ Рашън “, потвърдих, до момента в който набирах по телефона номера на основния монтьор. Той дойде като боец, вдигнат по паника. Американците се оказаха експерти по регулатори на основен мотор.
Около 01,00 часа следобяд, отново в моята вахта, дойде пневматик. Типичен американец, бял гащеризон, националният байрак на левия ръкав, куфар принадлежности и уреди. След два часа красноречиво разпери ръце и си отпътува.
14.04.1993 година, Мисисипи – котва
Какво като е Америка, и тук нещата не се вземат решение с магическа пръчка. Цял ден всички механици хорово викат неволята. Появи се светлинка в тунела – цели 6 следващи сполучливи припалвания на основния мотор. Едната помпа на хидроусилвателя е навън, другата мъчно подвига налягане. При пуск рейките си остават туткави, само че в случай че им се оказва помощ с шутове, чакмакът хваща. Сега сме в ръцете на американския корабен указател – трябва да потвърдим техническа редовност.
Днес осведомителният бюлетин съдържа единствено заповедта на основния шеф на БМФ за седем дисциплинарни уволнения след серия рапорти за корист с алкохол. Не съм забелязал в нашия екипаж да има трезвеници, само че и изцепки липсват.
15.04.1993 година, Мисисипи – котва
Щедри са дъждовете по долното течение на Мисисипи. Сипят се щедро и добродушно, само че пълноводието стартира да наподобява на злополучие.
В машинното поделение е нервно. Чакаме ревизия в незнаен час. Все още някои от екипажа се надяват, че регистърът ще ни скъса на изпита. Фирмата бандит ще заплаща, само че нашето не се губи, дните си вървят, всеки ден – $ ден. Никъде по света това не е бизнес, само че нашего брата морякът го разгласи за добродетел, трансформира го и в нрав. Вече нямам никаква заблуда в ресурс. Бяхме работническа аристокрация, в този момент сме просто неудачници, изгубени в морето.
Издържахме изпита пред регистъра. Поиска 12 припалвания - 6 поредни хода напред и 6 обратно при цялостни въздушни бутилки и стоп на компресорите. Един отвод и сме навън. Слава Богу, пробата даде „ Добро “ за независимо корабоплаване по Мисисипи. По устните на основния монтьор се появиха няколко стресници. Фолклорно-бабешка диагностика.
16.04.1993 година, Мисисипи – котва
Чудя се по какъв начин основният монтьор не припадна. Внезапно се изсипа нова ревизия, този път от бреговата защита, в наличието на регистровия контрольор. На процедура това значи, че бреговата защита проконтролира подписа на корабния указател. Да ти домилее за нашите добряци от КАТ. Тук едните пазят парите на застрахователните организации и сигурността на човешкия живот в морето, а другите охраняват надеждността на плаването по водната автомагистрала. Снощи беше оповестена маневра, значи не се е състояла заради повторението на теста.
Разбира се, че взехме ограничения за нараснала зоркост, само че не се случи нищо конфузно. Показахме техническа валидност, както пред регистъра. И цялата дандания защо? Според четвъртия монтьор (под секрет) фактическият ремонт е промяна на гарнитура на помпата на хидроусилвателя. И поради това – цяла седмица на котва. Додея ми. Не бих желал да се връщам в страни като Северна Корея, Виетнам, Албания, само че, да ми елементарни Колумб, няма да ми е тъжно и за Америка.
Най-после маневра. Винтът завъртя. Елегантно развъртане с два влекача, тръгваме по течението и още веднъж сме част от триредовото разнопосочно корабоплаване по Мисисипи. Серпентини, това е водната автомагистрала. Отвъд дигата се виждат семпли ферми, пасат крави. Би било идилично, в случай че регионът не бе по този начин химизиран. Пазя се от увлечения, само че не мога да не виждам, че локалното зелено не може да се съпоставя с френското край Сена и португалското по крайбрежията на Тежу.
17.04.1993 година, Мисисипи – котва
Маневрата за заставане на товарно място завърши в идващото денонощие. Нещата се проточиха заради поредност от нелогични ходове. Оказа се, че водачът е пропуснал котвената стоянка, поворот без влекачи и връщане назад против течението повече от час. Все отново паузата пристигна в точния момент, тай като се постанова незабавно да бъде заменена дюза на второ придвижване – основен мотор. Аварийната група слезе сънена с панер хули. Това е ситуацията, този транспортен съд не дава да се отпуснеш за ден най-малко.
18.04. – 19.04.1993 година, Мисисипи - кеят
Нова маневра и за първи път сме на пристан. При заставането нашите подадоха от кърмата 4 края и шпринг. Бреговите моряци, все тъмнокожи здравеняци, отхвърлиха да дърпат проволката на ръка. И какво? Слязоха нашите бурлаци и свършиха работата им, тъй като не може без кърмови шпринг. Проблемът не е механически, а е въпрос на нрав. Америка е научила тези момчета да работят с каски, избавителни ризи, ръкавици и специфични обувки с желязно бомбе. Неработещата лебедка не е скъсано копче, скръстват ръце и чакат да бъде поправена. Гледат на себе си като на полезност, а ние генетически се възприемаме като говеда.
Една река, един щат, а не им разбрах порядките. Някъде работят през деня, другаде нощем. На едно място докерите с още два спомагателни часа работа можеха да приключат с тяхната част от товара, само че не одобриха овъртайм и си отпътуваха. Това са здравословни трудови привички: не един ден доста, а всеки ден задоволително. Добре, Америка е образец и в работата, и в потреблението. Всеки самичък в колата си. Ами в случай че китайците и индийците по едно и също време изискат същото?
От палубата виждам рафинерия и силози за соя. Асфалт, разбъркан с мидени черупки по ведомственото трасе. Огромен паркинг с доминация на американски коли, измежду които се гушат и малко японски. И тук, напълно по български фасон, денем осветлението към оградата не е угасено. Близката автомагистрала съставлява линия от асфалт и двулентов бетон. Обаче тук преминаващите коли са най-вече японски. В ранчо без ограда пърпори трактор. Едноетажна Америка в близост. Скромно. Зелено. Просторно. И тук кучетата настръхват против пешеходеца, както във френски пристанищни градове. Най-миниатюрното гробище, което съм виждал. Всъщност това е уединен каменен знак за нечий покой край автомагистралата.
20.04.1993 година, Мисисипи – кеят
Група моряци летим с микробус към близкия Ню Орлиънс. Градът на Луис Армстронг. По улиците – джаз оркестри единствено с тъмнокожи музиканти. Характерната улица – „ Бърбън стрийт “. Френски квартал с архитектурна антики. (Доколкото в Луизиана може да се приказва за древност.) Латиносите от Южна Америка чистосърдечно афишират паметниците за много по-стари от събитията, които увековечават. Тук водачите на таксита не познават сравнителната степен, употребяват единствено превъзходната. Най-голямата спортна зала в света. Ако нещо не е най-биг, тогава е най-хубавото, най-модерното, въобще най-световното. Космополитен град със смесване на култури, езици, стилове. Не знаят нищо за нас и това просто е липса на интерес към другите. Тясната специализация е на респект, а това, което ние назоваваме ниска обща просвета, не се счита за минус. Нищо, че Аржентина граничи с… Норвегия.
Останах с усещане, че в Ню Орлиънс главното занятие, освен за туристи и посетители, е слушането на джаз. Все отново съумях да виждам, че гледан денем, градът печели, до момента в който Босфора прави Истанбул величествен през нощта.
21.04.1993 година, Мисисипи – котва
Поредната маневра, към този момент не виждам нагоре или надолу по течението. Вероятно ми въздейства една метафора на Габриел Гарсия Маркес, само че ми се коства, че това безпределно отиване-връщане е за цялостен живот. Тия тука не си поплюват, едвам сме застанали на котва и от ръкава тече зърно към хамбара. Крайно време е да отплаваме към Европа.
П.П. Като по предписание естествените бедствия в Съединени американски щати са грандиозни: торнадо, урагани, наводнения. След като се измъкнах от радиодупката Мисисипи, към този момент чувах освен какво става по света, само че и в Луизиана, въпреки че нашият транспортен съд към този момент не е там. Тази година Мисисипи като във възстановка на историческо събитие повтаряше мита за Ноевия ковчег. Проливните дъждове подвигнаха равнището по долното течение до 14,30 метра, повече от океански пристанища. Огромни разливи, десетки починали, хиляди без покрив. За да се удостовери още веднъж емигрантският корен на американеца, постоянно подготвен да стартира някъде изначало, без да драматизира новата първа крачка. Запазвайки умеенето си да се майтапи, до момента в който чака на опашка за вода пред цистерни. Битова драма е, че не може да вземе всекидневния си душ, по най-малко не пие хлорирана вода, която мирише на плувен басейн.
Снимка: Ню Орлиънс, farawayworlds
Нейко ДАМЯНОВ
13.04.1993 година, Мисисипи – котва
Сам съм в машинното поделение. Карам „ кучешката “ вахта – дребните часове след среднощ. Около 02,00 часа чух отчетливи удари на желязо. Тръгнах да диря източника. Нищо съмнително, само че ударите се повториха. Не, не са на моя територия. След 2-3 минути желязното „ позвъняване “ потрети. Излязох на основна палуба и под дежурното осветяване отсреща ми лъснаха лицата на двама млади тъмнокожи с работни гащеризони. „ Фърст енжиниър? “ Как да ми пристигна мислено, че след среднощ трапът е спуснат и късно на борда ще се качи спешен екип? И за какво вахтеният на мостика не реагира?
Поканих гостите долу и сега, в който видяха централния пулт, като дует попитаха: „ Рашън? “ „ Рашън “, потвърдих, до момента в който набирах по телефона номера на основния монтьор. Той дойде като боец, вдигнат по паника. Американците се оказаха експерти по регулатори на основен мотор.
Около 01,00 часа следобяд, отново в моята вахта, дойде пневматик. Типичен американец, бял гащеризон, националният байрак на левия ръкав, куфар принадлежности и уреди. След два часа красноречиво разпери ръце и си отпътува.
14.04.1993 година, Мисисипи – котва
Какво като е Америка, и тук нещата не се вземат решение с магическа пръчка. Цял ден всички механици хорово викат неволята. Появи се светлинка в тунела – цели 6 следващи сполучливи припалвания на основния мотор. Едната помпа на хидроусилвателя е навън, другата мъчно подвига налягане. При пуск рейките си остават туткави, само че в случай че им се оказва помощ с шутове, чакмакът хваща. Сега сме в ръцете на американския корабен указател – трябва да потвърдим техническа редовност.
Днес осведомителният бюлетин съдържа единствено заповедта на основния шеф на БМФ за седем дисциплинарни уволнения след серия рапорти за корист с алкохол. Не съм забелязал в нашия екипаж да има трезвеници, само че и изцепки липсват.
15.04.1993 година, Мисисипи – котва
Щедри са дъждовете по долното течение на Мисисипи. Сипят се щедро и добродушно, само че пълноводието стартира да наподобява на злополучие.
В машинното поделение е нервно. Чакаме ревизия в незнаен час. Все още някои от екипажа се надяват, че регистърът ще ни скъса на изпита. Фирмата бандит ще заплаща, само че нашето не се губи, дните си вървят, всеки ден – $ ден. Никъде по света това не е бизнес, само че нашего брата морякът го разгласи за добродетел, трансформира го и в нрав. Вече нямам никаква заблуда в ресурс. Бяхме работническа аристокрация, в този момент сме просто неудачници, изгубени в морето.
Издържахме изпита пред регистъра. Поиска 12 припалвания - 6 поредни хода напред и 6 обратно при цялостни въздушни бутилки и стоп на компресорите. Един отвод и сме навън. Слава Богу, пробата даде „ Добро “ за независимо корабоплаване по Мисисипи. По устните на основния монтьор се появиха няколко стресници. Фолклорно-бабешка диагностика.
16.04.1993 година, Мисисипи – котва
Чудя се по какъв начин основният монтьор не припадна. Внезапно се изсипа нова ревизия, този път от бреговата защита, в наличието на регистровия контрольор. На процедура това значи, че бреговата защита проконтролира подписа на корабния указател. Да ти домилее за нашите добряци от КАТ. Тук едните пазят парите на застрахователните организации и сигурността на човешкия живот в морето, а другите охраняват надеждността на плаването по водната автомагистрала. Снощи беше оповестена маневра, значи не се е състояла заради повторението на теста.
Разбира се, че взехме ограничения за нараснала зоркост, само че не се случи нищо конфузно. Показахме техническа валидност, както пред регистъра. И цялата дандания защо? Според четвъртия монтьор (под секрет) фактическият ремонт е промяна на гарнитура на помпата на хидроусилвателя. И поради това – цяла седмица на котва. Додея ми. Не бих желал да се връщам в страни като Северна Корея, Виетнам, Албания, само че, да ми елементарни Колумб, няма да ми е тъжно и за Америка.
Най-после маневра. Винтът завъртя. Елегантно развъртане с два влекача, тръгваме по течението и още веднъж сме част от триредовото разнопосочно корабоплаване по Мисисипи. Серпентини, това е водната автомагистрала. Отвъд дигата се виждат семпли ферми, пасат крави. Би било идилично, в случай че регионът не бе по този начин химизиран. Пазя се от увлечения, само че не мога да не виждам, че локалното зелено не може да се съпоставя с френското край Сена и португалското по крайбрежията на Тежу.
17.04.1993 година, Мисисипи – котва
Маневрата за заставане на товарно място завърши в идващото денонощие. Нещата се проточиха заради поредност от нелогични ходове. Оказа се, че водачът е пропуснал котвената стоянка, поворот без влекачи и връщане назад против течението повече от час. Все отново паузата пристигна в точния момент, тай като се постанова незабавно да бъде заменена дюза на второ придвижване – основен мотор. Аварийната група слезе сънена с панер хули. Това е ситуацията, този транспортен съд не дава да се отпуснеш за ден най-малко.
18.04. – 19.04.1993 година, Мисисипи - кеят
Нова маневра и за първи път сме на пристан. При заставането нашите подадоха от кърмата 4 края и шпринг. Бреговите моряци, все тъмнокожи здравеняци, отхвърлиха да дърпат проволката на ръка. И какво? Слязоха нашите бурлаци и свършиха работата им, тъй като не може без кърмови шпринг. Проблемът не е механически, а е въпрос на нрав. Америка е научила тези момчета да работят с каски, избавителни ризи, ръкавици и специфични обувки с желязно бомбе. Неработещата лебедка не е скъсано копче, скръстват ръце и чакат да бъде поправена. Гледат на себе си като на полезност, а ние генетически се възприемаме като говеда.
Една река, един щат, а не им разбрах порядките. Някъде работят през деня, другаде нощем. На едно място докерите с още два спомагателни часа работа можеха да приключат с тяхната част от товара, само че не одобриха овъртайм и си отпътуваха. Това са здравословни трудови привички: не един ден доста, а всеки ден задоволително. Добре, Америка е образец и в работата, и в потреблението. Всеки самичък в колата си. Ами в случай че китайците и индийците по едно и също време изискат същото?
От палубата виждам рафинерия и силози за соя. Асфалт, разбъркан с мидени черупки по ведомственото трасе. Огромен паркинг с доминация на американски коли, измежду които се гушат и малко японски. И тук, напълно по български фасон, денем осветлението към оградата не е угасено. Близката автомагистрала съставлява линия от асфалт и двулентов бетон. Обаче тук преминаващите коли са най-вече японски. В ранчо без ограда пърпори трактор. Едноетажна Америка в близост. Скромно. Зелено. Просторно. И тук кучетата настръхват против пешеходеца, както във френски пристанищни градове. Най-миниатюрното гробище, което съм виждал. Всъщност това е уединен каменен знак за нечий покой край автомагистралата.
20.04.1993 година, Мисисипи – кеят
Група моряци летим с микробус към близкия Ню Орлиънс. Градът на Луис Армстронг. По улиците – джаз оркестри единствено с тъмнокожи музиканти. Характерната улица – „ Бърбън стрийт “. Френски квартал с архитектурна антики. (Доколкото в Луизиана може да се приказва за древност.) Латиносите от Южна Америка чистосърдечно афишират паметниците за много по-стари от събитията, които увековечават. Тук водачите на таксита не познават сравнителната степен, употребяват единствено превъзходната. Най-голямата спортна зала в света. Ако нещо не е най-биг, тогава е най-хубавото, най-модерното, въобще най-световното. Космополитен град със смесване на култури, езици, стилове. Не знаят нищо за нас и това просто е липса на интерес към другите. Тясната специализация е на респект, а това, което ние назоваваме ниска обща просвета, не се счита за минус. Нищо, че Аржентина граничи с… Норвегия.
Останах с усещане, че в Ню Орлиънс главното занятие, освен за туристи и посетители, е слушането на джаз. Все отново съумях да виждам, че гледан денем, градът печели, до момента в който Босфора прави Истанбул величествен през нощта.
21.04.1993 година, Мисисипи – котва
Поредната маневра, към този момент не виждам нагоре или надолу по течението. Вероятно ми въздейства една метафора на Габриел Гарсия Маркес, само че ми се коства, че това безпределно отиване-връщане е за цялостен живот. Тия тука не си поплюват, едвам сме застанали на котва и от ръкава тече зърно към хамбара. Крайно време е да отплаваме към Европа.
П.П. Като по предписание естествените бедствия в Съединени американски щати са грандиозни: торнадо, урагани, наводнения. След като се измъкнах от радиодупката Мисисипи, към този момент чувах освен какво става по света, само че и в Луизиана, въпреки че нашият транспортен съд към този момент не е там. Тази година Мисисипи като във възстановка на историческо събитие повтаряше мита за Ноевия ковчег. Проливните дъждове подвигнаха равнището по долното течение до 14,30 метра, повече от океански пристанища. Огромни разливи, десетки починали, хиляди без покрив. За да се удостовери още веднъж емигрантският корен на американеца, постоянно подготвен да стартира някъде изначало, без да драматизира новата първа крачка. Запазвайки умеенето си да се майтапи, до момента в който чака на опашка за вода пред цистерни. Битова драма е, че не може да вземе всекидневния си душ, по най-малко не пие хлорирана вода, която мирише на плувен басейн.
Снимка: Ню Орлиънс, farawayworlds
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ