Концертът на Андреа Бочели е нещо като голямо и ефектно

Концертът на Андреа Бочели е нещо като огромно и ефектно оперно шоу, в което самият Бочели взе участие единствено понякога. Но това въобще не пречи – всички останали съставки са подбрани и дозирани толкоз деликатно, че крайният резултат почтено може да застане под марката „ Бочели “ – изпълнена с доста обич музика, в която може и да няма съвършенство, само че има пристрастеност, история и обич. А това са съставките на най-хубавата музика на света.

Не е изненада, че оркестърът и хорът на Класик FM са на международно равнище и са заслужен сътрудник на сцена и на най-големите звезди. Феноменалният реализатор на бандонеон Марио Стефано Пиетродарчи беше експресивен с инструмента си като с глас, а разчувстваната Магдалена от китарно дуо CARisMA особено поздрави публиката в родната си София. Останалите участнички – сопраното Светла Василева и италианката Илария Делла Бидия бяха колкото сладкогласни, толкоз и красиви в ярките си вечерни рокли.

Много прочувствено и близо до всеки прекарване, пред аудитория на най-различна възраст. Мисля, че нямаше човек, който да не си познае най-малко една обичана ария, на множеството арии аплодисментите започваха още след първите тактове, а четирите биса бяха специфичен жест от Бочели за София.

Това е първият път, когато участвам на оперен концерт на стадион. Не съм разочарована – озвучаването беше на равнище, а голямата рок сцена придава величественост на прекарването даже за феновете на последните редове. Големите екрани бяха единствено спомагателен резултат към палитрата от страсти – в един изключително запаметяващ се миг Бочели извърши ария на Едит Пиаф, редувайки се с архивни фрагменти на нейното осъществяване – чудноват, само че равносилен дует.Това е и последният път, в който ходя на оперен концерт на стадион – най-малко в София. Изключително неприятна организация, липса на табели и обозначения, по този начин и не намерихме входа, написан на билета ни, объркването на терена беше цялостно, а хората седнали на местата ни споделиха безочливо: „ Първо изгонете тези хора там от нашите места “. За мен е все едно, аз така и така си представям себе си на стадиона единствено като правостояща. Стана ми най-мъчно за възрастните дами, като моята майка, с която бях, разчувствани и особено облечени за случая, които се щураха комплицирани сред редовете, а разпоредителите ги гледаха къде безразлично, къде пренебрежително, с безумното пояснение: „ Аз не давам отговор за този бранш “. Поне половин час след началото на концерта отвред се чуваха гневни гласове на хора, които се опитваха да накарат разпоредителите да ги настанят на местата им и да оправдаят солидната цена на билета. Така или другояче всеки седна където може, наложи се да сме на трибуните. След края на концерта се оказа, че по седалките има нещо като талк, постоянен пласт мърсотия, който е полепнал по облеклата на всички.

Равносметката – чудесни, усмихнати и прочувствени мемоари от концерта на Бочели и съидейниците му и една торба облекла за химическото почистване за на следващия ден. Наистина избирам да имах за шерване единствено първата част от този роман.