Конституционният съд отхвърли законови промени, инициирани от Фандъкова
Конституционният съд (КС) отхвърли като противоконституционни две нови разпореждания в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които задължават вложителите да обезпечават нужната обществена инфраструктура към обектите си.
Двата противоречиви текста са в член 148, алинея 16 и в член 178, алинея 3, т. 5 от Закон за устройство на територията и бяха вкарани в плана за изменение на закона сред първо и второ четене през януари в 44-тото Народно заседание. Техен вносител беше депутатът Александър Ненков от ГЕРБ по самодейност на кмета на София Йорданка Фандъкова, а създаването им бе от екипа на основния проектант на столицата Здравко Здравков.
Тогава измененията в Закон за устройство на територията, а Камарата на архитектите в България (КАБ) също възрази като сезира президента Румен Радев, който наложи несъгласие.. Въпреки това те бяха признати на 27 януари 2021 година
Конституционният съд преценя, че двете разпореждания нарушават правилата на правовата страна за гарантиране и цялост на частната благосъстоятелност и затова ги афишира за противоконституционни. С изключително мнение са дали своят вот трима съдии - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Красимир Влахов.
Първата оповестена за противоконституционна наредба от Закон за устройство на територията - член 148, ал.16, вкарва условието разрешенията за градеж да се издават единствено при приложена улична регулация. В този случай е наложително земята под главната улица към обекта да бъде общинска благосъстоятелност. За тази цел е належащо да са завършили процедурите по отчуждаване на частните парцели, върху които ще се построяват улиците. Това значи, че бизнесът и частните притежатели ще бъдат принудени да изкупуват частите от парцели, попадащи в уличната регулация за даването им на общината, както и да влагат в построяването на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.
Конституционните съдии акцентират, че отчуждаването на парцели, през които минават улици и техническа инфраструктура, е отговорност на общините и срокът за това е 10 години. Ако общината бездейства и не отчужди тези парцели, като разследване се появяват Те са преобладаващи в новите квартали на София като " Витоша ", " Кръстова вада ", " Манастирски ливади " и други, където Столичната община би трябвало да отчужди или изкупи частните парцели, с цел да развива уличната мрежа. Двете нови разпореждания я освободиха от този ангажимент, за който другояче бяха нужни десетки милиони левове.
" Прилагането на уличната регулация е напълно обвързване на общината, като против бездействието й притежателите на засегнатите парцели не могат да подхващат никакви ограничения. Те не могат да правят независимо и дейности за използването на тази регулация, тъй като на никое място в закона не е планувана такава опция ", написа в решението на Конституционен съд.
С сходен претекст е отритнат и чл.178, ал.3, т.5 от Закон за устройство на територията . Този текст изисква градежите да не се вкарват в употреба, в случай че не са построени улиците, пътищата или алеите, свързващи издигнатия обект с уличната или пътната мрежа и осигуряващи естествен достъп до парцела. По този метод общината трансферира отговорностите си по обезпечаване на нужната инфраструктура върху вложителите.
Според Камарата на архитектите тези ограничавания са блокирали привличането на вложения и развиването на обитаемоте места. " Възможен резултат е слагане в невъзможност на дребните притежатели в интерес на бизнесмени с по-голям финансов запас. Освен това новите разпореждания трансформират притежателите на парцели в заложници на бездействието на общинските управляващи. От тази позиция, възбраната не взема решение казуса с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава ", считат от КАБ.
Двата противоречиви текста са в член 148, алинея 16 и в член 178, алинея 3, т. 5 от Закон за устройство на територията и бяха вкарани в плана за изменение на закона сред първо и второ четене през януари в 44-тото Народно заседание. Техен вносител беше депутатът Александър Ненков от ГЕРБ по самодейност на кмета на София Йорданка Фандъкова, а създаването им бе от екипа на основния проектант на столицата Здравко Здравков.
Тогава измененията в Закон за устройство на територията, а Камарата на архитектите в България (КАБ) също възрази като сезира президента Румен Радев, който наложи несъгласие.. Въпреки това те бяха признати на 27 януари 2021 година
Конституционният съд преценя, че двете разпореждания нарушават правилата на правовата страна за гарантиране и цялост на частната благосъстоятелност и затова ги афишира за противоконституционни. С изключително мнение са дали своят вот трима съдии - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Красимир Влахов.
Първата оповестена за противоконституционна наредба от Закон за устройство на територията - член 148, ал.16, вкарва условието разрешенията за градеж да се издават единствено при приложена улична регулация. В този случай е наложително земята под главната улица към обекта да бъде общинска благосъстоятелност. За тази цел е належащо да са завършили процедурите по отчуждаване на частните парцели, върху които ще се построяват улиците. Това значи, че бизнесът и частните притежатели ще бъдат принудени да изкупуват частите от парцели, попадащи в уличната регулация за даването им на общината, както и да влагат в построяването на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.
Конституционните съдии акцентират, че отчуждаването на парцели, през които минават улици и техническа инфраструктура, е отговорност на общините и срокът за това е 10 години. Ако общината бездейства и не отчужди тези парцели, като разследване се появяват Те са преобладаващи в новите квартали на София като " Витоша ", " Кръстова вада ", " Манастирски ливади " и други, където Столичната община би трябвало да отчужди или изкупи частните парцели, с цел да развива уличната мрежа. Двете нови разпореждания я освободиха от този ангажимент, за който другояче бяха нужни десетки милиони левове.
" Прилагането на уличната регулация е напълно обвързване на общината, като против бездействието й притежателите на засегнатите парцели не могат да подхващат никакви ограничения. Те не могат да правят независимо и дейности за използването на тази регулация, тъй като на никое място в закона не е планувана такава опция ", написа в решението на Конституционен съд.
С сходен претекст е отритнат и чл.178, ал.3, т.5 от Закон за устройство на територията . Този текст изисква градежите да не се вкарват в употреба, в случай че не са построени улиците, пътищата или алеите, свързващи издигнатия обект с уличната или пътната мрежа и осигуряващи естествен достъп до парцела. По този метод общината трансферира отговорностите си по обезпечаване на нужната инфраструктура върху вложителите.
Според Камарата на архитектите тези ограничавания са блокирали привличането на вложения и развиването на обитаемоте места. " Възможен резултат е слагане в невъзможност на дребните притежатели в интерес на бизнесмени с по-голям финансов запас. Освен това новите разпореждания трансформират притежателите на парцели в заложници на бездействието на общинските управляващи. От тази позиция, възбраната не взема решение казуса с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава ", считат от КАБ.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ