Основните принципи в Конституцията са намордник срещу развращаването й
Конституционните съдии са недосегаеми по своя статут и нескончаем мандат и постоянно проблемите в техните решения остават незабелязани и некоментирани от обществото.
© Цветелина Белутова Резултатът от измененията в Административнопроцесуалния кодекс бе повишаване на административното правораздаване на втора инстанция 14 пъти за жителите и 74 пъти за юридическите лица, вмъкването на " закрити съвещания " по съществото на разногласието и унищожаване на втората правосъдна инстанцияНе излиза наяве по какъв начин се реализира ефикасен развой като се отстрани половината от него, нито по какъв начин става по-прозрачен, като е единствено на една правосъдна инстанция Александър Кашъмов е началник на правния екип на " Програма достъп до информация " (ПДИ), взе участие интензивно в обществения спор по измененията в Административнопроцесуалния кодекс от м.г. Публикацията е от уеб страницата на фондацията ПДИ - с незначителни промени. Заглавието е на " Капитал ".На 19 април 2019 Конституционният съд (КС) се произнесе с решение по конституционно дело № 12/2018 по недоволства за противоконституционност на някои промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Някои от атакуваните разпореждания са оповестени за противоконституционни, само че множеството са признати за съобразни с Конституцията. Делото бе формирано по претенции на три институции – президента, група народни представители и омбудсмана. Това прави случая неповторим поради обединяването на разнообразни държавни органи за слагането на сходни въпроси пред Конституционния съд, мощното публично неодобрение от измененията в закона и необятния обсег на тези, които ще пострадат от тяхното деяние.
Промените в Административнопроцесуален кодекс, сложени на вниманието на Конституционен съд, са няколко групи. Едните са свързани с подсъдността, други – с размера на държавните такси, трети – с въвеждането на закрити съвещания при петчленните сформира, а четвърти – с премахването на втората правосъдна инстанция по редица каузи, включително заведените против отводи на институциите да дават достъп до социална информация. " Програма Достъп до информация " показа мнение, в което засегна по-голямата част от атакуваните разпореждания.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Предисторията
В интервала на прехода административното правораздаване се разви като значима част от реализацията на правилото за правовата страна и върховенството на закона, неразривно свързани с модернизацията на администрацията и обръщането на взаимоотношението държава-гражданин в сходство с издигането на правата на личността във висш принцип. Записването на последния в преамбюла на Конституцията обаче не бе задоволително, с цел да се откри фактически висшата полезност на личността и отбраната на нейните права. Бе належащо основаването на Върховен административен съд (ВАС) през 90-те години, 28 административни съдилища през 2007 година и Административнопроцесуален кодекс през 2006 година, който сътвори детайлни правила за взимане на решения от изпълнителната власт и пълномощия на съдилищата да реализират надзор за правда върху тези решения и дейностите на администрацията.
Лесният достъп на жителите, компаниите и неправителствените организации до това правораздаване бе обсъждано като належащо изискване за отбрана на правата на хората, въздържане на административния произвол и тиранията и за секване на корупцията. Този елементарен достъп бе обезпечен посредством две съществени средства – ниски държавни такси за обжалване пред административните съдилища (10 лева на първа инстанция и 5 лева на втора инстанция за гражданите) и наложителна двустепенна система на правосъдния надзор. През миналите повече от 20 години административното правосъдие се утвърди като една от дребното загради против тлеещия в недрата на нашия район синдром на източна деспотия.
Вдъхновението и устремът да бъде поддържана градината на законността и съхранявани правата на жителите и другите жители на територията на страната сякаш започнаха да охладняват с реализирането на участието в Европейския съюз и отслабването на интернационалната двигателна сила над незадоволително дисциплинираните и цивилизовани общества. Като бурени избуяха нови опити за нарушение и заобикаляне на закона от страна на изпълнителната власт, съчетани с поддържане на незадоволително вчесан и реформиран тип на съдилищата. Въпреки че множеството от висшите съдии от началното време на вдъхновението се пенсионираха, във Върховен административен съд продължава да работи сериозна численост движимости магистрати, които развиват правосъдна процедура по основни правни въпроси. След като опитът за преодоляване на управлението на Върховен административен съд също се оказа непълен за мечтаното отпадане на силата на правосъдния надзор върху ръководството, очевидно политическите управляващи стигнаха до извода, че би трябвало да се " реже радикално ".
Така се стигна до непрозрачното внасяне на план за промени и допълнения в Административнопроцесуален кодекс на 1 юни 2017 година от група депутати от ръководещата партия ГЕРБ отпред с тогавашния ръководител на правната комисия в Народното събрание и сегашен правосъден министър Данаил Кирилов. Текстовете бяха признати на първо четене, без да се изчака планувания в Закона за нормативните актове едномесечен период, който метод се оказа запазена марка на тази комисия. В претекстовете жителите бяха упрекнати в " корист " с правото на тъжба до съдилищата, а потребността последните да изпълнят бюджетите си с пари от жалбоподателите бе изведена като приоритет. Проектът бе показан като писан от висши съдии, което не се удостовери. През идната година редица текстове бяха допълвани, изменяни и преработени в същата парламентарна комисия до " дванадесет без пет ", без ясна и систематична цел. Накрая резултатът бе повишаване на административното правораздаване на втора инстанция 14 пъти за жителите и 74 пъти за юридическите лица, вмъкването за първи път в българската правна история на " закрити съвещания " по съществото на разногласието, а не по допустимостта на разглеждането му, и унищожаване на втората правосъдна инстанция – т.е. на контрола от Върховен административен съд върху решенията и определенията на административните съдилища по редица каузи. В последното съвещание на правната комисия преди второто четене заместник-председателят й Христилиян Митев от " Обединени патриоти " внесе предложение да бъдат включени в тази група делата по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), т.е. да остане единствено една правосъдна инстанция. Предложението е единомислещо гласувано в комисията, а след това бе признато и от Народното събрание. Наложеното от президента несъгласие бе преодоляно от законодателната институция след разискване в правната комисия през парещ септемврийски ден с леко кресливи нотки.
Мотивите на Конституциониня съд оставиха доста въпроси
По формираното дело Конституционен съд е разгледал редица аспекти от поставените от трите институции и множеството показали мнения организации въпроси. Приел е (не без основание) съществуване на противоконституционност на изменението, съгласно което ще се показва мнение от прокурора по делата, което няма да може да бъде прочетено от страните. Със страдание би трябвало да признаем, че този проблем не е на практика най-наболелият в променения административен правосъден развой.
Обявил е също за противоречащо на Конституцията изчисляването на държавните такси по екологични каузи (по оценка въздействието върху околната среда) върху " материалния интерес ", като е подчертал, че " околната среда е богатство от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено ". Основен препъникамък за Конституционен съд са се оказали фрапантно нарасналите размери на държавните такси по касационното обжалване, които съгласно шестима от съдиите – докладчика Павлина Панова, Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска и Атанас Семов са в несъгласие на Конституцията. Според тях законодателната акция е позволена, само че не е била нужна, като повишението на таксите не е най-щадящото средство за реализиране на задачите, а също така не е обосновано " с никакви финансови критерии с оглед приходите на жителите ". Отбелязали са и че достъпът до съд е стеснен освен посредством високите такси, само че и посредством въвеждане на наложителна адвокатска отбрана на касационната инстанция, което води до комбинирана тежест върху законодателя. Другите шестима съдии считат тъкмо противоположното. Отказът да бъде потърсен в Конституцията какъвто и да е принцип, ограничителен " целесъобразността " на законодателя, може да докара до отваряне на вратите за други насмешки с правните правила и основите на справедливостта
Що се отнася до отпадането на висшата правосъдна инстанция по редица каузи, в това число по ЗДОИ, болшинството от конституционните съдии не е видяло проблеми. Според тях нито една наредба от Конституцията не изисква правосъдното произвеждане да премине през повече от един етап, а оспорването по административен ред (т.е. пред горестоящия административен орган) на самостоятелни административни актове съставлява значима процесуална опция за гарантиране правото на отбрана. В претекстовете към законопроекта били обосновани цели на анулацията на втората правосъдна инстанция, като " реализиране на ефикасен, транспарантен и бърз административен развой ". Тези умотворения на вносителите на предлагането за промени в Административнопроцесуален кодекс обаче не са подложени на разбор от болшинството в Конституционен съд. Не излиза наяве по какъв начин се реализира ефикасен развой като се отстрани половината от него, нито по какъв начин става по-прозрачен, като е единствено на една правосъдна инстанция[1]. А може би се има поради, че като стартират закритите съвещания на петчленните сформира на Върховен административен съд, тази част от процеса към този момент няма да е доста транспарантна, тъй че неналичието й би представлявала безспорно по-голяма бистрота. Конституционен съд е приел още, че точното и еднообразно използване на закона от съдилищата се реализира и посредством тълкувателната активност на Върховен административен съд.
След тези претекстове на Конституционен съд остават някои въпроси. Така да вземем за пример прави усещане, че съдиите не са забелязали или са отминали без думи, че по ЗДОИ не съществува " оборване по административен ред ", защото още при основаването на закона той бе изключен. По този метод отводите да бъде предоставена информация остава да се преглеждат единствено от една единствена инстанция – в множеството случаи това ще бъде съответният административен съд. Тъй като в това време с измененията в Административнопроцесуален кодекс бе променена и локалната подсъдност, се получава по този начин, че жалбите на жителите от дадена област ще се преглеждат от административните съдилища в тази област. Съответно, когато тези тъжби са против отводи или решения за достъп до информация на институции на централната изпълнителна власт, е евентуално локалният съд да се произнесе и в интерес на жалбоподателя. Дали обаче затварянето на един отвод на кмет на огромна община, центъра на региона, регионалния шеф и други мощни политически и държавни фигури в рамките на локалното правораздаване без обжалване няма да феодализира административното правораздаване? Този въпрос не следва да се схваща като подозрение в независимостта и успеваемостта на административните съдилища, а поражда вследствие на посочените проблеми след смяната на до момента функциониралата система на административното правораздаване, защото към този момент няма да има надзор на решенията на административните съдилища от по-горна инстанция.
Отваря се вратата за последващи насмешки с правните правила и основите на справедливостта
Основна цел на правораздаването е да се реализира отбрана. Бързината на правосъдния развой е значима, само че е подчинена полезност
Прави усещане, че Конституционен съд е отминал един различен явен аргумент. Излиза, че административни каузи, в които се пази доста по-нископоставена от самия законодател социална полезност, ще се преглеждат на две правосъдни инстанции (а евентуално, и по административен ред пред по-висшестоящия орган), до момента в който каузи, в които се пази конституционно прогласена полезност, каквато е достъпът до социална информация, ще се преглеждат единствено от една правосъдна инстанция. По този метод приказките за " успеваемост " на правораздаването се оказват лишени от наличие. А съществена цел на правораздаването е да се реализира отбрана. Бързината на правосъдния развой е значима, само че е подчинена полезност. Процесът първо би трябвало да е пълностоен и да обезпечава оптималната отбрана, а по-късно да е бърз. Конституционният съд е признал на законодателя независимост да преценя по " целенасоченост " дали да пази конституционното право в една правосъдна инстанция, съпоставено със отбраната на някои доста по-малоценни ползи в общо три инстанции (една административна и две съдебни)/[2].
Отказът да бъде потърсен в Конституцията какъвто и да е принцип, ограничителен по този начин наречената " целенасоченост " на законодателя, може да докара до отваряне на вратите за други насмешки с правните правила и основите на справедливостта – за какво на следващия ден гражданските искове на стойност под 500 лева да не се преглеждат на три правосъдни инстанции, а тези над 50 000 лева – единствено на една? Защо делата с обвинявания за най-тежките закононарушения, които се преглеждат от Специализирания углавен съд, да не станат едноинстанционни, а дребните обири и закононарушенията, които се преследват по просба на потърпевшия – да се преглеждат в три правосъдни инстанции? Защо делата за отбрана на по-незначителни публични полезности да не се преглеждат от по-висшите по степен съдилища, а тези за отбрана на по-съществените – от по-нискостепенните? Нали в Конституцията не написа кой съд какви каузи да преглежда.
Вярно е, че не всяка щета за обществото и жителите, породена посредством закон, съставлява несъгласие с Конституцията. Върховният закон обаче иманентно съдържа главните правила на правото, които са юзди за развиването му и намордник против развращаването му. Отказът да бъде признато това и да бъде прибавен правилото за правна симетричност наподобява на същия релативизъм, с който бездушният наблюдаващ на извършваща се несправедливост и закононарушение разсъждава, дали неговото изпитание да помогне няма да е на вятъра губене на време, в случай че се окаже, че Бог не съществува.---------------------[1] Следва да се означи, че в особеното мнение на съдиите Таня Райковска и Атанас Семов претекстовете на законодателя за ограничение на правото на отбрана са подложени на сериозен разбор.
[2] Отново в същото изключително мнение се показва противоречие със мнението на болшинството в Конституционен съд за свободната " целенасоченост " на законодателя и се акцентира конституционната опора на пълноценното право на отбрана.
© Цветелина Белутова Резултатът от измененията в Административнопроцесуалния кодекс бе повишаване на административното правораздаване на втора инстанция 14 пъти за жителите и 74 пъти за юридическите лица, вмъкването на " закрити съвещания " по съществото на разногласието и унищожаване на втората правосъдна инстанцияНе излиза наяве по какъв начин се реализира ефикасен развой като се отстрани половината от него, нито по какъв начин става по-прозрачен, като е единствено на една правосъдна инстанция Александър Кашъмов е началник на правния екип на " Програма достъп до информация " (ПДИ), взе участие интензивно в обществения спор по измененията в Административнопроцесуалния кодекс от м.г. Публикацията е от уеб страницата на фондацията ПДИ - с незначителни промени. Заглавието е на " Капитал ".На 19 април 2019 Конституционният съд (КС) се произнесе с решение по конституционно дело № 12/2018 по недоволства за противоконституционност на някои промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Някои от атакуваните разпореждания са оповестени за противоконституционни, само че множеството са признати за съобразни с Конституцията. Делото бе формирано по претенции на три институции – президента, група народни представители и омбудсмана. Това прави случая неповторим поради обединяването на разнообразни държавни органи за слагането на сходни въпроси пред Конституционния съд, мощното публично неодобрение от измененията в закона и необятния обсег на тези, които ще пострадат от тяхното деяние.
Промените в Административнопроцесуален кодекс, сложени на вниманието на Конституционен съд, са няколко групи. Едните са свързани с подсъдността, други – с размера на държавните такси, трети – с въвеждането на закрити съвещания при петчленните сформира, а четвърти – с премахването на втората правосъдна инстанция по редица каузи, включително заведените против отводи на институциите да дават достъп до социална информация. " Програма Достъп до информация " показа мнение, в което засегна по-голямата част от атакуваните разпореждания.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Предисторията
В интервала на прехода административното правораздаване се разви като значима част от реализацията на правилото за правовата страна и върховенството на закона, неразривно свързани с модернизацията на администрацията и обръщането на взаимоотношението държава-гражданин в сходство с издигането на правата на личността във висш принцип. Записването на последния в преамбюла на Конституцията обаче не бе задоволително, с цел да се откри фактически висшата полезност на личността и отбраната на нейните права. Бе належащо основаването на Върховен административен съд (ВАС) през 90-те години, 28 административни съдилища през 2007 година и Административнопроцесуален кодекс през 2006 година, който сътвори детайлни правила за взимане на решения от изпълнителната власт и пълномощия на съдилищата да реализират надзор за правда върху тези решения и дейностите на администрацията.
Лесният достъп на жителите, компаниите и неправителствените организации до това правораздаване бе обсъждано като належащо изискване за отбрана на правата на хората, въздържане на административния произвол и тиранията и за секване на корупцията. Този елементарен достъп бе обезпечен посредством две съществени средства – ниски държавни такси за обжалване пред административните съдилища (10 лева на първа инстанция и 5 лева на втора инстанция за гражданите) и наложителна двустепенна система на правосъдния надзор. През миналите повече от 20 години административното правосъдие се утвърди като една от дребното загради против тлеещия в недрата на нашия район синдром на източна деспотия.
Вдъхновението и устремът да бъде поддържана градината на законността и съхранявани правата на жителите и другите жители на територията на страната сякаш започнаха да охладняват с реализирането на участието в Европейския съюз и отслабването на интернационалната двигателна сила над незадоволително дисциплинираните и цивилизовани общества. Като бурени избуяха нови опити за нарушение и заобикаляне на закона от страна на изпълнителната власт, съчетани с поддържане на незадоволително вчесан и реформиран тип на съдилищата. Въпреки че множеството от висшите съдии от началното време на вдъхновението се пенсионираха, във Върховен административен съд продължава да работи сериозна численост движимости магистрати, които развиват правосъдна процедура по основни правни въпроси. След като опитът за преодоляване на управлението на Върховен административен съд също се оказа непълен за мечтаното отпадане на силата на правосъдния надзор върху ръководството, очевидно политическите управляващи стигнаха до извода, че би трябвало да се " реже радикално ".
Така се стигна до непрозрачното внасяне на план за промени и допълнения в Административнопроцесуален кодекс на 1 юни 2017 година от група депутати от ръководещата партия ГЕРБ отпред с тогавашния ръководител на правната комисия в Народното събрание и сегашен правосъден министър Данаил Кирилов. Текстовете бяха признати на първо четене, без да се изчака планувания в Закона за нормативните актове едномесечен период, който метод се оказа запазена марка на тази комисия. В претекстовете жителите бяха упрекнати в " корист " с правото на тъжба до съдилищата, а потребността последните да изпълнят бюджетите си с пари от жалбоподателите бе изведена като приоритет. Проектът бе показан като писан от висши съдии, което не се удостовери. През идната година редица текстове бяха допълвани, изменяни и преработени в същата парламентарна комисия до " дванадесет без пет ", без ясна и систематична цел. Накрая резултатът бе повишаване на административното правораздаване на втора инстанция 14 пъти за жителите и 74 пъти за юридическите лица, вмъкването за първи път в българската правна история на " закрити съвещания " по съществото на разногласието, а не по допустимостта на разглеждането му, и унищожаване на втората правосъдна инстанция – т.е. на контрола от Върховен административен съд върху решенията и определенията на административните съдилища по редица каузи. В последното съвещание на правната комисия преди второто четене заместник-председателят й Христилиян Митев от " Обединени патриоти " внесе предложение да бъдат включени в тази група делата по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), т.е. да остане единствено една правосъдна инстанция. Предложението е единомислещо гласувано в комисията, а след това бе признато и от Народното събрание. Наложеното от президента несъгласие бе преодоляно от законодателната институция след разискване в правната комисия през парещ септемврийски ден с леко кресливи нотки.
Мотивите на Конституциониня съд оставиха доста въпроси
По формираното дело Конституционен съд е разгледал редица аспекти от поставените от трите институции и множеството показали мнения организации въпроси. Приел е (не без основание) съществуване на противоконституционност на изменението, съгласно което ще се показва мнение от прокурора по делата, което няма да може да бъде прочетено от страните. Със страдание би трябвало да признаем, че този проблем не е на практика най-наболелият в променения административен правосъден развой.
Обявил е също за противоречащо на Конституцията изчисляването на държавните такси по екологични каузи (по оценка въздействието върху околната среда) върху " материалния интерес ", като е подчертал, че " околната среда е богатство от най-висш порядък, което не може да бъде остойностено ". Основен препъникамък за Конституционен съд са се оказали фрапантно нарасналите размери на държавните такси по касационното обжалване, които съгласно шестима от съдиите – докладчика Павлина Панова, Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска и Атанас Семов са в несъгласие на Конституцията. Според тях законодателната акция е позволена, само че не е била нужна, като повишението на таксите не е най-щадящото средство за реализиране на задачите, а също така не е обосновано " с никакви финансови критерии с оглед приходите на жителите ". Отбелязали са и че достъпът до съд е стеснен освен посредством високите такси, само че и посредством въвеждане на наложителна адвокатска отбрана на касационната инстанция, което води до комбинирана тежест върху законодателя. Другите шестима съдии считат тъкмо противоположното. Отказът да бъде потърсен в Конституцията какъвто и да е принцип, ограничителен " целесъобразността " на законодателя, може да докара до отваряне на вратите за други насмешки с правните правила и основите на справедливостта
Що се отнася до отпадането на висшата правосъдна инстанция по редица каузи, в това число по ЗДОИ, болшинството от конституционните съдии не е видяло проблеми. Според тях нито една наредба от Конституцията не изисква правосъдното произвеждане да премине през повече от един етап, а оспорването по административен ред (т.е. пред горестоящия административен орган) на самостоятелни административни актове съставлява значима процесуална опция за гарантиране правото на отбрана. В претекстовете към законопроекта били обосновани цели на анулацията на втората правосъдна инстанция, като " реализиране на ефикасен, транспарантен и бърз административен развой ". Тези умотворения на вносителите на предлагането за промени в Административнопроцесуален кодекс обаче не са подложени на разбор от болшинството в Конституционен съд. Не излиза наяве по какъв начин се реализира ефикасен развой като се отстрани половината от него, нито по какъв начин става по-прозрачен, като е единствено на една правосъдна инстанция[1]. А може би се има поради, че като стартират закритите съвещания на петчленните сформира на Върховен административен съд, тази част от процеса към този момент няма да е доста транспарантна, тъй че неналичието й би представлявала безспорно по-голяма бистрота. Конституционен съд е приел още, че точното и еднообразно използване на закона от съдилищата се реализира и посредством тълкувателната активност на Върховен административен съд.
След тези претекстове на Конституционен съд остават някои въпроси. Така да вземем за пример прави усещане, че съдиите не са забелязали или са отминали без думи, че по ЗДОИ не съществува " оборване по административен ред ", защото още при основаването на закона той бе изключен. По този метод отводите да бъде предоставена информация остава да се преглеждат единствено от една единствена инстанция – в множеството случаи това ще бъде съответният административен съд. Тъй като в това време с измененията в Административнопроцесуален кодекс бе променена и локалната подсъдност, се получава по този начин, че жалбите на жителите от дадена област ще се преглеждат от административните съдилища в тази област. Съответно, когато тези тъжби са против отводи или решения за достъп до информация на институции на централната изпълнителна власт, е евентуално локалният съд да се произнесе и в интерес на жалбоподателя. Дали обаче затварянето на един отвод на кмет на огромна община, центъра на региона, регионалния шеф и други мощни политически и държавни фигури в рамките на локалното правораздаване без обжалване няма да феодализира административното правораздаване? Този въпрос не следва да се схваща като подозрение в независимостта и успеваемостта на административните съдилища, а поражда вследствие на посочените проблеми след смяната на до момента функциониралата система на административното правораздаване, защото към този момент няма да има надзор на решенията на административните съдилища от по-горна инстанция.
Отваря се вратата за последващи насмешки с правните правила и основите на справедливостта
Основна цел на правораздаването е да се реализира отбрана. Бързината на правосъдния развой е значима, само че е подчинена полезност
Прави усещане, че Конституционен съд е отминал един различен явен аргумент. Излиза, че административни каузи, в които се пази доста по-нископоставена от самия законодател социална полезност, ще се преглеждат на две правосъдни инстанции (а евентуално, и по административен ред пред по-висшестоящия орган), до момента в който каузи, в които се пази конституционно прогласена полезност, каквато е достъпът до социална информация, ще се преглеждат единствено от една правосъдна инстанция. По този метод приказките за " успеваемост " на правораздаването се оказват лишени от наличие. А съществена цел на правораздаването е да се реализира отбрана. Бързината на правосъдния развой е значима, само че е подчинена полезност. Процесът първо би трябвало да е пълностоен и да обезпечава оптималната отбрана, а по-късно да е бърз. Конституционният съд е признал на законодателя независимост да преценя по " целенасоченост " дали да пази конституционното право в една правосъдна инстанция, съпоставено със отбраната на някои доста по-малоценни ползи в общо три инстанции (една административна и две съдебни)/[2].
Отказът да бъде потърсен в Конституцията какъвто и да е принцип, ограничителен по този начин наречената " целенасоченост " на законодателя, може да докара до отваряне на вратите за други насмешки с правните правила и основите на справедливостта – за какво на следващия ден гражданските искове на стойност под 500 лева да не се преглеждат на три правосъдни инстанции, а тези над 50 000 лева – единствено на една? Защо делата с обвинявания за най-тежките закононарушения, които се преглеждат от Специализирания углавен съд, да не станат едноинстанционни, а дребните обири и закононарушенията, които се преследват по просба на потърпевшия – да се преглеждат в три правосъдни инстанции? Защо делата за отбрана на по-незначителни публични полезности да не се преглеждат от по-висшите по степен съдилища, а тези за отбрана на по-съществените – от по-нискостепенните? Нали в Конституцията не написа кой съд какви каузи да преглежда.
Вярно е, че не всяка щета за обществото и жителите, породена посредством закон, съставлява несъгласие с Конституцията. Върховният закон обаче иманентно съдържа главните правила на правото, които са юзди за развиването му и намордник против развращаването му. Отказът да бъде признато това и да бъде прибавен правилото за правна симетричност наподобява на същия релативизъм, с който бездушният наблюдаващ на извършваща се несправедливост и закононарушение разсъждава, дали неговото изпитание да помогне няма да е на вятъра губене на време, в случай че се окаже, че Бог не съществува.---------------------[1] Следва да се означи, че в особеното мнение на съдиите Таня Райковска и Атанас Семов претекстовете на законодателя за ограничение на правото на отбрана са подложени на сериозен разбор.
[2] Отново в същото изключително мнение се показва противоречие със мнението на болшинството в Конституционен съд за свободната " целенасоченост " на законодателя и се акцентира конституционната опора на пълноценното право на отбрана.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ