Владислав Горанов: Има шанс да отпуснем още пари за "Хемус" тази година
" Констатирахме извънредно доста недостатъци в цялостната организация на осведомителните системи на Национална агенция за приходите и за идващите една-две години там ще би трябвало да се свърши много работа ", твърди финансовият министър Владислав Горанов
© Надежда Чипева - Увеличението на приходите плюс упованията за съществени вложения през идващите една -две години през бюджета са буфер против вероятно закъснение на стопанската система
- По предварителни оценки на АПИ за довършването на " Хемус " трябват още 800-850 млн. лева Магистралата ще докара до увеличение на интереса на вложители към този район и ще усъвършенства икономическото положение на Севера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Двете банки с финансов дефицит са показали шестмесечните си проекти пред ЕЦБ. В момента, в който ЕЦБ оцени като удовлетворяващ напредъка по проектите, би трябвало да даде зелена светлина за банковия съюз, оттова и България да влезе в ЕRМ II.
- Няма директна корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши казуса с неравенството Визитка
Владислав Горанов е финансов министър във втория и в третия кабинет на Бойко Борисов, откакто в първия бе заместител на Симеон Дянков. Бюджет 2020 е шестият подред, който се изготвя под негово управление, и може би последният опитимистичен, преди предстоящото закъснение на световната стопанска система да стартира да се усеща и в България.
Дотук мненията са, че бюджет 2020 наподобява на миналогодишния, като се изключи това, че е уравновесен. Защо няма никакви промени?
Много постоянно слушам рецензии към бюджета, че в него не се съдържат промени. Много пъти съм казвал – бюджетът не прави промени. Те се вършат от съответните министри и браншове.
Какви едри капиталови планове са планувани с финансовите разноски следващата година?
Извън модернизацията на армията и плановете по еврофондовете могат да се чакат планове в региона на пътната инфраструктура. Голяма част от тях бяха предплатено утвърдени – от държавното управление беше позволено на АПИ да започва подготовката на обекти, които ще се извършват през идващите няколко години и които по наша оценка са жизненоважни. Такива са Южната дъга на софийския околовръстен път - връзката на квартал " Младост " с автомагистрала " Тракия ", връзката на Дунав мост 2 при Видин с " Хемус ", довършването на " Хемус ", като занапред ще се проектира и търси финансиране за правата сред Велико Търново и Търговище, както и връзката с Русе и Дунав мост 1. Всичко това залагаме да бъде финансирано от една работеща тол-система, която би трябвало да започва началото на пролетта .
Има ли планове, като да вземем за пример " Струма ", за които може да се наложи финансиране от бюджета допълнително от плануваното?
Не е невероятно да се появи потребност от в допълнение финансиране най-малкото поради евентуални финансови корекции, които постоянно съпътстват такива огромни и комплицирани планове. В доста добра връзка сме с ръководещите органи. Но финансовите корекции не са изгубен за страната запас, а по-скоро усилват потребността от национално съфинансиране, доколкото тези европейски средства могат да се насочат към различен обект на територията на страната.
Откъде ще дойдат парите за продължение на " Хемус " след Велико Търново?
Изпълнението на бюджета за 2019 година към момента не ни дава тенденция дали сходно нещо ще е допустимо. Но в случай че има такава опция, персонално аз ще упорствам за такова решение, защото това за мен са най-смислено изхарчените средства. Аз в действителност имам вяра, че построяването на сходна автомагистрала ще докара до увеличение на интереса на вложители към този район и ще усъвършенства икономическото положение на Севера.
Имате ли предварителни калкулации какъв брой са нужни за тази последваща права на " Хемус "?
По напълно предварителни оценки на АПИ би следвало да се вмести в към 800-850 млн. лева
Защо парите за " Хемус " трябваше да се провиснал по този метод, а не се възнамеряват в бюджета, с цел да е транспарантно харченето им?
Подобна отчетност съществува и не е мъчно да бъде добита с условието на информация от АПИ и от " Автомагистрали ". А дали и за какво се получава по този начин, че в края на годината се образува подобен запас, това за жалост е реалност най-много поради закъснение в осъществяването на други капиталови планове в страната и за жалост поради натрупването на закъснение в касовото разплащане на еврофондовете, което евентуално ще бъде обезщетено в края на програмния интервал.
Това е и главната рецензия към бюджетите през последните години – че огромна част от парите се преразпределят и потъват в планове като 500-те милиони за язовири към ДКК, тъй като отчетността на тези пари се губи.
Със сигурност отчетността на нито един лев не е изгубена. Системите за отчетност са по този начин построени, че който се поинтересува, в това число и медиите, да имат достъп и да се знае кое звено дава отговор за този разход.
Дали държавното управление преразпределя разхода в границите на общия гласуван разход в бюджета, или се прави актуализация на бюджета, е въпрос на целенасоченост. Независимо че в този момент съм министър на финансите, постоянно съм защитавал тезата, че държавното управление би трябвало да има избрана еластичност. Ако се върнем обратно, точно държавното управление на ГЕРБ ограничи пълномощията на държавното управление, а не ги усили. До влизането в действие на Закона за обществените финанси нямаше потребност даже от решение на държавното управление, с цел да се правят сходни обезщетени промени в границите на бюджета. Всеки чиновник на Министерството на финансите си спомня универсалния член 34 на Закона за устройство на държавния бюджет и алинея 3, която предвиждаше министърът на финансите да може да прави всевъзможни вътрешнокомпенсирани промени сред обособените индикатори на бюджета единствено с автограф. И тогава, когато в предходни държавни управления в края на годината се заделяха пари за финансиране на пътни прави, това ставаше единствено с подписа на министъра.
За мен е реализиран оптимален баланс на еластичност на бюджета в ръцете на изпълнителната власт, дотолкоз, доколкото и в този момент внушенията за харчене на преизпълнението на приходите са в действителност погрешни. Нито един лев от преизпълнението на приходите не може да бъде изхарчен и не се харчи. Преизпълнението на приходите отива в нарастване на салдото на бюджета, най-малкото заради събитието, че разходната част не може да бъде надхвърлена без актуализация на бюджета.
Друг е въпросът – и тук постоянно можем да поносим рецензии, че можем да бъдем по-добри в успеваемостта на разноските.
Към септември данните за осъществяването на бюджета за 2019 година демонстрират, че е на плюс от над един милиард лв., въпреки това, залагате годината да приключи на недостиг от съвсем 2.5 милиарда лева Къде ще отидат тези пари?
Вероятно няма да се стигне до такова равнище на недостиг. Разчетите, които виждате, са статични все още на правене на актуализацията на бюджета, когато трябваше да обезпечим финансово придобиването на новите самолети за армията. Новата прогноза е, че дефицитът ще е доста по-нисък от 2% от Брутният вътрешен продукт, само че ще е преждевременно да вършим точни оценки.
В бюджет 2020 залагате 2.2 милиарда лева предел за вдишване на нов дълг следващата година, за какво?
Ако погледнете календара на идните погашения по ДЦК и включите най-лошия сюжет за привършване на тази година, оценката за до 2.2 милиарда лева ново финансиране е обвързвана точно с концепцията за поддържане на буфери. Какво имам поради – в последно време постоянно, изключително откакто пуснахме рамката на проектобюджет 2020, слушам рецензии, че в него липсват буфери. Бързам да отговоря – имаме фискално пространство сред уравновесения бюджет и оптимално допустимите по европейските правила 3% недостиг, което може да се употребява при неподходящо развиване на стопанската система, т.е. да подсигуряваме разходната част на бюджета, даже да има някакви циклични неблагополучия в приходната част. Поддържането на положително равнище на фискалния запас, т.е. на ликвидността, с която държавното управление разполага, подсигурява безпроблемно активиране на тези буфери, в случай че по някаква причина има неподходящи развития в идващите няколко години.
Очаквате ли такива? Макрорамката не подсказва.
Макрорамката е направена при вземане предвид на оценките на ЕЦБ и на Европейска комисия, и на МВФ, и на Световната банка. Естествено пред всяка една макропрогноза има избрани опасности, само че освен това равнище на претовареност и исторически най-ниската безработица е напълно естествено ние да разчитаме на частното търсене както по линия на крайното ползване, по този начин и на вложенията. Именно нарастването на приходите плюс упованията за съществени вложения през бюджета в идващите една-две години са този спомагателен буфер, който би трябвало, в случай че се върви към закъснение на стопанската система, да ни прекара по-плавно през тези разтърсвания. Увеличението на приходите също се чака да отиде в извънредно ползване и да омекоти възможни разтърсвания. Безспорно, в случай че проблемите в Европа се задълбочат внезапно, това неизбежно ще окаже въздействие върху нашата стопанска система.
И тогава какво вършим?
Когато стартира да страда износът, можеш да се опиташ да компенсираш с другите съставни елементи на Брутният вътрешен продукт – или да правиш повече вложения с вътрешни запаси, или да насърчиш повече извънредно ползване. Тогава нормално бюджетите минават на недостиг, с цел да работят антициклично. Но ние за разлика от други страни сме си оставили задоволително фискално пространство. В последните няколко години, когато имахме положително развиване на стопанската система и положителни фискални индикатори, заложихме и успяхме да генерираме остатъци в бюджета, които понижиха в допълнение дълговото задължение. Ние сме в една доста добра позиция от позиция на фискално пространство за намеса, в случай че се постанова. Знаем, че паричната политика не е на въоръжение, само че фискалната е на стартова позиция, в случай че се постанова – както във връзка с недостиг, по този начин и във връзка с ликвидните буфери. Но това са хипотези, които разясня единствено в подтекста на рецензията " Какво вършим, в случай че ".
Ако една страна с трицифрен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт се наложи внезапно да се финансира, е доста евентуално да бъде осъдена от пазара, до момента в който ние имаме условен комфорт в това отношение, в случай че се наложи да използваме спешни проекти.
В Закона за бюджета има един текст, който дава опция следващата година да се търси външно финансиране през четири банки. Този контракт не беше ли тригодишен?
В плана на бюджет 2020 е планувана опция в границите на ограничаването от 2.2 милиарда лева за вдишване на нов държавен дълг както на вътрешен, по този начин и на интернационалните финансови пазари. Съобразяваме поемането на пазарно насочен дълг с съответните условия и при допустимо най-хубавата цена за финансиране на страната. Възможността за външно финансиране чрез GMTN програмата не допуска наложително потреблението на четирите банки уредници по нея. Например по транзакцията през 2016 година единствено две от банките уредници бяха употребявани за водещи мениджъри. Практиката ни е при издаване на облигации на външните пазари да се ползва конкурсно начало за избор на водещи мениджъри, като се избират банки, които оферират най-хубави условия за съответната транзакция. GMTN програмата няма времеви период на деяние, само че е лимитирана до оптималния съвкупен номинален размер на облигациите, които могат да бъдат издадени в осъществяването й.
Очаквате ли при дебатите за бюджета да има изненади от дребните партии в обединението?
Няма индикации за такива. Но в съглашението за ръководство е записано, че няма да се трансформират налози. Оттам нататък евентуално ще имаме диалози за избрани политики.
В някои сериозни моменти разчитате на поддръжката на Движение за права и свободи.
На тяхната поддръжка сме разчитали по тематики, които за нас са червени линии и за жалост не съставляват такива за сътрудниците от другите партии, подкрепящи държавното управление. На сътрудниците от Движение за права и свободи сме разчитали за данъчната политика, тъй като за тях запазването на плоския налог и структурата на данъчното облагане е тематика, по която постоянно ще ни поддържат, даже да не я желаеме тази поддръжка.
Иска ли се нещо в подмяна на тази поддръжка от време на време?
От мен - не. В политическия спор постоянно стои съмнение за неофициални съглашения и ангажименти, които не се случват пред публиката, само че те в случай че не са пред аудитория, за тях постоянно може единствено да се спекулира. Няма нито един справедлив аршин, по който можем да потвърдим, или отречем сходни сделки.
Все още ли е реалистично до края на годината България да влезе в ЕRM II?
От позиция на процеса заявих неведнъж, че се движим в графика, който авансово си бяхме начертали. Това, което ненапълно може да ни забави, е обвързвано с две посоки – първо, ЕЦБ предложи на две от банките да изградят спомагателни финансови буфери. И неотдавна, доколкото съм осведомен, банките са показали тези проекти пред ЕЦБ. Необходимо е от страна на ЕЦБ да се даде оценка за проектите, макар че те значително бяха неофициално експертно съгласувани в хода на правенето им. Оттам нататък би трябвало да се покаже прогрес във връзка с осъществяването на тези проекти от съответните банки. Максималният период за осъществяването им е шест месеца. В момента, в който ЕЦБ оцени като удовлетворяващ напредъка по проектите, които двете финансови институции са показали, би трябвало да даде зелена светлина за определяне на тясно съдействие.
Другата част от дилемите, които сами си поставихме, свързани с присъединението към ЕRM II, ние отчитаме като изпълнени.
Имате ли оценка от еврокомисията за тях?
Не. Посъветваха ни да изчакаме да встъпи новата комисия.
Но има късмет всичко да е завършило и България да получи покана за определяне на тясно съдействие и за ЕRM II до края на април.
Според вас има ли потребност от нов тип данъчна система в България?
Ние сме се зарекли, че до края на мандата на това държавно управление сходна смяна няма да се прави. Ако се върнем концептуално на въпроса - въвеждането на прогресивна канара изисква въвеждането на огромен политически консенсус и ще е на много висока политическа цена. Въвеждането на прогресивно облагане при равни други условия, първо, значи загуба за бюджета, което в допълнение ще понижи опцията на страната да се намесва и да организира избрани политики. 30 година след прехода към момента всеки е привикнал да оправдава всички неволи с страната като някакво нереално групово тяло, от което той не е част. Промяната би довела и до нарастване, и то в пъти, най-малко два пъти, на облагането на междинната класа. Всички опити на левицата да демонстрира разнообразни модели за възобновяване на прогресивното облагане не дават отговор на тези въпроси.
И отиваме на различен аспект за данъчна промяна – няма директна корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши казуса с неравенството. По-скоро ще сътвори отрицателни тласъци да се крият приходи. Не споделям, че плоският налог е безалтернативен, само че е доста по-лесно да бъде въведен, в сравнение с да бъде анулиран. Този спор няма да се организира скоро и сполучливо в България съгласно мен. За страдание в политическата среда, в която се намираме, смислени диспути се водят мъчно – и в медиите, и сред политиците, съвсем отсъстват в Народното събрание, което сигурно утежнява качеството на ръководство.
Как гледате на концепцията да се даде малко по-голяма финансова автономия на общините, като им се преотстъпи част от налог общ приход?
Дебатът има смисъл в подтекста на цялостната данъчна система и ролята на страната и общините. В момента дилемите, които общините са поели, са свързани главно с поддържането на локалната инфраструктура, за което източник би трябвало да бъде облагането на имуществото в общината. Общините са извънредно плахи в провеждането на такава политика. Да не кажем, че всеки кмет, с цел да се хареса и да вземе глас-два повече, поддържа равнища на локалните налози, които са несъответстващи по отношение на цената на парцелите. Преотстъпването на налози от централното държавно управление на локалното е допустимо, само че то наложително би трябвало да върви с преотстъпване на част от уговорките, които има централното държавно управление. Защото на процедура в региона на опазването на здравето, образованието, обществената политика общините нямат никакви задължения. В този смисъл, в случай че приказваме за преотстъпване и го създадем като директна връзка сред платения налог в съответната община, ще задълбочим неравенствата. Причината е, че София ще става по-богата, а Трекляно по-бедно. София ще стане безсмислено пренаселена, а Видин – изцяло обезлюден. Затова за децентрализация може да приказваме, само че освен за пари.
Опитахме се преди няколко години да създадем спор, в случай че дадем право на общините - според от икономическото развиване и икономическите възгледи на кмета на дадена община, да може с решение на общинския съвет да се открива спомагателен налог върху приходите на физическите лица над 10-те % в размер сред 0 и 2 пункта. В една София сходно нещо съгласно мен е допустимо.
Това обаче е нарастване на данъчната тежест.
Да, само че по решение на локалната общественост. И тогава общините може да решат да се борят за хора. В момента обаче, в който го анонсирахме, кметовете скочиха до тавана – не желаят да имат това право.
При понижаваща се демография и нереформирани обществени системи няма ли да се наложи на който и да е финансов министър в бъдеще да приказва за нарастване на налози, или има и различен излаз?
В идващите няколко години съгласно мен тази тематика няма да е на дневен ред. Ако приказваме за увеличаващ се напън в обществената система, той може да пристигна най-много по линия на пенсионната система. И то след няколко години, когато структурата на заети и пенсионери ще бъде такава, че фондът ще образува спомагателен недостиг. Тогава или би трябвало да се лимитират други разноски, или да се лимитират заплащанията от пенсионната система посредством адаптиране на формулата – понижаване на входящия поток посредством увеличение на пенсионната възраст. Към тази стъпка ще се върви неизбежно – в цяла Европа се случва.
Естествено постоянно има и догадка за нарастване на налози, само че аз бих съветвал всеки един сътрудник финансов министър да употребява това като нуклеарното копче. В страни, в които политически партии идват на власт с ангажимент да анулират плоския налог и да вкарат прогресивно облагане – да вземем за пример Северна Македония – сега, в който го направиха, министър председателят си изми ръцете с финансовия министър и го уволни.
Какво е свършено в Национална агенция за приходите след пробива и задоволително ли е съгласно вас?
Оказа се, че много неща не са били структурирани в осведомителното застраховане на Национална агенция за приходите. За страдание го разбрахме по неверния метод. Оттогава сме подхванали краткосрочни и дълготрайни ограничения. Краткосрочните са свързани със стабилизирането на системата в структурата, в която тя действа, а дълготрайните са изцяло преформатиране и създаване на нова система, която да е много по-интегрирана, а не да работят обособени системки на парче, всяка от които да си приказва с другите и да основава опасности от позиция на софтуерна сигурност и от позиция на допускане на нерегламентиран достъп до системата. Мога да ви уверя, че това, което е належащо да се направи, като бързи ограничения за недопускане на такива срамни пробиви като този от лятото на тази година, твърдят ни и сътрудниците от " Информационно обслужване ", и от Национална агенция за приходите, че е много по-трудно да се случат.
Иначе за жалост констатирахме извънредно доста недостатъци в цялостната организация на осведомителните системи на Национална агенция за приходите и за идващите 1-2 години там ще би трябвало да се свърши много работа. Милиони ще отидат за тази цел.
Национална агенция за приходите се оказа неподготвена и при въвеждането на една друга своя концепция – измененията в Наредба Н-18.
Агенцията се оказа прекомерно амбициозна при структурирането на този план за обгръщане на стопанския оборот във всичките му измерения. Факт е, че с помощта на бизнеса успяхме да усъвършенстваме много огромна част от предварителните условия, които организацията беше сложила – да обгръща безусловно всички процеси без значение от тяхната комплексност и трудност, нещо, което се оказа невероятно и безсмислено за някои от най-големите индустриални и софтуерни процеси.
Всичко това е станало с моето позволение, тъй като наредбата се издава от министъра на финансите. Убедих сътрудниците, че всяка дребна стъпка, съгласувана с бизнеса, която усъвършенства отчетността, без да вкарва непостижими и безсмислени тежести, е в вярна посока и по тази причина разделихме регламентацията в наредбата в обособени елементи, като се опитахме да решаваме от по-малките проблеми към по-големите. По-голямата част от тези диспути мина в градивен звук, тъй като в един миг бизнесът ни беше сърдит поради неизвестността дали и до каква степен сме склонни на еластичност и това, че ги притискаме в стената с едни много комплицирани софтуерни решения, които не бяха уверени, че ще реализиран задачите си.
Но разделяйки наредбата на части и решавайки дребни проблеми, ние напреднахме по тематики, по които нямаше прогрес. Като да вземем за пример регистрацията на онлайн продажбите, разплащанията с платежни принадлежности, досадните водения на касовите книги с лепене на кочаните.
Един план, който имаше прекомерно амбициозна първоначално цел и който година и половина по-късно, въпреки и от време на време да сме изнервяли бизнеса, сме получавали разбирането, че крайната цел би трябвало да е изсветляване на стопанската система, без бизнесът да бъде принуждаван да прави безсмислени вложения.
Бизнесът към момента е на мнение, че те са безсмислени.
Вероятно. Ще продължим дебатите по част от наредбата дружно с тях, до момента в който не почистим всички недоразумения, за жалост обаче към момента сме с много висок дял на сивата стопанска система и от време на време поради недобросъвестните се постанова да бъдем нелогично строги с добросъвестните. Създаваме досиета на компаниите, с цел да отграничаваме добросъвестните от недобросъвестните, доста ускорихме възобновяване на Данък добавена стойност, за някои го вършим и без инспекция към този момент. Опитваме се да бъдем гъвкави.
Въпросът е, че в тази ситуация бяхте неподготвени и не знаехте къде да стреляте, и по тази причина стреляхте по всички.
Резултатите във връзка с косвените налози са окуражителни.
Дали не се дължи на растежа на потреблението?
Възможно е, само че това е инструментариумът, с който могат да работят контролните органи. Той би трябвало да разчита главно на доброволност и на съблюдаване на закона. Но сме очевидци на една безкрайна борба сред фиска и данъкоплатците и в случай че тя е в границите на приложното поле на закона, е почтена. Но в случай че е борба кой няма да съблюдава закона, тогава приказваме за нарушение на публичния контракт. Не инцидентно с последните препоръчани промени в Закона за Данък добавена стойност се опитваме да решим един подобен проблем с наглото заобикаляне на закона посредством непрекъснато основаване на нови юридически лица за неплащане на Данък добавена стойност.
Интервюто взе Вера Денизова
© Надежда Чипева - Увеличението на приходите плюс упованията за съществени вложения през идващите една -две години през бюджета са буфер против вероятно закъснение на стопанската система
- По предварителни оценки на АПИ за довършването на " Хемус " трябват още 800-850 млн. лева Магистралата ще докара до увеличение на интереса на вложители към този район и ще усъвършенства икономическото положение на Севера.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Двете банки с финансов дефицит са показали шестмесечните си проекти пред ЕЦБ. В момента, в който ЕЦБ оцени като удовлетворяващ напредъка по проектите, би трябвало да даде зелена светлина за банковия съюз, оттова и България да влезе в ЕRМ II.
- Няма директна корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши казуса с неравенството Визитка
Владислав Горанов е финансов министър във втория и в третия кабинет на Бойко Борисов, откакто в първия бе заместител на Симеон Дянков. Бюджет 2020 е шестият подред, който се изготвя под негово управление, и може би последният опитимистичен, преди предстоящото закъснение на световната стопанска система да стартира да се усеща и в България.
Дотук мненията са, че бюджет 2020 наподобява на миналогодишния, като се изключи това, че е уравновесен. Защо няма никакви промени?
Много постоянно слушам рецензии към бюджета, че в него не се съдържат промени. Много пъти съм казвал – бюджетът не прави промени. Те се вършат от съответните министри и браншове.
Какви едри капиталови планове са планувани с финансовите разноски следващата година?
Извън модернизацията на армията и плановете по еврофондовете могат да се чакат планове в региона на пътната инфраструктура. Голяма част от тях бяха предплатено утвърдени – от държавното управление беше позволено на АПИ да започва подготовката на обекти, които ще се извършват през идващите няколко години и които по наша оценка са жизненоважни. Такива са Южната дъга на софийския околовръстен път - връзката на квартал " Младост " с автомагистрала " Тракия ", връзката на Дунав мост 2 при Видин с " Хемус ", довършването на " Хемус ", като занапред ще се проектира и търси финансиране за правата сред Велико Търново и Търговище, както и връзката с Русе и Дунав мост 1. Всичко това залагаме да бъде финансирано от една работеща тол-система, която би трябвало да започва началото на пролетта .
Има ли планове, като да вземем за пример " Струма ", за които може да се наложи финансиране от бюджета допълнително от плануваното?
Не е невероятно да се появи потребност от в допълнение финансиране най-малкото поради евентуални финансови корекции, които постоянно съпътстват такива огромни и комплицирани планове. В доста добра връзка сме с ръководещите органи. Но финансовите корекции не са изгубен за страната запас, а по-скоро усилват потребността от национално съфинансиране, доколкото тези европейски средства могат да се насочат към различен обект на територията на страната.
Откъде ще дойдат парите за продължение на " Хемус " след Велико Търново?
Изпълнението на бюджета за 2019 година към момента не ни дава тенденция дали сходно нещо ще е допустимо. Но в случай че има такава опция, персонално аз ще упорствам за такова решение, защото това за мен са най-смислено изхарчените средства. Аз в действителност имам вяра, че построяването на сходна автомагистрала ще докара до увеличение на интереса на вложители към този район и ще усъвършенства икономическото положение на Севера.
Имате ли предварителни калкулации какъв брой са нужни за тази последваща права на " Хемус "?
По напълно предварителни оценки на АПИ би следвало да се вмести в към 800-850 млн. лева
Защо парите за " Хемус " трябваше да се провиснал по този метод, а не се възнамеряват в бюджета, с цел да е транспарантно харченето им?
Подобна отчетност съществува и не е мъчно да бъде добита с условието на информация от АПИ и от " Автомагистрали ". А дали и за какво се получава по този начин, че в края на годината се образува подобен запас, това за жалост е реалност най-много поради закъснение в осъществяването на други капиталови планове в страната и за жалост поради натрупването на закъснение в касовото разплащане на еврофондовете, което евентуално ще бъде обезщетено в края на програмния интервал.
Това е и главната рецензия към бюджетите през последните години – че огромна част от парите се преразпределят и потъват в планове като 500-те милиони за язовири към ДКК, тъй като отчетността на тези пари се губи.
Със сигурност отчетността на нито един лев не е изгубена. Системите за отчетност са по този начин построени, че който се поинтересува, в това число и медиите, да имат достъп и да се знае кое звено дава отговор за този разход.
Дали държавното управление преразпределя разхода в границите на общия гласуван разход в бюджета, или се прави актуализация на бюджета, е въпрос на целенасоченост. Независимо че в този момент съм министър на финансите, постоянно съм защитавал тезата, че държавното управление би трябвало да има избрана еластичност. Ако се върнем обратно, точно държавното управление на ГЕРБ ограничи пълномощията на държавното управление, а не ги усили. До влизането в действие на Закона за обществените финанси нямаше потребност даже от решение на държавното управление, с цел да се правят сходни обезщетени промени в границите на бюджета. Всеки чиновник на Министерството на финансите си спомня универсалния член 34 на Закона за устройство на държавния бюджет и алинея 3, която предвиждаше министърът на финансите да може да прави всевъзможни вътрешнокомпенсирани промени сред обособените индикатори на бюджета единствено с автограф. И тогава, когато в предходни държавни управления в края на годината се заделяха пари за финансиране на пътни прави, това ставаше единствено с подписа на министъра.
За мен е реализиран оптимален баланс на еластичност на бюджета в ръцете на изпълнителната власт, дотолкоз, доколкото и в този момент внушенията за харчене на преизпълнението на приходите са в действителност погрешни. Нито един лев от преизпълнението на приходите не може да бъде изхарчен и не се харчи. Преизпълнението на приходите отива в нарастване на салдото на бюджета, най-малкото заради събитието, че разходната част не може да бъде надхвърлена без актуализация на бюджета.
Друг е въпросът – и тук постоянно можем да поносим рецензии, че можем да бъдем по-добри в успеваемостта на разноските.
Към септември данните за осъществяването на бюджета за 2019 година демонстрират, че е на плюс от над един милиард лв., въпреки това, залагате годината да приключи на недостиг от съвсем 2.5 милиарда лева Къде ще отидат тези пари?
Вероятно няма да се стигне до такова равнище на недостиг. Разчетите, които виждате, са статични все още на правене на актуализацията на бюджета, когато трябваше да обезпечим финансово придобиването на новите самолети за армията. Новата прогноза е, че дефицитът ще е доста по-нисък от 2% от Брутният вътрешен продукт, само че ще е преждевременно да вършим точни оценки.
В бюджет 2020 залагате 2.2 милиарда лева предел за вдишване на нов дълг следващата година, за какво?
Ако погледнете календара на идните погашения по ДЦК и включите най-лошия сюжет за привършване на тази година, оценката за до 2.2 милиарда лева ново финансиране е обвързвана точно с концепцията за поддържане на буфери. Какво имам поради – в последно време постоянно, изключително откакто пуснахме рамката на проектобюджет 2020, слушам рецензии, че в него липсват буфери. Бързам да отговоря – имаме фискално пространство сред уравновесения бюджет и оптимално допустимите по европейските правила 3% недостиг, което може да се употребява при неподходящо развиване на стопанската система, т.е. да подсигуряваме разходната част на бюджета, даже да има някакви циклични неблагополучия в приходната част. Поддържането на положително равнище на фискалния запас, т.е. на ликвидността, с която държавното управление разполага, подсигурява безпроблемно активиране на тези буфери, в случай че по някаква причина има неподходящи развития в идващите няколко години.
Очаквате ли такива? Макрорамката не подсказва.
Макрорамката е направена при вземане предвид на оценките на ЕЦБ и на Европейска комисия, и на МВФ, и на Световната банка. Естествено пред всяка една макропрогноза има избрани опасности, само че освен това равнище на претовареност и исторически най-ниската безработица е напълно естествено ние да разчитаме на частното търсене както по линия на крайното ползване, по този начин и на вложенията. Именно нарастването на приходите плюс упованията за съществени вложения през бюджета в идващите една-две години са този спомагателен буфер, който би трябвало, в случай че се върви към закъснение на стопанската система, да ни прекара по-плавно през тези разтърсвания. Увеличението на приходите също се чака да отиде в извънредно ползване и да омекоти възможни разтърсвания. Безспорно, в случай че проблемите в Европа се задълбочат внезапно, това неизбежно ще окаже въздействие върху нашата стопанска система.
И тогава какво вършим?
Когато стартира да страда износът, можеш да се опиташ да компенсираш с другите съставни елементи на Брутният вътрешен продукт – или да правиш повече вложения с вътрешни запаси, или да насърчиш повече извънредно ползване. Тогава нормално бюджетите минават на недостиг, с цел да работят антициклично. Но ние за разлика от други страни сме си оставили задоволително фискално пространство. В последните няколко години, когато имахме положително развиване на стопанската система и положителни фискални индикатори, заложихме и успяхме да генерираме остатъци в бюджета, които понижиха в допълнение дълговото задължение. Ние сме в една доста добра позиция от позиция на фискално пространство за намеса, в случай че се постанова. Знаем, че паричната политика не е на въоръжение, само че фискалната е на стартова позиция, в случай че се постанова – както във връзка с недостиг, по този начин и във връзка с ликвидните буфери. Но това са хипотези, които разясня единствено в подтекста на рецензията " Какво вършим, в случай че ".
Ако една страна с трицифрен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт се наложи внезапно да се финансира, е доста евентуално да бъде осъдена от пазара, до момента в който ние имаме условен комфорт в това отношение, в случай че се наложи да използваме спешни проекти.
В Закона за бюджета има един текст, който дава опция следващата година да се търси външно финансиране през четири банки. Този контракт не беше ли тригодишен?
В плана на бюджет 2020 е планувана опция в границите на ограничаването от 2.2 милиарда лева за вдишване на нов държавен дълг както на вътрешен, по този начин и на интернационалните финансови пазари. Съобразяваме поемането на пазарно насочен дълг с съответните условия и при допустимо най-хубавата цена за финансиране на страната. Възможността за външно финансиране чрез GMTN програмата не допуска наложително потреблението на четирите банки уредници по нея. Например по транзакцията през 2016 година единствено две от банките уредници бяха употребявани за водещи мениджъри. Практиката ни е при издаване на облигации на външните пазари да се ползва конкурсно начало за избор на водещи мениджъри, като се избират банки, които оферират най-хубави условия за съответната транзакция. GMTN програмата няма времеви период на деяние, само че е лимитирана до оптималния съвкупен номинален размер на облигациите, които могат да бъдат издадени в осъществяването й.
Очаквате ли при дебатите за бюджета да има изненади от дребните партии в обединението?
Няма индикации за такива. Но в съглашението за ръководство е записано, че няма да се трансформират налози. Оттам нататък евентуално ще имаме диалози за избрани политики.
В някои сериозни моменти разчитате на поддръжката на Движение за права и свободи.
На тяхната поддръжка сме разчитали по тематики, които за нас са червени линии и за жалост не съставляват такива за сътрудниците от другите партии, подкрепящи държавното управление. На сътрудниците от Движение за права и свободи сме разчитали за данъчната политика, тъй като за тях запазването на плоския налог и структурата на данъчното облагане е тематика, по която постоянно ще ни поддържат, даже да не я желаеме тази поддръжка.
Иска ли се нещо в подмяна на тази поддръжка от време на време?
От мен - не. В политическия спор постоянно стои съмнение за неофициални съглашения и ангажименти, които не се случват пред публиката, само че те в случай че не са пред аудитория, за тях постоянно може единствено да се спекулира. Няма нито един справедлив аршин, по който можем да потвърдим, или отречем сходни сделки.
Все още ли е реалистично до края на годината България да влезе в ЕRM II?
От позиция на процеса заявих неведнъж, че се движим в графика, който авансово си бяхме начертали. Това, което ненапълно може да ни забави, е обвързвано с две посоки – първо, ЕЦБ предложи на две от банките да изградят спомагателни финансови буфери. И неотдавна, доколкото съм осведомен, банките са показали тези проекти пред ЕЦБ. Необходимо е от страна на ЕЦБ да се даде оценка за проектите, макар че те значително бяха неофициално експертно съгласувани в хода на правенето им. Оттам нататък би трябвало да се покаже прогрес във връзка с осъществяването на тези проекти от съответните банки. Максималният период за осъществяването им е шест месеца. В момента, в който ЕЦБ оцени като удовлетворяващ напредъка по проектите, които двете финансови институции са показали, би трябвало да даде зелена светлина за определяне на тясно съдействие.
Другата част от дилемите, които сами си поставихме, свързани с присъединението към ЕRM II, ние отчитаме като изпълнени.
Имате ли оценка от еврокомисията за тях?
Не. Посъветваха ни да изчакаме да встъпи новата комисия.
Но има късмет всичко да е завършило и България да получи покана за определяне на тясно съдействие и за ЕRM II до края на април.
Според вас има ли потребност от нов тип данъчна система в България?
Ние сме се зарекли, че до края на мандата на това държавно управление сходна смяна няма да се прави. Ако се върнем концептуално на въпроса - въвеждането на прогресивна канара изисква въвеждането на огромен политически консенсус и ще е на много висока политическа цена. Въвеждането на прогресивно облагане при равни други условия, първо, значи загуба за бюджета, което в допълнение ще понижи опцията на страната да се намесва и да организира избрани политики. 30 година след прехода към момента всеки е привикнал да оправдава всички неволи с страната като някакво нереално групово тяло, от което той не е част. Промяната би довела и до нарастване, и то в пъти, най-малко два пъти, на облагането на междинната класа. Всички опити на левицата да демонстрира разнообразни модели за възобновяване на прогресивното облагане не дават отговор на тези въпроси.
И отиваме на различен аспект за данъчна промяна – няма директна корелация и сигурност, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши казуса с неравенството. По-скоро ще сътвори отрицателни тласъци да се крият приходи. Не споделям, че плоският налог е безалтернативен, само че е доста по-лесно да бъде въведен, в сравнение с да бъде анулиран. Този спор няма да се организира скоро и сполучливо в България съгласно мен. За страдание в политическата среда, в която се намираме, смислени диспути се водят мъчно – и в медиите, и сред политиците, съвсем отсъстват в Народното събрание, което сигурно утежнява качеството на ръководство.
Как гледате на концепцията да се даде малко по-голяма финансова автономия на общините, като им се преотстъпи част от налог общ приход?
Дебатът има смисъл в подтекста на цялостната данъчна система и ролята на страната и общините. В момента дилемите, които общините са поели, са свързани главно с поддържането на локалната инфраструктура, за което източник би трябвало да бъде облагането на имуществото в общината. Общините са извънредно плахи в провеждането на такава политика. Да не кажем, че всеки кмет, с цел да се хареса и да вземе глас-два повече, поддържа равнища на локалните налози, които са несъответстващи по отношение на цената на парцелите. Преотстъпването на налози от централното държавно управление на локалното е допустимо, само че то наложително би трябвало да върви с преотстъпване на част от уговорките, които има централното държавно управление. Защото на процедура в региона на опазването на здравето, образованието, обществената политика общините нямат никакви задължения. В този смисъл, в случай че приказваме за преотстъпване и го създадем като директна връзка сред платения налог в съответната община, ще задълбочим неравенствата. Причината е, че София ще става по-богата, а Трекляно по-бедно. София ще стане безсмислено пренаселена, а Видин – изцяло обезлюден. Затова за децентрализация може да приказваме, само че освен за пари.
Опитахме се преди няколко години да създадем спор, в случай че дадем право на общините - според от икономическото развиване и икономическите възгледи на кмета на дадена община, да може с решение на общинския съвет да се открива спомагателен налог върху приходите на физическите лица над 10-те % в размер сред 0 и 2 пункта. В една София сходно нещо съгласно мен е допустимо.
Това обаче е нарастване на данъчната тежест.
Да, само че по решение на локалната общественост. И тогава общините може да решат да се борят за хора. В момента обаче, в който го анонсирахме, кметовете скочиха до тавана – не желаят да имат това право.
При понижаваща се демография и нереформирани обществени системи няма ли да се наложи на който и да е финансов министър в бъдеще да приказва за нарастване на налози, или има и различен излаз?
В идващите няколко години съгласно мен тази тематика няма да е на дневен ред. Ако приказваме за увеличаващ се напън в обществената система, той може да пристигна най-много по линия на пенсионната система. И то след няколко години, когато структурата на заети и пенсионери ще бъде такава, че фондът ще образува спомагателен недостиг. Тогава или би трябвало да се лимитират други разноски, или да се лимитират заплащанията от пенсионната система посредством адаптиране на формулата – понижаване на входящия поток посредством увеличение на пенсионната възраст. Към тази стъпка ще се върви неизбежно – в цяла Европа се случва.
Естествено постоянно има и догадка за нарастване на налози, само че аз бих съветвал всеки един сътрудник финансов министър да употребява това като нуклеарното копче. В страни, в които политически партии идват на власт с ангажимент да анулират плоския налог и да вкарат прогресивно облагане – да вземем за пример Северна Македония – сега, в който го направиха, министър председателят си изми ръцете с финансовия министър и го уволни.
Какво е свършено в Национална агенция за приходите след пробива и задоволително ли е съгласно вас?
Оказа се, че много неща не са били структурирани в осведомителното застраховане на Национална агенция за приходите. За страдание го разбрахме по неверния метод. Оттогава сме подхванали краткосрочни и дълготрайни ограничения. Краткосрочните са свързани със стабилизирането на системата в структурата, в която тя действа, а дълготрайните са изцяло преформатиране и създаване на нова система, която да е много по-интегрирана, а не да работят обособени системки на парче, всяка от които да си приказва с другите и да основава опасности от позиция на софтуерна сигурност и от позиция на допускане на нерегламентиран достъп до системата. Мога да ви уверя, че това, което е належащо да се направи, като бързи ограничения за недопускане на такива срамни пробиви като този от лятото на тази година, твърдят ни и сътрудниците от " Информационно обслужване ", и от Национална агенция за приходите, че е много по-трудно да се случат.
Иначе за жалост констатирахме извънредно доста недостатъци в цялостната организация на осведомителните системи на Национална агенция за приходите и за идващите 1-2 години там ще би трябвало да се свърши много работа. Милиони ще отидат за тази цел.
Национална агенция за приходите се оказа неподготвена и при въвеждането на една друга своя концепция – измененията в Наредба Н-18.
Агенцията се оказа прекомерно амбициозна при структурирането на този план за обгръщане на стопанския оборот във всичките му измерения. Факт е, че с помощта на бизнеса успяхме да усъвършенстваме много огромна част от предварителните условия, които организацията беше сложила – да обгръща безусловно всички процеси без значение от тяхната комплексност и трудност, нещо, което се оказа невероятно и безсмислено за някои от най-големите индустриални и софтуерни процеси.
Всичко това е станало с моето позволение, тъй като наредбата се издава от министъра на финансите. Убедих сътрудниците, че всяка дребна стъпка, съгласувана с бизнеса, която усъвършенства отчетността, без да вкарва непостижими и безсмислени тежести, е в вярна посока и по тази причина разделихме регламентацията в наредбата в обособени елементи, като се опитахме да решаваме от по-малките проблеми към по-големите. По-голямата част от тези диспути мина в градивен звук, тъй като в един миг бизнесът ни беше сърдит поради неизвестността дали и до каква степен сме склонни на еластичност и това, че ги притискаме в стената с едни много комплицирани софтуерни решения, които не бяха уверени, че ще реализиран задачите си.
Но разделяйки наредбата на части и решавайки дребни проблеми, ние напреднахме по тематики, по които нямаше прогрес. Като да вземем за пример регистрацията на онлайн продажбите, разплащанията с платежни принадлежности, досадните водения на касовите книги с лепене на кочаните.
Един план, който имаше прекомерно амбициозна първоначално цел и който година и половина по-късно, въпреки и от време на време да сме изнервяли бизнеса, сме получавали разбирането, че крайната цел би трябвало да е изсветляване на стопанската система, без бизнесът да бъде принуждаван да прави безсмислени вложения.
Бизнесът към момента е на мнение, че те са безсмислени.
Вероятно. Ще продължим дебатите по част от наредбата дружно с тях, до момента в който не почистим всички недоразумения, за жалост обаче към момента сме с много висок дял на сивата стопанска система и от време на време поради недобросъвестните се постанова да бъдем нелогично строги с добросъвестните. Създаваме досиета на компаниите, с цел да отграничаваме добросъвестните от недобросъвестните, доста ускорихме възобновяване на Данък добавена стойност, за някои го вършим и без инспекция към този момент. Опитваме се да бъдем гъвкави.
Въпросът е, че в тази ситуация бяхте неподготвени и не знаехте къде да стреляте, и по тази причина стреляхте по всички.
Резултатите във връзка с косвените налози са окуражителни.
Дали не се дължи на растежа на потреблението?
Възможно е, само че това е инструментариумът, с който могат да работят контролните органи. Той би трябвало да разчита главно на доброволност и на съблюдаване на закона. Но сме очевидци на една безкрайна борба сред фиска и данъкоплатците и в случай че тя е в границите на приложното поле на закона, е почтена. Но в случай че е борба кой няма да съблюдава закона, тогава приказваме за нарушение на публичния контракт. Не инцидентно с последните препоръчани промени в Закона за Данък добавена стойност се опитваме да решим един подобен проблем с наглото заобикаляне на закона посредством непрекъснато основаване на нови юридически лица за неплащане на Данък добавена стойност.
Интервюто взе Вера Денизова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ