Константин Цанев – един от най- магнетичните мъже от социалистическото

Константин Цанев – един от най- магнетичните мъже от социалистическото кино, неотдавна завърши фотоси за кино лентата „ Преди да те не помни “. Ролята му на IT бизнесмен с двузначен морал не е основна, само че артистът, който от началото на 90-те години на предишния век живее в Германия, я приел без пазарлък – споделя, че за него значимото е да взе участие в огромната игра, наречена кино. Цанев - благополучен по буржоазен пенсионер след 29 години работа като редактор в „ Дойче веле “, няма никакво желание да се отхвърля от екрана и сцената в България, само че се надява, че тукашните създатели не робуват на токсичната политическа уместност.

 

Първият брачен партньор на Мария Каварджикова, празнуващ 70 години на 18 октомври, е в отлична форма, която поддържа и с ежедневен труд във фермата си в село Гюрншайтс, на 25 километра от Кьолн. Казва, че се усеща съвършено пред камерите. За него възрастта е единствено аритметика – като за всеки европеец от главната за цивилизованите общества междинна класа, който знае цената си.

 

Константин Цанев е наясно с опциите си на актьор още когато отхвърля на татко си да кандидатства медицина, а на майка си – стопанска система. Влиза във ВИТИЗ преди полови век – през лятото на 1973 година, без да разчита на който и да било. Дори родният му вуйчо, огромният режисьор Людмил Кирков, е сюрпризиран от триумфа на момчето – Константин е признат от самия Апостол Карамитев.

 

Но, уви, великият актьор и възпитател умира през ноември и Филип Филипов – фамозен режисьор и още по-известен скандалджия, се заема със студентите му. Но на водачите в класа – Цанев, Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Иван Балсамаджиев, никак не им подхожда, че професорът се отнася с тях повърхностно. Отмъщението им не закъснява – бягат от часовете му и описват наляво-надясно по какъв начин той спи зад тъмните си очила, до момента в който те му демонстрират етюдите си и чакат градивна рецензия.

 

Филипов, чийто прокълнат манталитет не е загадка за никого, ги зачислява на някогашния си помощник Енчо Халачев. Той не е доста по-любезен – отсича „ Не може “, когато Николай Машченко кани Константин Цанев да бъде Андреа Будинов в 5-серийната сага „ Пътят към София “ по едноименния разказ на Стефан Дичев. Константин Цанев изобщо не се колебае да избере фотосите в остарелия Пловдив пред лекциите. Халачев – предстоящо ревностен към младежката упоритост наставник, е толкоз покъртен от стоманения темперамент на Косьо, че отхвърля да му завери зимния учебен срок. „ Виновникът “ не се трогва – завършва шестмесечния си ангажимент в „ Пътят към София “ и се връща на учебно заведение.

 

Още повече че дипломният театър „ Гледна точка “ е същински възторг по „ Раковска “ – пиесата е взривоопасна с посланието за нужната, само че неприемлива през комунизма смяна на светогледа. Интересът е нечуван, половин София приказва за постановката, за която в средата на 70-те се изисква сериозна доза храброст. Героите са смачканите дребни руски хора, които се движат по ръба на психическото оцеляване, крепко наквасени с водка. Константин Цанев, Мамалев, Балсамаджиев, Елена Кънева, Мадлен Чолакова са като кълбовидни мълнии под прожекторите. А в салона се оказва славният режисьор Андрей Гончаров, който ще прави „ Бяг “ в Народния – неразрешената още от Сталин пиеса на Булгаков за проваления поход на Бялата войска при защитата на Крим.

 

След визитата си във ВИТИЗ Гончаров желае в екипа си няколко от абитуриентите на Енчо Халачев. Така Цанев – млад, хубав и сръчен, влиза в имперската натрупа още преди да е получил дипломата си от ВИТИЗ, защото е осъден за своеволието „ Пътят към София “. Дебютира като доцента в „ Бяг “ – един от най-силните облици на именития съветски кино ас Алексей Баталов в едноименния огромен руски филм.

 

За 14 години в Народния спектакъл Константин Цанев претърпява какво ли не – „ Хамлет “, „ Под игото “, „ Унижените и оскърбените “, от сантиментални герои до гея в „ Черна комедия “, в това число и две трусове. Публиката следи със спотаен мирис „ Големанов “, когато румънската планина Вранча подскача толкоз мощно, че се усеща и в София. Заради механически проблеми представлението закъснява с 30 минути и всички са на нокти.

 

Изнервени от цялата обстановка, Кирил Кавадарков и Юрий Ангелов побягват към стълбите, а Стефан Гецов остава, с цел да успокои 800-те фенове. „ Без суматоха, няма нищо ужасно “, работи като тв психотерапевта Кашпировски доайенът и евентуално избавя живота на доста хора, които са на косъм да се хвърлят към вратите, стъпквайки съседа.

 

Другият трус се усеща, до момента в който Константин Цанев е Сава Хашъмов играят „ Сенки “ – младокът вижда, че сътрудника му пребледнява и вмъква в разговора подобаващите думи, с цел да внесе равновесие. Корифеите утвърждават Цанев освен поради хладнокръвието му, а и тъй като постоянно съблюдава завета на титана Владимир Трендафилов: „ Последната писмен знак от последната дума на монолога би трябвало да се забие на последния ред на втория балкон “.

 

Косьо бързо се трансформира в любим на зрителките, най-ентусиазираните от които го чакат след финалните аплаузи за подписи. Той обаче няма по какъв начин да се впусне във флиртове – към този момент има брачна половинка и е лоялен млад татко. Връзката им с Мария Каварджикова е изпълнена с бурни страсти. При нея е обич от пръв взор - Косьо е квестор при изпитите й във ВИТИЗ, само че свалката става на бригада. Когато тя приключва първи курс, техните я пускат с гаджето й на море. Мария няма никакъв полов опит - Цанев е първият мъж в живота й и тя забременява от раз. Следва женитба и ваучър в ресторанта на операта – булката е в бяло и синьо. Две години след бебето Александра се появява и сестра й Гергана. Мария е единствената във ВИТИЗ, която ражда децата си, до момента в който учи.

 

 

През това време Цанев става все по-популярен – доста е виновен към фамилията, само че не пропуща нито мъжките сбирки с Мамалев и Емил Джамджиев, нито устоява на изкушението след следващ филм да си купи с хонорара автомобил на остаряло и да лежи под него. А това се случва относително постоянно. Константин Цанев е късметлия в занаята, макар, че се разминава с „ Оркестър без име “ – Людмил Кирков се притеснява, че ще погнат и двамата поради „ спор на ползи “. Затова пък племенникът му и Мария Каварджикова са дружно в „ Константин Философ “, „ Не знам, не чух, не видях “, „ Дом за нашите деца “, „ Вечери в Антимовския хан “, „ Ева на третия етаж “, а в „ Разводи, разводи “, са даже мъж и жена. Цанев е абониран за всеки втори сериал, а съветските кинаджии, които нерядко избират наши звезди за продукциите си, го обожават поради космополитното му лъчение, аристократичната външност, дълбоките зелени очи, изискания съблазън и отличното прилагане на езика им.

Той с лекост партнира на Сергей Бондарчук в „ Стършел “ и „ Семейство Карастоянови “. И е измежду дребното артисти, които нито един път не са правили пробни фотоси.

 

Но колкото и да е прогресивен професионалният му път, той е измежду любимците на паметния Телевизионен спектакъл, Косьо обмисля по какъв начин да избере цялата независимост, макар че в никакъв случай не го класират за гастролите на Народния на Запад. Като дете, което проговаря немски преди български – баба му, която го отглежда, е родена във Виена и е уверен, че рано или късно ще заживее в Германия. Има съображение да ненавижда комунизма и в червата – татко му, възпитаникът на Хайделберг, доктор Александър Цанев, който като доверчив родолюбец се прибира в България през първата седмица на септември 1944 година, се озовава в пандиза.

В Народната милиция е получен донос, че е членувал в младежката организация на нацистката партия, до момента в който е учил в Германия. Съден е като нарушител, губи и гражданските си права. Пускат го няколко години по-късно след писането на хиляди молби и даването на подкупи, а след това би трябвало още веднъж да приключи Медицинска академия, защото не признават „ фашисткото “ му обучение. Умира едвам на 53 година

 

Месеци преди изгрева на така наречен преход Цанев съумява да се снабди с рекомендация от Комитета за просвета – за специализация в Лондон, без значение, че не употребява британски. Дико Фучеджиев – тогава шеф на Народния спектакъл, затваря очите си за еднопосочния билет: София – Лондон – Мюнхен. И му подмята сякаш апропо: „ уповавам се, че няма да се върнеш “. Цанев мечтае да стартира работа като публицист в „ Свободна Европа “, само че след рухването на Берлинската стена в радиото настъпват промени. И той стартира да звъни всеки ден на Румяна Узунова в Кьолн, шефката на българската редакция в „ Дойче веле “. Уви, отговор няма. Отчаян купува кола втора ръка за 1000 марки и натиска газта към София. Лидерите на Съюз на демократичните сили го викат да бъде водещ на огромния наследник протест на 7 юни 1990 година

 

На идната заран поема назад към Германия – Румяна Узунова въпреки всичко му намира работа, въпреки и кат представител на хонорар. През първите седмици в Кьолн го приютява приятелско семейство. После наема някакво тясно и тягостно пространство, наподобяващо на кулоар – и вика трите си дами, с цел да останат с него. „ Никога не съм имал проблеми да работя каквото и да било – и като келнер, и като водач на такси. Бях подготвен да устоявам Мария и дъщерите ни “, разказвал е Цанев.

 

Мария Каварджикова обаче обяснимо няма по какъв начин да остане – нито знае немски, нито родопската й душа би могла да одобри някои неизбежни обществени ограничавания, съпътстващи сходни трансформации. Тя и Александра се прибират в София, Гергана остава с татко си. Един ден Цанев се качва до съветската редакция на радиото. Отваря вратата, вижда впечатляваща русокоска и естествено я заговаря на съветски. Тя ме дава отговор също на съветски и той почтено я пита дали е от Москва или Санкт Петербург. Марита – по този начин се споделя много по-младата от него дама, прецизира: „ Ами аз съм от Кьолн. Три дни по-късно заживява с нея “.

 

През 1994 година Цанев и Каварджикова задочно се развеждат публично, а той се дами за чаровницата, владееща няколко славянски езика. Майката на близнаците Константин и Елена, която продължава и до през днешния ден да работи за „ Дойче веле “, от дълго време се оправя отлично с българския, а наследниците на двойката всяко лято са в родината на татко си, с цел да се видят с каките Сашка и Гергана, и с племенничките, които са родени преди тях. Цанев и Мария Каварджикова са в прелестни другарски връзки – той не пропуща нейна премиера.

Инфо: Уикенд

Тагове: Константин Цанев Мария Каварджикова Георги Мамалев Емил Джамджиев Иван Балсамаджиев Николай Машченко Андрей Гончаров Алексей Баталов Сергей Бондарчук Марита