С преданост и любов!
Константин Еленков
Някъде чух или четох, че козата е прекомерно интелигентно творение - пие единствено чиста вода, пасе единствено екологично чисти треви и листа. Може би Диана Димих по тази причина е кръстила новата си поетична книга " Дива коза " (2019)?
Но, податлив към добиване на някакъв спомагателен и отвеждащ смисъл от заглавията, ще повторя нещо, което съм видял и в предходните книги на Диана - нейната артистична природа на превъплъщаването, способността й за самонаблюдение и самоанализ. А в това съгласно мен е и дарбата да рисуваш, да пресъздаваш пълноценни облици и картини. Но във фразата и обособените фрази и думи; в рисунката и картината се усещат духът и атрибутите на съвремието в неговия съвременен подтекст. А в този момент към този момент виждаме и художничката Диана Димих - в едни повече или по-малко пълноценни скици от младежките й години, автопортрети и портрети на най-близките й хора. Съвсем професионално изпипани са портретите на дядото!
Дивата коза се оказва едно ново саморазкриване на Диана Димих. Оная палавост и податливост към премеждие и случка са се съхранили. Но - и естетизирани - в случай че приемем акварелния елен от стр. 48 за преобразяване на дивата коза!
И въпреки всичко " Вироглава " си остава програмно - и в дословен, и в метафоричен смисъл. То е най-завършен, най-пълен облик на това, за което ставаше дума дотук!
То отхвърля по някакъв метод " Обрасна градината " ; обезсмисля и обезсилва резигнацията му; не ни разрешава да се съгласим с примирението и запустението - даже единствено като облик и метафора... Но най-хубавото опровергаване на това са ония стихове, в които господства тематиката за рода, детството и словото, сплетени в триединство (сигурно неслучайно обединени в цикъла " Лековит венец " ): " цветя в полето,/ лечителен венец ми свили/ с благоухание на детство... " ; " Нашите ги няма, а ги слушам./ Нечакани, забравени слова/ от мрачен вир изплуват. "
Има, естествено, и неща, които прилягат повече за домашно четиво. Но има и такива обрати, при които безусловно възкликваш: по какъв начин й идват сходни хрумвания? Как се раждат сходни видения: " Денят заглъхва./ Парка пресичам и слушам " пи-и-п "./ И тук ли? " Пи-и-п "./ Напомнят, някой е звънял. Но ето, не е телефонът./ Отново ситно-ситно " пи-и-п "./ Галактиката ли зове.../ О, те са!/ От гнездата./ Пиленца пиукат... "
Това ли са думите, които авторката " превърта ", та " мисълта да не блатяса "? Такова в действителност е елиптичното просветване, особено за стиховете на " родените " поети. На ония, които не измислят метафорите, а те сами кацат на рамото им.
Плод на нейните скиталчества - във времето и пространството, е серията документална прозаичност " Спасените ", която тя сътвори със Станко Михайлов (четири тома, 1300 страници!), за 21 деца на революционери от разнообразни страни с погубено детство, жертви на хитлеризма и сталинизма. На същата тематика са и трите им документални кино лентата " Спасете децата ".
" Светлото след него " идва добре като подзаглавие и на една отколешна моя тематика. Диана Димих, става известно, има богато завещание - татко й Ангел Колевски е пишел стихове и разкази. Има пиеса и стихове за деца. И гатанки, и доста комизъм, епиграми. Накрая и... престъпни романи! Диана е събрала негови произведения от разнообразни жанрове в сборника " Светлото след него " (2019). Богато четиво, основано от несъмнено надарен човек. Хваща ни още с първия роман - " Фалшификатор " - типичен пай роман, импресия, която става и за сюжет на киноновела!
И в идващите разкази долавяме " хватките " и способите на късия роман, на импресията: изненадваща поанта, с предстояща, само че трагична поука: " Въглища ", " На раздумка ", " Разходка ", и постоянно с иронични ударения: " Пред гишето ", " Културна облага ". Или, както отбелязва дъщерята в предговора: " хуморът е от обичаните му поприща: 7 от общо 11-те цикъла са изпълнени с смешки и закачки... "
Особено значим щрих се оказва изреченото във финала на " Откъс от незавършена творба ": " Поприведен, с орлов взор и прошарена брадичка, той доста приличаше на тогавашните аптекари, които около новите медикаменти добре познават целебните свойства на собственоръчно направените смески и помади. " По своята психическа изпъкналост и дълбочина цитираният край прави от " незавършената творба " най-завършената в този първи цикъл на книгата...
По-неравностойни и неравнопоставени са творбите от останалите цикли; те, естествено, носят очарованието на наивиста, само че в това време не отстъпват на гатанките, стиховете и епиграмите на съвременниците! Поглеждам фотографията на корицата: от нея ни гледа с подигравателно присвити очи човек претърпял и мъдър; портретът постоянно носи характерността на личността в неподозирани дълбочина и пълнота. В случая последвалите страници от романи уплътняват визията за този портрет: плътността е освен словесна, само че и психическа - с всичките условности на това резюме. Читателят освен това не може да не се съгласи с авторката на предговора, че: " Поместените тук творби допълват картината на литературния развой в България от времето на Втората международна война до края на ХХ в. "
Някъде чух или четох, че козата е прекомерно интелигентно творение - пие единствено чиста вода, пасе единствено екологично чисти треви и листа. Може би Диана Димих по тази причина е кръстила новата си поетична книга " Дива коза " (2019)?
Но, податлив към добиване на някакъв спомагателен и отвеждащ смисъл от заглавията, ще повторя нещо, което съм видял и в предходните книги на Диана - нейната артистична природа на превъплъщаването, способността й за самонаблюдение и самоанализ. А в това съгласно мен е и дарбата да рисуваш, да пресъздаваш пълноценни облици и картини. Но във фразата и обособените фрази и думи; в рисунката и картината се усещат духът и атрибутите на съвремието в неговия съвременен подтекст. А в този момент към този момент виждаме и художничката Диана Димих - в едни повече или по-малко пълноценни скици от младежките й години, автопортрети и портрети на най-близките й хора. Съвсем професионално изпипани са портретите на дядото!
Дивата коза се оказва едно ново саморазкриване на Диана Димих. Оная палавост и податливост към премеждие и случка са се съхранили. Но - и естетизирани - в случай че приемем акварелния елен от стр. 48 за преобразяване на дивата коза!
И въпреки всичко " Вироглава " си остава програмно - и в дословен, и в метафоричен смисъл. То е най-завършен, най-пълен облик на това, за което ставаше дума дотук!
То отхвърля по някакъв метод " Обрасна градината " ; обезсмисля и обезсилва резигнацията му; не ни разрешава да се съгласим с примирението и запустението - даже единствено като облик и метафора... Но най-хубавото опровергаване на това са ония стихове, в които господства тематиката за рода, детството и словото, сплетени в триединство (сигурно неслучайно обединени в цикъла " Лековит венец " ): " цветя в полето,/ лечителен венец ми свили/ с благоухание на детство... " ; " Нашите ги няма, а ги слушам./ Нечакани, забравени слова/ от мрачен вир изплуват. "
Има, естествено, и неща, които прилягат повече за домашно четиво. Но има и такива обрати, при които безусловно възкликваш: по какъв начин й идват сходни хрумвания? Как се раждат сходни видения: " Денят заглъхва./ Парка пресичам и слушам " пи-и-п "./ И тук ли? " Пи-и-п "./ Напомнят, някой е звънял. Но ето, не е телефонът./ Отново ситно-ситно " пи-и-п "./ Галактиката ли зове.../ О, те са!/ От гнездата./ Пиленца пиукат... "
Това ли са думите, които авторката " превърта ", та " мисълта да не блатяса "? Такова в действителност е елиптичното просветване, особено за стиховете на " родените " поети. На ония, които не измислят метафорите, а те сами кацат на рамото им.
Плод на нейните скиталчества - във времето и пространството, е серията документална прозаичност " Спасените ", която тя сътвори със Станко Михайлов (четири тома, 1300 страници!), за 21 деца на революционери от разнообразни страни с погубено детство, жертви на хитлеризма и сталинизма. На същата тематика са и трите им документални кино лентата " Спасете децата ".
" Светлото след него " идва добре като подзаглавие и на една отколешна моя тематика. Диана Димих, става известно, има богато завещание - татко й Ангел Колевски е пишел стихове и разкази. Има пиеса и стихове за деца. И гатанки, и доста комизъм, епиграми. Накрая и... престъпни романи! Диана е събрала негови произведения от разнообразни жанрове в сборника " Светлото след него " (2019). Богато четиво, основано от несъмнено надарен човек. Хваща ни още с първия роман - " Фалшификатор " - типичен пай роман, импресия, която става и за сюжет на киноновела!
И в идващите разкази долавяме " хватките " и способите на късия роман, на импресията: изненадваща поанта, с предстояща, само че трагична поука: " Въглища ", " На раздумка ", " Разходка ", и постоянно с иронични ударения: " Пред гишето ", " Културна облага ". Или, както отбелязва дъщерята в предговора: " хуморът е от обичаните му поприща: 7 от общо 11-те цикъла са изпълнени с смешки и закачки... "
Особено значим щрих се оказва изреченото във финала на " Откъс от незавършена творба ": " Поприведен, с орлов взор и прошарена брадичка, той доста приличаше на тогавашните аптекари, които около новите медикаменти добре познават целебните свойства на собственоръчно направените смески и помади. " По своята психическа изпъкналост и дълбочина цитираният край прави от " незавършената творба " най-завършената в този първи цикъл на книгата...
По-неравностойни и неравнопоставени са творбите от останалите цикли; те, естествено, носят очарованието на наивиста, само че в това време не отстъпват на гатанките, стиховете и епиграмите на съвременниците! Поглеждам фотографията на корицата: от нея ни гледа с подигравателно присвити очи човек претърпял и мъдър; портретът постоянно носи характерността на личността в неподозирани дълбочина и пълнота. В случая последвалите страници от романи уплътняват визията за този портрет: плътността е освен словесна, само че и психическа - с всичките условности на това резюме. Читателят освен това не може да не се съгласи с авторката на предговора, че: " Поместените тук творби допълват картината на литературния развой в България от времето на Втората международна война до края на ХХ в. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ