Победата на Борис Джонсън – силните късат връзките си с бедните и слабите
Консерваторите във Англия, предвождани от Борис Джонсън, реализираха безапелационна победа над лейбъристите. Така ще имат цялостно болшинство в Народното събрание и опция да осъществят Брекзит в най-кратък период. При съвсем напълно преброени гласове " Гардиън " показва, че консерваторите получават 363 места, лейбъристите - 202, Шотландската национална партия - 48, либералдемократите - 11, Зелените - 1, други - 22 (сред които северноирландските юнионисти с 8 места). Партията на Брекзит не получава места в Народното събрание. Даниел Смилов, експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики и специалист към Организацията за сигурност и съдействие в Европа, разяснява във " Facebook ".
Обединеното кралство ще излезе преди Нова година от Европейски Съюз. Победата на Борис Джонсън е неприятна вест за Европа: тя демонстрира, че политическите опортюнисти и на други места могат да се надяват получат сериозен електорален бонус. Брекзит краткотрайно консолидира 27-те в Европейски Съюз, само че изкушени да повторят триумфа на Джонсън сигурно ще има. А и в последна сметка излизането на една от най-големите, най-богати и военноспособни страни не може да е добра вест за Европейски Съюз.
Резултатите от изборите в Обединеното кралство демонстрират и още нещо.
Ако британците имаха пропорционална изборна система, в този момент Корбин щеше да е с равни шансове
с Джонсън да стане министър председател. Лейбъристите, либдем, зелените и шотландските националисти – партии, които са или срещу Брекзит, или са за втори референдум и доста мек Брекзит – имат повече гласове от консерваторите и брекзитърите. Но с мажоритарната система брекзитърските партии получиха голямо болшинство.
За да съумеят в мажоритарната система, лейбъристите трябваше да консолидират вота на тези, които желаят да останат в Европейски Съюз. Корбин обаче просто обърка електората си – тези, които желаеха Брекзит, по този начин или другояче отидоха при брекзитърите, а тези, които бяха срещу Брекзит, по този начин и не му повярваха и дадоха гласа си за други по-проевропейски партии. В Шотландия това бяха националистите и защото те са районна партия, това не докара до обща загуба на гласове за римейнърите. Но в Англия гласувалите за либдем напряко изгубиха гласа си – с към 12 % те ще вземат 12 места (вместо над 70, както би било в една пропорционална система).
Друга вест от Англия е, че завоят на Корбин към
по-радикално леви позиции – национализация, разхлабване на бюджета и така нататък – не получи поддръжка.
Тази тежка загуба демонстрира, че социалдемокрацията в Европа няма да завоюва нищо от един коренен завой наляво. Този урок би трябвало да го чуят в Германия и на други места, където левите се надяваха да се преродят по модела на Корбин. Този проект нощес също помята.
Като цяло успеха на Джонсън е победа за един нов свят на политически опортюнизъм. В този свят по-богатите и мощните ще се пробват да скъсват връзките си с по-бедните и по-слабите, да се отделят в привилегировани анклави. Мечтата на Джонсън е да направи Обединеното кралство данъчен парадайс, възползващ се от близостта си с огромния европейски пазар, само че нямащ задължения към по-слабите и небогати страни (и техните граждани) от този пазар. Джонсън е умалена имитация на Доналд Тръмп в това отношение.
Тези, които харесват един подобен свят, имат съображение за огромна наслада от нощес. Странното е, че този свят има своите огромни фенове и в България, която най-вероятно ще е губеща, даже и в случай че в него въобще има печеливши.
Обединеното кралство ще излезе преди Нова година от Европейски Съюз. Победата на Борис Джонсън е неприятна вест за Европа: тя демонстрира, че политическите опортюнисти и на други места могат да се надяват получат сериозен електорален бонус. Брекзит краткотрайно консолидира 27-те в Европейски Съюз, само че изкушени да повторят триумфа на Джонсън сигурно ще има. А и в последна сметка излизането на една от най-големите, най-богати и военноспособни страни не може да е добра вест за Европейски Съюз.
Резултатите от изборите в Обединеното кралство демонстрират и още нещо.
Ако британците имаха пропорционална изборна система, в този момент Корбин щеше да е с равни шансове
с Джонсън да стане министър председател. Лейбъристите, либдем, зелените и шотландските националисти – партии, които са или срещу Брекзит, или са за втори референдум и доста мек Брекзит – имат повече гласове от консерваторите и брекзитърите. Но с мажоритарната система брекзитърските партии получиха голямо болшинство.
За да съумеят в мажоритарната система, лейбъристите трябваше да консолидират вота на тези, които желаят да останат в Европейски Съюз. Корбин обаче просто обърка електората си – тези, които желаеха Брекзит, по този начин или другояче отидоха при брекзитърите, а тези, които бяха срещу Брекзит, по този начин и не му повярваха и дадоха гласа си за други по-проевропейски партии. В Шотландия това бяха националистите и защото те са районна партия, това не докара до обща загуба на гласове за римейнърите. Но в Англия гласувалите за либдем напряко изгубиха гласа си – с към 12 % те ще вземат 12 места (вместо над 70, както би било в една пропорционална система).
Друга вест от Англия е, че завоят на Корбин към
по-радикално леви позиции – национализация, разхлабване на бюджета и така нататък – не получи поддръжка.
Тази тежка загуба демонстрира, че социалдемокрацията в Европа няма да завоюва нищо от един коренен завой наляво. Този урок би трябвало да го чуят в Германия и на други места, където левите се надяваха да се преродят по модела на Корбин. Този проект нощес също помята.
Като цяло успеха на Джонсън е победа за един нов свят на политически опортюнизъм. В този свят по-богатите и мощните ще се пробват да скъсват връзките си с по-бедните и по-слабите, да се отделят в привилегировани анклави. Мечтата на Джонсън е да направи Обединеното кралство данъчен парадайс, възползващ се от близостта си с огромния европейски пазар, само че нямащ задължения към по-слабите и небогати страни (и техните граждани) от този пазар. Джонсън е умалена имитация на Доналд Тръмп в това отношение.
Тези, които харесват един подобен свят, имат съображение за огромна наслада от нощес. Странното е, че този свят има своите огромни фенове и в България, която най-вероятно ще е губеща, даже и в случай че в него въобще има печеливши.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ