Конфронтацията между Русия и Запада хвърля дългата си сянка и

...
Конфронтацията между Русия и Запада хвърля дългата си сянка и
Коментари Харесай

Ведран Джихич: Както в Украйна, така и в Босна и Херцеговина целта на Русия е да държи далеч НАТО и Европейския съюз

Конфронтацията сред Русия и Запада хвърля дългата си сянка и върху Балканите. Босна и Херцеговина е застрашена от разпад, не на последно място поради интервенция от страна на Москва. Подкрепяният от Сърбия и от Русия водач на босненските сърби - Милорад Додик , направи тези дни поредна стъпка към разединение на Република Сръбска от федералната страна.
Парламентът на босненските сърби в Баня Лука гласоподава за основаване на самостоятелен правосъден орган , който на процедура замества Конституционния съд на Босна и Херцеговина в Република Сръбска. Сепаратистките планове на босненските сърби включват още данъчната система, защитата и вътрешната сигурност - всички атрибути на самостоятелната страна. Додик даже си сложи период за осъществяване - 6 месеца, откакто на 2 декември беше в Москва и получи мълчешком утвърждение на Владимир Путин.
" Както в Украйна, по този начин и в Босна и Херцеговина задачата на Русия е да държи надалеч НАТО и Европейския съюз ", сподели за БНР Ведран Джихич от Центъра за проучвания на Югоизточна Европа в Грац.
" Заради рецесия на идентичността, НАТО и Европейски Съюз сервират Западните Балкани на Русия на тепсия. " Думите са на босненския политик Сабина Чудич и разказват с едно изречение геополитическия залог, забележим най-добре в Босна и Херцеговина.
През последните години следим симбиоза сред ползите на Република Сръбска и на Русия с главно две политически цели - едната е непременно да не бъде позволено приемането на още страни от Западните Балкани в НАТО. Това важи изключително за Босна и Херцеговина, където бошняците и хърватите се стремят към участието в Алианса. Същото важи и за Сърбия.

Другата цел на Русия е да провокира Запада, т.е. Европейски Съюз и Съединените щати, оформяйки в Босна и Херцеговина нов геополитически мини-фронт, редом с борбата към Украйна. Просто Балканите се трансфораха в нов плацдарм, а това несъмнено е тестване за западните сили ", проучва за " Събота 150 " Ведран Джихич.

Според него Европейски Съюз няма тактика за Босна и Херцеговина, а и за Западните Балкани като цяло, макар че в диалога си с новия немски канцлер Олаф Шолц американският президент Джо Байдън засегна Балканите:

Потвърдихме нашия ангажимент да приключим интеграцията на Западните Балкани в европейските институции. " Срещу това желание се изправя босненският сръбски водач, 62-годишният Милорад Додик, който систематично блокира конституционните промени, които Босна и Херцеговина би трябвало да организира като изискване за присъединение към Европейски Съюз и НАТО. Но може ли Додик да успее да отдели Република Сръбска от федерацията, и в случай че да - ще се намеси ли интернационалната общественост?
" В момента цялото внимание на международната общност е превзето от украинската рецесия. Освен това, Западните Балкани са значим геополитически район, само че непостижим със смисъла на Украйна. Западът, в лицето на НАТО и Европейският съюз, от дълго време осъзна, че Русия, само че и Китай играят двойна игра на Балканите, подкрепяйки властническите водачи и употребявайки слабостта на страните.

Милорад Додик в действителност предприе в Народното събрание на Република Сръбска стъпки, които нарушават Конституцията и суверенитета на Босна и Херцеговина. Но в това време Съединените щати незабавно реагираха със наказания. Европейският парламент също излезе с резолюция за налагане на наказания. Освен това има още цялостен набор от механизми, които могат да се приложат, с цел да не бъде позволено отцепването на Република Сръбска.

Босненският сръбски водач се бори за политическото си оцеляване и е подготвен на крайни решения. Той няма какво да губи и ще продължи - с поддръжката на Русия - да работи против суверенитета на Босна и Херцеговина. Но в дълготраен проект не считам, че Додик ще успее. А и да не забравяме, че НАТО е комшия на Босна и Херцеговина и разпределението на силите е малко по-различно, в сравнение с в и към Украйна ", споделя Ведран Джихич.
Но все пак той вижда паралели сред Босна и Херцеговина и Украйна :
" Структурни прилики несъмнено има. Разиграва се един и същи сюжет. А в лицето на босненския сръбски водач Милорад Додик Русия има подобаващ политически сътрудник, който от своя страна се усеща вдъхновен от съветската поддръжка в устрема си за самостоятелност на Република Сръбска.  С просто око е видно, че Русия употребява локални структури в преследването на ползите си да отслаби Запада - както в Източна Украйна, по този начин и в Босна и Херцеговина. Но има и една основна разлика - в Босна и Херцеговина въздействието на Запада е доста по-силно, а и географски някогашната югославска република е комшия на страни членки на Европейски Съюз, а не на Русия.

Разбира се, не трябва да се подценява поддръжката на Русия за Сърбия и с помощта на тази поддръжка въздействието на Сърбия в Босна и Херцеговина също набъбна. Усилено се приказва за построяването на нов сръбски свят, т.е. за остарялата концепция за Велика Сърбия. Но все пак не бих споделил, че сюжетът от Източна Украйна се ползва едно към едно в Босна и Херцеговина ".

В дневния ред на босненския сръбски водач Милорад Додик е отстраняването на Върховния представител на интернационалната общественост. В момента този пост се заема от германеца Кристиян Шмид, който някогашният канцлер Ангела Меркел наложи макар неодобрението на Русия.

" Върховният представител е " бодил в очите " на Додик, тъй като този пост е инструмент, основан и следен от Запада, който може да попречи на проектите му. Подкрепян от Русия, Додик желае да се отърси освен от Върховния представител, само че и от всички останали институции, които лимитират дейностите му. Такъв образец е Конституционният съд, в чийто състав има трима интернационалните съдии.

Додик, само че и Александър Вучич в Сърбия, както и Русия, се стремят към построяването на властнически националистически режим. Но в случай че погледнем детайлите, Додик ръководи с помощта на една построена от него корумпирана клиентелистка мрежа ", изяснява Ведран Джихич от Центъра за проучвания в Югоизточна Европа.

Друг " бодил в очите " на босненските сърби и Русия е военната задача на Европейски Съюз. Но единствено на пръв взор. Русия осъзнава, че задачата " Алтея " е слаба, само че в това време комфортна маша в ръцете й, с цел да упражнява напън върху Запада, както стана през ноември, когато Съветът за сигурност на Организация на обединените нации трябваше да продължи мандата й. Тази есен още веднъж следва решение за бъдещето на задачата.
" Така е, играта се повтаря. И играта се споделя: " Аз на тебе, ти на мене ". През ноември Русия заплаши да наложи несъгласие против продължаването на военната задача на Европейски Съюз и съумя да унижи висшия представител на интернационалната общественост, като не позволи наличието му на съвещанието на Съвета за сигурност. Така че тази есен играта ще се повтори. Ако Русия успее да отстрани задачата на Европейски Съюз, би имала една спънка по-малко в така и така слабия неприятелски тим.

Като цяло, явно тактиката на Путин е да нападна съперника на всички равнища. Виждаме го в Съвета за сигурност, видяхме го в Сирия, в Украйна и даже в връзките с Китай, както и на Западните Балкани. По този метод Путин съумява да крие няколко коза в ръкава, които постоянно може да извади.

Козът в този случай е правото на несъгласие на Русия върху разполагането на 600-те военнослужещи в задачата " Алтея ". Теоретично, Дейтънското спокойно съглашение, което постави завършек на войната в Босна и Херцеговина, разрешава функционалностите на европейската задача да се поемат от НАТО. Със сигурност  Русия не желае това ", сподели още пред БНР Ведран Джихич. И добавя:
" Този сюжет не трябва да се изключва. Ако " ножът опре до кокала ", нагледно казано, тогава НАТО ще поеме функционалностите на европейската задача. Просто Западът би трябвало да заеме позиция и да поеме отговорност, в случай че се стигне до толкоз яростна борба на Западните Балкани. Руската интервенция в този район заплашва ползите на Запада. Не имам вяра, че западните столици ще останат безразлични, в случай че задачата на Европейски Съюз бъде непосредствено застрашена. Тогава сигурно функционалностите й ще се поемат от НАТО.

А в НАТО членуват неевропейски страни, като да вземем за пример Турция. Наскоро австрийският външен министър Александър Шаленберг беседва в Берлин с немския първи посланик Аналена Бербок, и двамата обявиха, че Босна и Херцеговина не трябва да се трансформират в плацдарм на неевропейски сили.

" Имаха поради по-скоро Русия, само че и Китай и Турция, тъй като знаем, че Пекин и Анкара също са ангажирани със Западните Балкани.

В Босна и Херцеговина западните сили се намират в натоварен разговор и съгласуваност. Германия поддържа налагането на наказания против Милорад Додик. Предстои полемика във външната комисия на Екологичен потенциал по този въпрос. В този смисъл чакам Западът да се показа по-сплотен и по-координиран в политиката си в Босна и Херцеговина против неевропейските играчи Русия, Китай и Турция ". Това посчи още за БНР Ведран Джихич .
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР