Христо Йоцов: Свободата и оптимизмът са задължителни за всяко изкуство |
Композитор, аранжор, барабанист, учител. Автор на симфонични произведения, джазови пиеси и аранжименти, кино и театрална музика. Носител на редица влиятелни награди. Един от най-влиятелните и значими джаз музиканти в България.
Професор Христо Йоцов, ще отпразнува своята 60-годишнина на Plovdiv Jazz Fest с общ концерт с Антони Дончев и тяхната " Акустична версия ". По време на фестивала двамата ще бъдат удостоени с Награда за повсеместен принос в джаза.
Извънредната 2020 година за Вас се оказва изпълнена с хубави събития
Извънредната обстановка е тежка за всички ни, само че пък тя отвори и много благоприятни условия, до които другояче българските музиканти мъчно биха достигнали. Въведените ограничавания за пътешестване в света направиха налични за нас доста фестивали и подиуми, които всекидневно са окупирани от чужденци.
Лично аз осъществих тази година едни от най-големите си планове – присъединяване с Биг бенда " All Star " на Варненско лято, с " Jazz Cats " на фестивала в Плевен. Предстои с Варненската опера да осъществяваме " Jazz Cats ", към този момент надграден със симфоничен оркестър. С Хилда Казасян също имахме концерти. Разбира се и доста планове отпаднаха.
Затова би трябвало да кажа едно голямо благодаря и почит на Мирослава Кацарова и Танко Кацаров, които с героични старания не допуснаха Plovdiv Jazz Fest да се отсрочи, което би било най-лесното решение. Жалко е отпадането на Ричард Бона, тъй като можеше да се получи доста любопитна и необикновена среща на друг вид музиканти и стилове. Но рано или късно тя ще се реализира. Надявам се, че следващата година неуспелите да се осъществят хрумвания ще намерят своето място и време.
„ Аngry Cat " ли се оказа тази пандемична година за джаза, в случай че използваме името на едно от частите в плана „ Jazz Cats “?
Да, малко сме аngry от всичко това, само че и сме happy, тъй като България е една от доста дребното страни в Европа, в която културният живот не стопира. Това за мен е добра вест. Вероятно някои ще репликират: За вас музиката ли е по-важна или животът? За нас музикантите, двете неща са взаимно свързани и едното без другото не може.
Джазът първосигнално постоянно се е свързвал със независимост. Как се брани тази независимост в актуалната обстановка?
Всеки, който се занимава с изкуство би трябвало да изпитва тази независимост. Тя е безусловно наложителна. Но това със свободата на джаза е малко атавизъм, тъй като тази фраза важеше за годините, когато джазът в България малко или доста беше рестриктиран и джазовата музика беше знак на независимост.
Свободата е нужна за всяка креативна персона и в този смисъл тази неуравновесеност, насадена в последните месеци, дава най-сериозни отблясъци върху креативния развой. Не допустимо, до момента в който се облъчваме с ужасни вести и възприятие за невъзможност, в същото време да се основават доста положителни и стойностни неща. Дали ще излезем на сцената, или не - това е не е толкоз пагубно. То е част от специалността. Но творчеството страда доста сега.
Като ръководител на Българска музикална асоциация бяхте безапелационен, че хората на изкуството са показали единодушие и интензивност, невиждана до този миг. Само те обаче задоволителни ли са за оцеляване?
Мога да изразя висока степен на горделивост, че успяхме да се сплотим и да реализираме значително в структурирането на културния развой в България. В едно доста продуктивно съдействие с Министерството на културата се свършиха неща, които надали в миналото щяха да се създадат. Успяхме да извлечем максимума от създалата се обстановка. Немного страни могат да се похвалят с отварянето на толкоз доста стратегии, които под една или друга форма да подкрепят освен музикантите, само че и всички създатели. Това е една сериозна крачка напред, макар че има още доста какво да се реализира.
Звучите изненадващо оптимистично
Участвам, по един или различен метод, в този развой и по тази причина самоуверено мога да заявя това, което споделям. Разбира се всеки гледа по друг метод на обстановката. Един вижда полупразна чашата, различен – полупълна. Доста твърдоглав оптимист съм и въобще не се колебая в това, което върша. Аз персонално съумях да се съсредоточвам през тези месеци на мъртвило и да завърша много планове.
На подобен оптимизъм ли учите и студентите си?
Оптимизмът е безусловно наложителният най-малко, върху който би трябвало да стъпи човек, с цел да прави каквото и да било. През годините студенти са ме питали постоянно: Ясно, че би трябвало да поставим доста старания и да изучим всевъзможни дисциплини. Но ще можем ли да се осъществяваме? Ще имаме ли работа?
Обикновено отговорът ми е: Сега е времето да положиш оптимални старания, с цел да станеш толкоз добър, че да не останеш неусетен. Когато човек е доста добър, той мъчно може да се опази от вероятността да бъде видян и притеглен. Не мога да посоча сътрудник от моето обграждане, който да е без работа, да е зле, да се оплаква. Вярно е, че сме доста изобретателни и умеем да се приспособяваме, само че това се отнася и до класическите музиканти. Не всички и не непременно гледат на открито. Не са малко и сътрудниците, които се връщат.
Два юбилея отбелязвате през тази година - персонален и на Биг бенда на БНР, от който стартира и музикалният Ви път. Удовлетворяваща или още по-задължаваща е равносметката, която вършиме?
Аз се занимавам с музика. Цялото ми битие е ориентирано към музиката. Тези неща, които върша са напълно естествени, а не някакви героични достижения. Благодарен съм на опита, който натрупах на сцената и годините работа с доста музиканти от целия свят. И това е нескончаем развой, който е по-скоро наслаждение, в сравнение с обвързване.
По прилика със спектакъла " Какво да вършим с виолончелото " с проф. Анатоли Кръстев, на който Вие посветихте концерт, ще Ви попитам: Какво да вършим с джаза?
Каквото постоянно. Ще го свирим, ще го сътворяваме, ще привличаме хора, които да намират в тази музика опция за избор на фона на това, което им се предлага. Аз съм оптимист и във връзка с публиката, тъй като виждам в последно време, че всички джазови фестивали се радват на огромен триумф. В средата на септември в Плевен се състоя необикновен празник, с чудесна аудитория и въодушевление, както и с извънредно отношение от страна на общината. Концертът се организира на прекрасно място в градината на Военноисторическия музей. Когато човек става очевидец на такива неща, мъчно е след това да бъде черноглед.
Споменахте музикалните събития във Варна и Плевен. А в каква връзка е Пловдив с джаз музиката?
Пловдив постоянно е бил едно от постоянните места за развиването на джаз музиката. Като стартираме с " Младежка Джаз Среща ", на която ние като младежи свирихме, по-късно " Пловдивски джаз вечери " на Милчо Левиев. Сега Мирослава и Танко Кацарови поеха щафетата и сътвориха този Plovdiv Jazz Fest, който е един от най-сериозните некомерсиални джазови фестивали в България, с редица звездни имена в програмата си. В Пловдив е и един от непрекъснато функциониращите джаз клубове, които в страната се броят на пръсти. Така че Пловдив е едно доста съществено място за джаз.
Именно в Пловдив Ви следва концерт и връчване на Награда за изцяло творчество. С какви страсти очаквате събитието?
Най-голямата страст е, че ще свирим пред живи хора. Аз няма да изсвирвам пред онлайн аудитория, даже животът ми да зависи от това. Ако я няма живата среща с хората, цялата работа е безсмислена.
Приемам премията като един голям знак на внимание към тези повече от 40 години, които съм посветил на музиката. Най-хубавото е способността ни да ценим хората, съдействали в дадена област. В този смисъл се веселя доста. Всеки аплауз на концерт за нас е премия. Ние сме длъжни да вършим нещата по този начин, че хората да бъдат по някакъв метод ощастливени. Отиването на концерт не може да бъде обвързване или рутина. То би трябвало да е прекарване и празник. За музиканта всеки един подобен празник е премия.
Концертът на Христо Йоцов и Антони Дончев е на 6 ноември, от 21:00 часа, в Градски Дом на Културата " Борис Христов ", Пловдив, при всички противоепидемични ограничения. Билети.
Професор Христо Йоцов, ще отпразнува своята 60-годишнина на Plovdiv Jazz Fest с общ концерт с Антони Дончев и тяхната " Акустична версия ". По време на фестивала двамата ще бъдат удостоени с Награда за повсеместен принос в джаза.
Извънредната 2020 година за Вас се оказва изпълнена с хубави събития
Извънредната обстановка е тежка за всички ни, само че пък тя отвори и много благоприятни условия, до които другояче българските музиканти мъчно биха достигнали. Въведените ограничавания за пътешестване в света направиха налични за нас доста фестивали и подиуми, които всекидневно са окупирани от чужденци.
Лично аз осъществих тази година едни от най-големите си планове – присъединяване с Биг бенда " All Star " на Варненско лято, с " Jazz Cats " на фестивала в Плевен. Предстои с Варненската опера да осъществяваме " Jazz Cats ", към този момент надграден със симфоничен оркестър. С Хилда Казасян също имахме концерти. Разбира се и доста планове отпаднаха.
Затова би трябвало да кажа едно голямо благодаря и почит на Мирослава Кацарова и Танко Кацаров, които с героични старания не допуснаха Plovdiv Jazz Fest да се отсрочи, което би било най-лесното решение. Жалко е отпадането на Ричард Бона, тъй като можеше да се получи доста любопитна и необикновена среща на друг вид музиканти и стилове. Но рано или късно тя ще се реализира. Надявам се, че следващата година неуспелите да се осъществят хрумвания ще намерят своето място и време.
„ Аngry Cat " ли се оказа тази пандемична година за джаза, в случай че използваме името на едно от частите в плана „ Jazz Cats “?
Да, малко сме аngry от всичко това, само че и сме happy, тъй като България е една от доста дребното страни в Европа, в която културният живот не стопира. Това за мен е добра вест. Вероятно някои ще репликират: За вас музиката ли е по-важна или животът? За нас музикантите, двете неща са взаимно свързани и едното без другото не може.
Джазът първосигнално постоянно се е свързвал със независимост. Как се брани тази независимост в актуалната обстановка?
Всеки, който се занимава с изкуство би трябвало да изпитва тази независимост. Тя е безусловно наложителна. Но това със свободата на джаза е малко атавизъм, тъй като тази фраза важеше за годините, когато джазът в България малко или доста беше рестриктиран и джазовата музика беше знак на независимост.
Свободата е нужна за всяка креативна персона и в този смисъл тази неуравновесеност, насадена в последните месеци, дава най-сериозни отблясъци върху креативния развой. Не допустимо, до момента в който се облъчваме с ужасни вести и възприятие за невъзможност, в същото време да се основават доста положителни и стойностни неща. Дали ще излезем на сцената, или не - това е не е толкоз пагубно. То е част от специалността. Но творчеството страда доста сега.
Като ръководител на Българска музикална асоциация бяхте безапелационен, че хората на изкуството са показали единодушие и интензивност, невиждана до този миг. Само те обаче задоволителни ли са за оцеляване?
Мога да изразя висока степен на горделивост, че успяхме да се сплотим и да реализираме значително в структурирането на културния развой в България. В едно доста продуктивно съдействие с Министерството на културата се свършиха неща, които надали в миналото щяха да се създадат. Успяхме да извлечем максимума от създалата се обстановка. Немного страни могат да се похвалят с отварянето на толкоз доста стратегии, които под една или друга форма да подкрепят освен музикантите, само че и всички създатели. Това е една сериозна крачка напред, макар че има още доста какво да се реализира.
Звучите изненадващо оптимистично
Участвам, по един или различен метод, в този развой и по тази причина самоуверено мога да заявя това, което споделям. Разбира се всеки гледа по друг метод на обстановката. Един вижда полупразна чашата, различен – полупълна. Доста твърдоглав оптимист съм и въобще не се колебая в това, което върша. Аз персонално съумях да се съсредоточвам през тези месеци на мъртвило и да завърша много планове.
На подобен оптимизъм ли учите и студентите си?
Оптимизмът е безусловно наложителният най-малко, върху който би трябвало да стъпи човек, с цел да прави каквото и да било. През годините студенти са ме питали постоянно: Ясно, че би трябвало да поставим доста старания и да изучим всевъзможни дисциплини. Но ще можем ли да се осъществяваме? Ще имаме ли работа?
Обикновено отговорът ми е: Сега е времето да положиш оптимални старания, с цел да станеш толкоз добър, че да не останеш неусетен. Когато човек е доста добър, той мъчно може да се опази от вероятността да бъде видян и притеглен. Не мога да посоча сътрудник от моето обграждане, който да е без работа, да е зле, да се оплаква. Вярно е, че сме доста изобретателни и умеем да се приспособяваме, само че това се отнася и до класическите музиканти. Не всички и не непременно гледат на открито. Не са малко и сътрудниците, които се връщат.
Два юбилея отбелязвате през тази година - персонален и на Биг бенда на БНР, от който стартира и музикалният Ви път. Удовлетворяваща или още по-задължаваща е равносметката, която вършиме?
Аз се занимавам с музика. Цялото ми битие е ориентирано към музиката. Тези неща, които върша са напълно естествени, а не някакви героични достижения. Благодарен съм на опита, който натрупах на сцената и годините работа с доста музиканти от целия свят. И това е нескончаем развой, който е по-скоро наслаждение, в сравнение с обвързване.
По прилика със спектакъла " Какво да вършим с виолончелото " с проф. Анатоли Кръстев, на който Вие посветихте концерт, ще Ви попитам: Какво да вършим с джаза?
Каквото постоянно. Ще го свирим, ще го сътворяваме, ще привличаме хора, които да намират в тази музика опция за избор на фона на това, което им се предлага. Аз съм оптимист и във връзка с публиката, тъй като виждам в последно време, че всички джазови фестивали се радват на огромен триумф. В средата на септември в Плевен се състоя необикновен празник, с чудесна аудитория и въодушевление, както и с извънредно отношение от страна на общината. Концертът се организира на прекрасно място в градината на Военноисторическия музей. Когато човек става очевидец на такива неща, мъчно е след това да бъде черноглед.
Споменахте музикалните събития във Варна и Плевен. А в каква връзка е Пловдив с джаз музиката?
Пловдив постоянно е бил едно от постоянните места за развиването на джаз музиката. Като стартираме с " Младежка Джаз Среща ", на която ние като младежи свирихме, по-късно " Пловдивски джаз вечери " на Милчо Левиев. Сега Мирослава и Танко Кацарови поеха щафетата и сътвориха този Plovdiv Jazz Fest, който е един от най-сериозните некомерсиални джазови фестивали в България, с редица звездни имена в програмата си. В Пловдив е и един от непрекъснато функциониращите джаз клубове, които в страната се броят на пръсти. Така че Пловдив е едно доста съществено място за джаз.
Именно в Пловдив Ви следва концерт и връчване на Награда за изцяло творчество. С какви страсти очаквате събитието?
Най-голямата страст е, че ще свирим пред живи хора. Аз няма да изсвирвам пред онлайн аудитория, даже животът ми да зависи от това. Ако я няма живата среща с хората, цялата работа е безсмислена.
Приемам премията като един голям знак на внимание към тези повече от 40 години, които съм посветил на музиката. Най-хубавото е способността ни да ценим хората, съдействали в дадена област. В този смисъл се веселя доста. Всеки аплауз на концерт за нас е премия. Ние сме длъжни да вършим нещата по този начин, че хората да бъдат по някакъв метод ощастливени. Отиването на концерт не може да бъде обвързване или рутина. То би трябвало да е прекарване и празник. За музиканта всеки един подобен празник е премия.
Концертът на Христо Йоцов и Антони Дончев е на 6 ноември, от 21:00 часа, в Градски Дом на Културата " Борис Христов ", Пловдив, при всички противоепидемични ограничения. Билети.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ