Компаниите харчат прекалено много пари, за да поддържат унаследени системи(снимка:

...
Компаниите харчат прекалено много пари, за да поддържат унаследени системи(снимка:
Коментари Харесай

Как техническият дълг спъва иновациите


Компаниите харчат прекомерно доста пари, с цел да поддържат унаследени системи
(снимка: CC0 Public Domain)

За някои огромни предприятия техническият дълг*, насъбран в продължение на доста години, остава една от най-сериозните спънки пред цифровата промяна. Това може да включва непрекъсната поддръжка на остарели системи, сливания и придобивания или неприятни практики за разработка на програмен продукт.

Анкета измежду близо 500 европейски експерти в ИТ бранша демонстрира, че доста от предприятията са посветили повече от една четвърт от своите ИТ бюджети за справяне с техническия дълг – спрямо към една трета за нововъведения и създаване на нови благоприятни условия и близо 40% за осъществяване на настоящите интервенции.

Проблемът е още по-силно изразен при корпоративните компании. Те изразходват почти 4 от всеки 10 $ от своите ИТ бюджети за механически дълг, съгласно изследването, данни от което разгласява, отбелязва.

Изследването е дело на OutSystems, снабдител на платформи за така наречен „ приложения с малко код ”. С други думи, споделят от OutSystems, едвам към 30% или дори по-малко от ИТ бюджета са налични за поддържане на настоящите интервенции и за нововъведения благоприятни условия.

Въпреки че аргументите за техническия дълг са многочислени, първите два фактора, представени от респондентите, са големият брой езици и рамки за създаване, които пречат на напъните за рационализация. Не по-малко значителен проблем е в развойните екипи.

Наред с това не са редки случаите, когато разработчиците отсрочват поправянето на неточности, с цел да спазят крайните периоди за настоящи планове. се натрупват лавинообразно с течение на времето. Това потапя компанията в омагьосана серпантина на непрекъснато възходящ механически дълг.
още по тематиката
Според специалисти, проблемите с остарелите езици и рамки за създаване са по-остри при пазарите, които са по-отдавна развити в софтуерно отношение. По-„ младите ” пазари имат по-малко проблеми с остарелите системи и езици за програмиране.

„ Почти всяка по-голяма компания би имала механически дълг и този факт лъсна с настъпването на пандемията ”, споделя Марк Уизър, вицепрезидент на Outsystems за Азиатско-тихоокеанския район. „ Изведнъж ИТ отделите трябваше да цифровизират всичко доста бързо и да основат интерфейси за клиенти, които не са съществували преди. И те трябваше да създадат това с стеснен бюджет. Тогава се видя къде отиват парите – какъв брой доста се харчи, просто с цел да се поддържат ”.

И по този начин, близо седем от 10 компании в изследването споделят, че техническият дълг е лимитирал потенциала им за нововъведения. Малко над 60% от фирмите оповестяват, че техническият дълг води до доста закъснение на тяхното действие. 64% декларират, че това ще окаже огромно въздействие върху бъдещия им бизнес.

Като се има поради размера и сложността на техническия дълг, респондентите са били запитани и по отношение на способността им да решат казуса в този момент и в бъдеще. Повечето от мениджърите са уверени в триумфа на актуалните и идните си старания за справяне с казуса.

Според анализаторите обаче тази оптимистична картина може и да не е толкоз обещаваща, колкото наподобява на пръв взор. Възможно е значително мениджъри да подценяват наклонността и техническият дълг да се утежнява с течение на времето.

Измежду средствата за справяне с казуса с най-голям приоритет се оказват намаляването на текучеството и на броя на. От значение е и оправянето с неправилни архитектурни решения и въздействието на изменящите се управнически или регулаторни условия.

Като едно от най-съществените средства за справяне с техническия дълг се сочи роботизираното автоматизиране на процеси (RPA). В подкаст за ролята на техническия дълг в интервала след пандемията Брайън Хопкинс, вицепрезидент и основен анализатор във Forrester Research, неотдавна уточни, че техническият дълг не трябва да се отписва, с цел да се вкара RPA.

Позовавайки се на образец за самолетна компания, внедрила RPA, с цел да автоматизира човешката работа по култивиране на възходящия брой анулира в пика на пандемията, Хопкинс споделя, че компанията е съумяла да „ пренавие ” техническия си дълг единствено за седем дни.

* присъщата цена на спомагателната работа и преправяне, които се постановат от избора на елементарно (ограничено) софтуерно решение.
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР