„Тиква“ в Сатиричния театър
Комичен монолог на един готвач, влюбен в холивудска звезда – това е в резюме представлението „ Тиква “. Написано е от Александър Урумов, след съвещания с същински готвач на звезди, чиито мемоари са вплетени в спектакъла. Изиграно е от надарения и доста занимателен Димитър Живков, който ми е обичан още от „ Живак “.
На пръв взор тук има всички предпоставки за едно смешно и многопластово зрелище, отдадено на тънкостите на любовта и кулинарията. Смешният съставен елемент явно надвива, тъй като публиката се смее даже тук-там, където няма нищо занимателно – явно инерцията да се приема Димитър Живков за смешен артист е доста мощна. Съвсем в унисон с упованията от залата, артистът гримасничи и се прави на клоун малко повече от нужното.Цялото зрелище е разграничено на обособени истории, изиграни като етюди и някои от тях са доста сполучливи, а други – не толкоз. Има няколко елементи от спектакъла, които наподобяват като органично продължение на „ Живак “, в това число с вмъкнати обособени диалектни думи, там Димитър Живков е в стихията си и в действителност е необикновено комичен.
Моноспектаклите са предизвикателство даже за артисти с доста по-голям опит, вниманието е ориентирано към сцената от самото начало, упованията високи и, в действителност, удовлетворена съм. Забавлявах се и даже и да не запомня нищо от текста, сигурно ще виждам Димитър Живков още веднъж – превъзходен е!
На пръв взор тук има всички предпоставки за едно смешно и многопластово зрелище, отдадено на тънкостите на любовта и кулинарията. Смешният съставен елемент явно надвива, тъй като публиката се смее даже тук-там, където няма нищо занимателно – явно инерцията да се приема Димитър Живков за смешен артист е доста мощна. Съвсем в унисон с упованията от залата, артистът гримасничи и се прави на клоун малко повече от нужното.Цялото зрелище е разграничено на обособени истории, изиграни като етюди и някои от тях са доста сполучливи, а други – не толкоз. Има няколко елементи от спектакъла, които наподобяват като органично продължение на „ Живак “, в това число с вмъкнати обособени диалектни думи, там Димитър Живков е в стихията си и в действителност е необикновено комичен.
Моноспектаклите са предизвикателство даже за артисти с доста по-голям опит, вниманието е ориентирано към сцената от самото начало, упованията високи и, в действителност, удовлетворена съм. Забавлявах се и даже и да не запомня нищо от текста, сигурно ще виждам Димитър Живков още веднъж – превъзходен е!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




