Борисов: "Няма по-добри от нас"
Коментарът на Ясен Бояджиев е за " Дойче веле "
" Просто нямаме опция, няма по-добри от нас и всеки ден би трябвало оптимално да се потвърждаваме и да си изпълняваме програмата. Това осъществим ли го като стратегия, аз мисля, че ще се случат много по-добри неща. " Така министър председателят окуражава и стимулира министрите си малко преди те да одобряват Програмата за ръководство на държавното управление за интервала 2017 - 2021 година.
Онези, които му имат вяра безусловно и в действителност не виждат опция, евентуално изобщо няма да си създадат труда да погледнат тази стратегия. А и да я погледнат, несъмнено ще останат изцяло задоволени от забележителния ѝ размер – държавното управление дава обещание да извърши 902 ограничения в гонене на 236 цели, конкретизиращи 65 целта в 20 области.
Предлаганият тук най-общ прочит на програмата е за останалите - които не одобряват всичко на доверие и знаят, че опция постоянно има. Които се питат дали този път страната няма да свърне по някой различен път и дали пък няма забатачените промени най-сетне да тръгнат.
Много общи приказки
Големият размер няма да ги улесни да намерят отговорите на тези въпроси. Напротив. След упреците, че оповестените изначало цели на съдружното ръководство са прекомерно къси и неразбираеми, с подробната си стратегия ръководещите са отишли в противоположната прекаленост. От което наличието не е спечелило кой знае какъв брой. Такъв документ, несъмнено, не може да бъде до дъно съответен, само че общите приказки тук-там са много допълнително, тъй че не е ясно какви тъкмо са желанията на създателите и дали просто не са търсили " численост " с ограничения, чието осъществяване мъчно се поддава на премерване и елементарно се регистрира. Мерки, които в действителност разказват всекидневната активност и се подразбират от единствено себе си. Когато да вземем за пример задачата ти е " присъединение на България към Шенген и еврозоната ", е ненужно да обещаваш " дейни дейности за присъединение... ". Едва ли има и смисъл да отхвърлиш няколко бройки, като обещаеш " дейно противопоставяне на незаконни структури, профилирани в... " (всички съществени типове незаконна дейност), откакто по този начин или другояче това ти е работата. Същото е и когато предвиждаш " основаване на организация за дейно следствие на всеки открит случай на корупционно действие ". Въобще на моменти програмата наподобява на дневник, в който възпитаник дава обещание всеки ден да се храни по три пъти, нощем да спи, а през деня да върви на учебно заведение.Един от вицепремиерите патриоти разгласи, че се гордее с неналичието на чуждици в програмата, само че очевидно не я е чел деликатно. Така или другояче обаче в наукообразно дефинирани " ограничения " като " поддръжка за националната полицентрична мрежа, посредством интегрирани вложения... " и " разширение обсега на публичния дискурс по тематиките, свързани с... " най-малкият проблем са чуждиците.
Набива се на очи и непрекъснатото позоваване и препращане към всевъзможни тактики, проекти за деяние, годишни проекти, пътни карти, които (главно в бъдеще време) повече ще се проучват, усъвършенстват, актуализират, създават и одобряват, в сравнение с да се извършват.
Има, несъмнено, и раздели в програмата, които са изписани строго съответно. Не е чудно, че най-яркият образец измежду тях е транспортната политика. Тъй че, в случай че не друго, и третото държавно управление на този министър председател се обрисува като държавно управление на автомагистралите.
Патриотизмът и популизмът - под надзор
Общите приказки в програмата имат и една доста добра страна – приноса на по-малкия съдружен сътрудник, чието наличие в ръководството поначало будеше съществени опасения, съвсем напълно се вписва в тази категория. Разбира се, измежду главните правила на ръководството е попаднало " съхраняването и развиването на националната еднаквост " (какво включва тази еднаквост, популярност Богу, не е формулирано), а на значително места в текста се срещат неща като " патриотичното образование на младежта ", " възпитаване на съществени национални полезности ", " повече родолюбие в учебно заведение " и така нататък Но като цяло апетитите на националистите са под надзор, най-вече на реторично равнище и без съвсем никакви съответни задължения. С изключение може би на цели и ограничения като " поддържане на българската еднаквост, език и просвета в обичайните и новите български общности в чужбина ", " възстановяване успеваемостта на процесите по даване на българско поданство ", " въвеждане на военно образование в учебно заведение " (което така и така съществува). Очевидно под въздействие на патриотите се планува " разширение на опциите за доброволна военна работа ", само че финансови разбори и съответни планове липсват. Показателно е, че от обичаната за някои от тях концепция за връщане на наборната военна работа (която, като се изключи че няма за какво, няма и по какъв начин да бъде реализирана) е останало единствено обещанието за " пускане на необятен публичен спор по тематиката ".
Въобще, може би най-силната част на програмата е неналичието (освен на чуждици) на някакви нови и основни популистки забежки, еднопосочното (поне на думи) и прецизно придържане към евроатлантическата принадлежност на страната със блян за по-нататъшното ѝ интергриране, и твърдата финансова и фискална дисциплинираност.
Реформи под въпрос
От друга страна, още веднъж най-сериозни подозрения и опасения в програмата и на това държавно управление пораждат реформистките му планове и благоприятни условия.
Съдбата на някои от промените авансово наподобява обречена, също като при наборната военна работа. Например обещаното " започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса " още веднъж е намалено единствено до " иницииране на публичен спор по отношение на моделите и средствата за постигането " ѝ. Тоест, дебатът, който най-малко 10 години не е спирал, ще стартира изначало. Въобще след героичните, само че, общо взето, безплодни напъни в предходния мандат се вижда липса на възторг за промени в някои браншове – освен в опазването на здравето, само че и в Министерство на вътрешните работи, да кажем.Същевременно огромна част от плануваните промени съставляват повтаряне на дежурните задължения от управническите стратегии на предходните две държавни управления на ръководещата партия. Те от дълго време можеше и трябваше да бъдат изпълнени, само че не са. А при неналичието на съответни планове, графици и обосновки няма никакви гаранции, че ще бъдат. Например либерализацията на енергийния пазар. Или диверсификацията на газовите направления и доставки. Трите газови връзки със прилежащите страни би трябвало да проработят до 2020-а, само че две от тях още нямат даже цялостни предпроектни изследвания, а за връзката с Гърция се приказва 10 години, само че даже още не е разгласен търг за избор на изпълнителя ѝ. В тази рубрика е и прословутата административна промяна в частта ѝ за електронното ръководство. В програмата за кой ли път се приказва за електронно държавно управление, електронно опазване на здравето и правораздаване, за дотъкмяване на единната осведомителна система за противопоставяне на престъпността – все неща, за които в последните 10-15 години бяха изхарчени милиони, само че напредъкът е много непретенциозен.
Най-разочароваща е така наречен правосъдна промяна, която при новото държавно управление навлезе в следващата си фаза на реплика и към този момент даже интензивно се извършва. Като небрежно признатите ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс, които извършват прокламирания приоритет за " гарантиране на ефикасна, бърза и обективна правосъдна власт " напълно съгласно рецептите на основния прокурор.
Това, несъмнено, не е вест. Никой не е и очаквал друго. Въобще, в оповестената най-сетне стратегия на държавното управление изненади няма.
" Слава Богу ", биха споделили тези, които се тормозят, че страната може да бъде отклонена от досегашния си стратегическия път на развиване. " Лошо ", биха споделили очакващите същински дълбоки промени.
Успокояващото и за едните, и за другите е, че може и да не се " случат много по-добри неща ", както счита министър председателят. Но пък можеше да е и по-зле.
" Просто нямаме опция, няма по-добри от нас и всеки ден би трябвало оптимално да се потвърждаваме и да си изпълняваме програмата. Това осъществим ли го като стратегия, аз мисля, че ще се случат много по-добри неща. " Така министър председателят окуражава и стимулира министрите си малко преди те да одобряват Програмата за ръководство на държавното управление за интервала 2017 - 2021 година.
Онези, които му имат вяра безусловно и в действителност не виждат опция, евентуално изобщо няма да си създадат труда да погледнат тази стратегия. А и да я погледнат, несъмнено ще останат изцяло задоволени от забележителния ѝ размер – държавното управление дава обещание да извърши 902 ограничения в гонене на 236 цели, конкретизиращи 65 целта в 20 области.
Предлаганият тук най-общ прочит на програмата е за останалите - които не одобряват всичко на доверие и знаят, че опция постоянно има. Които се питат дали този път страната няма да свърне по някой различен път и дали пък няма забатачените промени най-сетне да тръгнат.
Много общи приказки
Големият размер няма да ги улесни да намерят отговорите на тези въпроси. Напротив. След упреците, че оповестените изначало цели на съдружното ръководство са прекомерно къси и неразбираеми, с подробната си стратегия ръководещите са отишли в противоположната прекаленост. От което наличието не е спечелило кой знае какъв брой. Такъв документ, несъмнено, не може да бъде до дъно съответен, само че общите приказки тук-там са много допълнително, тъй че не е ясно какви тъкмо са желанията на създателите и дали просто не са търсили " численост " с ограничения, чието осъществяване мъчно се поддава на премерване и елементарно се регистрира. Мерки, които в действителност разказват всекидневната активност и се подразбират от единствено себе си. Когато да вземем за пример задачата ти е " присъединение на България към Шенген и еврозоната ", е ненужно да обещаваш " дейни дейности за присъединение... ". Едва ли има и смисъл да отхвърлиш няколко бройки, като обещаеш " дейно противопоставяне на незаконни структури, профилирани в... " (всички съществени типове незаконна дейност), откакто по този начин или другояче това ти е работата. Същото е и когато предвиждаш " основаване на организация за дейно следствие на всеки открит случай на корупционно действие ". Въобще на моменти програмата наподобява на дневник, в който възпитаник дава обещание всеки ден да се храни по три пъти, нощем да спи, а през деня да върви на учебно заведение.Един от вицепремиерите патриоти разгласи, че се гордее с неналичието на чуждици в програмата, само че очевидно не я е чел деликатно. Така или другояче обаче в наукообразно дефинирани " ограничения " като " поддръжка за националната полицентрична мрежа, посредством интегрирани вложения... " и " разширение обсега на публичния дискурс по тематиките, свързани с... " най-малкият проблем са чуждиците.
Набива се на очи и непрекъснатото позоваване и препращане към всевъзможни тактики, проекти за деяние, годишни проекти, пътни карти, които (главно в бъдеще време) повече ще се проучват, усъвършенстват, актуализират, създават и одобряват, в сравнение с да се извършват.
Има, несъмнено, и раздели в програмата, които са изписани строго съответно. Не е чудно, че най-яркият образец измежду тях е транспортната политика. Тъй че, в случай че не друго, и третото държавно управление на този министър председател се обрисува като държавно управление на автомагистралите.
Патриотизмът и популизмът - под надзор
Общите приказки в програмата имат и една доста добра страна – приноса на по-малкия съдружен сътрудник, чието наличие в ръководството поначало будеше съществени опасения, съвсем напълно се вписва в тази категория. Разбира се, измежду главните правила на ръководството е попаднало " съхраняването и развиването на националната еднаквост " (какво включва тази еднаквост, популярност Богу, не е формулирано), а на значително места в текста се срещат неща като " патриотичното образование на младежта ", " възпитаване на съществени национални полезности ", " повече родолюбие в учебно заведение " и така нататък Но като цяло апетитите на националистите са под надзор, най-вече на реторично равнище и без съвсем никакви съответни задължения. С изключение може би на цели и ограничения като " поддържане на българската еднаквост, език и просвета в обичайните и новите български общности в чужбина ", " възстановяване успеваемостта на процесите по даване на българско поданство ", " въвеждане на военно образование в учебно заведение " (което така и така съществува). Очевидно под въздействие на патриотите се планува " разширение на опциите за доброволна военна работа ", само че финансови разбори и съответни планове липсват. Показателно е, че от обичаната за някои от тях концепция за връщане на наборната военна работа (която, като се изключи че няма за какво, няма и по какъв начин да бъде реализирана) е останало единствено обещанието за " пускане на необятен публичен спор по тематиката ".
Въобще, може би най-силната част на програмата е неналичието (освен на чуждици) на някакви нови и основни популистки забежки, еднопосочното (поне на думи) и прецизно придържане към евроатлантическата принадлежност на страната със блян за по-нататъшното ѝ интергриране, и твърдата финансова и фискална дисциплинираност.
Реформи под въпрос
От друга страна, още веднъж най-сериозни подозрения и опасения в програмата и на това държавно управление пораждат реформистките му планове и благоприятни условия.
Съдбата на някои от промените авансово наподобява обречена, също като при наборната военна работа. Например обещаното " започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса " още веднъж е намалено единствено до " иницииране на публичен спор по отношение на моделите и средствата за постигането " ѝ. Тоест, дебатът, който най-малко 10 години не е спирал, ще стартира изначало. Въобще след героичните, само че, общо взето, безплодни напъни в предходния мандат се вижда липса на възторг за промени в някои браншове – освен в опазването на здравето, само че и в Министерство на вътрешните работи, да кажем.Същевременно огромна част от плануваните промени съставляват повтаряне на дежурните задължения от управническите стратегии на предходните две държавни управления на ръководещата партия. Те от дълго време можеше и трябваше да бъдат изпълнени, само че не са. А при неналичието на съответни планове, графици и обосновки няма никакви гаранции, че ще бъдат. Например либерализацията на енергийния пазар. Или диверсификацията на газовите направления и доставки. Трите газови връзки със прилежащите страни би трябвало да проработят до 2020-а, само че две от тях още нямат даже цялостни предпроектни изследвания, а за връзката с Гърция се приказва 10 години, само че даже още не е разгласен търг за избор на изпълнителя ѝ. В тази рубрика е и прословутата административна промяна в частта ѝ за електронното ръководство. В програмата за кой ли път се приказва за електронно държавно управление, електронно опазване на здравето и правораздаване, за дотъкмяване на единната осведомителна система за противопоставяне на престъпността – все неща, за които в последните 10-15 години бяха изхарчени милиони, само че напредъкът е много непретенциозен.
Най-разочароваща е така наречен правосъдна промяна, която при новото държавно управление навлезе в следващата си фаза на реплика и към този момент даже интензивно се извършва. Като небрежно признатите ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс, които извършват прокламирания приоритет за " гарантиране на ефикасна, бърза и обективна правосъдна власт " напълно съгласно рецептите на основния прокурор.
Това, несъмнено, не е вест. Никой не е и очаквал друго. Въобще, в оповестената най-сетне стратегия на държавното управление изненади няма.
" Слава Богу ", биха споделили тези, които се тормозят, че страната може да бъде отклонена от досегашния си стратегическия път на развиване. " Лошо ", биха споделили очакващите същински дълбоки промени.
Успокояващото и за едните, и за другите е, че може и да не се " случат много по-добри неща ", както счита министър председателят. Но пък можеше да е и по-зле.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ