За гордостта на финландците - пълна готовност във всеки един момент, да действат като един
Коментар на водещия: Пътепис. Непознатата дума
Светослав Иванов,
„ Sisu “ е финска дума, която няма аналог или превод. Най-общо тя показва линия от националния темперамент, обвързвана с подготвеност на всеки един член на обществото да се сплоти с другите при положение на заплаха. Най-краткото пояснение в речниците е - мощ на волята, увереност и неизменност като групово изпитание на цялата нация.
Това е обвързвано с концепцията за тъкмо систематизиране на функциите в обществото, които всеки човек би трябвало да извършва при положение на рецесия. Точно написани за администрация, войска и полиция, черква и лечебни заведения, учебни заведения и учители, даже бизнес организации и чиновници.
Това е гордостта на финландците - цялостна подготвеност във всеки един миг, в случай че се наложи, да работят като един. Представете си го като елмаз - от горната страна седи водачеството, само че тъкмо под него е "психологическата резистентност " на хората, за която би трябвало да се погрижи то. Лидерите би трябвало да излъчват успокоение, ясни послания и грижа, да не демонстрират страстите си и конкретика, даже и когато би трябвало да вземе непопулярни ограничения.
"Националната сигурност не е отговорност единствено на една или няколко институции, а на всички ", показа ми през седмицата Петри Тойвонен, секретар на Комитета по сигурността, с който имах опцията да беседвам очи в очи в Хелзинки. В този комитет по предписание няма политици. Но има представители на частния бизнес, който знае в кой миг и по какъв начин, при положение на потребност, ще пренастрои производството си, с цел да поеме своята роля.
Защото, както ми споделиха в Хелзинки, "плановете са нищо, само че планирането е всичко ".
Финландските политици умеят да се сплотяват в интервали на рецесия - без значение дали е здравна, икономическа или военна. Когато настава сложен за цялото общество миг, по предписание той не се употребява за партийни цели, тъй като в сходни обстановки застрашени са всички, без значение от политическите си пристрастия.
Националните разногласия по основни решения са необичайност. Коалиционните кабинети - предписание. Разговарях с членове на външната комисия на финландския парламент във връзка рекордното за Финландия парламентарно болшинство, с което е гласувано решението за молба за участие в НАТО. Само допреди 3 месеца, ръководителят на комисията е бил измежду депутатите, уверени, че това не е нужно. Сега е на друго мнение и изяснява за какво. Преди 24 февруари едвам 20% от финландците са считали, че страната би трябвало да се причисли към НАТО, през днешния ден този % е 80.
Финландците са измежду тези аполитични общества, които не се интересуват от всяка стъпка, решение или деяние на държавното управление и депутатите си. Повечето министри и народни представители даже не са измежду най-популярните персони и си остават такива до края на мандатите си. И се гордеят с това - обществото има вяра в своя избор, а политиците дават отговор с безусловна религия в обществото. Ако политици и общество се разминат, постоянно това се отразява на изборния резултат.
Защото когато една стопанска система е мощна и всеки получава почтено заплащане за труда си по ясни правила на права и отговорности към другите, тогава той живее с чувството, че личният му живот е в личните му ръце. В този случай, страната е просто поръчител и страж на законността и разпоредбите.
Няма я страната, която да те води за ръка даже по кална пътека, няма я страната, от която постоянно да очакваш и която да наричаш "тая страна ", заседнал в мисли за това, че заплатата не стига, че по този начин и за толкоз години не построиха детска градина за детето ти. Или че ще си разбиеш колата по надупчените като след война пътища до изринатите от градежи тротоари. На фона на това по през целия ден да слушаш препирни, кавги, най-различни схеми, по който този ще удари оня, трети откраднал тези пари, с цел да регистрира % на четвърти.
Много е уморително. Точно по тази причина си разреших да ви опиша малко за Финландия, до която пътувах през седмицата. Защото неналичието ни чувство, че държиш личния си живот, в личните си ръце, е най-деградивното и най-разяждащото душeвността на жителя на една страна. Мисълта, че нищо не зависи от него, чувството, че никой не знае каква е ролята му в обществото и каква би била тя в интервал на рецесия. Истерията в общественото пространство.
Разбирането, че политиците са тези, от които зависи живота ти. Не, не зависи от тях. Зависи от нас. Всичко зависи от нас. И ще пристигна ден, в който ще го разберем. Въпросът е имаме ли мощ на волята, увереност и неизменност. И по-важното - ще имаме ли психическата резистентност да го реализираме?
Светослав Иванов,
„ Sisu “ е финска дума, която няма аналог или превод. Най-общо тя показва линия от националния темперамент, обвързвана с подготвеност на всеки един член на обществото да се сплоти с другите при положение на заплаха. Най-краткото пояснение в речниците е - мощ на волята, увереност и неизменност като групово изпитание на цялата нация.
Това е обвързвано с концепцията за тъкмо систематизиране на функциите в обществото, които всеки човек би трябвало да извършва при положение на рецесия. Точно написани за администрация, войска и полиция, черква и лечебни заведения, учебни заведения и учители, даже бизнес организации и чиновници.
Това е гордостта на финландците - цялостна подготвеност във всеки един миг, в случай че се наложи, да работят като един. Представете си го като елмаз - от горната страна седи водачеството, само че тъкмо под него е "психологическата резистентност " на хората, за която би трябвало да се погрижи то. Лидерите би трябвало да излъчват успокоение, ясни послания и грижа, да не демонстрират страстите си и конкретика, даже и когато би трябвало да вземе непопулярни ограничения.
"Националната сигурност не е отговорност единствено на една или няколко институции, а на всички ", показа ми през седмицата Петри Тойвонен, секретар на Комитета по сигурността, с който имах опцията да беседвам очи в очи в Хелзинки. В този комитет по предписание няма политици. Но има представители на частния бизнес, който знае в кой миг и по какъв начин, при положение на потребност, ще пренастрои производството си, с цел да поеме своята роля.
Защото, както ми споделиха в Хелзинки, "плановете са нищо, само че планирането е всичко ".
Финландските политици умеят да се сплотяват в интервали на рецесия - без значение дали е здравна, икономическа или военна. Когато настава сложен за цялото общество миг, по предписание той не се употребява за партийни цели, тъй като в сходни обстановки застрашени са всички, без значение от политическите си пристрастия.
Националните разногласия по основни решения са необичайност. Коалиционните кабинети - предписание. Разговарях с членове на външната комисия на финландския парламент във връзка рекордното за Финландия парламентарно болшинство, с което е гласувано решението за молба за участие в НАТО. Само допреди 3 месеца, ръководителят на комисията е бил измежду депутатите, уверени, че това не е нужно. Сега е на друго мнение и изяснява за какво. Преди 24 февруари едвам 20% от финландците са считали, че страната би трябвало да се причисли към НАТО, през днешния ден този % е 80.
Финландците са измежду тези аполитични общества, които не се интересуват от всяка стъпка, решение или деяние на държавното управление и депутатите си. Повечето министри и народни представители даже не са измежду най-популярните персони и си остават такива до края на мандатите си. И се гордеят с това - обществото има вяра в своя избор, а политиците дават отговор с безусловна религия в обществото. Ако политици и общество се разминат, постоянно това се отразява на изборния резултат.
Защото когато една стопанска система е мощна и всеки получава почтено заплащане за труда си по ясни правила на права и отговорности към другите, тогава той живее с чувството, че личният му живот е в личните му ръце. В този случай, страната е просто поръчител и страж на законността и разпоредбите.
Няма я страната, която да те води за ръка даже по кална пътека, няма я страната, от която постоянно да очакваш и която да наричаш "тая страна ", заседнал в мисли за това, че заплатата не стига, че по този начин и за толкоз години не построиха детска градина за детето ти. Или че ще си разбиеш колата по надупчените като след война пътища до изринатите от градежи тротоари. На фона на това по през целия ден да слушаш препирни, кавги, най-различни схеми, по който този ще удари оня, трети откраднал тези пари, с цел да регистрира % на четвърти.
Много е уморително. Точно по тази причина си разреших да ви опиша малко за Финландия, до която пътувах през седмицата. Защото неналичието ни чувство, че държиш личния си живот, в личните си ръце, е най-деградивното и най-разяждащото душeвността на жителя на една страна. Мисълта, че нищо не зависи от него, чувството, че никой не знае каква е ролята му в обществото и каква би била тя в интервал на рецесия. Истерията в общественото пространство.
Разбирането, че политиците са тези, от които зависи живота ти. Не, не зависи от тях. Зависи от нас. Всичко зависи от нас. И ще пристигна ден, в който ще го разберем. Въпросът е имаме ли мощ на волята, увереност и неизменност. И по-важното - ще имаме ли психическата резистентност да го реализираме?
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ