Бюджетните дефицити или какво става, когато светнат лампите и купонът свърши
Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
След две години на висок стопански напредък и преизпълнение на бюджетните цели държавното управление продължава да възнамерява бюджетни дефицити, макар положителните упования за икономическото развиване през идващите три години. Обясненията за това варират от нерешителност – разстройване на възможни претенции за спомагателни разноски, през опция за дискреционни разноски от държавното управление без глобата на Народно събрание – в случай че действителното осъществяване на бюджета е по-добро от заложеното, през мързел – продължение на остарялата политика, само че при нова икономическа конюнктура, та чак до неспособност – привързаност към политиката на дефицити.
Вероятно отговорът е по малко от всичко, само че водещият принцип продължава да бъде концентрирането на голяма дискреционна власт в ръководещите за всевъзможен тип непредвидени разноски с непрогледен темперамент и неразбираема успеваемост. Пример за това е безпроблемното утвърждение на близо 2 милиарда лева непредвидени разноски през 2016 година – за финансово застраховане на държавната стратегия за саниране и за покриване на разноските, свързани с арбитражното дело против НЕК. Тази година липсват такива непредвидени разноски, само че държавното управление е решително, че в последното тримесечие ще успее да изхарчи целия остатък от 2,4 милиарда лева, насъбран до края на октомври 2017 година
В известна степен държанието на ръководещите прилича това на държавното управление до 2008 година – залагане на консервативни прогнози за приходите, които се преизпълняват и стремително харчене на преизпълнението в края на годината. Има обаче и две съществени разлики. По-малката е, че в допълнение на горното актуалното държавно управление не извършва цялостния размер на плануваните си разноски, което разрешава в края на годината да се трансферират средства от финансови към настоящи разноски – заплати, прехрана, обществени заплащания, или да се вършат непредвидени разноски. По-голямата разлика е, че бюджетите до 2008 година се възнамеряват с остатък, до момента в който проектите в този момент са за дефицити, а по-доброто осъществяване на фискалните цели зависи напълно от преценката на държавното управление.
Това е проблем, тъй като бюджетните разноски са лишени от еластичност, без значение от осъществяването на приходите или развиването на стопанската система. Така да вземем за пример в интервала 2009-2011 година спадът на приходите, спрямо 2008 година, е към 2,5 милиарда лева приблизително на година, до момента в който разноските се усилват с към 1,1 милиарда лева приблизително на година, което води и до годишни дефицити от към 1,6 милиарда лева приблизително.
Защо е значимо това? Защото развиването на стопанската система има повтаряем темперамент и годините на стопански напредък са последвани от стопански рецесии. Предвиждането на точния миг на рецесията, както и нейната причина, е на процедура невероятно, само че няма спор, че такава рано или късно ще има. Затова и Европейската комисия предлага трупане на остатъци по време на висок стопански напредък, които да се харчат по време на рецесия – урок, потвърден през годините в целия свят.
Предвид високия стопански напредък в страната през последните две години и упованията за запазването му в идващите три години, моментът наподобява подобаващ за смяна на фискалната политика от трупане на дефицити към бюджетни остатъци и попълване на фискалния запас. Резервът се потвърди като значим инструмент за опазване както на фискалната, по този начин и на финансовата и икономическата непоклатимост през рецесията от 2009 година и последвалия потрес за бюджета през 2009 и 2010 година В края на 2008 година България има дълг от 13% от Брутният вътрешен продукт и фискален резерв[1] от близо 8,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на 2009 година дългът се усилва с едвам 0,7% от Брутният вътрешен продукт, само че запасът спада на половина – до 4,3%. През 2010-2011 година фискалният запас към този момент е стопен до към 1,6% от Брутният вътрешен продукт. В същото време Латвия, която има дълг от към 10% от Брутният вътрешен продукт, подписва съглашение с Международния валутен фонд за финансова помощ в края на 2008 година, а Румъния, с дълг от към 16% от Брутният вътрешен продукт, прави същото в средата на 2009 година Благодарение на фискалните си запаси България не търси външна помощ и усилва дълга си с едвам 2% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2009-2010 година, а останалото финансиране на дефицитите е обезпечено от фискалния запас – към 7% от Брутният вътрешен продукт.
След постигане на най-ниското си равнище през 2013 година фискалният запас стартира да се усилва и към средата на 2017 година възлиза на близо 6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това равнището му е с към 1/3 по-ниско спрямо това от 2008 година Именно по тази причина, а и заради удобната икономическа среда, е повече от целесъобразно последователното възобновяване на фискалния запас най-малко до предкризисните му равнища, което в случай че стартира задоволително рано, може да става с по-умерени темпове – от към 1% от Брутният вътрешен продукт на година.
Оправданията на политиците, че понижаване на обществените разноски би влошило икономическото развиване не се удостоверяват през 2016 и 2017 година, когато с по-малко от плануваните обществени разноски се реализира по-висок от планувания стопански напредък. По време на рецесията те имаха и друго опрощение – в рецесия не се вършат промени. Кризата от дълго време свърши и е време за промени, преди да е пристигнала идната!
Редактор: Деница Райкова
След две години на висок стопански напредък и преизпълнение на бюджетните цели държавното управление продължава да възнамерява бюджетни дефицити, макар положителните упования за икономическото развиване през идващите три години. Обясненията за това варират от нерешителност – разстройване на възможни претенции за спомагателни разноски, през опция за дискреционни разноски от държавното управление без глобата на Народно събрание – в случай че действителното осъществяване на бюджета е по-добро от заложеното, през мързел – продължение на остарялата политика, само че при нова икономическа конюнктура, та чак до неспособност – привързаност към политиката на дефицити.
Вероятно отговорът е по малко от всичко, само че водещият принцип продължава да бъде концентрирането на голяма дискреционна власт в ръководещите за всевъзможен тип непредвидени разноски с непрогледен темперамент и неразбираема успеваемост. Пример за това е безпроблемното утвърждение на близо 2 милиарда лева непредвидени разноски през 2016 година – за финансово застраховане на държавната стратегия за саниране и за покриване на разноските, свързани с арбитражното дело против НЕК. Тази година липсват такива непредвидени разноски, само че държавното управление е решително, че в последното тримесечие ще успее да изхарчи целия остатък от 2,4 милиарда лева, насъбран до края на октомври 2017 година
В известна степен държанието на ръководещите прилича това на държавното управление до 2008 година – залагане на консервативни прогнози за приходите, които се преизпълняват и стремително харчене на преизпълнението в края на годината. Има обаче и две съществени разлики. По-малката е, че в допълнение на горното актуалното държавно управление не извършва цялостния размер на плануваните си разноски, което разрешава в края на годината да се трансферират средства от финансови към настоящи разноски – заплати, прехрана, обществени заплащания, или да се вършат непредвидени разноски. По-голямата разлика е, че бюджетите до 2008 година се възнамеряват с остатък, до момента в който проектите в този момент са за дефицити, а по-доброто осъществяване на фискалните цели зависи напълно от преценката на държавното управление.
Това е проблем, тъй като бюджетните разноски са лишени от еластичност, без значение от осъществяването на приходите или развиването на стопанската система. Така да вземем за пример в интервала 2009-2011 година спадът на приходите, спрямо 2008 година, е към 2,5 милиарда лева приблизително на година, до момента в който разноските се усилват с към 1,1 милиарда лева приблизително на година, което води и до годишни дефицити от към 1,6 милиарда лева приблизително.
Защо е значимо това? Защото развиването на стопанската система има повтаряем темперамент и годините на стопански напредък са последвани от стопански рецесии. Предвиждането на точния миг на рецесията, както и нейната причина, е на процедура невероятно, само че няма спор, че такава рано или късно ще има. Затова и Европейската комисия предлага трупане на остатъци по време на висок стопански напредък, които да се харчат по време на рецесия – урок, потвърден през годините в целия свят.
Предвид високия стопански напредък в страната през последните две години и упованията за запазването му в идващите три години, моментът наподобява подобаващ за смяна на фискалната политика от трупане на дефицити към бюджетни остатъци и попълване на фискалния запас. Резервът се потвърди като значим инструмент за опазване както на фискалната, по този начин и на финансовата и икономическата непоклатимост през рецесията от 2009 година и последвалия потрес за бюджета през 2009 и 2010 година В края на 2008 година България има дълг от 13% от Брутният вътрешен продукт и фискален резерв[1] от близо 8,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на 2009 година дългът се усилва с едвам 0,7% от Брутният вътрешен продукт, само че запасът спада на половина – до 4,3%. През 2010-2011 година фискалният запас към този момент е стопен до към 1,6% от Брутният вътрешен продукт. В същото време Латвия, която има дълг от към 10% от Брутният вътрешен продукт, подписва съглашение с Международния валутен фонд за финансова помощ в края на 2008 година, а Румъния, с дълг от към 16% от Брутният вътрешен продукт, прави същото в средата на 2009 година Благодарение на фискалните си запаси България не търси външна помощ и усилва дълга си с едвам 2% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2009-2010 година, а останалото финансиране на дефицитите е обезпечено от фискалния запас – към 7% от Брутният вътрешен продукт.
След постигане на най-ниското си равнище през 2013 година фискалният запас стартира да се усилва и към средата на 2017 година възлиза на близо 6% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това равнището му е с към 1/3 по-ниско спрямо това от 2008 година Именно по тази причина, а и заради удобната икономическа среда, е повече от целесъобразно последователното възобновяване на фискалния запас най-малко до предкризисните му равнища, което в случай че стартира задоволително рано, може да става с по-умерени темпове – от към 1% от Брутният вътрешен продукт на година.
Оправданията на политиците, че понижаване на обществените разноски би влошило икономическото развиване не се удостоверяват през 2016 и 2017 година, когато с по-малко от плануваните обществени разноски се реализира по-висок от планувания стопански напредък. По време на рецесията те имаха и друго опрощение – в рецесия не се вършат промени. Кризата от дълго време свърши и е време за промени, преди да е пристигнала идната!
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ