Иракският петрол не бива да остава в сянката на кризата САЩ - Иран
Коментар на Джулиан Лий от Bloomberg
Драмата към президента Доналд Тръмп и спазването на нуклеарната договорка от страна на Иран отвлича вниманието от по-неотложен въпрос. Увеличаването на напрежението в Северен Ирак може да има доста по-непосредствено влияние върху нефтените потоци и към този момент води до по-високи цени.
Сривът на по този начин наречената „ Ислямска страна “ (ИД) в Ирак би трябвало да бъде причина за празненства и национално обновяване. Вместо това тя докара страната до ръба на революция. Изтласкването на бунтовници от последните им замъци в Северен Ирак докара иракските военни и подкрепяните от Иран милиции до пряк спор със силите, правилни на кюрдското районно държавно управление (РКП) в нефтените полета към Киркук.
Иракските сили започнаха дейности, с цел да си възвърнат контрола над нефтените полета покрай града и през уикенда откриха надзор над рафинерията на града. Те упрекнаха РКП, че разполага с бойци от настоящата в Турция ПКК, в това, което те считат за война против Ирак. Фючърсите в Лондон нарастнаха с 1,7%, откакто през предходната седмица към този момент бяха се бяха вдигнали до 2,8%.
Въпреки че в северните петролни полета се създава доста по-малко, в сравнение с в южната част на страната, те въпреки всичко са значими, както стопански, по този начин и стратегически, както за държавното управление на кюрдите, по този начин и на Багдад. На непосреден риск са изложени към 120 000 барела нефт дневно, създаден от полетата под контрола на РКП, за които претендират Багдад. Около 60 000 барела дневно към момента се създават от следената от Багдад North Oil Company и се изнасят посредством кюрдски газопровод. Ако Турция затвори тръбопровода - който минава към терминала за експорт на средиземноморското крайбрежие – казусът може да стане доста по-голям.
Кюрдите са построили личен водопровод до турската граница, откакто следените от Багдад трасета паднаха в ръцете на ИД през 2014 година Кюрдските войски поеха също и контрола над регионите към град Киркук, в това число няколко нефтени залежи, откакто иракската войска избяга. Макар че дейностите му сигурно да не разрешиха на тези полета да попаднат в ръцете на бунтовници, Багдад в този момент ги желае назад.
Сякаш обстановката не беше задоволително напрегната, РКП организира референдум за самостоятелност. Гласуването не беше лимитирано до кюрдските провинции в Североизточен Ирак, а включваше и противоречивия регион Киркук. Резултатът беше сладкодумен, защото над 92 % гласоподаваха в интерес на самоопределението.
Дали това визира и други отвън района? Познайте.
Кюрдското районно държавно управление изнася към 565 000 барела недопечен путрол дневно, почти същото количество, каквото и членът на ОПЕК Катар.
Турция, която се опасява от въздействието на референдума върху личното си кюрдско население, заплаши да затвори тръбопровода от Кюрдистан до своя средиземноморски петролен терминал в Джейхан. РКП е изнесло 160 млн. барела през Турция до момента тази година, съгласно статистика на Bloomberg. Въпреки че потокът остава неизменен през трите седмици след провеждането на гласуването, Турция може да го спре за една нощ.
Около една трета от този нефт се създава от задгранични вложители като DNO ASA, Genel Energy Plc и Gulf Keystone Petroleum Ltd. По-големи компании със мощна политическа поддръжка също вложиха в района. Руските " Газпром Нефт “ и „ Роснефт “ имат ползи и в кюрдски планове, както и " Шеврон ". Не единствено, че всевъзможни разстройства ще навредят на тези компании, само че и европейски рафинерии също ще бъдат притиснати.
На риск е изложено и производството на Багдад в северните региони. След като загуби тръбопровода си за Турция, иракското държавно управление доставя недопечен нефт, създаван от неговата North Oil Company, посредством кюрдската инфраструктура. Двулични длъжностни лица обаче би трябвало да са за интервенцията - те афишират, че продажбите на нефт от РПК са противозаконни – само че те нямат различен избор, с изключение на да го употребяват по време на дълъг интервал от време, с цел да се създаде различно трасе.
Кюрдистан явно е в доста уязвима позиция. Той е мощно подвластен от приходите от износа на нефт, само че това от своя страна напълно зависи от преноса през Турция. Няма различен жизнерадостен метод доста количество недопечен нефт от Кюрдистан да стигне до интернационалните пазари.
Но не е единствено икономическата опасност от страна на Турция, пред която са изправени кюрдите. Иран затвори граничните пунктове, Багдад забрани полети и наложи банкови ограничавания. Иракските войски и подкрепяните от Иран шиитски милиции наподобява се концентрират на границите на следената от кюрдите територия. Кюрдите са изпратили 6 000 спомагателни бойци, с цел да пазят Киркук, страхувайки се от офанзива.
Нито едно от тези неща обаче не се случва.
За разлика от референдума за самостоятелност в региона на Каталуния в Испания, кюрдското гласоподаване беше необвързващо. Неговата цел не беше да разгласи самостоятелност, а да даде мандат на кюрдските водачи да договарят за нови връзки с Багдад. Възможността, основана от провалянето на ИД в Ирак, би трябвало да се употребява като платформа за договаряния към федерална конструкция за страната, която резервира географската си целокупност и нефтени потоци, като в същото време основава условия за вложения, от които толкоз обезверено се нуждае.
Не е ясно обаче дали заканите с оръжие и политическите ще ескалират. Ако кюрдският експорт бъде спрян, резултатът ще се простира надалеч оттатък непосредствения район. За средиземноморските рафинерии може да е мъчно бързо да заменят кюрдските доставки, тъй като различните източници ще би трябвало да пътуват от доста по-далеч, с цел да стигнат до тях. Това изместване съвсем неизбежно ще затегне средиземноморските пазари на недопечен нефт и, в случай че бъде продължено, може единствено да помогне за ускорение на пресъхване на запасите.
Докато политиците са фокусирани върху Иран, непосредственият фокус на всички участници в петролния пазар би трябвало да бъде Ирак.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Драмата към президента Доналд Тръмп и спазването на нуклеарната договорка от страна на Иран отвлича вниманието от по-неотложен въпрос. Увеличаването на напрежението в Северен Ирак може да има доста по-непосредствено влияние върху нефтените потоци и към този момент води до по-високи цени.
Сривът на по този начин наречената „ Ислямска страна “ (ИД) в Ирак би трябвало да бъде причина за празненства и национално обновяване. Вместо това тя докара страната до ръба на революция. Изтласкването на бунтовници от последните им замъци в Северен Ирак докара иракските военни и подкрепяните от Иран милиции до пряк спор със силите, правилни на кюрдското районно държавно управление (РКП) в нефтените полета към Киркук.
Иракските сили започнаха дейности, с цел да си възвърнат контрола над нефтените полета покрай града и през уикенда откриха надзор над рафинерията на града. Те упрекнаха РКП, че разполага с бойци от настоящата в Турция ПКК, в това, което те считат за война против Ирак. Фючърсите в Лондон нарастнаха с 1,7%, откакто през предходната седмица към този момент бяха се бяха вдигнали до 2,8%.
Въпреки че в северните петролни полета се създава доста по-малко, в сравнение с в южната част на страната, те въпреки всичко са значими, както стопански, по този начин и стратегически, както за държавното управление на кюрдите, по този начин и на Багдад. На непосреден риск са изложени към 120 000 барела нефт дневно, създаден от полетата под контрола на РКП, за които претендират Багдад. Около 60 000 барела дневно към момента се създават от следената от Багдад North Oil Company и се изнасят посредством кюрдски газопровод. Ако Турция затвори тръбопровода - който минава към терминала за експорт на средиземноморското крайбрежие – казусът може да стане доста по-голям.
Кюрдите са построили личен водопровод до турската граница, откакто следените от Багдад трасета паднаха в ръцете на ИД през 2014 година Кюрдските войски поеха също и контрола над регионите към град Киркук, в това число няколко нефтени залежи, откакто иракската войска избяга. Макар че дейностите му сигурно да не разрешиха на тези полета да попаднат в ръцете на бунтовници, Багдад в този момент ги желае назад.
Сякаш обстановката не беше задоволително напрегната, РКП организира референдум за самостоятелност. Гласуването не беше лимитирано до кюрдските провинции в Североизточен Ирак, а включваше и противоречивия регион Киркук. Резултатът беше сладкодумен, защото над 92 % гласоподаваха в интерес на самоопределението.
Дали това визира и други отвън района? Познайте.
Кюрдското районно държавно управление изнася към 565 000 барела недопечен путрол дневно, почти същото количество, каквото и членът на ОПЕК Катар.
Турция, която се опасява от въздействието на референдума върху личното си кюрдско население, заплаши да затвори тръбопровода от Кюрдистан до своя средиземноморски петролен терминал в Джейхан. РКП е изнесло 160 млн. барела през Турция до момента тази година, съгласно статистика на Bloomberg. Въпреки че потокът остава неизменен през трите седмици след провеждането на гласуването, Турция може да го спре за една нощ.
Около една трета от този нефт се създава от задгранични вложители като DNO ASA, Genel Energy Plc и Gulf Keystone Petroleum Ltd. По-големи компании със мощна политическа поддръжка също вложиха в района. Руските " Газпром Нефт “ и „ Роснефт “ имат ползи и в кюрдски планове, както и " Шеврон ". Не единствено, че всевъзможни разстройства ще навредят на тези компании, само че и европейски рафинерии също ще бъдат притиснати.
На риск е изложено и производството на Багдад в северните региони. След като загуби тръбопровода си за Турция, иракското държавно управление доставя недопечен нефт, създаван от неговата North Oil Company, посредством кюрдската инфраструктура. Двулични длъжностни лица обаче би трябвало да са за интервенцията - те афишират, че продажбите на нефт от РПК са противозаконни – само че те нямат различен избор, с изключение на да го употребяват по време на дълъг интервал от време, с цел да се създаде различно трасе.
Кюрдистан явно е в доста уязвима позиция. Той е мощно подвластен от приходите от износа на нефт, само че това от своя страна напълно зависи от преноса през Турция. Няма различен жизнерадостен метод доста количество недопечен нефт от Кюрдистан да стигне до интернационалните пазари.
Но не е единствено икономическата опасност от страна на Турция, пред която са изправени кюрдите. Иран затвори граничните пунктове, Багдад забрани полети и наложи банкови ограничавания. Иракските войски и подкрепяните от Иран шиитски милиции наподобява се концентрират на границите на следената от кюрдите територия. Кюрдите са изпратили 6 000 спомагателни бойци, с цел да пазят Киркук, страхувайки се от офанзива.
Нито едно от тези неща обаче не се случва.
За разлика от референдума за самостоятелност в региона на Каталуния в Испания, кюрдското гласоподаване беше необвързващо. Неговата цел не беше да разгласи самостоятелност, а да даде мандат на кюрдските водачи да договарят за нови връзки с Багдад. Възможността, основана от провалянето на ИД в Ирак, би трябвало да се употребява като платформа за договаряния към федерална конструкция за страната, която резервира географската си целокупност и нефтени потоци, като в същото време основава условия за вложения, от които толкоз обезверено се нуждае.
Не е ясно обаче дали заканите с оръжие и политическите ще ескалират. Ако кюрдският експорт бъде спрян, резултатът ще се простира надалеч оттатък непосредствения район. За средиземноморските рафинерии може да е мъчно бързо да заменят кюрдските доставки, тъй като различните източници ще би трябвало да пътуват от доста по-далеч, с цел да стигнат до тях. Това изместване съвсем неизбежно ще затегне средиземноморските пазари на недопечен нефт и, в случай че бъде продължено, може единствено да помогне за ускорение на пресъхване на запасите.
Докато политиците са фокусирани върху Иран, непосредственият фокус на всички участници в петролния пазар би трябвало да бъде Ирак.
Източник: БГНЕС
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ