Кольо К. прегърна света и той стана по-щастлив и важен
Кольо К. прегърна света и той стана по-щастлив и значим
Когато в първите дни на 2014 година Пловдив осъмна с тъжната новина, че ненадейно си е отишъл Кольо Карамфилов, мнозина споделиха, че с това не може да се свърши. Смъртта не може да е край за човек, който правеше изкуство от всичко, до което се допре, правеше другари от всички, които въвличаше в това, което в най- близка степен се приближава до бохемския живот. Самият живот като изкуство.
Самият Кольо К., който се раздаваше и като създател, и като татко, и като другар. И всички тези, които твърдяха, че това не е краят, нощес го потвърдиха.
В Градската художествена изложба на Пловдив в студената вечер на 7 януари беше открита ретроспективната галерия на Кольо Карамфилов, "Необозримо за Кольо К." формирана напълно от произведения в частни сбирки, съобщи кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
Една цяла година Радост Коцева, "сърцето на Кольо К.", както я назова синът му Росен и проф. Галя Лардева са събирали едно по едно парченцата, от които в галерията се получава към този момент една цялостна картина на творчеството, основано от един от най- обичаните пловдивски художници. Тук са и най- ранните му произведения, които демонстрират от кое място е тръгнал, тук са мостри на всички жанрове, в които е работил- живопис, графика,скулптура, илюстрация, кино. Кольо К. беше толкоз емоционален, че излъчването му и въздействието му до този миг не са оценени изкуствоведчески, биографията му също е фрагментарна, само че това ще се поправи и на 28 януари в галерията ще бъде показан азбучник с неговите произведения, цялостна биография и текстове на Елин Рахнев, проф. Галина Лардева и на изкуствоведа Димитър Грозданов.
Синът на художника, поетът Росен Карамфилов, благодари на всички, които са свалили картините от стените на домовете и на офисите си, с цел да основат изложбата и особено на Радост Коцева, която поддържа в галерията- дом на художника U.P.A.R.K. и до ден сегашен духа му и беше къс и разчувствуван: "Кольо е усмивка"...
"Кольо К. прегърна света по собствен метод, сподели пред публиката поетът Елин Рахнев - Първо поречието му, след това придвижването, любовта му, най-после - всичките му несъгласия. И светът бе благополучен. И стана по-голям.
Светът също го прегърна и направи от очите му крайбрежия, от сълзата му облаци, от жестовете му сонети, от мълчанието му- рапсодии. И тази прегръдка взаимна бе сребърното на светлината, комат от красивото, защита от дъждовни капки, преваляването на дъгата"...
"Всичко беше едни безкрайни купони- спомня си художникът Иван Шишков- само че не някакви гуляйджийски купони, а време, в което говорехме за изкуство, за разнообразни неща. Ние се обогатявахме взаимно, Кольо доста ми е дал, несъмнено и аз съм му дал нещо, тъй като доста ме обичаше. Много ми липсва."
Думите на Иван Шишков могат да се отнесат директно към доста от хората, които участваха на откриването на изложбата. Затова Кольо К. остава толкоз обичан и скъп и до през днешния ден. /БГНЕС
Когато в първите дни на 2014 година Пловдив осъмна с тъжната новина, че ненадейно си е отишъл Кольо Карамфилов, мнозина споделиха, че с това не може да се свърши. Смъртта не може да е край за човек, който правеше изкуство от всичко, до което се допре, правеше другари от всички, които въвличаше в това, което в най- близка степен се приближава до бохемския живот. Самият живот като изкуство.
Самият Кольо К., който се раздаваше и като създател, и като татко, и като другар. И всички тези, които твърдяха, че това не е краят, нощес го потвърдиха.
В Градската художествена изложба на Пловдив в студената вечер на 7 януари беше открита ретроспективната галерия на Кольо Карамфилов, "Необозримо за Кольо К." формирана напълно от произведения в частни сбирки, съобщи кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
Една цяла година Радост Коцева, "сърцето на Кольо К.", както я назова синът му Росен и проф. Галя Лардева са събирали едно по едно парченцата, от които в галерията се получава към този момент една цялостна картина на творчеството, основано от един от най- обичаните пловдивски художници. Тук са и най- ранните му произведения, които демонстрират от кое място е тръгнал, тук са мостри на всички жанрове, в които е работил- живопис, графика,скулптура, илюстрация, кино. Кольо К. беше толкоз емоционален, че излъчването му и въздействието му до този миг не са оценени изкуствоведчески, биографията му също е фрагментарна, само че това ще се поправи и на 28 януари в галерията ще бъде показан азбучник с неговите произведения, цялостна биография и текстове на Елин Рахнев, проф. Галина Лардева и на изкуствоведа Димитър Грозданов.
Синът на художника, поетът Росен Карамфилов, благодари на всички, които са свалили картините от стените на домовете и на офисите си, с цел да основат изложбата и особено на Радост Коцева, която поддържа в галерията- дом на художника U.P.A.R.K. и до ден сегашен духа му и беше къс и разчувствуван: "Кольо е усмивка"...
"Кольо К. прегърна света по собствен метод, сподели пред публиката поетът Елин Рахнев - Първо поречието му, след това придвижването, любовта му, най-после - всичките му несъгласия. И светът бе благополучен. И стана по-голям.
Светът също го прегърна и направи от очите му крайбрежия, от сълзата му облаци, от жестовете му сонети, от мълчанието му- рапсодии. И тази прегръдка взаимна бе сребърното на светлината, комат от красивото, защита от дъждовни капки, преваляването на дъгата"...
"Всичко беше едни безкрайни купони- спомня си художникът Иван Шишков- само че не някакви гуляйджийски купони, а време, в което говорехме за изкуство, за разнообразни неща. Ние се обогатявахме взаимно, Кольо доста ми е дал, несъмнено и аз съм му дал нещо, тъй като доста ме обичаше. Много ми липсва."
Думите на Иван Шишков могат да се отнесат директно към доста от хората, които участваха на откриването на изложбата. Затова Кольо К. остава толкоз обичан и скъп и до през днешния ден. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ