Има ли изход от сирийската криза?
Колкото повече детайлности излизат за 5-а подред среща във формата Астана за обстановката в Сирия, която се организира преди дни в Анкара, толкоз повече оценките за резултатите от диалозите сред президентите Путин, Ердоган и Роухани се разминават. Разбира се, според от гледните точки и ползите на заинтригуваните страни. А те не са единствено от " поканените ", както се показват в Турция. На турските наблюдаващи не е убягнало символното значение на мястото, където са се срещнали президентите на Русия, Турция и Иран - резиденцията " Чанкая ", която е директно обвързвана с ерата на Ататюрк. В същия дух е и подчертаването, че срещата в действителност е 4-странна, тъй като въпреки да не е бил физически на масата на договарянията в Анкара, сирийският президент Башар Асад осезаемо е заемал място там, тъй като негови дейности и слова са се обсъждали в хода на договарянията. Например решението му за оповестяване на поголовна прошка за участници в гражданската война в Сирия, направено в навечерието на срещата, се приветства от турска страна като " значим ход ", тъй като " е значително за групировките, които се поддържат от Турция на територията на Сирия ". Оценява се и решението на Асад да се обърне към Общото заседание на Организация на обединените нации, с цел да се уточни апропо, че " терористичните групировки в Сирия са в работа на Съединени американски щати и Израел " и " Дамаск има желание да завърши с тези групировки ". Поне по този начин пишат в редица турски медии, които под " терористични групировки " схващат ПКК и сирийските им " подразделения " PYD и YPG.
Като цяло оценките на турските наблюдаващи за анкарската среща гласят, че " бе реализирано повече от предстоящите триумфи за ситуацията в Сирия ", което " се потвърждава от значимите решения за обстановката на изток от Ефрат, Идлиб и основаването на комисията за правене на нова конституция за Сирия ".
Но деликатното вглеждане в словата на президентите
които на специфичната конференция след срещата направиха обичайните си изказвания, подсказва, че остават в действие основни разминавания в мненията на Русия, Турция и Иран по отношение на последните събития в Сирия и изключително за нейното бъдеще. Договорката, че и трите страни поддържат запазването на териториалната целокупност на Сирия и са за " евакуиране на нелегално пребиваващите на сирийска територия непознати сили ", значи ли, че Анкара приема президента Асад за законен президент на Сирия с съществена роля в бъдещето й устройство? Това мнение се поддържа от Москва и Техеран.
Турските военни сили на сирийска територия ще се отдръпват ли или Анкара ще продължи да упорства, че заетите от нея съвсем 5000 кв. км сирийски територии са поради опасения за националната й сигурност? Все отново Русия има публична покана от страна на Дамаск за подпомагане в решаването на продължителната сирийска рецесия, което може да се твърди и за Иран, само че Турция няма по какъв начин да обосновава своето военно наличие в Сирия с изключение на с пояснения, че при 900 км граница със Сирия и наличието там на ПКК/YPG с техните претенции за самостоятелност съставляват сериозна опасност за националната й сигурност.
Затова се акцентира и че " ние сме в една самодейност с поканените страни " и се цитира президентът Путин, който не е пропуснал да подчертае " забележителната роля на Турция при решение на сирийската рецесия ". Но Путин означи,
че има и " остри моменти, изключително в Идлиб "
което изисква " по-добра съгласуваност по някои въпроси и да се даде по-голям подтик в работата на представители на министерствата на външните работи и на защитата за дейности в тази тенденция. " Доста дипломатично, само че и без непотребни увъртания.
Пряко в задачата е и мнението му, че " американските сили в Сирия се намират там нелегално и ние чакаме да се извърши решението на президента Тръмп да бъдат изведени оттова ". Сигналът е по-скоро за Вашингтон, само че няма анализатор в Турция, който да не го разяснява. За Анкара значителното в думите на Путин е, че " всички страни в района, в това число Турция, имат право да пазят своята сигурност и ние всички сме за териториалната целокупност на Сирия ". Допълнението, че " това ще стане, когато се решат въпросите с битката с терористите и се изтеглят всички непознати войски от Сирия, което ще стане след прекосяване на териториите от Североизточна Сирия под контрола на Дамаск ", остават за Анкара сред редовете. Там са наясно с решението на Москва да позволи на президента Асад в избрани граници да прави набези против терористите, които са съсредоточени в провинция Идлиб, само че също дефинират обстановката като " поддържане на равновесие, което е на ръба на ножа ".
Всъщност ударението в тази поредна среща на Путин с Ердоган и Роухани пада още веднъж върху съглашението за опазване териториалната целокупност на Сирия и бъдещото й устройство след съгласуваната комисия за нова конституция. Техническите въпроси по нея ще се прецизират в допълнение, само че остава въпросът каква териториална целокупност на Сирия през днешния ден си показва Ердоган? В началото на сирийската рецесия Турция си представяше Сирия без Асад и БААС, само че при променените условия, когато Дамаск си върна контрола (с съветска и иранска помощ) върху огромна част от страната и " Ислямска страна " (ИД) бе срината, дали Анкара приема тезата " Сирия да е цяла, пък каквато и да е? " Защото по този начин ще може да отклони опасността за допускане на " каквато и да е " самостоятелност за кюрдите в Сирия. А те не са по никакъв начин малко и не са единствено в Сирия. Тези въпроси очевидно нямат отговор на този стадий. Не е ясно и дали Ердоган има визия за цялостната визия за съветската роля в района и по какъв начин счита в бъдеще да употребява ловко опциите си. Защото геополитическите играчи имат навика да се договарят между тях, в случай че са решили, че моментът е подобаващ за реализиране на поставените цели. Това, че Путин, Ердоган и Роухани са седнали към една маса и имат своя дневен ред за решение на сирийската рецесия, е значимо. Доказва и надлежно въздействие.
Но наличието на Съединени американски щати не е за занемаряване
Най-малкото заради въздействието, което има Вашингтон по света. Именно по тази причина Ердоган не пропуща да акцентира, че ще беседва и с президента Тръмп при визитата в Ню Йорк в хода на постоянната годишна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации. Независимо от сделките, които той реализира наскоро с представителите на Държавния департамент и Пентагона по отношение на " зоната за сигурност " по турско-сирийската граница, в този момент уверено споделя пред публицистите, че " в случай че не реализираме договореност със Съединени американски щати в границите на две седмици, аз към този момент заявих на моите другари, че ще стартираме военна интервенция още веднъж ". Крайната цел съгласно него е да няма делене на Сирия, само че акцентира, че " максимален източник на опасност за Сирия в бъдеще е съществуването на ПКК/PYD ". За него " до момента в който продължава съществуването им, няма да има успокоение нито в Сирия, нито в района ", за което съответно е уведомил своите двама другари.
Става въпрос за зоната на изток от Ефрат и за провинция Идлиб, където териториите са окупирани от разнообразни терористични организации, които съгласно Ердоган са причинителите на безчинства, въоръжават деца и правят етническо пречистване, откакто са заграбили имуществото на локалните поданици. Нито дума за наличието в тези територии на турски военни и дейности на терористични групировки, които Анкара поддържа, а това пък Дамаск с съображение осъжда като окупация. Прогонването на сирийските кюрди от тази територии е първостепенна задача, която се разяснява от Путин и Роухани,
само че това пък е знак, че няма единодушие по въпроса
Русия и Иран са наясно, че задачата на Анкара е в зоната за сигурност да бъдат настанени силите на така наречен свободна сирийска войска, която е срещу Асад, само че се поддържа от Турция. Именно на тези сили Анкара разчита да се извърши пречистване на територията от кюрди. Но кюрдите се поддържат от Съединени американски щати, а и Москва по всичко проличава не ги е загърбила. Това усложнява обстановката до степен да има опасения, че намирането на дефинитивно решение буксува или най-малкото ще бъде реализирано мъчно в близко бъдеще. Независимо, че и Организация на обединените нации в лицето на генералния секретар Антониу Гутериш приканва за координиране на дейностите на организацията с Русия по отношение на проблемите в Идлиб.
Путин от своя страна се надява срещите във формата Астана да послужат за дефинитивно решение на сирийската рецесия и приема 3-странната среща в Анкара като опция за подсилване суверенитета на Сирия, на нейното единение и териториална целокупност.
Това пък е в директна връзка със стабилността в Близкия изток, разтресен в това време от офанзивите с дронове на хусите от Йемен над газови залежи в Саудитска Арабия. Впрочем през октомври Путин ще посети и Саудитска Арабия, което е просто продължение на тактиката за поддържане връзки с всички, които са играчи на терен и имат своето значение и тежест на интернационалната сцена. " Недопустимо е Сирия да бъде разграничена на зони за въздействие ", споделя съветският президент в Анкара, а някои турски наблюдаващи намерено пишат, че " Съединени американски щати желаят парче от Северна Сирия ". Нормално, там са и нефтените кладенци на страната.
Но в тази връзка не трябва да се пропуща, че президентът Доналд Тръмп е при започване на предизборната си акция за втори мандат, а той може добре да разчита настроенията измежду редовите си съграждани. Едва ли ще одобряват с екстаз замесване в нова военна атака в Близкия изток, в това число Сирия, което изяснява съмненията в оценките, честата промяна на мнения по отношение на обстановките в района, където закани се сменят с пояснения за какво не е нужен бърз боен удар и се вземат решения за евакуиране на военните сили. В противоположен случай ще има победа, само че и жертви, които още веднъж ще разделят американското общество и няма да са в интерес на акция за преизбиране. Това никога не демонстрира отвод от роля в Близкия изток, в това число в Сирия или пък в Саудитска Арабия, само че " затъване в ново тресавище " е последното нещо, което Тръмп желае. Впрочем сходна теза отстоява и Путин, въпреки и мълчешком. Президенти от подобен сан в сходни обстановки въпреки всичко избират пътя на дипломацията и реализиране на договорка, която няма да наруши имиджа им пред обществото. Мисълта за разноските също е причина за търсене на разнообразни пътища за излаз от заплетени обстановки. Сирия е сладкодумен образец в това отношение.
В Анкара по отношение на Сирия чакат " важи събития през идващите дни " и подчертават върху думите на Ердоган, че " няма да допуснем по нашите граници да има терористични организации. В същото време не пропущат да осведомят за наличието на делегация от британски депутати от двете водещи партии в кралството, лейбъристи и консерватори, в Камъшлъ за диалози с представители на ПКК и YPG. Според турските медии 13-те депутати били дали обещание поддръжка на тези кюрдски организации, което било знак за опит Англия да посредничи сред тези кюрдски организации и Сирийския кюрдски народен съвет. Видно е, че и Лондон търси място в района, където заплетеният кюрдският възел, спорен и дълговечен, стои като дамоклев меч освен върху Анкара.
Трудно се удържа поривът на кюрдите за самостоятелност, само че не е ясно по кое време и при какви събитие може да се осъществя. Всеки опит за съзнателно усложняване на обстановката в Близкия изток, в това число Сирия, носи освен опасения за ескалация на напрежение и отсрочване на мирното възобновяване на страните, само че и обезпечава облекчаване на геополитически упоритости. Такива има и на Запад, и на Изток. Въпросът е, че Близкият изток стана доста покрай нас, а Турция с нейната роля в района, със заканите за отваряне на границите за овакантяване на приютените от нея сирийски бежанци и мигранти, с променения си етнически състав и нежелано икономическо състояние сега е задоволителен мотив за паника и в София. Стига да се регистрират вярно и експертно заканите. Ако в Анкара са мощно впечатлени от цитираните от Путин постулати от Корана, които са знак, че " война на мюсюлмани, в която едни мюсюлмани режат главите на други мюсюлмани ", е недопустимо като държание, дали православният свят може да го отнесе към себе си? В Анкара някои към този момент споделиха " всеки да си прави извод ".
Като цяло оценките на турските наблюдаващи за анкарската среща гласят, че " бе реализирано повече от предстоящите триумфи за ситуацията в Сирия ", което " се потвърждава от значимите решения за обстановката на изток от Ефрат, Идлиб и основаването на комисията за правене на нова конституция за Сирия ".
Но деликатното вглеждане в словата на президентите
които на специфичната конференция след срещата направиха обичайните си изказвания, подсказва, че остават в действие основни разминавания в мненията на Русия, Турция и Иран по отношение на последните събития в Сирия и изключително за нейното бъдеще. Договорката, че и трите страни поддържат запазването на териториалната целокупност на Сирия и са за " евакуиране на нелегално пребиваващите на сирийска територия непознати сили ", значи ли, че Анкара приема президента Асад за законен президент на Сирия с съществена роля в бъдещето й устройство? Това мнение се поддържа от Москва и Техеран.
Турските военни сили на сирийска територия ще се отдръпват ли или Анкара ще продължи да упорства, че заетите от нея съвсем 5000 кв. км сирийски територии са поради опасения за националната й сигурност? Все отново Русия има публична покана от страна на Дамаск за подпомагане в решаването на продължителната сирийска рецесия, което може да се твърди и за Иран, само че Турция няма по какъв начин да обосновава своето военно наличие в Сирия с изключение на с пояснения, че при 900 км граница със Сирия и наличието там на ПКК/YPG с техните претенции за самостоятелност съставляват сериозна опасност за националната й сигурност.
Затова се акцентира и че " ние сме в една самодейност с поканените страни " и се цитира президентът Путин, който не е пропуснал да подчертае " забележителната роля на Турция при решение на сирийската рецесия ". Но Путин означи,
че има и " остри моменти, изключително в Идлиб "
което изисква " по-добра съгласуваност по някои въпроси и да се даде по-голям подтик в работата на представители на министерствата на външните работи и на защитата за дейности в тази тенденция. " Доста дипломатично, само че и без непотребни увъртания.
Пряко в задачата е и мнението му, че " американските сили в Сирия се намират там нелегално и ние чакаме да се извърши решението на президента Тръмп да бъдат изведени оттова ". Сигналът е по-скоро за Вашингтон, само че няма анализатор в Турция, който да не го разяснява. За Анкара значителното в думите на Путин е, че " всички страни в района, в това число Турция, имат право да пазят своята сигурност и ние всички сме за териториалната целокупност на Сирия ". Допълнението, че " това ще стане, когато се решат въпросите с битката с терористите и се изтеглят всички непознати войски от Сирия, което ще стане след прекосяване на териториите от Североизточна Сирия под контрола на Дамаск ", остават за Анкара сред редовете. Там са наясно с решението на Москва да позволи на президента Асад в избрани граници да прави набези против терористите, които са съсредоточени в провинция Идлиб, само че също дефинират обстановката като " поддържане на равновесие, което е на ръба на ножа ".
Всъщност ударението в тази поредна среща на Путин с Ердоган и Роухани пада още веднъж върху съглашението за опазване териториалната целокупност на Сирия и бъдещото й устройство след съгласуваната комисия за нова конституция. Техническите въпроси по нея ще се прецизират в допълнение, само че остава въпросът каква териториална целокупност на Сирия през днешния ден си показва Ердоган? В началото на сирийската рецесия Турция си представяше Сирия без Асад и БААС, само че при променените условия, когато Дамаск си върна контрола (с съветска и иранска помощ) върху огромна част от страната и " Ислямска страна " (ИД) бе срината, дали Анкара приема тезата " Сирия да е цяла, пък каквато и да е? " Защото по този начин ще може да отклони опасността за допускане на " каквато и да е " самостоятелност за кюрдите в Сирия. А те не са по никакъв начин малко и не са единствено в Сирия. Тези въпроси очевидно нямат отговор на този стадий. Не е ясно и дали Ердоган има визия за цялостната визия за съветската роля в района и по какъв начин счита в бъдеще да употребява ловко опциите си. Защото геополитическите играчи имат навика да се договарят между тях, в случай че са решили, че моментът е подобаващ за реализиране на поставените цели. Това, че Путин, Ердоган и Роухани са седнали към една маса и имат своя дневен ред за решение на сирийската рецесия, е значимо. Доказва и надлежно въздействие.
Но наличието на Съединени американски щати не е за занемаряване
Най-малкото заради въздействието, което има Вашингтон по света. Именно по тази причина Ердоган не пропуща да акцентира, че ще беседва и с президента Тръмп при визитата в Ню Йорк в хода на постоянната годишна сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации. Независимо от сделките, които той реализира наскоро с представителите на Държавния департамент и Пентагона по отношение на " зоната за сигурност " по турско-сирийската граница, в този момент уверено споделя пред публицистите, че " в случай че не реализираме договореност със Съединени американски щати в границите на две седмици, аз към този момент заявих на моите другари, че ще стартираме военна интервенция още веднъж ". Крайната цел съгласно него е да няма делене на Сирия, само че акцентира, че " максимален източник на опасност за Сирия в бъдеще е съществуването на ПКК/PYD ". За него " до момента в който продължава съществуването им, няма да има успокоение нито в Сирия, нито в района ", за което съответно е уведомил своите двама другари.
Става въпрос за зоната на изток от Ефрат и за провинция Идлиб, където териториите са окупирани от разнообразни терористични организации, които съгласно Ердоган са причинителите на безчинства, въоръжават деца и правят етническо пречистване, откакто са заграбили имуществото на локалните поданици. Нито дума за наличието в тези територии на турски военни и дейности на терористични групировки, които Анкара поддържа, а това пък Дамаск с съображение осъжда като окупация. Прогонването на сирийските кюрди от тази територии е първостепенна задача, която се разяснява от Путин и Роухани,
само че това пък е знак, че няма единодушие по въпроса
Русия и Иран са наясно, че задачата на Анкара е в зоната за сигурност да бъдат настанени силите на така наречен свободна сирийска войска, която е срещу Асад, само че се поддържа от Турция. Именно на тези сили Анкара разчита да се извърши пречистване на територията от кюрди. Но кюрдите се поддържат от Съединени американски щати, а и Москва по всичко проличава не ги е загърбила. Това усложнява обстановката до степен да има опасения, че намирането на дефинитивно решение буксува или най-малкото ще бъде реализирано мъчно в близко бъдеще. Независимо, че и Организация на обединените нации в лицето на генералния секретар Антониу Гутериш приканва за координиране на дейностите на организацията с Русия по отношение на проблемите в Идлиб.
Путин от своя страна се надява срещите във формата Астана да послужат за дефинитивно решение на сирийската рецесия и приема 3-странната среща в Анкара като опция за подсилване суверенитета на Сирия, на нейното единение и териториална целокупност.
Това пък е в директна връзка със стабилността в Близкия изток, разтресен в това време от офанзивите с дронове на хусите от Йемен над газови залежи в Саудитска Арабия. Впрочем през октомври Путин ще посети и Саудитска Арабия, което е просто продължение на тактиката за поддържане връзки с всички, които са играчи на терен и имат своето значение и тежест на интернационалната сцена. " Недопустимо е Сирия да бъде разграничена на зони за въздействие ", споделя съветският президент в Анкара, а някои турски наблюдаващи намерено пишат, че " Съединени американски щати желаят парче от Северна Сирия ". Нормално, там са и нефтените кладенци на страната.
Но в тази връзка не трябва да се пропуща, че президентът Доналд Тръмп е при започване на предизборната си акция за втори мандат, а той може добре да разчита настроенията измежду редовите си съграждани. Едва ли ще одобряват с екстаз замесване в нова военна атака в Близкия изток, в това число Сирия, което изяснява съмненията в оценките, честата промяна на мнения по отношение на обстановките в района, където закани се сменят с пояснения за какво не е нужен бърз боен удар и се вземат решения за евакуиране на военните сили. В противоположен случай ще има победа, само че и жертви, които още веднъж ще разделят американското общество и няма да са в интерес на акция за преизбиране. Това никога не демонстрира отвод от роля в Близкия изток, в това число в Сирия или пък в Саудитска Арабия, само че " затъване в ново тресавище " е последното нещо, което Тръмп желае. Впрочем сходна теза отстоява и Путин, въпреки и мълчешком. Президенти от подобен сан в сходни обстановки въпреки всичко избират пътя на дипломацията и реализиране на договорка, която няма да наруши имиджа им пред обществото. Мисълта за разноските също е причина за търсене на разнообразни пътища за излаз от заплетени обстановки. Сирия е сладкодумен образец в това отношение.
В Анкара по отношение на Сирия чакат " важи събития през идващите дни " и подчертават върху думите на Ердоган, че " няма да допуснем по нашите граници да има терористични организации. В същото време не пропущат да осведомят за наличието на делегация от британски депутати от двете водещи партии в кралството, лейбъристи и консерватори, в Камъшлъ за диалози с представители на ПКК и YPG. Според турските медии 13-те депутати били дали обещание поддръжка на тези кюрдски организации, което било знак за опит Англия да посредничи сред тези кюрдски организации и Сирийския кюрдски народен съвет. Видно е, че и Лондон търси място в района, където заплетеният кюрдският възел, спорен и дълговечен, стои като дамоклев меч освен върху Анкара.
Трудно се удържа поривът на кюрдите за самостоятелност, само че не е ясно по кое време и при какви събитие може да се осъществя. Всеки опит за съзнателно усложняване на обстановката в Близкия изток, в това число Сирия, носи освен опасения за ескалация на напрежение и отсрочване на мирното възобновяване на страните, само че и обезпечава облекчаване на геополитически упоритости. Такива има и на Запад, и на Изток. Въпросът е, че Близкият изток стана доста покрай нас, а Турция с нейната роля в района, със заканите за отваряне на границите за овакантяване на приютените от нея сирийски бежанци и мигранти, с променения си етнически състав и нежелано икономическо състояние сега е задоволителен мотив за паника и в София. Стига да се регистрират вярно и експертно заканите. Ако в Анкара са мощно впечатлени от цитираните от Путин постулати от Корана, които са знак, че " война на мюсюлмани, в която едни мюсюлмани режат главите на други мюсюлмани ", е недопустимо като държание, дали православният свят може да го отнесе към себе си? В Анкара някои към този момент споделиха " всеки да си прави извод ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ