Хитлер, нацистите и Законът на Годуин
„ Колкото по-дълга е една полемика в интернет, толкоз по-голям е шансът някой да бъде съпоставен с Хитлер или нацистите “ – Майк Годуин
Измислен през 1990 от създателят и юрист Майк Годуин, Законът на Годуин е в началото „ план за основаване на меме “, въодушевен от публикация в Whole Earth Review от 80-те години, в която се разисква силата на меметата да популяризират хрумвания. (В случай, че се чудите – думата „ меме “ е основана през 1976 от биолога Ричард Доукинс)
Годуин отбелязва: „ През по-голямата част от 80-те години ми беше занимание да употребявам бюлетин-бордовите системи, които работеха на локално равнище с помощта на телефонните линии. Нямаше по какъв начин да не виждам какъв брой постоянно в разгорещени разногласия хората се сравняваха с Хитлер или с нацистите, най-много с цел да се изрази яд или пренебрежение към съперника. Когато отидох да изучавам право, използвах това, че съм студент, с цел да получа достъп до компютрите на университета. Вече в международната мрежа още веднъж се натъкнах на още повече от същите хиперболични съпоставения. “
Примо Леви, 50-те години
Подобни лекомислени съпоставения тормозят Годуин изключително откакто прочита „ Survival In Auschwitz “ на Примо Леви. „ Бях виждал доста фотоси от концентрационните лагери, на изморените тела, насъбрани като дърва, и пронизващите очи на оживелите пандизчии. Но историите на Леви ме удариха в сърцето – те ми помогнаха да схвана по-добре какво е било цялото прекарване за пандизчиите. “
Така той взема решение „ полусериозно, полунашега “ да сътвори контрамеме, с което да се бори срещу сравненията. Като цяло той желае да загатне, че множеството хора, които вадят нацистите по време на спор да речем за мнението на губернатора на Ню Йорк Андрю Куомо по отношение на оръжията, не са изключително рационални и истински, а тъкмо назад – работят предсказуемо, като дървен дънер, които се таркаля по надолнище.
Решението на този проблем, съгласно Майк, е „ да се сътвори контрамеме, което да накара участниците в дебата да осъзнаят, че се държат като вектори на изключително неуместно и обидно меме… и може би да редуцира живота на тези съпоставения. “
Майк Годуин
За да придаде на правилото си тежест, Годуин го назовава Законът на Годуин за нацистките аналогии и по този начин го показва по конгреси и полемики в интернет, където се вършат сходни съпоставения. Не след дълго и останалите консуматори в нета стартират да го цитират.
И по този начин, концепцията несъмнено се популяризира, само че трансформира ли нещо? Липсва, схваща сем достоверна статистика за честотата, с която хората са се сравнявали един различен с Хитлер преди и след Закона. Но в публикация от 1994 година Майк отбелязва, че най-малко съгласно него, след представянето на закона му, сравненията осезаемо са намалели най-малко на местата, които той посещава. Така че счита задачата си за реализирана.
…
Днес Законът на Годуин постоянно се цитира, само че в друг смисъл – посоката е, че в случай че някой съпостави различен с Хитлер или с нацистите, правейки по този начин той автоматизирано губи разногласието по дифолт. Самият Майк споделя, че е изцяло окей да се сравнявни мнението на някого по този метод, изключително в политически спор, в случай че обаче това е направено в сполучлив подтекст и е правдиво, а не безрасъдно, метафорично, първосигнално и наивно. „ Най-добрият метод да зибегнем втори Холокост, аз персонално имам вяра, че е като заобикаляме сходни аналогии. Вместо това, да ги вършим целомъдрено и стойностно. “
Трябва да се означи също, че Годуин не е първият, които жигосва неверното клатушкане по Хитлер. През 1951, една 6 години след гибелта на фюрера, феноменът „ Reductio ad Hitlerum “ е разказан от немския мъдрец Лео Щраус. Той написа в „ Natural Right and History “:
„ Докато следваме това придвижване до края му, неизбежно ще достигнем миг, след който сцената е затъмнена от сянката на Хитлер. За жал, постанова се категорично да споменем, че е належащо да си заобикаля заблудата, която в миналите няколко десетилетия се употребява постоянно като сурогат на reductio ad absurdum, а точно reductio ad Hitlerum. Едно мнение не е автоматизирано неверно, в случай че е споделяно от Хитлер. “
