Ето какво се случва, ако формата на Вселената е извита
Колкото и безапелационна да е една доктрина, пробните данни ще имат последната дума. Наблюденията на ретроградното придвижване на планетите са били съществени за осъществената от Коперник гражданска война, при която Слънцето заменя Земята в центъра на Слънчевата система.
И необикновената орбита на Меркурий дава грандиозно удостоверение на теорията за общата релативност. Всъщност цялото схващане за Вселената е построено върху следени, непредвидени аномалии.
Сега ново проучване на учени от университета в Манчестър, Англия, оповестено в Nature Astronomy, стига до умозаключение, което може да провокира рецесия в космологията – в случай че бъде доказано. Според създателите на проучването, формата на Вселената в действителност може да бъде извита, а не плоска, както се смяташе до момента, съгласно тях с възможност по-голяма от 99%.
В извита галактика, без значение в коя посока пътувате, ще се озовете в началната точка – тъкмо като в сфера. Въпреки че Вселената има четири измерения, в това число време.
Резултатът се основава на скорошни измервания на галактическия микровълнов декор, светлината, останала от Големия гърмеж, събрана информация и данни от спътника „ Планк “. Според теорията на Алберт Айнщайн за общата релативност, масата изкривява пространството и времето към нея.
В резултат на това светлинните лъчи явно завиват към солиден обект, а не пътуват по права линия – резултат, прочут като „ гравитационна леща “. През 1919 година по време на слънчево затъмнение Артър Едингтън съумява да покаже, че това е правилно. Той мери забележимото изместване на звездите, породено от огъването на светлината им към слънцето, което работи като „ гравитационна леща “.
В данните от „ Планк “ има доста повече такива обективи, в сравнение с би трябвало да има, което значи, че Вселената би могла да съдържа повече тъмна материя – невидима и непозната субстанция – в сравнение с смятахме до момента.
В изследването създателите демонстрират, че затворената галактика може да даде физическо пояснение на този резултат, тъй като тя е в положение да приюти доста повече тъмна материя от плоската галактика. Такава галактика е изцяло съвместима с общата релативност.
Не всички космолози обаче са уверени в съществуването на затворена галактика – предходни изследвания сочат, че космосът е по-скоро плосък. И в случай че сферичната галактика е решение на аномалията на лещите, тогава би трябвало да се оправим с няколко обилни последствия.
На първо място, би трябвало да преразгледаме главен крайъгълен камък на космологията – теорията за космологичната инфлация. Инфлацията разказва първите моменти след Големия гърмеж, предсказвайки интервал на експоненциална агресия за изначалната Вселена.
Теорията е създадена през последните 40 години, с цел да изясни за какво отдалечените елементи на Вселената наподобяват идентични и имат идентична температура, когато са прекомерно надалеч една от друга, с цел да са били в контакт. Инфлацията взема решение казуса, тъй като значи, че отдалечени райони на Вселената в миналото са били свързани. Но се счита, че интервалът на бързо разгръщане разделя тези райони.
Ако Вселената е затворена, общоприетата инфлация ще се окаже в усложнение. А това значи, че губим нашето общоприетоо пояснение за какво Вселената има структурата, която има.
След като приемем, че Вселената е извита, данните от „ Планк “ всъщност са в противоречие с всички останали набори от данни. Всичко това се свежда до същинска рецесия в космологията, както се споделя в новото проучване. Поради тези аргументи космолозите са внимателни – и доста от тях избират да приписват резултатите на статистически неточности, които ще се разрешат, когато са налични нови данни от бъдещи опити.
„ Можем ли да бъркаме? “, се питат създателите на новото проучване.
„ Със сигурност е допустимо да се окажем неверни. Но има една съществена причина, съгласно нас, за какво тази особеност не би трябвало да бъде просто подценявана. Във физиката на частиците откритието би трябвало да доближи акуратност от най-малко пет „ сигми “, които да бъдат признати от общността. Тук сме малко над три сигми, тъй че към момента сме ясно под това равнище на приемане. Но до момента в който общоприетият модел на физиката на частиците се основава на известна и потвърдена физика, общоприетият космологичен модел се основава на незнайна физика “.
В момента физическите доказателства за трите стълба на космологията – тъмна материя, тъмна сила (която кара Вселената да се уголемява с ускорена скорост) и инфлация – идват само от космологията.
Съществуването им може да изясни доста астро-физични наблюдения. Но те не се чакат нито в общоприетия модел на физика на частиците, който ръководи Вселената на най-малките мащаби, нито в теорията за общата релативност, която работи на огромните мащаби. Вместо това тези субстанции принадлежат към региона на непознатата физика. Никой в никакъв случай не е виждал нито тъмна материя, нито тъмна сила, нито инфлация – в лаборатория или другаде.
И по този начин, до момента в който аномалията във физиката на частиците може да се преглежда като намек, че може да се наложи да се открива изцяло нова физика, аномалията в космологията би трябвало да се преглежда като единственият метод да се хвърли светлина върху изцяло непозната физика.
Следователно, най-интересният резултат от новата доктрина не е, че Вселената наподобява извита, а не плоска, а фактът, че може да ни принуди да пренаредим частите от галактическия пъзел по напълно друг от досегашния метод.
Източник: megavselena.bg
И необикновената орбита на Меркурий дава грандиозно удостоверение на теорията за общата релативност. Всъщност цялото схващане за Вселената е построено върху следени, непредвидени аномалии.
Сега ново проучване на учени от университета в Манчестър, Англия, оповестено в Nature Astronomy, стига до умозаключение, което може да провокира рецесия в космологията – в случай че бъде доказано. Според създателите на проучването, формата на Вселената в действителност може да бъде извита, а не плоска, както се смяташе до момента, съгласно тях с възможност по-голяма от 99%.
В извита галактика, без значение в коя посока пътувате, ще се озовете в началната точка – тъкмо като в сфера. Въпреки че Вселената има четири измерения, в това число време.
Резултатът се основава на скорошни измервания на галактическия микровълнов декор, светлината, останала от Големия гърмеж, събрана информация и данни от спътника „ Планк “. Според теорията на Алберт Айнщайн за общата релативност, масата изкривява пространството и времето към нея.
В резултат на това светлинните лъчи явно завиват към солиден обект, а не пътуват по права линия – резултат, прочут като „ гравитационна леща “. През 1919 година по време на слънчево затъмнение Артър Едингтън съумява да покаже, че това е правилно. Той мери забележимото изместване на звездите, породено от огъването на светлината им към слънцето, което работи като „ гравитационна леща “.
В данните от „ Планк “ има доста повече такива обективи, в сравнение с би трябвало да има, което значи, че Вселената би могла да съдържа повече тъмна материя – невидима и непозната субстанция – в сравнение с смятахме до момента.
В изследването създателите демонстрират, че затворената галактика може да даде физическо пояснение на този резултат, тъй като тя е в положение да приюти доста повече тъмна материя от плоската галактика. Такава галактика е изцяло съвместима с общата релативност.
Не всички космолози обаче са уверени в съществуването на затворена галактика – предходни изследвания сочат, че космосът е по-скоро плосък. И в случай че сферичната галактика е решение на аномалията на лещите, тогава би трябвало да се оправим с няколко обилни последствия.
На първо място, би трябвало да преразгледаме главен крайъгълен камък на космологията – теорията за космологичната инфлация. Инфлацията разказва първите моменти след Големия гърмеж, предсказвайки интервал на експоненциална агресия за изначалната Вселена.
Теорията е създадена през последните 40 години, с цел да изясни за какво отдалечените елементи на Вселената наподобяват идентични и имат идентична температура, когато са прекомерно надалеч една от друга, с цел да са били в контакт. Инфлацията взема решение казуса, тъй като значи, че отдалечени райони на Вселената в миналото са били свързани. Но се счита, че интервалът на бързо разгръщане разделя тези райони.
Ако Вселената е затворена, общоприетата инфлация ще се окаже в усложнение. А това значи, че губим нашето общоприетоо пояснение за какво Вселената има структурата, която има.
След като приемем, че Вселената е извита, данните от „ Планк “ всъщност са в противоречие с всички останали набори от данни. Всичко това се свежда до същинска рецесия в космологията, както се споделя в новото проучване. Поради тези аргументи космолозите са внимателни – и доста от тях избират да приписват резултатите на статистически неточности, които ще се разрешат, когато са налични нови данни от бъдещи опити.
„ Можем ли да бъркаме? “, се питат създателите на новото проучване.
„ Със сигурност е допустимо да се окажем неверни. Но има една съществена причина, съгласно нас, за какво тази особеност не би трябвало да бъде просто подценявана. Във физиката на частиците откритието би трябвало да доближи акуратност от най-малко пет „ сигми “, които да бъдат признати от общността. Тук сме малко над три сигми, тъй че към момента сме ясно под това равнище на приемане. Но до момента в който общоприетият модел на физиката на частиците се основава на известна и потвърдена физика, общоприетият космологичен модел се основава на незнайна физика “.
В момента физическите доказателства за трите стълба на космологията – тъмна материя, тъмна сила (която кара Вселената да се уголемява с ускорена скорост) и инфлация – идват само от космологията.
Съществуването им може да изясни доста астро-физични наблюдения. Но те не се чакат нито в общоприетия модел на физика на частиците, който ръководи Вселената на най-малките мащаби, нито в теорията за общата релативност, която работи на огромните мащаби. Вместо това тези субстанции принадлежат към региона на непознатата физика. Никой в никакъв случай не е виждал нито тъмна материя, нито тъмна сила, нито инфлация – в лаборатория или другаде.
И по този начин, до момента в който аномалията във физиката на частиците може да се преглежда като намек, че може да се наложи да се открива изцяло нова физика, аномалията в космологията би трябвало да се преглежда като единственият метод да се хвърли светлина върху изцяло непозната физика.
Следователно, най-интересният резултат от новата доктрина не е, че Вселената наподобява извита, а не плоска, а фактът, че може да ни принуди да пренаредим частите от галактическия пъзел по напълно друг от досегашния метод.
Източник: megavselena.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ