А искат ли китайците три деца?
Колкото и друг да е Китай, очевидно и там ще се борят със същите проблеми като застаряването. Или най-малко това демонстрира смяната на политиката. Но в действителност желаят ли китайците, години наред ограничавани, да имат към този момент повече деца? И дали централата държавна политика ще успее - въпросите задава приятелят на news.bg Асен Велинов, който не за първи път ни дава опция да надзърнем към Китай. Благодарим за което.
От началото на седмицата (понеделник, 31 май) в китайските обществени мрежи се разисква главно една тематика - ново оповестената държавна политика, която разрешава три деца на семейство.
Въпреки че новата държавна самодейност бе оповестена ненадейно, тя е ненапълно разумна последваща стъпка от поредност такива, целящи да разхлабят контрола върху раждаемостта.
Тя заменя регулацията от началото на 2016 година, позволяваща две деца, която пък от своя страна размени прословутия Закон за едно дете, въведен през 1980 година като част от държавната политика за фамилно обмисляне. Още от 50-те години има разнообразни акции, които целят да стимулират популацията да подписва бракове по-късно, а фамилиите да имат по-малко деца, като в последна сметка ограниченията се стягат и се трансформират в държавна политика.
Законът се либерализира за първи път през 1984 година - на някои двойки се позволява да имат две деца - да вземем за пример на тези, в които и двамата родители са единствени деца, на фамилии в земеделски региони, за етническите малцинства, при болест на първото дете и други характерни условия. През десетилетията по-късно има обилни районни вариации в равнището на суровост, с която се съблюдава законът. Той не се отразява еднообразно на всички - главният мотиватор за спазването на предписанията за фамилно обмисляне е действителността, че неспазването има съществени отрицателни последствия - т.е. то лимитира достъпа до държавна работа, достъпа до държавно обучение на децата (особено за второто дете), води до санкции (изчислени на база съответни приходи на семейството) и други финансови наказания. Това има значение най-много за градското население и главно междинната класа. За тези в бедните, най-често земеделски елементи на страната, глобите не са използвани или съответстващи - техния достъп до държавна работа или обучение тогава е поначало стеснен. За тези със независим бизнес и за най-заможните пък, глобите не са страшни - някои от тях заплащат санкциите, а други употребяват малки врати в закона, в композиция с финансовите си благоприятни условия, с цел да се презастраховат - типична такава малка врата е раждането на второто (и следващите) дете отвън Китай.
След като новата държавна политика бе оповестена през вчерашния ден, моя другарка, майка на четири деца разгласява уичат статус, че от дълго време е преизпълнила проекта. Поисках да ми подсети каква е била мотивацията й да роди толкоз деца - отговора е, че е желала да има тъкмо четири, тъй че да може да ги кръсти на посоките (в поредност изток, юг, запад, север - както те се изброяват на китайски). Втората причина, която загатва, е че брачният партньор й има сполучлив бизнес с няколкостотин подчинени и съответните финансови благоприятни условия. Децата й са родени, по ред: в Шанхай, Хонг Конг, Лос Анджелис и Торонто (което също по проект следва и посоките). Това на процедура значи съблюдаване на държавната политика, а за родените отвън Китай деца остава опцията частно учебно заведение, което за тяхното и други съпоставими фамилии не е проблем.
През 2013 година управляващите позволиха второ дете на фамилии, в които един от родителите е само дете в фамилията си, а през 2016 година Законът за едно дете бе сменен с подобен за две деца.
По време на локдауна предходната година в обществените мрежи се споделяше девиз, гласящ " В мощ е политиката за две деца - тъй че, до момента в който сте затворени у дома, също можете да дадете своя принос към родината. " Това увещание наподобява не беше задоволително - данните демонстрират спад на раждаемостта в Китай (както и на браковете и разводите) по време на пандемията - както и съвсем на всички места по света. След края на най-сериозните противоепидемични ограничения имаше информация за забележителен скок в броя подадени заявки за бракоразвод, само че наподобява този резултат не продължи дълго - въпреки това нов закон от януари 2021 година вкара условие за 30 дневен интервал на " изстудяване " след в началото подаване на заявление за бракоразвод по взаимно единодушие, по време на който процесът може да бъде стопиран еднолично. Това основава известни компликации и евентуално се отразява на броя на разводите в последните месеци. Всъщност разводи по взаимно единодушие са вероятни в Китай едвам от 2003 година - когато 1.3 млн. двойки се развеждат и в идващите години броят непрестанно пораства - и доближава рекордните 4.5 млн. през 2018 година През 2019 година броят им спада, само че минимално - до 4.15 млн.
Преди няколко седмици бяха оповестени и резултатите от миналогодишното броене, съгласно което към 12 млн. деца са били родени през 2020 година, най-ниският брой от 60-те години на 20-ти век насам - за съпоставяне, през 2016 година са се родили 18 млн. деца. Населението е с минимален растеж от 50-те години насам - 1.41 милиарда, а раждаемостта е от 1.3 деца на жена за 2020 е съпоставима с тази доста страни със застаряващи общества и демографски проблеми. Застаряването на популацията и усъвършенстването на демографските запаси са упоменати като аргументи за въвеждането на новата политика в формалното известие от държавната новинарска организация. Също в понеделник бе оповестено и че пенсионната възраст ще бъде нараснала.
Последвалите полемики в обществените мрежи илюстрират комплицирана обстановка - фактори, в която са държавната самодейност, обичайна китайска просвета и действителността, в която живеят хората в съвременен Китай.
" Борба със застаряването на популацията " наподобява не е нещо, което ще активизира и ентусиазира китайските фамилии да стартират да възнамеряват повече деца. След няколко генерации от " дребни императори " - както от време на време назовават децата, единствени в фамилиите си и получаващи цялото внимание и грижи от няколко генерации възрастни, фокусът за доста в Китай е към качество на живот и кариерно развиване, което може да се окаже несъвместимо с развъждането на повече от едно дете, изключително в изискванията на скъпи, динамични градове като Шанхай и Пекин. Това е отразено в доста от мненията в интернет, а точно, че без екстензивни ограничения, които да имат значими финансови измерения и гаранции против дискриминация на работното място, концепцията за три, или даже две деца, не се коства привлекателна на коментиращите.
В началото на годината бе оповестено и че Китай се е справил с бедността, т.е. че към този момент и най-бедното население не се тревожи за " храна и облекло ". Все по този начин обаче разликите сред стандарта на живот в огромните крайбрежни градовете и по-малките обитаеми места навътре в страната са големи - това е хипотетичната причина новата политика да е въпреки всичко политика на ограничаване, а не на цялостна анулация на контрола върху раждаемостта - тъй като в случай че множеството градски, високообразовани и работещи поданици не биха се замислили съществено за три деца, в аграрните, по-традиционни райони някои фамилии не биха се спрели на три. На тези райони се приписва национална поговорка - " едно дете повече значи (само), че ни би трябвало още един чифт клечки за хранене ".
Бързо питане измежду китайските ми другари не даде индикации, че най-засегнатите от новата политика, или тези с две деца, са прелестно сюрпризирани от непредвидената опция да имат още едно " законно " дете. Нито едно от фамилиите с две деца, които познавам, не възнамерява повече деца. За сметка на това получих забавен отговор от другар, който разумно желае да остане неизвестен " към този момент имам три деца, единствено че жена ми не знае ".
Друг забавен фактор, упоменат от шанхайска архитектка, малко прочут отвън Китай, е че китайките имат " по-слаб организъм от западните дами ", и надлежно не " могат " да раждат доста деца. Това е мнение, което някои споделят - и е добре илюстрирано от изненадващо устойчива обичайната китайска процедура наречена " yuezi " - състояща се в голям брой ограничавания за майката в месеца след раждането, с цел да може тя да се възвърне оптимално. Ограниченията включват студена храна, къпане, излизане на открито, четене, потребление на климатик и компютър, гледане на телевизия - а практиката се съблюдава от неочакван брой майки даже в градовете, въпреки че някои от тях въпреки всичко я модифицират, с цел да стане по-поносима. Факт е обаче, че даже това е детайл от решението за раждане на дете в Китай.
Това са единствено част от многото съответстващи обществени, културни, политически, на практика и демографски фактори все още в Китай.
Поне един прочут представител на китайския шоубизнес евентуално съжалява, че тази политика не бе въведена преди години - през 2014 режисьорът на филми като To Live, Raise the Red Lantern, Hero, House of Flying Daggers, The Great Wall и доста други Джанг Имоу (Zhang Yimou) беше санкциониран 1.2 млн. $ поради това, че има три деца - или към 2014 година, две повече от разрешеното.
Успехът на новата политика сега е под въпрос - предходната либерализация от преди единствено пет години не докара до мечтаните резултати. При оповестяването на новата самодейност се загатва, че ще бъдат въведени и спомагателни поддържащи я промени, само че за момента няма съответна информация какви тъкмо.
Остава да забележим по какъв начин и дали Китай ще успее да позволи проблем, който е настоящ за доста страни по света.
От началото на седмицата (понеделник, 31 май) в китайските обществени мрежи се разисква главно една тематика - ново оповестената държавна политика, която разрешава три деца на семейство.
Въпреки че новата държавна самодейност бе оповестена ненадейно, тя е ненапълно разумна последваща стъпка от поредност такива, целящи да разхлабят контрола върху раждаемостта.
Тя заменя регулацията от началото на 2016 година, позволяваща две деца, която пък от своя страна размени прословутия Закон за едно дете, въведен през 1980 година като част от държавната политика за фамилно обмисляне. Още от 50-те години има разнообразни акции, които целят да стимулират популацията да подписва бракове по-късно, а фамилиите да имат по-малко деца, като в последна сметка ограниченията се стягат и се трансформират в държавна политика.
Законът се либерализира за първи път през 1984 година - на някои двойки се позволява да имат две деца - да вземем за пример на тези, в които и двамата родители са единствени деца, на фамилии в земеделски региони, за етническите малцинства, при болест на първото дете и други характерни условия. През десетилетията по-късно има обилни районни вариации в равнището на суровост, с която се съблюдава законът. Той не се отразява еднообразно на всички - главният мотиватор за спазването на предписанията за фамилно обмисляне е действителността, че неспазването има съществени отрицателни последствия - т.е. то лимитира достъпа до държавна работа, достъпа до държавно обучение на децата (особено за второто дете), води до санкции (изчислени на база съответни приходи на семейството) и други финансови наказания. Това има значение най-много за градското население и главно междинната класа. За тези в бедните, най-често земеделски елементи на страната, глобите не са използвани или съответстващи - техния достъп до държавна работа или обучение тогава е поначало стеснен. За тези със независим бизнес и за най-заможните пък, глобите не са страшни - някои от тях заплащат санкциите, а други употребяват малки врати в закона, в композиция с финансовите си благоприятни условия, с цел да се презастраховат - типична такава малка врата е раждането на второто (и следващите) дете отвън Китай.
След като новата държавна политика бе оповестена през вчерашния ден, моя другарка, майка на четири деца разгласява уичат статус, че от дълго време е преизпълнила проекта. Поисках да ми подсети каква е била мотивацията й да роди толкоз деца - отговора е, че е желала да има тъкмо четири, тъй че да може да ги кръсти на посоките (в поредност изток, юг, запад, север - както те се изброяват на китайски). Втората причина, която загатва, е че брачният партньор й има сполучлив бизнес с няколкостотин подчинени и съответните финансови благоприятни условия. Децата й са родени, по ред: в Шанхай, Хонг Конг, Лос Анджелис и Торонто (което също по проект следва и посоките). Това на процедура значи съблюдаване на държавната политика, а за родените отвън Китай деца остава опцията частно учебно заведение, което за тяхното и други съпоставими фамилии не е проблем.
През 2013 година управляващите позволиха второ дете на фамилии, в които един от родителите е само дете в фамилията си, а през 2016 година Законът за едно дете бе сменен с подобен за две деца.
По време на локдауна предходната година в обществените мрежи се споделяше девиз, гласящ " В мощ е политиката за две деца - тъй че, до момента в който сте затворени у дома, също можете да дадете своя принос към родината. " Това увещание наподобява не беше задоволително - данните демонстрират спад на раждаемостта в Китай (както и на браковете и разводите) по време на пандемията - както и съвсем на всички места по света. След края на най-сериозните противоепидемични ограничения имаше информация за забележителен скок в броя подадени заявки за бракоразвод, само че наподобява този резултат не продължи дълго - въпреки това нов закон от януари 2021 година вкара условие за 30 дневен интервал на " изстудяване " след в началото подаване на заявление за бракоразвод по взаимно единодушие, по време на който процесът може да бъде стопиран еднолично. Това основава известни компликации и евентуално се отразява на броя на разводите в последните месеци. Всъщност разводи по взаимно единодушие са вероятни в Китай едвам от 2003 година - когато 1.3 млн. двойки се развеждат и в идващите години броят непрестанно пораства - и доближава рекордните 4.5 млн. през 2018 година През 2019 година броят им спада, само че минимално - до 4.15 млн.
Преди няколко седмици бяха оповестени и резултатите от миналогодишното броене, съгласно което към 12 млн. деца са били родени през 2020 година, най-ниският брой от 60-те години на 20-ти век насам - за съпоставяне, през 2016 година са се родили 18 млн. деца. Населението е с минимален растеж от 50-те години насам - 1.41 милиарда, а раждаемостта е от 1.3 деца на жена за 2020 е съпоставима с тази доста страни със застаряващи общества и демографски проблеми. Застаряването на популацията и усъвършенстването на демографските запаси са упоменати като аргументи за въвеждането на новата политика в формалното известие от държавната новинарска организация. Също в понеделник бе оповестено и че пенсионната възраст ще бъде нараснала.
Последвалите полемики в обществените мрежи илюстрират комплицирана обстановка - фактори, в която са държавната самодейност, обичайна китайска просвета и действителността, в която живеят хората в съвременен Китай.
" Борба със застаряването на популацията " наподобява не е нещо, което ще активизира и ентусиазира китайските фамилии да стартират да възнамеряват повече деца. След няколко генерации от " дребни императори " - както от време на време назовават децата, единствени в фамилиите си и получаващи цялото внимание и грижи от няколко генерации възрастни, фокусът за доста в Китай е към качество на живот и кариерно развиване, което може да се окаже несъвместимо с развъждането на повече от едно дете, изключително в изискванията на скъпи, динамични градове като Шанхай и Пекин. Това е отразено в доста от мненията в интернет, а точно, че без екстензивни ограничения, които да имат значими финансови измерения и гаранции против дискриминация на работното място, концепцията за три, или даже две деца, не се коства привлекателна на коментиращите.
В началото на годината бе оповестено и че Китай се е справил с бедността, т.е. че към този момент и най-бедното население не се тревожи за " храна и облекло ". Все по този начин обаче разликите сред стандарта на живот в огромните крайбрежни градовете и по-малките обитаеми места навътре в страната са големи - това е хипотетичната причина новата политика да е въпреки всичко политика на ограничаване, а не на цялостна анулация на контрола върху раждаемостта - тъй като в случай че множеството градски, високообразовани и работещи поданици не биха се замислили съществено за три деца, в аграрните, по-традиционни райони някои фамилии не биха се спрели на три. На тези райони се приписва национална поговорка - " едно дете повече значи (само), че ни би трябвало още един чифт клечки за хранене ".
Бързо питане измежду китайските ми другари не даде индикации, че най-засегнатите от новата политика, или тези с две деца, са прелестно сюрпризирани от непредвидената опция да имат още едно " законно " дете. Нито едно от фамилиите с две деца, които познавам, не възнамерява повече деца. За сметка на това получих забавен отговор от другар, който разумно желае да остане неизвестен " към този момент имам три деца, единствено че жена ми не знае ".
Друг забавен фактор, упоменат от шанхайска архитектка, малко прочут отвън Китай, е че китайките имат " по-слаб организъм от западните дами ", и надлежно не " могат " да раждат доста деца. Това е мнение, което някои споделят - и е добре илюстрирано от изненадващо устойчива обичайната китайска процедура наречена " yuezi " - състояща се в голям брой ограничавания за майката в месеца след раждането, с цел да може тя да се възвърне оптимално. Ограниченията включват студена храна, къпане, излизане на открито, четене, потребление на климатик и компютър, гледане на телевизия - а практиката се съблюдава от неочакван брой майки даже в градовете, въпреки че някои от тях въпреки всичко я модифицират, с цел да стане по-поносима. Факт е обаче, че даже това е детайл от решението за раждане на дете в Китай.
Това са единствено част от многото съответстващи обществени, културни, политически, на практика и демографски фактори все още в Китай.
Поне един прочут представител на китайския шоубизнес евентуално съжалява, че тази политика не бе въведена преди години - през 2014 режисьорът на филми като To Live, Raise the Red Lantern, Hero, House of Flying Daggers, The Great Wall и доста други Джанг Имоу (Zhang Yimou) беше санкциониран 1.2 млн. $ поради това, че има три деца - или към 2014 година, две повече от разрешеното.
Успехът на новата политика сега е под въпрос - предходната либерализация от преди единствено пет години не докара до мечтаните резултати. При оповестяването на новата самодейност се загатва, че ще бъдат въведени и спомагателни поддържащи я промени, само че за момента няма съответна информация какви тъкмо.
Остава да забележим по какъв начин и дали Китай ще успее да позволи проблем, който е настоящ за доста страни по света.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ